Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.
Русе, 21.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Г., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5377 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 127, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 4 от СК от В.В.Г. против Ц.А.А.. Ищецът твърди, че с решение по
гр. д. № 8346/2017 по описа на РРС родителските права по отношение на детето К* Ц* А* били
предоставени на ответника. Няколко месеца след влизане в сила на решението
детето пожелало да живее с майка си и от края
на август 2018 год. това било факт. Ответникът не се възпротивил, но и не
пожелал да уредят и регламентират промяната в обстоятелствата. Поради това
ищецът е предявила иск за промяна в постановеното решение относно упражняването
на родителските права, което да бъде предоставено на нея, да бъде определено
местоживеенето на детето при нея в гр. Р*, да бъде определен режим на
лични отношения на бащата с детето, като претендира издръжка за бъдеще време и
за минал период- от 05.09.2018 год. до 04.09.2019 год. в размер на по 140.00
лева месечно. В съдебно заседание на 03.12.2019 год. е допуснато изменение на
предявения иск за издръжка за бъдеще време, считано от предявяване на иска –
05.09.2019 год. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като същият
се счита предявен за сумата 190 лева месечно.
В законоустановения срок ответникът подава отговор, не оспорва
иска в частта му,
касаеща родителските права, местоживеенето на детето и режима на родителски
отношения.
Не оспорва иска за заплащане на издръжка в размер на 140.00 лева за бъдеще
време. Оспорва претенцията за заплащане на издръжка за минал период, като
твърди, че е предоставял такава в съответствие с нуждите на детето.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ГПК, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не
се спори между страните, че с решение по гр.д. № 8346/2017 год. по описа на РРС
ХІІІ гр.с. е утвърдено споразумение между страните по настоящото дело в частта
за упражняването на родителските права, като по отношение на детето К* са
предоставени на ответника. Видно от удостоверение за раждане серия РСАР, №
051114, издадено от Община Р*
на 08.08.2005 год.
въз основа на акт за раждане № 1114/08.08.2005 год., страните по делото са
родители на детето К*
Ц*А*, родено
на *** год., ЕГН **********, което понастоящем е на 14 години.
След
постановяване на съдебното решение детето К* в периода от 11.12.2017 год.
до края на август 2018 год. живее при баща си Ц., който е в съжителство с друга
жена от края на януари 2018 год.- свидетелят М* М*. Основни грижи за детето от
тогава полага майката В.Г. и съжителят й Х* Х*, който също е свидетел по
делото.
С
цитираното съдебно решение е постановено родителските права по отношение на
другото дете на страните А*
(понастоящем пълнолетен) да се упражняват от майката. Месец след това А* отива да
живее при своя баща и до края на август 2018 год. бащата отглежда двете деца.
По
време на среща с представител на Агенция за социално подпомагане, Дирекция
„Социално подпомагане“ – Русе, както и в съдебното заседание по делото на 03.12.2019
г., К*
заявява, че желае да живее с майка си. Посочва, че се разбира добре с брат си,
обича и двамата родители.
Въз
основа на показанията на тримата свидетел- сестрата на ответника и
съжителстващите партньори на страните, съдът приема, че и двамата родители за
транспортирали детето до училище през учебната 2018/2019 год., когато е учило в
сградата на А*
гимназия. При средно 20 учебни дни месечно, всеки от родителите е бил ангажиран
с тази дейност по 10 дни. Детето също така е ползвало градски транспорт и е
било прибирано от училище от свидетеля Х*, тъй като е учило на смени, а
родителите му работят. Свидетелите М* и Г. заявиха, че всеки път,
когато бащата водил детето на училище, му давал по 4- 5 лева джобни, отделно в
края на всяка седмица по 20.00 лева. Това прави 130.00 лева месечно, от които
следва да се извадят получаваните от бащата детски надбавки и се получава
сумата 90.00 лева, която съдът приема, че ответникът е давал за издръжка на
дъщеря си под формата на джобни пари, които безспорно също са част от
издръжката. Съдът не съобразява даваните от бащата суми за маникюр на детето,
тъй като дете на 13 години очевидно няма необходимост от това, камо ли
ежемесечно, а по- скоро съдът кредитира като акт на дарение от страна на
бащата.
Въз основа на горните факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Процесуално легитимиран да предяви иска с посочената правна
квалификация- за изменение на упражняването на родителските права, определянето
на режим на лични отношения и издръжка, е родителят, на когото не е присъдено
упражняването на родителските права, поради което съдът не споделя това
възражение на ответника.
Това се извежда от текста на чл. 127, ал. 2 от СК. Законът не предвижда отделен
иск за издръжка по този ред.
Допустим е и искът за заплащане на издръжка за минало време, тъй като се
твърди промяна в обстоятелствата, касаещи точно нея след определянето й от съда (Решение № 555 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 893/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 134 от 25.06.2012
г. на ВКС по гр. д. № 90/2011 г., IV г. о., ГК, Решение № 65 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4202/2013 г., IV г. о., ГК и др.).
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е иск правно основание чл.
127, ал. 2, вр. чл. 51, ал. 4 от СК. Съвместното живеене на детето с
родителя е съществен елемент от съдържанието на родителските права и
задължения, без който ежедневното им и текущо упражняване е практически
невъзможно. Затова положението, когато родителите са трайно разделени или не са
в брак и не живеят заедно, налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява еднолично родителските права за в бъдеще, което пък е необходима
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с
детето. Настоящият случай е именно такъв. От данните по делото се установява,
че страните са родители на детето и след прекратяване на брака, родителските
права са предоставени на бащата, т.е. касае се за изменение на вече определен
режим кой от двамата родители ще упражнява родителските права. Искът е предявен
от родителя, който желае еднолично да упражнява родителските права, предвид настъпилото
трайно фактическо изменение на обстоятелствата, при които е постановено
съдебното решение.
В настоящия процес съдът трябва да
разрешава въпроса за промяна упражняване родителските права по отношение на непълнолетната
К*само
с оглед на нейните интереси, като взема предвид досегашните грижи и отношения
на родителите към детето, желанията на родителите, техния морал, условията на
живот при всекиго от тях, възрастта на детето и личната му привързаност към
единия или другия родител, социалното обкръжение и материалните възможности.
Съдът, след обсъждане на писмените доказателства и гласните доказателствени
средства, намира, че са налице съществени обстоятелства, които обусловят необходимост от промяна на
установения между страните режим. Поради
гореизложеното искът за промяна упражняването на родителските права по
отношение на детето К*
Ц*А* е основателен, както и претенциите за
определяне режим на лични отношения между детето и бащата и осъждането му да
заплаща издръжка. Упражняването на родителските права върху детето на страните
следва да бъде предоставено на майката, тъй като това по- добре би отговорило
на нуждите от ежедневни грижи за него, както и с оглед създаденото фактическо
положение.
На бащата следва да бъде определен режим
на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, един месец през лятната
ваканция на детето, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на майката,
пет дни от Коледната ваканция и пет дни от Великденската ваканция.
ІІ. Издръжката на детето.
Съдът намира, че предвид нормативно
установените граници за минималния размер на месечната издръжка, който
понастоящем е 152.50 лева, нуждите на непълнолетното дете от храна, облекло и
други потребности, както и като взе предвид възможностите на дължащия я
родител, определи същата в размер на 190.00 лева месечно. При определяне
размера на издръжката според чл. 59, ал. 5 от СК съдът съобрази, че с тази сума
трябва да се осигурят условия на живот на детето, които е имало преди раздялата
на родителите и счита, че този размер не би създал особени затруднения на
дължащия я родител. Без да прави опит да фиксира точната сума, необходима за
месечната издръжка на дете на четиринадесетгодишна възраст и да се опитва да
разпредели тежестта в поемането й между двамата родители, което е въпрос на
статистически данни и индивидуални потребности, съдът счита, че бащата следва
да бъде осъден да заплаща издръжка в горния размер, считано от предявяване на
иска, както е посочено в исковата молба.
Издръжката ще се дължи до настъпване на обстоятелства, водещи до
изменение или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Разликата до пълния размер на необходимата месечна издръжка
следва да се понася от майката, заедно с грижите по отглеждането и възпитанието
на детето.
Ищецът
не е ангажирал доказателства за доходите и имуществото, притежавано от бащата,
от която той би реализирал доходи. В социалния доклад се съдържа негово
признание, че получава 560.00 лева месечно. Ответникът няма други деца, на
които да дължи издръжка. Синът му А* е пълнолетен. Според изложеното,
съдът намира, че ответникът е млад човек в трудосопособна възраст и предвид факта,
че липсват данни да страда от заболяване, което да му пречи да работи, може да
реализира ежемесечни доходи поне в среден за страната размер.
От
изложеното до тук съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
издръжка за минал период- от 05.09.2018 год. до 04.09.2019 год. в размер на
50.00 лева месечно, като от претендираната сума 140.00 лева, която съдът намира
за основателна се извади даваната издръжка в размер на 90.00 лева.
Няма
данни след завеждане на делото бащата да е давал издръжка, а в съдебно
заседание на 03.12.2019 год. по постановените привременни мерки е определена
такава в размер на 140.00 лева, считано от предявяване на иска до произнасяне
на съда по предявения иск и
със съдебното решение този факт на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК трябва да
бъде съобразен.
От
датата на постановяване на настоящото съдебно решение бащата ще дължи издръжка
в посочения по- горе размер 190.00 лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително
изпълнение.
ІІІ. По
разноските за делото.
Страните са заявили претенции за
разноски, но предвид особения характер на това производство- спорна съдебна
администрация, сторените от тях трябва да останат така, както са направени. В
това производство не се разрешава със силата на пресъдено нещо спор за
съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се оказва
съдействие относно начина на упражняване на правата на страните, признати и
гарантирани от закона, като липсва типичната за исковото производство
квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното Решение ползва и двете
страни, поради което и всяка страна следва да понесе разноските, които е
направила в производството, независимо от изхода на спора, в каквато насока е и
задължителната практика на Върховния касационен съд.
Ответникът
дължи държавна такса за присъдената издръжка на основание чл. 69, ал. 1, т. 6 и
7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК в размер на 50.00 лева за минал период и 273.60 лева за бъдещ
или общо 323.60 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските
права по отношение на К* Ц*А*, родена
на *** год., ЕГН ********** на В.В.Г., ЕГН **********, като определя
местоживеенето й да е при нея в гр. Р*, ж.к. Д*
*,
бл. *,
вх. *,
ет. *.
ОПРЕДЕЛЯ на бащата Ц.А.А., ЕГН **********
следния режим на лични отношения с детето: всяка първа и трета събота и неделя
от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя, един месец през лятната
ваканция на детето, когато това време не съвпада с платения годишен отпуск на
майката, пет дни от Коледната ваканция и пет дни от Великденската ваканция.
Осъжда
Ц.А.А., ЕГН ********** да заплати на детето К* Ц* А*, ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител В.В.Г., ЕГН ********** издръжка за минало време от
05.09.2018 год. до 04.09.2019 год. в размер на 50.00 лева месечно или общо 600.00 лева, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска от предявяване на иска до изплащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 140.00
лева.
ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН ********** да заплати
на детето К*Ц* А*, ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител В.В.Г., ЕГН ********** издръжка за периода от 05.09.2019 год. до 21.02.2020 год.
в размер на 50.00 лева месечно, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска от предявяване на иска до
изплащането й.
ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН ********** да
заплати на детето К*Ц* А*, ЕГН **********
чрез нейната майка и законен представител В.В.Г., ЕГН ********** издръжка в
размер на 190.00 лева месечно,
считано от постановяване на решението до настъпване на обстоятелства, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА Ц.А.А., ЕГН ********** да
заплати по сметка на Русенски районен съд държавни такси в размер на 323.60 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл.
242, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Русе в едноседмичен срок
от получаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: