№ 47
гр. Варна, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Ели К. Т.а
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000585 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 260128/28.06.2021год. по описа на ВОС, съдът е :
Осъдил „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* с адрес гр.
София ул. Света София № 4, ет. 5 да заплати на СП. Й. Н., , на осн. чл. 493 и
чл. 497 КЗ за причинените щети от водач на МПС с ДКН В5307ВМ,
застрахован по полица № BG/23/117000952018/27.03.2017г за задължителна
застраховка гражданска отговорност при ПТП настъпило на 04.12.2017 год. в
гр. Провадия, следните суми: 20 000 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради
телесно увреждане (черепно-мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма
на главния мозък временно опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-
контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и
психически дискомфорт и емоционален стрес, прерастнали в тревожно-
депресивно разстройство на адаптацията: 16.50 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за
снабдяване с медицинска документация за доказване на увреждането,ведно
със законната лихва за забава върху тези две главници от 27.07.2018г.
(изтичане на срок за произнасяне по предявена претенция): Осъдил е „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ" да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - гр.Варна, следните суми: 850лв., представляваща
дължима по делото държавна такса по основателни претенции, на основание
чл.78 ал.6 от ГПК: 200.07лв., представляваща авансирани от бюджета разходи
за допуснати експертизи по основателна претенция, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК:
1
Отхвърлил е претенциите на СП. Й. Н., за присъждане на обезщетения за
същите неимуществени вреди от същото застрахователно събитие за
горницата над 20 000 до претендирани 35 000лв: Осъдил е ищцата да заплати
на „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, сумата 1015.24 лв., представляваща част
от направените от ответника по делото разноски, съразмерно на отхвърлена
част от претенцията, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Производстото е образувано по въззивна жалба от „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД –ответник па т.д.№ 1486/2018год. на ВОС чрез
процесуален представител, срещу частта от решението, с което исковете са
уважени.
Считат решението за неправилно- поради необоснованост и
незаконосъобразност на същото, по изложени съображения. Твърди се, че по
делото е доказано наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Същата е пресичала на необозначено за това място, което е в нарушение на
чл.113 ал.1 ЗДвП, но съдът е направил извод, че нарушението не е
провокирало необичайно повишаване на риска. Оспорва този извод, като
сочи, че което и да е неправомерно пресичане на пътното платно, повишава
риска за здравето на пресичащия, така и за останалите участници в
движенито. Освен това, твърди също, че пешеходката има задължение да се
съобразява с останалите участници в движението и най-вече с
приближаващия я автомобил. За това счита, че е налице съпричиняване на
осн. чл.51 ал.2 ЗЗД. Изложени са съображения и срещу размера на
определенотообезщетение. Телесното увреждане е напълно възстановено, а
констатираните от СПсЕ психически разстройства, според вещото лице се
дължат на липсата на предприето лечение по повод на тези състояния.
С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено ново, с
което искът да бъде отхвърлен, като недоказан, в евентуалност-присъденото
обезщетение да бъде намалено.
С писмен отговор на процесуален представител насрещната страна,
жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
От ищцата е постъпила насрещна жалба срещу решението в частта, с
която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 20 000лв. до
претендираните 35 000лв., като счита същото за неправилно, поради
противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Решението е необосновано в
обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил в цялост с вида и
интензитета на получените травми, продължителността на тяхното лечение.
Сочи, също, че според вещото лице, още са налице симптоми повлияващи на
освидетелстваната, и същата още не е достигнала до състоянието си от преди
ПТП. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено
ново с което искът да бъде уважен в предявения размер. С писмен отговор на
процесуален представител на насрещната страна, жалбата се оспорва като
неоснователна, по изложени съображения.
Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са
2
допустими.
В съдебно заседание жалбите се поддържат, съответно оспорват чрез
процесуалните представители на страните. В подкрепа на изразеното
становище е постъпила и писмена защита от процесуалнияя представител на
„ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: *********.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното, относно
обжалваното решение:
Производството е образувано по искова молба по чл. 498 ал. 3 КЗ
предявена от СП. Й. Н., ЕГН **********, срещу „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* с адрес гр. София за заплащане на
следните суми:
Обезщетение в размер на 35 000 лв. за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания поради телесно увреждане (черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в дифузна травма на главния мозък временно
опасна за живота, контузия на главата, разкъсно-контузна рана на главата,
мозъчно сътресение, контузия на гръдния кош) и психически дискомфорт и
емоционален стрес, ведно със законната лихва за забава от предявяване на
иска до окончателно изплащане на обезщетението: Обезщетение в размер на
16.50 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разноски за
снабдяване с медицинска документация, ведно със законната лихва за забава
от предявяване на иска до окончателно изплащане на обезщетението
Ищцата твърди, че като пешеходец е претърпяла на 04.12.2017 год. в гр.
Провадия е ПТП, предизвикано от водача на МПС -л.а. „МЕРЦЕДЕС
СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, застрахован от ответното
застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност” по
задължителна застраховка. От ПТП ищцата получила средна телесна повреда
(черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна
област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки). Лечението й е
проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била изследвана по
спешност и хоспитализирана в неврохирургично отделение за периода 04.12.-
11.12.2017год.. Твърди, че след провеждане на терапия и изписване от
лечебното заведение се възстановявала бавно и изтърпяла силни болки в лява
гръдна половина, където понесла контузия на гръдния кош, продължително
напрежение и силно главоболие, световъртеж и гадене. След инцидента била
силно стресирана. Излага, че телесните наранявания и преживения стрес от
произшествието, влошили социалния й живот, намалили способността й да
излиза извън жилището си и нарушават ритъма й на живот. Излага, че
негативните изживявания, предизвикани от ПТП продължават и до днес, при
спомена за случилото се. Твърди също, че и понастоящем я обзема тревога,
когато е в близост до лек автомобил и излиза от дома си само когато се
налага.
Ответното застрахователно дружество е оспорило претенцията, като
прави възражение за съпричиняване на вредите. Сочи че пешеходката в
3
нарушение на правилата на ЗДвП е прекосила пътното платно на място,
където няма данни да е налице пешеходна пътека или светофарна уредба,
като не е положила и необходимата грижа да се увери, че прекосяването на
пътното платно може да се извърши безопасно. Счита, че приносът на
пострадалата е основание за съществено намаляване на размера на
застрахователното обезщетение. Оспорва и понасяне на душевните страдания
с посочения интензитет и продължителност. Оспорва размера на поискания
паричен еквивалент като го счита несъобразен с критериите за справедливо
обезщетяване на неимуществени вреди.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното, относно обжалваното решение:
Страните не спорят относно следната фактическа обстановка.
Ищцата СП. Й. Н. като пешеходец на 04.12.2017 год. в гр. Провадия е
претърпяла ПТП, предизвикано от Ю. М. Ю. като водач на МПС -л.а.
„МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, застрахован от
ответното застрахователно дружество за риск „гражданска отговорност”. От
ПТП ищцата получила средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-
мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната теменно-слепоочна област на
главата, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, разкъсно контузна рана.
Лечението й е проведено в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била
хоспитализирана в неврохирургично отделение за периода 04.12.-
11.12.2017год.
С влязло в сила решение по НОХД 90/20г. по описа на ПРС, водача Ю.
Ю. е признат за виновен за извършено деяние покриващо фактическия състав
на престъплението по чл. 343 ал.3 б. „а“ пр. 2 вр. ал.1 б. „б“ пр.2 НК довело до
възникване на ПТП и причиняване на ищцата на средна телесна повреда
изразяваща се в черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в дясната
теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Според цитираното решение, при управление на МПС, ПТП е възникнало в
резултат нарушените от водача Ю. М.. За това съдът приема за категорично
доказано, че телесните увреждания са резултат именно от удара на тялото на
ищцата в управляван от застрахования водач автомобил.
За установяване на настъпилия вредоносен резултат ищцата е
представила и се позовава на медицинската документация от проведено
лечение(история за заболяването при проведено болнично лечение вкл.
образна диагностика на главен мозък). Във връзка с предмета на спора, са
допуснати СМЕ, СПсЕ и САвТЕ.
Според неоспореното заключение на съдебно медицинската
експертиза, при процесното ПТП на 04.12.2017г. ищцата е получила следните
телесни увреждания:
Ищацата е получила: черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в
4
дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. Съдебният лекар излага, че диагностициране раната на главата и
черепномозъчната контузия, същите са били лекувани консервативно в
клиниката по неврохирургия до овладяването на отока и кръвоизлива под
мозъчните обвивки. Същевременно експертът заключава, че мястото на удара
по главата точно съотвества на съприкосновение с автомобила, като при това
е можело да се понесат и удари в горна половина на тялото по височина,по
крайници и гръден кош, корем, които обаче не са били тежки и не са
документирани при лечението. Вещото лице е сочи също, че е обичайно в
рамките на седмица да продължи наблюдението на пациента с мозъчна
травма, като типичните й симптоми -главоболие, отпадналост, нарушена
координация и загуба на равновесие изискват пълен покой в лежащо
положение на пациента и постепенно се повлияват от терапията за 2 – 3
седмици. Пълното отпадане на последиците от кръвоизлива, проявяващи се с
главоболие и виене на свят при пациентката е отнело до 4-5-6 месеца, като
към настоящия момент физиологията е възстановена изцяло и вещото лице
констатира само белег в окосмената част на главата при прегледа на ищцата.
Според вещото лице след получаване на травмата пострадалата в рамките на
два-три месеца е била в състояние на замайване, загуба на равновесие и е
имала нужда от помощ от трето лице.
Назначената по делото съдебно-психологическа експертиза, също
неоспорена от страните, е дала заключение, че след ПТП ищцата е изживяла
ретроградна амнезия като последица от мозъчната травма, обхващаща период
от време, преди острото начало на патологичен процес, последвал
възстановяване на съзнанието (когато са се проявили физиологичните
симптоми). Следващият период на адаптация на личността към стресогенното
събитие се е характеризирал с типични психопатологични симптоми за
продължително протичища смесено тревожна –депресивна реакция, като
тревожност, безпокойство, напрежение и гняв, чувство за несправяне със
ситуацията, страхови фиксации. Такова състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство нарушава социалното функциониране на
личността и не би възникнало без значимо стресово събитие, каквото е ПТП,
като типичното му проявление настъпва до месец, като на този етап към
момента на освидетелстването (повече от три години след ПТП) все още са
констатирани тревожност и страхова фиксация към нов инцидент, които
снижават увереността на личността и намаляват импулса да излиза от дома
си.
Назначена е по делото и съдебно-автотехническа експертиза. Същата е
описала механизма на настъпване на ПТП, изследвайки материалите,
приложени във воденото досъдебно производство и възприети от
наказателния съд. Според заключението, МПС -л.а. „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР
208 ЦДИ“ рег. № В5307ВМ, управлявано от Ю. М. се е движел със скорост,
съобразена с пътния участък и останалите л.а. от около 40 км./ч. преди
5
настъпване на ПТП.
Установено, че ПТП е станало в тъмната част на денонощието, при
наличие на улично осветление, валял е дъжд, затрудняващ видимостта;
пострадалата е предприела пресичането на улица през жилищен квартал, като
в района не е имало обозначено с пешеходна пътека място да пресичане /най-
близката пешеходна пътека се намира на около 200м/; че движението е било
интензивно, пешеходката е избрала момента за пресичане след като е
престояла на тротоара, за да се огледа; същата е била пропусната от
автомобил при пресичането на първото платно за движение и е започнала с
бърз ход движение по второто платно, по което се е движел МПС на
застрахования водач. Водачът е имал възможност да я забележи най-малко 35
м преди мястото на удара Опасната зона за спиране е 27,3м. и водачът е имал
техническа възможност да предотврати ПТП чрез спиране, за да я пропусне.
Вещото лице посочва, че и двамата участници в движението са имали
възможност да се възприемат и да съобразят поведението си един с друг, но
за да избегне удара пешеходката изобщо не е следвало да започва
движението си, или, противно на обичайното поведение е следвало да спре
между двете ленти с очакване да бъде пропусната от по-следващ участник в
колоната –след преминаване на непосредствено приближаващия се към нея
автомобил на водача Ю. М..
За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки
и страдания, по делото са допуснати гласни доказателства.
По делото пред окръжния съд е разпитана като свидетел Ю. В.К..
Св.К. дава показания, според които ищцата след катастрофата около 7-
9 дни е била в болницата на легло, не е могла да става, виело и се е свят,
същата падала, което е налагало свидетелката да я обслужва. След
изписването свидетелката я е взела при себе си да се грижи за нея-
пострадалата не можела да става, не можела да се къпе, налагало се да я вдига
и да я обслужва, не е била ориентирана за дните. Това състояние продължило
до към 12.-13.01., когато започнала да се вдига сама от леглото, опитвала се е
да се подпира с бастун. Свидетелката описва освен продължилите след
болничния престой физиологични проблеми, изискващо чужда помощ по
време на домашното си лечение и прояви на тревожност и страхови
фиксации: Освен главоболието и честата загуба на равновесие, в рамките на
40 дни след излизане от болницата ищцата изпитвала и силни болки от
натъртванията на тялото й в цялата дясна страна. Свидетелката сочи, че към
края на март-април пострадалата вървяла стабилно, без да и се замайва
главата. Свидетелката сочи също, за съществена разлика в поведението на
пострадалата: Същата преди ПТП е била дейна, в ежедневието си често
общувала с близки и приятели, а понастоящем ограничава излизането от
дома си и трудно възстановява навиците си за общуване.
С оглед на изложеното, следва да направят следните правни изводи:
Постановяването на съдебен акт, чрез който деликвента Ю. М. Ю. е
6
признат за виновен в извършеното деяние, от което са настъпили
уврежданията на ищцата, е основание за ангажиране на отговорността му, а
съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Безспорно е установено, че МПС управлявано от Ю. М. и чрез което са
нанесени уврежданията, е било застраховано с договор за застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника ЗАД «ОЗК-Застраховане» АД
гр.София.
Предвид изложеното и на основание чл.493 КЗ отговорността за
обезвреда на настъпилите увреждания следва да се вмени на
застрахователното дружество.
При определяне на размера на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, съдът съобрази следното:
Безспорно, в резултат на извършеното ПТП и характерът на
получените увреждания, ищцата е претърпяла твърдяните неимуществени
вреди-болки и страдания в които са включени и получените депресивни
състояния, поради което следва да се приеме, че са доказани претърпените от
нея неимуществени вреди, вследствие получената средна телесна повреда.
В заключение, съдът приема за установени като причинени от
противоправното поведение на застрахования водач твърдяните
неимуществени вреди.
Относно претенцията за неимуществени вреди: Съдът е определил
размер на претърпените неимуществени вреди сумата от 20 000лв., като този
размер се обжалва от страните.
Съдът намира, че справедлив еквивалент на установените
неимуществени вреди по см. на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на 25 000
лв.
При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид, както
характера на получената средна телесна повреда и други физически
увреждания, интензитета и продължитеността на възстановителния процес,
настъпилите негативни психически промени в ищцата, които не са отшумели
и към момента, а именно:
Ищцата е получила черепно-мозъчна травма – контузия на мозъка в
дясната теменно-слепоочна област на главата, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за
живота. От ПТП вследствие със съприкосновението с автомобила, ищцата е
получила и удари в дясната горна половина на тялото по височина, по
крайници и гръден кош, корем, които обаче не са били тежки и имат характер
на леки телесни повреди-увреждания, обуславящи разстройство на здравето,
неопасно за живота, но също са причинили болки и страдания. Посочи се, че
вследствие на ПТП у ищцата са настъпили и негативни психически промени,
които не са отминали и до момента.
7
Следователно, вследствие на ПТП, ищцата е получила увреждания,
като оздравителния процес е приключил напълно –в сравнително
продължителен период от 4-6месеца, но относно настъпилите негативни
психически промени- от същите ищцата не се е възстановила напълно и до
момента. За това съдът счита, че определения по реда на чл.52 ЗЗД размер от
25 000лв. на претърпените неимуществени вреди, е адекватен на интензитета
и продължителността на претърпените от ищцата болки, страдания и
негативни психически изживявания.
Относно възражението за съпричиняване, което се поддържа и с
въззивната жалба, изразяващо се в нарушение на чл.113 ал.1 ЗДвП –ищцата е
пресичала на необозначено за това място, както и в евентуалност нарушение
на чл.113 ал.2 ЗЗД-понеже пострадалата не се е съобразила с движението на
процесния автомобил.
Съдът намира същото за основателно, поради следното:
Действително се установи, че в близост до мястотот на пресичане не е
налице пешеходна пътека, поради което възражението за допуснато
нарушение на чл.113 ал.1 ЗДвП пресичане на нерегламентирано място следва
да се приеме за неоснователно.
Но от друга страна, следва да се направи извод, че пострадалата е
допуснала нарушение на чл.113 ал.2 ЗДвП, поради следното:
Съобразно чл.113 ал.2 ЗДвП вр.чл113 ал.1 т.1 ЗДвП, когато в близост до
пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за
движение, като преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с
приближаващите се пътни превозни средства. В процеса се установи, че
пострадалата ищца, при предприетото пресичане на пътното платно, е
възприела автомобила, управляван от деликвента Ю. М.. Това е така, понеже
произшествието е станало в тъмната част от денонощието и съответно
автомобилът е бил с включени светлини. Съобразно цитираната разпоредба,
пострадалата пешеходка е следвало да изчака преминаването на автомобила и
след това да предприеме пресичане на пътното платно. А видно от
предприетите действия, пострадалата не се е съобразила с приближаващият
се автомобил и да изчака неговото преминаване, а е предприела на бърз ход
пресичане на платното по което същият се е движил, което е довело до
процесното ПТП. Следователно, ако пострадалата бе изчакала преминаването
на автомобила, то съприкосновение не би настъпило. От това следва извода,
че пострадалата също е допринесла за настъпване на процесното ПТП,
респективно налице са предпоставките за приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. Като
се съобрази с допуснатото нарушение на ищцата, съдът счита, че процента на
съпричиняване на пострадалата, следва да бъде определен на 20%. С
посочения процент следва да се редуцира определеният размер от 25 000лв.
на вредите, поради което на пострадалата ищца следва да бъде присъдена
сумата от 20 000лв.
За това, като краен резултат обжалваното решение на ВОС следва да бъде
8
потвърдено.
Предвид изложеното жалбите на въззивниците срещу определения
размер на неимуществените вреди се явяват неоснователни и следва да се
оставят без уважение.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с
първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено.
Разноски: С оглед изхода на спора, разноски за настоящата инстанция
не се присъждат.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260128/28.06.2021 год., постановено по
т.д.№ 1486/2018 год. по описа на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9