Р Е Ш Е Н И Е
Номер 465/14.06.2019
г. Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД І
Граждански състав
На
петнадесети май Година 2019
в
публичното заседание, в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛА
ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
Членове:
1. НИКОЛАЙ УРУКОВ
2.
АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар ПЕНКА ВАСИЛЕВА
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
- докладчик УРУКОВ
въззивно
гражданско дело № 1130 по описа за 2019 година.
Производството е на
основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивната жалба на Г.Г.К., подадена чрез
адв. Г.К., против решение № 253 от 22.02.2019 г., постановено по гр.дело №
2747/2018 г. на Старозагорския районен съд.
Въззивникът
счита, че решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлил изцяло
предявените искове от него като недоказани и неоснователни и го е осъдил да
заплати на ответника съдебно-деловодните му разноски, е неправилно и
необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Намира за незаконосъобразен
изводът на съда, че свидетелските показания на свидетеля А., в частта им за оказан натиск върху старши треньора П.Х. за промяна на предложението за разпределение на
отборната премия, не следва да се кредитират, тъй като не се потвърждават от
други доказателства по делото и поради липса на показания на самия старши
треньор Х., както и че по делото липсват доказателства, подкрепящи
тези свидетелски показания, което не е основание да не бъдат кредитирани, тъй
като намира, че такова изискване в процесуалния закон няма, предвид което и
решението е постановено в нарушение на чл.173 от ГПК. Счита, че протокол №
99/10.06.2015 г. на Съвета на директорите е подписан от тримата членове на
колективния орган, а приложения към него списък с разпределението на премията е
одобрен еднолично от изпълнителния директор
И.Р.. Освен това в подкрепа на свидетелските показания на
свидетеля Апкарян било и заключението на приетата от съда и неоспорена от
страните съдебно-икономическа експертиза. Излага подробни съображения.
Моли
съдът да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния
съд и решавайки спора по същество да уважи предявените от него искове и да му
присъди направените съдебни и деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока
по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна „Професионален
футболен клуб Берое – Стара Загора” ЕАД – гр. Стара Загора, чрез пълномощника
им адв. И.З., в който изразява становище, че въззивната жалба е изцяло
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно,
законосъобразно и основаващо се на приетите по делото доказателства. Изразява
съображения по всички оплаквания в жалбата. Намира, че изразените в същата
твърдения са голословни и неоснователни,
както и че съдът е оценил всички събрани доказателства по делото в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и на тази база е постановил своето решение. Счита, че
тълкуването на въззивника по отношение на разбирането на съда за начина за
разпределение на отборната премия съгласно Вътрешния правилник, е изцяло
произволно и лишено от основание. Начинът за определяне на процесното
допълнително трудово възнаграждение - премия, съгласно Вътрешния правилник,
било прерогатив на работодателя и не се формира чрез договаряне с футболиста.
Моли
съдът да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд, както и да им присъди направените в настоящото
производство разноски.
След извършената
служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 ГПК
съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което същата
следва да бъде разгледана по съществото си относно нейната материална
основателност.
Въззивникът Г.Г.К. -
редовно и своевременно призован, не се явява, представена е писмена молба от процесуалния
му представител адв. Г.К.
редовно упълномощен от по-рано, който моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното
решение на РС-Стара Загора като неправилно и вместо него постанови друго, с
което да уважи предявените искове по съображенията подробно изложени във
въззивната жалба и депозираната писмена молба в съдебното заседание по
съществото на делото. Претендира и за присъждане на направените по делото разноски
в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „ПРОФЕСИОНАЛЕН
ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ – СТАРА ЗАГОРА” ЕАД – гр. Стара Загора
- редовно и своевременно призовани, явява се адв. И.З. – упълномощен от по-рано,
който упълномощен представител моли съда да постанови решение, с което изцяло
да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.
Предявени са обективно
съединените искове с правно основание чл.128, вр.чл.245, ал.2 КТ
вр.чл.86 ЗЗД.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от въззивника Г.Г.К., против въззиваемия „Професионален футболен клуб „БЕРОЕ”- Стара Загора, като твърди, че
бил играч при ответника, като претендира исковата сума от 13700лева
допълнително трудово възнаграждение по чл.13,ал.1,т.1 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за приноса му в крайното
класиране за второ място в държавното първенство на А футболна група
за2014/2015г. ведно със лихвата за забава и направените по делото разноски.
По
делото не е спорно, а и видно от представените и приети като доказателства по
делото пред първостепенния съд Договор
от датата 19.08.2013г. между „Професионален футболен клуб „Берое - Стара
Загора” ЕАД, с.Ковачево и Г.Г.К. футболният клуб е наел като професионален
състезател жалбподателя Г.К. за срок от две спортно-състезателни години, като
същият се прекратявал след изтичането му на датата 30.06.2015г. В раздел ІІІ-и
от договора е уговорено трудовото възнаграждение за упражняването на футболната
игра като професия между състезателя и клуба за целия срок на договора, като в
раздел ІV-и т.1.1
е уговорено задължение на клуба да заплаща редовно на футболиста предвиденото в
договора месечно трудово възнаграждение и други бонуси-премии, за участие
във вътрешни или международни футболни срещи, определени във вътрешно-клубния
правилник. Съгласно раздел Х-ти т.1 – при положение че ПМО на клуба спечели
шампионската титла на страната, клубът ще заплати на футболиста еднократно
възнаграждение в размер на 16500лева - брутна сума, в срок до 30.06. на
съответния сезон, при спечелване на купата на страната – еднократно
възнаграждение в размер на 11000лева брутна сума, дължима до 30.06.2015г. на
съответния сезон/раздел Х т.2/, а според раздел Х, т.3,при положение, че
ПМО/първи мъжки отбор/ на клуба завърши от 1-во до 5-то място в крайното
класиране след приключване на държавното първенство, Клубът ще заплати на
футболиста еднократно възнаграждение в размер на 7700лева брутна сума, платимо
в срок до 30юни на съответния сезон за който е дължима.
В раздел VІІ на „Вътрешен
професионален правилник за правата и задълженията на футболистите и служителите
от „Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора” ЕАД за спортно
състезателен сезон 2014-2015г. – в сила от 15.07.2014г. са регламентирани
премиалните възнаграждения за постигнати добри резултати да първите 22кръга, за
втори етап от първенството, като според раздел VІІ т.6, т.”б” озаглавен
„Премии при крайно класиране на отбора от 1-во до 3-то място в държавното
първенство за „А”ФГ” – При класиране на 2-ро място се разпределя отборна
премия в размер на 300 000 лв. брутна сума. Като общо правило раздел VІІ, след т.7 /Премии за
турнира за „Купа България”:/ е указано, че Процента на премиите се определя от
Спортно-техническия щаб на база брой изиграни минути от всеки състезател в
срещите до финала. Тази премия е различна от тази, определяна в края на всеки
месец и платима заедно с основаната заплата – съгласно т.17, а в раздел VІІІ е определено премиалното
възнаграждение на % отношение – указано е колко процента от индивидуалната
премия получава футболист, започнал като титуляр, не взел участие н срещата,
влязъл като резерва, допринесъл за победа на отбора, както и процента от
премията за старши треньора, помощник-треньорите, лекаря, масажиста, домакина,
изпълнителния директор, членовете на СД/съвета на директорите/,
административния директор.
Според договора на ищеца, същият е представляван от дружество Scouting team – дружество, основано в
Холандия, регистрирано в търговския регистър на търговската камара в Амстердам,
като г-н А.Р. от тази мениджърска агенция на 23.07.2015г. изпратил на
Президента на клуба-ответник И.Р. писмо, в което го е поканил да заплати
закъснелите бонуси на състезателя -
бонус за равен мач срещу ПФК”Локомотив София” – мач, игран на
15.03.2015г. – в размер на 600лева бруто, както и бонус за второ място в
българския шампионат на А група, съгласно точка VІІ,6, „б” от „Вътрешен
професионален правилник за правата и задълженията на футболистите и служителите
от „Професионален футболен клуб Берое –Стара Загора”ЕАД за спортно състезателен
сезон 2014-2015г. – 14 000лева бруто–или общо 14600лева бруто, като писмото е
изпратено на 23.07.2015г. с куриерска служба и получено от ответника на
24.07.2015г.
Съдът след изслушване на страните е отделил
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че държавното първенство на АФГ
за сезон 2014/2015г. е приключило на 31.05.2015г., като първият мъжки отбор
на клуба –ответник е завършил на второ място в това първенство, както и че
ищецът е играл тридесет мача от общо 32 мача за ответния клуб за сезон
2014/2015г., в които е изиграл ефективно общо 2501 минути/ според
представените извлечения от протоколи за проведените мачове същият е започнал
игра в стартовия състав на клуба в 30 мача/останалите 2 мача от първенството не
е влязъл в игра/, от които в 8 е сменен. Съгласно удостоверение №
35/25.07.2018г. на БФС, ищецът е взел участие в тридесет срещи от
първенството на „А”ФГ или общо 2501минути – през сезон 2014/2015г. като
състезател на ПФК „Берое”.
Съгласно чл.13, ал.1, т.1 и т.3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), с колективен трудов
договор, с вътрешни правила за работната заплата и/или с индивидуален
трудов договор могат да се определят допълнителни трудови възнаграждения за
постигнати резултати от труда. Следователно, законодателят е предвидил
правната възможност работодателят както едностранно, така и по
съгласие със служителя и работника да определя правила за допълнителни
трудови възнаграждения при постигане на определени трудови резултати. Съгласно
вътрешния правилник работодателят определя премиите след Доклад-предложение
от старши треньора до ръководството на клуба и одобряване на този доклад с
нарочен акт на съвета на директорите на клуба.
Според
докла от г-н П.Х.- Старши треньор на „ПФК Берое-Стара Загора” ЕАД до изпълнителния
директор на ответния спортен клуб, от треньора е предоставен за одобрение
доклад за премиите на 40 човека от клуба – за сума от общо 285800лева, от които
на ищеца са определени 1000лева – приложението и доклада/представени по делото
и в оригинал/ са подписани от старши треньора на отбора П.Х., който доклад е
бил разгледан от съвета на директорите на ПФК „Берое - Стара Загора” ЕАД в
четвърта точка от заседанието на съвета на директорите от 10.06.2015г. – видно
от протокол № 99/10.06.2015г. – взето е решение да се разпредели премия в
посочения в приложението размер на посочените 40служители, между които и ищеца
– с определените му 1000лева. Протокола от съвета на директорите и приложението
за взетото решение с подпис на утвърдил изп.директор също са представени и
приети в оригинал по делото.
Но въззивният съд следва да
отбележи някой важни детайли от тези на пръв поглед ясни доказателства. Писмото
и доклада на треньора Хубчев са за премията в размер на 300 000 лева,
какъвто е и т. VІІ от Правилника. Разпределените и раздадени премии на практика
са в размер на 285 800 лева. т.е. остава неиздължена като премия сумата от
14 200 лева.
Видно от показанията на св.
А., разпитан от първостепенния съд на датата 18.12.2018 год. /страници 2. и
3.от съд. протокол от същата дата/ през сезона 2014г.-2015г. той е бил на длъжността “помощник треньор” на ПФК
„Берое", а треньор бил съответно П.Х.. На тази длъжност започнал работа през 2012г. До месец април 2016г. бил
на длъжността помощник треньор на ПФК
„Берое", тогава пак бил треньор П.Х.. През сезона 2014г.-2015г. имало и отборна премия. В този сезон имало премия за шампион за второ и трето място, но с
точност не може да каже колко бил премията, може
би бил около двеста хиляди или триста хиляди лева. Отбора през сезон 2014г.-2015г. завършил на второ
място след отбора на „Лодугорец". Тази
премия трябвало да бъде разпределена между състезателите, треньорите, част от ръководството и помощния персонал. Тази
сума бил разпределена, както и в предишни сезони той вземал най-дейното участие в разпределението на премиите на
състезателите. Тази задача му бил
поставена именно от треньора Х., заедно с другите помощник треньори да определим премията. Премията за сезон 2014г.-2015г.
на един лист всеки един я разпредели. Той
най-вече и с другите помощник треньори я разпределили премията, като взели под внимание дейното участие на всеки един от играчите, приносът му за това второ
място и колко време е играл. И в тази връзка на
един лист направили проекта за разпределението на премията. На един лист всеки един състезател от
вратаря и играчите спрямо минути са разпредели премия от 14 000 лева, това бил по 100% максималния размер по преценка на ръководството.
Имало и състезатели и с по-малки
премии, които не са участвали и така е преценено, но като се взе предвид минути на участие, начин на участие, принос
на голове, решаващи положения по наша преценка и този списък, след като бил
изготвен, той се подписа от ст.треньора и
се предаде на ръководството. Той знае, че състезателя Г.К. на база на негово участие на
най-важния мач с
„Локомотив-София" и на база на гола, който той вкарал те станали на второ място и на база футболни качества и човешки и
един от футболистите той получи 100% премия, която той заслужи чрез игра си, чрез влагане на усилия в тренировъчния процес. Дори свидетелят си
спомня, че въззивника К. бил
със счупен нос и играл с маска на лицето, а и до ден днешен бил в Националния отбор. Свидетелят в момента е помощник треньор на
„А" националния отбор на Република
България. П.Х. е национален треньор, а ищецът е титуляр и в националния отбор за мъже.
Свидетелят е категоричен,
че определената премия на ищеца и жалбподател е била 100% и сумата е била над 14000лева. Точно те,
треньорското ръководство определили тази сума, но тази сума не била изплатена от страна на
ръководството, а на другите треньори
на помощен персонал имаше и други играчи по преценка на ръководството, които не получили определената
премия. Това се дължало по негово обяснение е, че този футболист понеже бил един от младите, които се котирали в България и искал да продължи да работи с тях
и по финансови причини не постигнали
споразумение с „Берое" и той отишъл в „Левски" и тази сума не му бил изплатена. Той отишъл в
„Левски" след края на сезон 2014г.-2015г. Свидетелят знае, че е получил “смешната”
сума от 1000 лева от ръководството, но не повече, това е било като премия за сезона 2014г.-2015г., за него тази сума е смешна
защото хора, които нямали пряко
спортно техническа връзка с отбора взеха по 1500 лева минимум. Той работел Х. от 2014г. и той подкрепил неговата предложение за премията на К., защото е определена много честно от него и
старши треньора. Това не е единствена такава определяна премия от негова страна. Затова за тях било голямо разочарование, защото те с тези хора, за да постигнат
такива резултати са работили сериозно.
Свидетелят обяснява много
подробно в показанията си пред съда, че в един професионален футболен клуб критериите са - колко минути си изиграл, как си ги
изиграл, какво си допринесъл. За втория сезон един с най-много играни минути
може би на втора позиция бил Г.К.
след С.К.. К. вкарал уникално важен гол
в срещата с „Локо-София" в гр.София. Бил мач за финали и Г. отбелязал най-важния гол. В процеса на работата по подготовката за срещите, начина му на работа по
професионалната треньорска преценка, какво е показал в мачовете по минути, това
са основните причини за
определяне на премията. Така е във всички футболни професионални отбори, такава е футболната практика, когато решаваш мачове, когато вкарваш голове на отбори, когато техния отбор
гостувал и когато един “работник” работил в отбора, и той е работещ, и това е състезател, който максимално
през целия сезон е допринесъл за извоюването на второто място на ПФК
“Берое” ЕАД.
Въззивната инстанция
изцяло кредитира с доверието си показанията на този свидетел, тъй като същият
от една страна има преки, непосредствени и директни наблюдения от цялата
обстановка в ПФК “Берое” ЕАД, а от друга страна той пряко и непосредствено е
участвал и при определянето на премиите на всички членове на клуба, включително
и на въззивника К.. Освен това неговите показания се подкрепят и от останалите
доказателства по делото.
В
подкрепа на свидетелските показания на единствения разпитан по делото свидетел
са писмените доказателства – на първо място докладът на старши треньора П.Х. до
Съвета на директорите на ответното дружество, в който подлежащата на
разпределение отборна премия е посочен в размер на 300 000 лева, а в
приложения към този доклад списък за разпределянето й, който списък е на
отделен хартиен носител, общият й размер е 285 800 лева, като разликата от 14
200 лева е приблизително равна на първоначално предложения размер от премията,
който е следвало да получи ищеца. Освен това протокола под №99 от датата 10.06.2015
год. на Съвета на директорите на ответното дружество, в чийто пункт 4 е
решението за разпределението на отборната премия е подписан от тримата членове
на този колективен орган, а приложения към него списък с разпределението на
премията е одобрен еднолично от изпълнителния директор И.Р..
В подкрепа
на свидетелските показания на свидетеля А. е и
заключението на приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-
икономическата експертиза, от чието съдържание е видно, че на 10.07.2015 год.
ответникът е изплатил възнагражденията на футболистите от отборната премия, с
изключение на премията от 1000 лева за ищеца, която му е изплатена едва на
06.08.2015 год. и то след намесата на агента му А.Р..
Първостепенният съд при разрешаването на спора е подходил
формално, като не е издирил и разкрил истинските финансови взаимоотношения
между страните, съобразно константната практика на ВКС на РБ, а ги е посочил, така
като те са представени от ръководството на ПФК “Берое” ЕАД, който се явява страна в гражданския процес.
В тази връзка неправилно и необосновано
първоинстанционния съд е кредитирал с доверие само заключението на съдебно
икономическата експертиза в посочения му от съда вариант, без да вземе предвид
подробните и правдоподобни показания на свидетелят А., който е имал преките
наблюдения върху всичко случващо се в клуба, включително и върху въпроса за
правилното, справедливо, заработено и заслужено разпределение на премиите на
целия отбор, включително и на въззивника К..
При това положение исковете
за заплащане на главница от 13700лева, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба в съда и за мораторна лихва за периода от
21.06.2015г. до 30.05.2018г. в размер на 3676,46лева следва да бъдат уважени
като основателни и доказани. Размерът на дължимата мораторна лихва е изчислен
служебно от съда с електронния калкулатор за мораторната лихва за посочения
период от време.
В този смисъл въззивният съд следва да отмени Решението
на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно и да уважи исковете
на ищца и въззивник Г.К..
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззиваемия следва да бъде осъден да
заплати на въззивника направените от него разноски по делото, пред всички
съдебни инстанции, съразмерно уважената част на иска в размер на 2000 лева. Общият
размер на разноските направени от
въззивника пред всички съдебни инстанции възлиза на 2000 лева, от които сумата
от 1000 лева, представляваща направените от въззивника разноски пред настоящата
инстанция, представляващи адвокатското възнаграждение за въззивно обжалване.
Съдът намира, че са направени разноски по делото пред първата инстанция, също в
размер на 1000 лева, възнаграждение за един адвокат пред тази инстанция.
Настоящото
въззивно решение на основани чл. 280, ал. 1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване, тъй като цената на иска е под 20 000 лева, а именно 13700 лева,
въпреки че делото е образувано като гражданско, ответника по това дело е
търговец ПФК “Берое” ЕАД Стара Загора и касае
търговски взаимоотношения между страните по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 253 от 22.02.2019 г., постановено
по гр.дело № 2747/2018 г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, с което Старозагорски
районен съд е ОТХВЪРЛИЛ
исковете на Г.Г.К. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му
адв.Г.В.К. ***, съдебен адрес *** против ”ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ –
СТАРА ЗАГОРА” ЕАД седалище и адрес на управление Стара Загора, ул.”Г. Кюмюрев”
№ 10, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Р., чрез адв.З.
от АК-Монтана, съдебен адрес *** за заплащане на сумата от 13700лева, дължима
според ищеца, но неизплатена на ищеца бонус-премия за класиране на ответника на
второ място в държавното първенство на „А”Футболна група през сезона
2014/2015г.,ведно със законната лихва от 30.05.2018г. до окончателното
заплащане на вземането, както и сумата от 3676,46лева мораторна лихва за
периода от 21.06.2015г. до 30.05.2018г.
и разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ, като неправилно и незаконосъобразно и вместо това постановява:
ОСЪЖДА ”ПРОФЕСИОНАЛЕН ФУТБОЛЕН КЛУБ БЕРОЕ –
СТАРА ЗАГОРА” ЕАД седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Г.
Кюмюрев” № 10, с ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор И.Р.,
чрез адв.З. от АК-Монтана, съдебен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, чрез пълномощника му адв.Г.В.К. ***, съдебен адрес ***
сумата от 13700 /тринадесет хиляди и седемстотин/ лева, дължима и неизплатена
на ищеца бонус-премия за класиране на ответника на второ място в държавното
първенство на „А”Футболна група през сезона 2014/2015г., ведно със законната
лихва от 30.05.2018г. до окончателното заплащане на вземането, както и сумата
от 3676,46лева /три хиляди шестотин седемдесет и шест лева/ мораторна лихва за
периода от 21.06.2015г. до
30.05.2018г., както и сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща
направените от ищеца и въззивник разноски по делото пред двете съдебни
инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.