№ 4912
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110135662 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано по искова молба на Б. Т. Б. с ЕГН ., адрес за призоваване . (ищец),
действуващ чрез надлежно упълномощения процесуален представител адвокат К. К..
Ищецът твърди, че ответникът претендира от него парична сума в размер на общо 5
783 лева и 59 стотинки (съобразявайки частичното оттегляне на иска), от които:
1. сумата 1 936 лева и 28 стотинки главница за незаплатена топлинна енергия за
периодите 01. 12. 2008 г. – 31. 01. 2014 г. включително, 01. 06. 2014 г. – 31. 07.
2014 г. включително и 01. 05. 2015 г. – 01. 05. 2018 г. включително;
2. сумата 1 578 лева и 23 стотинки главница за доплащане от корекции по дялово
разпределение през отоплителните сезони за периода 01. 01. 2008 г. – 01. 05. 2018
г.;
3. сумата 2 269 лева и 8 стотинки дължимо се обезщетение за забава (законна лихва
върху главниците) за периода 01. 01. 2009 г. – 30. 06. 2019 г. включително,
които парични суми са свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо ап.
3, находящ се в .. Ответникът излага доводи, че наследодателят му не е бил редовен
платец към ответника и за имота се натрупали значителни задължения, за което
ищецът научил след като приел наследството. Излага доводи, че процесните парични
задължения са се погасили по давност и че за тях е приложима специалната
тригодишна погасителна давност съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Иска от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи свързаните с
доставянето на топлинна енергия парични задължения вразмер на общо 5 783 лева и
1
59 стотинки. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от отетника „.“
ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., действуващ чрез упълномощения
процесуален представител юрисконсулт Ралица Петракиева. Ответникът оспорва
предявения иск като недопустим с доводи за липса на правен интерес. Излага доводи,
че дори и след изтичането на погасителната давност паричните задължения
продължават да съществуват, като се позовава на чл. 118 ЗЗД. Достига до извода, че
ако съдът разгледа по същество иска и го уважи, то диспозитивът „не дължи“ щял да
бъде в абсолютно противоречие с императивните разпоредби на ЗЗД, защото с
изтичането на погасителната давност се преклудирала единствено възможността
паричните задължения да бъдат принудително събрани. Заявява, че поканата на
кредитора до длъжника да ги заплати и воденето на счетоводство за тези парични
задължения не означавало, че кредиторът оспорва погасяването им по давност.
Намира, че дори и със съдебното решение искът да бъде уважен, понеже то няма да
има конститутивен ефект, то кредиторът не може да бъде принуден да отпише
задълженията счетоводно или да ги премахне от сайта на дружеството или пък да ги
осчетоводява като недължими. Намира, че към исковата молба не са приложени
каквито и да било доказателства, които да доказват правния интерес да се води
отрицателен установителен иск, както и че тя се основава единствено на „голи
твърдения“. Позовава се на съдебна практика. По същество заявява, че предявеният
иск е основателен. Заявява, че прави признание на иска по смисъла на чл. 237 ГПК.
Иска от съда да прекрати делото поради недопустимост на иска и да му присъди
разноски. Евентуално иска съда да приеме, че не е дал повод за завеждането на делото
и че своевременно е признал иска, поради което да разпредели разноските съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК. Прави възражения във връзка с разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца.
С влязло в сила определение № 40192, постановено на 09. 11. 2023 г., съдът
прекрати частично производството по делото (л. 38).
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена чрез надлежно упълномощен процесуален
представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия
размер, а след указания на съда следва да се приеме за редовна. Относно
допустимостта на предявения с нея отрицателен установителен иск и предвид
доводите на ответника съдът намира следното.
Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването и надлежното упражняване на иск, за чието наличие съдът следи
служебно докато делото е висящо. Значението на правния интерес конкретно за
отрицателните установителни искове, какъвто е предявеният с разглежданата искова
молба иск, е допълнително подчертано със задължителните разяснения на
Тълкувателно решение № 8 от 2013 г. по тълк. дело № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Според тях ищецът по отрицателния установителен иск трябва да докаже фактите, от
които произтича правния му интерес. Настоящият съдебен състав държи сметка освен
това за трайната казуална съдебна практика, според която правният интерес трябва да
бъде конкретен и актуален, а не хипотетичен. „Наличието на правен интерес се
преценява винаги конкретно, въз основа на логично обосновани твърдения, наведени в
исковата молба, като интересът трябва да е съществуващ (да има правен спор
между ищеца и лицето, посочено за ответник) и конкретен, а не хипотетичен“ –
2
определение № 1547, постановено на 01. 04. 2024 г. по гр. дело № 400 по описа на
ВКС, III г. о., за 2024 г.
В разглеждания случай ищецът е въвел фактически твърдения с исковата молба,
според които наследодателят му е бил неизправен длъжник на топлопреносното
предприятие. Към исковата молба е приложено писмо от топлопреносното
предприятие, адресирано до наследодателя на ищеца, според което ответникът кани
наследодателя на ищеца в едноседмичен срок от получаването на писмото да заплати
доброволно или да сключи споразумение за разсрочено плащане на неплатени
задължения за процесния имот в размер на общо 6 863 лева и 93 стотинки за
периодите 12. 2008 г. – 01. 2014 г., 06. 2014 г. – 07. 2014 г. и 05. 2015 г. – 08. 2019 г.
Писмото е с изходящ номер от 2019 г. Освен това топлопреносното предприятие
предупреждава наследодателя на ищеца, че при неплащане на тези парични
задължения ще стартира съдебни действия за събиране на вземането си, при което той
щял да дължи държавна такса за образуване на съдебно производство и такса за
образуване на изпълнително дело. С отговора на исковата молба топлопреносното
предприятие признава, че не е „отписало счетоводно“ процесните парични
задължения. Според разбирането на настоящия съдебен състав тези фактически
твърдения и доказателства обуславят наличието на конкретен и належащ правен
интерес на ищеца да проведе отрицателен установителен иск, с който да се установи
погасяването по давност на част от задълженията. След като самото топлопреносно
предприятие е заявило готовност да образува и води съдебно и изпълнително
производство за паричните задължения на наследодателя на ищеца, то следва да се
приеме, че ищецът има правен интерес да предяви отрицателен установителен иск.
„Длъжникът има правен интерес от ОУИ, когато кредиторът претендира
вземането извънсъдебно“ – решение № 50017, постановено на 27. 03. 2023 г. по гр.
дело № 720 по описа на ВКС, IV г. о., за 2022 г. При това положение следва да се
приеме, че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим.
Предвид съдържанието на отговора на исковата молба съдът отдели като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че процесните задължения
са погасени по давност. Признанието на този факт от топлопреносното предприятие се
подкрепя от данните по делото, както и от задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от
2011 г. на ОСГК на ВКС, според които паричните задължения за заплащането на
топлинна енергия са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и се
погасяват със специалната тригодишна погасителна давност. При това положение
предявеният иск е основателен.
Разноски. При уважаването на предявения иск съдът поначало трябва да
присъди сторените разноски в полза на ищеца. Ответникът обаче заявява, че е признал
иска и че не е дал повод за завеждането на делото, поради което иска да не бъде
осъждан да заплаща на ищеца сторените от него разноски на основание чл. 78, ал. 2
ГПК. Във връзка с това съдът приема следното. Според трайната съдебна практика, за
да бъде ответникът освободен от отговорността за разноски трябва да са налице и
двете кумулативно предвидени в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки. По отношение на
предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждането на делото, настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика, според която претендирането на парични
задължения, които са погасени по давност, в това число и чрез предупреждения за
завеждането на съдебен процес и образуването на изпълнително производство, не е
повод за воденето на отрицателен установителен иск, защото кредиторът винаги може
3
да покани длъжника да заплати погасените по давност задължения, които продължават
да съществуват като нравствен дълг, стига съдебните мерки да не са били предприети.
„Извънсъдебната покана на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба“ –
определение № 468, постановено на 18. 12. 2018 г. по ч. гр. дело № 4586 по описа на
ВКС, III г. о., за 2018 г. В дадения случай обаче по настоящото дело са били събрани
доказателства, от които се установява, че топлопреносното предприятие е завело иск
срещу „наследниците на Христо Б. Т. с ЕГН **********“ (тоест срещу ищеца по
настоящото дело) за част от паричните задължения, които е претендирало
извънсъдебно с поканата от 2019 г. Във връзка с предявения иск е било образувано гр.
дело № 13805 по описа на Софийския районен съд, CXIX състав, за 2022 г. При това
положение и предвид обсъдената съдебна практика трябва да се приеме, че ответникът
е дал повод за завеждането на отрицателния установителен иск по настоящото дело.
Що се отнася до втората предпоставка ответникът да е признал иска с отговора на
исковата молба, съдът намира, че тя също не е налице. Да се признае иска означава да
бъде формулирано изрично изявление на ответника, че признава иска, както и да
липсват други негови изявления за оспорването на иска било изцяло или частично.
Един иск може да бъде оспорен както като процесуално недопустим, така и по
същество като неоснователен или/и недоказан по размер. В дадения случай
изявленията на ответника с отговора на исковата молба са противоречиви – от една
страна предявеният иск е оспорен като процесуално недопустим, от друга страна е
признат за основателен. При това положение и по изложените съображения съдът
намери, че не е налице признание на иска по смисъла на закона (поради което и не
постанови решение при признание на иска), а прие за признат единствено факта на
изтичането на погасителната давност. След като няма признание на иска, то не е
налице и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Разноските по делото трябва да
бъдат присъдени в полза на ищеца.
Те се изразяват в заплатената държавна такса в размер на общо 269 лева и 51
стотинки, както и уговореното и реално заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 450 лева. С отговора на исковата молба ответникът е направил евентуално
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което предвид липсата на каквато и да е фактическа и
правна сложност на делото съдът намира за основателно. Разноските за адвокатско
възнаграждение на ищеца следователно трябва да бъдат намалени от 450 лева на
нормативно установения минимум по приложимата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 400
лева.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, че ищецът Б. Т. Б. с ЕГН ., адрес за
призоваване ., не дължи на ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на
управление ., поради изтекла погасителна давност следните парични задължения:
4
1. сумата 1 936 лева и 28 стотинки главница за незаплатена топлинна енергия за
периодите 01. 12. 2008 г. – 31. 01. 2014 г. включително, 01. 06. 2014 г. – 31. 07.
2014 г. включително и 01. 05. 2015 г. – 01. 05. 2018 г. включително;
2. сумата 1 578 лева и 23 стотинки главница за доплащане от корекции по дялово
разпределение през отоплителните сезони за периода 01. 01. 2008 г. – 01. 05. 2018
г.;
3. сумата 2 269 лева и 8 стотинки дължимо се обезщетение за забава (законна лихва
върху главниците) за периода 01. 01. 2009 г. – 30. 06. 2019 г. включително,
които парични суми са свързани с доставянето на топлинна енергия спрямо ап.
3, находящ се в ..
ОСЪЖДА ответника „.“ ЕАД с ЕИК ., седалище и адрес на управление ., да
заплати в полза на ищеца Б. Т. Б. с ЕГН ., адрес за призоваване ., сумата в размер на
669 лева и 51 стотинки, представляваща разноски в първоинстанционното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5