Решение по дело №73/2022 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 101
Дата: 19 май 2022 г. (в сила от 19 май 2022 г.)
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20227110700073
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    101                                                          19.05.2022 г.                                   град Кюстендил

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесети април                                                       две хиляди двадесет и втора година

в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ                                                                

    ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                     2.АСЯ СТОИМЕНОВА

 

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Марияна Сиракова от КнОП

като разгледа докладваното от съдия Демиревски

касационно административнонаказателно дело № 73 по описа за 2022 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 217 от АПК, във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. 2 от ЗАНН.

Председателят на КОМИСИЯТА ЗА ЕНЕРГИЙНО И ВОДНО РЕГУЛИРАНЕ /КЕВР/ с адрес: гр. София 1000, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 8-10, обжалва частично решението по а.н.д.№ 695/2021г. на РС – Кюстендил, в частта, с която се изменя НП – 42/12.05.2020 г. и размерът на санкцията се намалява от 60 000 на 20 000 лв. Счита, че са налице условията за „повторност“ и моли да се отмени решението на въззивния съд в тази част и НП да се потвърди изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки, чрез процесуалния си представител гл. юр. Н..  

„Ч.Р.Б.“ АД /от 28.04.2022 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/, чрез пълномощника си Б., обжалва решението на въззивния съд и моли НП да се отмени изцяло. Релевира касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с наличието на краен срок на действие на Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качеството на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители /наричана по-надолу Методиката/, приложимост на стандарт БДС EN 50160:2007 във вр. с понятието „качество“ в т.1 на Глава II от Методиката, липса на замяна на показателите с новия стандарт БДС EN 50160:2010 и изричното им изброяване в т.3.2.1.3.2 от Методиката. Моли за отмяна на решението и съответно отмяна изцяло на НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки, чрез процесуалния си представител В. – С..

В с.з. пълномощникът на КЕВР и пълномощникът на „Ч.Р.Б.“АД /“Електроразпределителни мрежи Запад“ АД/, поддържат жалбите си.

            Представителят на КнОП дава заключение за неоснователност на жалбите, тъй като районният съд е постановил правилно решение, доколкото правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбите и материалите по делото пред районния съд, намира същите за допустими като подадени от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл. 210 ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК.

            Разгледани по същество, жалбата на наказаното дружество се явява основателна. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП № НП-42/12.05.2021 г. на Председателя на КЕВР, с което на „Ч.Р.Б.“ АД на основание чл. 206 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЕ е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 лв. Обвинението е за това, че за периода 20.10.2020 г. – 27.10.2020 г. дружеството е доставило електрическа енергия на обекта на клиента Б. С. К., с абонатен № ********** на адрес: с. Усойка, община Бобошево, област Кюстендил, с качество, неотговарящо на стандарт БДС EN 50160:2007, описано като задължително в т. 3.2.1.3.2 от Методиката, с което е нарушило т. 3.3.1 от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. издадена на дружеството за дейността „разпределение на електрическа енергия“

От фактическата страна на спора съдът е установил, че санкционираното дружество притежава лицензия за дейност „разпределение на електрическа енергия“. При извършена проверка на случаен принцип на постъпили в КЕВР жалби на потребители, служители на контролния орган са установили, че за периода 20.10.2020 г. – 27.10.2020 г. дружеството е доставило електрическа енергия с качество, неотговарящо на посочения по-горе стандарт на обекта на Б. К.. Съгласно изискванията на стандарт БДС EN 50160:2007, отразени в КП КН-КЕВР №Е - 9/27.10.2020 г. за резултатите от извършената проверка за изменение на захранващото напрежение, 100% от регистрираните стойности на захранващото напрежение на фаза А, 99.1% от регистрираните стойност ина фаза В и 100% от регистрираните стойности на фаза С, трябва да бъдат в обхвата на Un +10%/- 15%, а в протокола е отчетено, че регистрираните стойности са в рамките на допустимите отклонения. Нарушението на нормите в стандарта е прието, че нарушава предвиденото в т.3.2.1.3.2 от Лицензията, като изискванията са включени в приета с Решение № 87/17.06.2010г. от КЕВР Методика /посочената по-горе/. Нарушението е квалифицирано като повторно предвид влязлото в сила НП № 7/14.02.2020 г. на Председателя на КЕВР, с което дружеството е санкционирано за друго такова нарушение.

При така установените факти по делото, съдът е формирал правен извод за компетентност на актосъставителя и АНО и липса на допуснати нарушения на административнонаказателната процедура, но е приел, че не са налице предпоставките на чл. 206 ал. 3 от ЗЕ и нарушението е извършено при повторност и е изменил НП като е намалил размера на санкцията от 60 000 лв. на 20 000 лв.

В пределите на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценено за съответствие с материалния закон решението е неправилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:

Санкционната норма по чл. 206 ал. 3 е квалифициран състав на основния по чл. 206 ал. 1 от ЗЕ. С нея се наказва повторно извършено нарушение на основния състав, който въвежда отговорност на енергийно предприятие за нарушение на закона, подзаконовите актове по неговото прилагане и други актове, включително на издадената лицензия. Обхватът на обвинението по НП касае приложение на последното предложение от санкционния състав, свързано с нарушение на условията на издадена лицензия.

От приетите по делото на районния съд писмени доказателствени средства е видно, че дружеството е субект на отговорността като енергийно предприятие по дефиницията на § 1 т. 24 от ДР на ЗЕ. Същото осъществява дейност по разпределение на електрическа енергия въз основа на издадена лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г. на ДКЕВР, чиито срок не е изтекъл. За това установяване страните не спорят.

Спорът по делото е относно наличие на нарушение на условието по т.3.3.1 от лицензията. Условието е част от изискванията по т. 3.3 за качество на предоставяните услуги, като неговото съдържание включва задължение за предоставяне на услуги на потребителите в съответствие с показателите за качество на електроснабдяването, определени в решение на комисията, представляващо Приложение № 5. С това решение е приета посочената по - горе Методика. Същата е нормативен административен акт по дефиницията на чл. 75 ал. 1 и ал. 2 от АПК, т.к. е издадена по делегацията от чл. 8 и чл. 9 на отменената Наредба за регулиране на цените на електрическа енергия /обн. ДВ, бр.17/02.03.2004 г., отм. ДВ, бр.38/23.04.2013 г./, но със запазено действие поради съществуващото правно обвързване по чл. 3 ал. 5 от Наредба №1/14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическа енергия /обн. ДВ, бр.25/24.03.2017 г./, последната издадена по делегацията от чл. 36 ал. 3 от ЗЕ. В съдържанието на Методиката, т. 3.2 „Отклонение на напрежението“ от раздел IV „Определяне на целеви стойности на показателите за качество на електрическата енергия и на обслужването и периодите за тяхното достигане“ за разпределителните предприятия е въведено изискване при нормални работни условия напрежението да съответства на БДС EN 50160:2007. Резулатите от проверката в обекта на абоната безспорно установяват неспазване на изискванията на посочения стандарт за процесния период от време по НП.

Видно от документацията на БИС обаче, посоченият в Методиката стандарт е отменен към периода на нарушението. Отмяната не води автоматично до неговата замяна с изискванията на новия стандарт от 2010 г., поради доброволния характер на стандартите по чл. 5 ал. 1 от Закона за националната стандартизация и липсата на включване на новия стандарт на нормативно ниво в Методиката, респективно в акт от по – висока степен, свързан с изискванията за качество на обслужването на крайните потребители на електрическа енергия. Включването на новия стандарт като нормативно правило за поведение означава същият да е станал част от нормативния правен акт по реда на ЗНА, след изпълнение на процедурата по чл. 5 ал. 5 във вр. с чл. 47 ал. 2 и чл. 57 от ЗНС и отмяната на предходния стандарт по реда на чл. 51 от ЗНС. В случая е доказана отмяната на стария стандарт и въвеждането на новия стандарт единствено по правилата на ЗНС, но липсва изменение или допълнение на нормативния акт по ЗНА. Съгласно Приложение А /информационно/ към Правилата за работа на националната стандартизация на БИС от 20.09.2006 г., прилагането на стандарта е задължително само при наличие на безусловното му позоваване в нормативните актове. Само тогава стандартът се превръща в задължително правило за поведение по силата на препращащата правна норма /Решение № 6782/20.06.2006 г. на ВАС по адм. дело № 2829/2006 г., 5 – членен състав/. Следователно, по делото е установено, че посоченият в Методиката стандарт е отменен, поради което е отменено нормативно правило за поведение, а новият заместващ го стандарт не е станал задължително правило за поведение, а по арг. от чл. 5 ал. 1 от Закона за националната стандартизация. В този смисъл, дружеството няма нормативно задължение да спазва техническите изисквания на посочените два стандарта. Именно те установяват показателите за качество по т. 3.3.1 от лицензията. Останалите характеристики на захранването в Методиката не регулират въпроса, предмет на обвинението в НП, тъй като не съдържат норми за допустимите отклонения на напрежението. Характеристиките на измерване на напрежението в т.3.2.1.3.2 от Методиката представляват метод за изпитване, поради което нямат характер на изисквания за съответствие. Стандартите, посочени в дефиницията за „качество“ по т. 1 от Глава ІІ на Методиката са общи и не въвеждат технически характеристики за качество на електрическата енергия, поради което не заместват липсата на нормативни правила за процесния случай. Отсъствието на валидно действащ, обвързващ дружеството по задължителен начин показател за качество досежно допустимите стойности на отклонение на напрежението, води до недоказано нарушение на условието по лицензията.

Отсъствието на елементите по основия състав на чл. 206 ал. 1 от ЗЕ, включени в квалифицирания състав по чл. 206 ал. 3 от ЗЕ, правят безпредметно изследването за повторност на деянието.

Недоказаното нарушение налага отмяна на решението на районния съд, съответно отмяна на НП.

Посочената от касаторите практика на административни съдилища е противоречива и не обвързва съда при разрешаване на правния спор по делото.

На основание чл. 222 ал. 1 пр.1 от АПК, решението ще се отмени и решавайки делото по същество, касационният състав ще отмени оспореното НП.

С оглед изхода на спора, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на санкционираното дружество в размер на 80 лв., на основание чл. 63д ал. 3 и 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37 ал. 1 от ЗПП.

 

Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение № 170/22.12.2021 г. по а.н.д. № 695/2021 г. на РС – Дупница. и вместо него постановява:

           ОТМЕНЯ НП № 42/12.05.2021 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ гр. София, с което е наложена имуществена санкция в размер на 60 000 /шестдесет хиляди/ лева, за нарушение по чл. 206 ал. 3, във връзка с чл. 206 ал. 1 от Закона за енергетиката на „Ч.Р.Б.“ АД /“Електроразпределителни мрежи Запад“ АД от 28.04.2022 г./.

           ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране, със седалище ***-10, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД“ /“Електроразпределителни мрежи Запад“ АД от 28.04.2022 г./, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 159, сумата от 80 /осемдесет/ лева юрисконсултско възнаграждение.     

Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                               2.