Р Е
Ш Е Н
И Е №146
гр. Кюстендил, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря Р. С. след като разгледа
докладваното от съдия Костадинова гр. д. №170 по описа за 2019 г. на КнОС и за
да се произнесе взе предвид :
Й.Д.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.У.,
с адрес ***, адв. Г.У. обжалва решение №516/13.11.2018 г., постановено по гр.д.
№ 310/2016 г. по описа на ДнРС в частта,
в която е отхвърлен предявеният от нея срещу
Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я., иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за
установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищцата върху
парцел * за имот с планоснимачен номер *, квартал *, целият с площ от * кв.м.,
заедно със застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. К.,
ул. „* №*, придобито по давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и
за осъждане на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания
имот.
Във въззивната жалба се
твърди, че решението на районен съд в
обжалваната част е постановено в противоречие на материалния и процесуалния
закон, не е мотивирано и е необосновано. Конкретното твърдение е, че при
анализа на доказателствения материал, районен съд не е взел предвид всички
показания на свидетелите, пропуснал е да обсъди показанията на свидетелите В. Ш.,
Г. П., Р. М. и по този начин не е
възпроизвел точно фактическата обстановка по делото. Мотивите на
първоинстанционния съд да приеме
обратното са неправилни и са в разрез със свидетелските показания. Искането е
да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови друго, с което да
се уважи искът. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Й.Г., действащ като
процесуален представител на Е.А.Я.. В същия се твърди, че въззивната жалба е
допустима, но е неоснователна. Оспорва се твърдението, че районен съд не е
обсъдил правилно събрания по делото доказателствен материал. Искането е за
потвърждаване на решението на районен съд. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Й.Г., действащ като
процесуален представител на П.Е.Я.. В същия се твърди, че въззивната жалба е
допустима, но е неоснователна. Твърди се, че по делото не са събрани
доказателства, установяващи владение на П.Я. върху процесния имот. Искането е
за потвърждаване на решението на районен съд. Претендират се разноски
Жалбата, като подадена в
законоустановения срок, отговаря на изискванията на чл.259 и сл.от ГПК, подадена е от лице, имащо право и
интерес от обжалване и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество=
Окръжен
съд, след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства при условията на чл. 12 от ГПК и след преценка на обжалвания
съдебен акт, приема следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявени от Й.Д.С., срещу Е.А.Я., С.Е.Я., Д.Б.В., В.Б.Н., П.Е.Я.,
искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС,
а именно: за прогласяване по отношение на Е.А.Я., наследниците на съпругата му
И. П. Я. /С.Е.Я. и П.Е.Я./, наследниците на Б. Д. В. /Д.Б.В. и В.Б.Н./ на
основание чл.26, ал.2 от ЗЗД нищожността на договора, обективиран в нотариален
акт № **, том *, рег. № **, дело № *г. от 28.06.2002 г. поради „липса на
съгласие" от ищцата; за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.Е.Я., че не е собственик на дворно място в гр. К.,
представляващо парцел * за имот с планоснимачен номер **, квартал *, целият с
площ от * кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с
административен адрес: гр. К., ул. „* №* и за признаване за установено на
основание чл.108 ЗС по отношение на Е.А.Я., С.Е.Я. и П.Е.Я. правото на
собственост на ищцата върху парцел * за имот с планоснимачен номер *, квартал *,
целият с площ от * кв.м., заедно със застроената в него жилищна сграда, с
административен адрес: гр. К., ул. „* №*, придобито по давност в периода от
28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху описания имот.
С обжалваното решение районен съд е отхвърлил исковете, като предмет на въззивната
жалба е само решение, касаещо отхвърляне на иска с правно основание чл. 108 от
ЗС. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
По делото се установява следната
фактическа обстановка:
От приложения по делото нотариален акт №
*, том *, рег. № *, д. № *г., се установява, че към 28.11.2000 г. процесният
имот е бил съсобствен и е принадлежал на Р. Д. В. Й.Д.С. и Б. В., при квоти: за
Р. В. - 4/6 ид. части, за Й.Д.С. и Б.В. - по 1/6 ид. част. От представеното удостоверение
за наследници /л.172/ е видно, че Р. Д. В. е починала на 02.07.2016 г.
От приложения по делото нотариален акт №
*, том *, рег. № **, дело № 139/2002 г. се установява, че на 28.06.2002 г.
тримата съсобственици чрез пълномощника А. Ж. В. /съпруга на Б. В. към момента
на сделката, като бракът им е прекратен с развод на 22.04.2006 г. – л.191/ са
прехвърлили в собственост на Е.А.Я. срещу дълга на Б. Д. В. към Е.А.Я. в размер
на ** лв. върху описаното дворно място и построената в него двуетажна масивна
жилищна сграда. Съгласно договора прехвърлителите са запазили право на ползване
върху имота за срок от 1 година.
От приложения по делото нотариален акт №
* том *, рег. № **, дело № * от **** г. се установява, че на 12.01.2004 г. Е.А.Я.
и съпругата му И. П. Я. са учредили договорна ипотека върху придобития недвижим
имот за обезпечаване на банков кредит.
От приложения по делото нотариален акт №
*, том**, рег. № **, дело № ** от *г. се установява, че на 07.08.2012 г. Е.А.Я.
и съпругата му И. П. Я. са дарили процесния недвижим имот на дъщеря им С.Е.Я.,
като са запазили безсрочно право на ползване върху дворното място и жилищната
сграда.
По делото са разпитани свидетели, които
установяват факти и обстоятелства относно владението и ползването на процесния
имот.
С оглед
установената фактическа обстановка следва да се приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 108 от ЗС е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът на
дадена вещ може да я иска от всяко лице което я владее/държи/ без да има
основание за това, като обуславящо за уважаването на предявен иск по цитирания
законов текст е ищецът, който претендира че е собственик на дадена вещ /движима
или недвижима/ да докаже правото си на собственост като придобито по
поддържания от него способ за това и че
ответникът упражнява фактическа власт върху вещта. Ответникът следва
докаже основанието на което владее имотът. Горното следва от разпоредбата на
чл.154 ал.1 ГПК според която всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата
на които основава своите претенции или върху които основава своите възражения.
В настоящия случай ищцата обосновава правото си на собственост върху
процесния имот по силата на давностно
владение в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г.
Ответниците по иска оспорват претенцията
на ищцата като считат, че този имот е
собственост на ответницата С. Е. Я. по силата на договор за дарение, оформен в нотариален акт № **, том *,
рег. № *, дело № * от * г. и на това основание тя владее имота.
Съдът
намира, че ищцата не е доказала, че е придобила имота на посоченото от нея
основание, а именно давност. Съображения:
В случая ищцата следва да докаже наличието на всички елементи от
фактическия състав на заявения от нея придобивен способ- давност, а именно
упражняване на фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и
непрекъснато с намерение за своене повече от 10 години. В тази насока съдът
счита, че е обоснован изводът на районен съд, че не е проведено пълно доказване
на елементите от фактическия състав на чл. 79 от ЗС.
Съдът счита, че ищцата при пълно и главно доказване не е установила, че необезпокоявано е упражнявала фактическа власт
върху процесния имот по отношение на
ответниците и че е отблъснала на техните владелчески действия в определения от
закона срок. По делото няма спор, а и от нот.акт №***, том **, рег. № **, д. № ***/**** г., се установява, че към
28.11.2000 г. процесният имот е бил съсобствен и е принадлежал на Р.а Д. В. (***
на ищцата ) на нея и на ***- Б. В.. В исковата молба се твърди, че на 28.06.2002 г. без знанието на
ищцата, имотът е прехвърлен на Е.Я., но от този момент тя е започнала да го
владее като свой. Съдът намира, че действително от представения нотариален акт №
**, том * рег. № **, дело № * г. се установява, че имотът е прехвърлен в
собственост на Е.А.Я., но не може да приеме, че от тази дата ищцата е започнала
да осъществява фактическа власт върху същия. Няма спор по делото, че Й.С.
постоянно живее в гр. С. В показанията си свид. В. Ш. твърди, че тя е идвала
редовно в гр. К. при майка си- събота и неделя, за да се грижи за нея- да
почисти, да сготви, да подреди, както и да се грижи за градинката на майка си,
която се навирала до къщичката й. Тази свидетелка сочи и че е виждала Е.Я. да
влиза в къщата, но не знаела какъв е. Свидетелката твърди, също така, че след
смъртта на брата на ищцата- Б. В., свид. С. Н. и съпругата му живеели в къщата,
намираща се в процесния имот. Свид. Г. П. сочи, че до 2012 г. Й. идвала
постоянно при майка си, работела градинката, почиствала. Този свидетел сочи, че
в къщата вижда свид. Н.със съпругата му, които още когато Б. е бил жив са
обитавали втория и третия етажи на къщата. Свид. Н. твърди, че живее в имота от
пет години и половина и никой не е възразил, че Е.Я. го е настанил да живее
там. Ищцата го е виждала, че живее в имота, но не е възразявала. Според
свидетеля Й. е идвала при Б. и при майка си. Преспивала е на първия етаж,
където живеел брат й. Свид. Р. М. сочи, че причината често Й. да ходи в гр. К.
е нейната майка, която била болна и нямало кой да я гледа. От показанията на
посочените свидетели може да се направи извод, че фактическа власт върху същия
е упражнявал Е.Я., който без противопоставянето на ищцата е настанил наематели
в имота. Няма данни ищцата да се е противопоставила на това и по този начин да
е отблъснала владението осъществявано от Я.. Не може да се приеме, че през процесния период
ищцата да е осъществявала действия в имота, които да бъдат квалифицирани като
владелчески. Владението, като елемент от фактическия състав на придобивната
давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е установено и поддържано с
насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит начин/ и несъмнено /да
се установи, че действително се упражнява фактическа власт с намерение за
своене/. В случая, имайки предвид
показанията на свидетелите, анализирайки действията, извършвани от ищцата- идвала
е при майка си, грижила се е за нея, обработвала е градинката й, съдът не може
да приеме, че с посещенията в имота ищцата е демонстрирала действия по
упражняване на фактическа власт върху същия. Никой от свидетелите не приема
действията на ищцата като такива, от които може да се направи извод, че тя идва
в имота като в собствен, т.е. тя не е домонстирала пред тях своителното си
намерение върху същия. Липсват данни за извършени от С. действия, от които да
може да се направи безспорен и категоричен извод, че ищцата е упражнявала
фактическа власт в имота. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
всеки от тях изнася в тях впечатленията си за ползването на процесния имот и в
показанията им липсват противоречия, доколкото липсват взаимно изключващи се
изявления за един и същи факт, поради което липсва основание същите да не бъдат
приети за безпристрастни. С оглед на изложеното съдът намира, че е
неоснователно възражението във въззивната жалба, че при анализа на
доказателствения материал, районен съд не е взел предвид всички показания на
свидетелите, пропуснал е да обсъди показанията на свидетелите В. Ш., Г. П., Р.
М.и по този начин не е възпроизвел точно
фактическата обстановка по делото.
Горното обосновава
извода, че решението на районен съд е постановено при правилна преценка на
събраните по делото доказателства.
Установено е, че не е доказан един от елементите на фактическия състав на иска
с правно основание чл. 108 от ЗС, поради което го е отхвърлил. Ето защо решението
в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на
жалбата, на въззиваемите Е.Я. и П.Я. се дължат деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на по ** лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, КнОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
№516/13.11.2018 г., постановено по
гр.д. № 310/2016 г. по описа на ДнРС в
частта, в която е отхвърлен предявеният
от Й.Д.С., ЕГН ********** ***, чрез адв. Г.У., с адрес ***, адв. Г.У. срещу Е.А.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***; С.Е.Я., ЕГН **********, адрес: *** и П.Е.Я., адрес:
***, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответниците правото на собственост на ищцата върху парцел *за имот
с планоснимачен номер *, квартал *, целият с площ от * кв.м., заедно със
застроената в него жилищна сграда, с административен адрес: гр. К., ул. „* №*
придобито по давност в периода от 28.06.2002 г. до 07.08.2012 г., и за осъждане
на ответниците да предадат на ищцата владението върху описания имот.
ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН **********, да заплати на Е.А.Я.
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на **лв.
ОСЪЖДА Й.Д.С., ЕГН **********, да заплати на П.Е.Я.
направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на *лв.
Решението в останалата част е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: