Р
Е Ш Е Н И Е № 242
Гр. Сливен, 19.11.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора.........................
и при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело № 397 по
описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба от Н.И.Д. *** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., издадено на 06.08.2019 г. от Заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. № *********, с което съгласно
подаденото Заявление за подпомагане с УИН: ************* и Приложение за
кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. е оторизирана
субсидия в размер на 0,00 лева.
В жалбата са
изложени доводи за нищожност и материална и процесуална незаконосъобразност на
оспорения административен акт. Твърди се, че уведомителното писмо, издадено три
години след подаване на заявлението за подпомагане е бланкетно, без мотиви и
необосновано. Изложеното в акта затруднявало защитата на неговия адресат,
доколкото не ставало ясно кои точно базови изисквания същият не е спазил.
Цитира относими разпоредби от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г., на
които се позовал административният орган, считайки че не са налице
несъответствия на земеделския производител с нормативните изисквания. Основно
нарушение в акта било прилагането и позоваването на Методика, която е одобрена
по – късно от процесния период (2016 г.). Претендира нищожност на оспорения
акт, алтернативно моли съда да отмени същия като незаконосъобразен. Претендира
разноски по списък.
В открито съдебно
заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не се
представлява. В писмено становище, чрез упълномощен процесуален представител
излага идентични с тези в жалбата съображения в подкрепа на твърденията си за
нищожност, респ. незаконосъобразност на процесното уведомително писмо.
Претендира разноски по списък.
В открито съдебно заседание административният
орган – Заместник изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован,
не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен ст. юрк Д. Б., която
оспорва жалбата, излагайки доводи за законосъобразност на административния акт.
В писмени бележки заявява, че при издаване на уведомителното писмо са спазени
всички относими нормативни изисквания на Наредба № 11/06.04.2009 г. и Регламент
(ЕО) № 889/2008 г.
Въз основа на всички
събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Оспорващият Н.И.Д. бил
регистриран като кандидат по подпомагане в ДФ „Земеделие“ с Уникален
регистрационен номер (УРН) ***** в Интегрираната система за администриране и
контрол (ИСАК). За кампания 2016 г. подал Заявление за подпомагане с Уникален
идентификационен номер (УИН): ************* по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. – направление „Биологично растениевъдство“,
като декларирал следните два парцела в землището на с. Чокоба: № 81534-926-1-1
с площ 3.35 ха и № 81534-926-2-1 с площ 0.60 ха. Към заявлението са приложени:
Таблица на използваните парцели, Стандартен договор № BG-3256-2012
за инспекция на биологична селскостопанска продукция в съответствие с Регламент
(ЕО) № 834/2007 г., включително и правилата за прилагане Регламент (ЕО) №
889/2008 г. с обекти на инспектиране растениевъдство парцели в землище на с.
Чокоба с № № 81534-013165 с площ 1.4000 ха с начин на трайно ползване „орехи“ и
№ 81534-013166 с площ 1.9499 ха с начин на трайно ползване „подготовка за
орехи“. Съгласно Сертификационно писмо № BG-BIO-05-3256-2012-EU
от
20.08.2012 г. за продукция на биологични продукти, трайните насаждения в двата
гореописани парцела са в преход към биологично производство. Представени са и
анекси към договора, като съобразно Анекс № 4/08.05.2015 г., договорът е валиден
до 31.12.2020 г., а обектите на инспектиране се променят, както следва: парцел
№ 81534-926-1-1 с площ 3.35 ха и № 81534-926-2-1 с площ 0.60 ха с начин на
трайно ползване „орехи“.
На 06.08.2019 г. Заместник
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № *********. Със
същото Н.Д. бил уведомен за оторизирана субсидия по мярката в размер на 0 лева.
В акта е посочено, че за декларираните в заявлението за 2016 г. за подпомагане площи
по мярка 214 „АЕП“, направление „Биологично растениевъдство“ 2016 г. е четвърта
година от последно поетия от кандидата ангажимент по направлението. В табличен
вид в акта е посочено: 1. АЕП код: АП08, 2. Идентификатор на деклариран парцел:
81534-926-1-1; 3. Площ на деклариран парцел – 3.35 ха; 4. Площ на парцела след
разрешаване на двойно заявени площи – 3.35 ха; 6. Площ на парцела след
извършени адм. проверки - 3.35 ха; 7. Площ на парцела с неспазени базови и др.
изисквания – 3.35 ха и 8. Установена (определена) площ на парцела – 0 ха. В
пояснение към колона 7 е вписано: „Площта, за която не са били спазени базови
или други изисквания за съответното направление. Неспазването на базовите
изисквания е било установено чрез извършена административна проверка или
проверка на място от Техническия инспекторат към Разплащателната агенция. В
контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните
неспазени изисквания. За резултатите от проверката на място и за изискванията,
които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. В
случаите на констатирано разминаване на предоставената на фонда информация от
съответното контролиращо лице за даден земеделски парцел и заявеното от
земеделския стопанин за същия парцел, кандидатът е бил уведомен за нарушението
на базовото изискване от контролиращото лице, получило разрешение съгласно чл.
18 ал. 1 от ЗПООПЗПЕС, с което той има сключен договор за контрол на биологично
производство. На основание т. V „Намаления при неспазване на базови изисквания
за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013“ от Методиката за намаляване и
отказване на агроекологичните плащания, утвърдена на основание чл. 16 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за парцел, за който е било установено неспазване
на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на парцелите не
се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е спазил някои от
ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ, различни от
тези, които засягат декларирания размер на площите. Неспазване на изискването
на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013 е установено чрез извършване на
административна проверка. В съответствие с т. IV
„Изчисляване и налагане на намаленията“, втори абзац от Методиката за
намаляване и отказване на агроекологичните плащания по мярка 214, утвърдена на
основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., след изтичане на минималните
периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38
от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за
прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното
производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на
биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L
250 от 18.09.2008 г.), не се предоставя финансово подпомагане за площите и
пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към
биологично земеделие (периода на преход), като установения размер се изключва
от избираемия за подпомагане.“. Неразделна част от оспорения акт са и Таблица –
Оторизирани суми (в лева) и Таблица– Извършени плащания (в лева), видно от които
по Направление „Биологично растениевъдство“ исканата сума е 4 776,36 лева,
оторизираната сума е 0 лева, изплатената сума е 0 лева.
Процесният акт -
Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г.
изх. № *********/06.08.2019 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ бил връчен на неговия адресат на 22.08.2019 г. Жалбата срещу същия,
по която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 05.09.2019
г.
С Решение по т.
6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017 г. на Управителния съвет (УС) на ДФЗ -
София, П. Д.С. е избрана за заместник изпълнителен директор на ДФЗ.
Със Заповед №
03-РД/2891 от 23.07.2019 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, издадена на
основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а ал. 1, 2, 4 и 6 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10 т. 1, т. 2, т. 7 и т.
13 и чл. 11 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т. 6.2.
от Протокол № 114 от 15.06.2017 г., на П. Д.С. – заместник изпълнителен
директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да издава и подписва всички
уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите за
финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
(т. 1 от Заповедта).
По делото е
представена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243
от 17.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните. Заповедта е издадена на
основание чл. 16 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 г. В
заповедта е разпоредено Методиката да се прилага за заявления, подадени през
кампания 2016 г.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Разгледана по същество, същата се преценява като основателна
и следва да бъде уважена. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен административен орган – Заместник
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, действащ при наличие на материална и
персонална компетентност. Съгласно чл. 20а ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната
агенция (РА) и като такъв организира, ръководи нейната дейност и я
представлява. Съгласно чл. 20а ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да
делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския
съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на
основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по
подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване
на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда. В разглеждания случай
Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал.
2 от Устройствения правилник на ДФЗ, със Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г.
е делегирал на своя заместник изпълнителен директор правомощието за издаване и
подписване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни
плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани
до кандидатите за финансово подпомагане, съгласно чл. 1 от Наредба № 5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания. Следователно административният акт е издаден от компетентен
орган, действащ в рамките на предоставените му с надлежен акт правомощия.
Оспореният акт е
издаден в писмена форма, но е немотивиран, което обуславя неговата
незаконосъобразност – основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразно разпоредбата
на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания
за неговото издаване, от което следва, че императивно изискване на закона е
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява да са разбере волята на административния орган.
Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол за
законосъобразност и тяхната липса възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт. С оглед
трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат, както в самия акт,
така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка.
В разглеждания
случай административният орган не е посочил фактически и правни основания за
издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно
материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане. Не е изложено
въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови
изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени
от кандидата. Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от
цитираната в акта Методика. Измежду посочените от административния орган
множество правни норми в акта, единствено относими към постановения отказ са
тези на Методиката, Наредба № 11/06.04.2009 г. и Регламента. Извършеното позоваване на раздел IV,
втори абзац от Методиката, не може да преодолее липсата на фактически
основания. Съгласно същия, след изтичане на минималните периоди на преход към
биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37 и чл. 38 от Регламент на
Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на
Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и
етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство,
етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008 г.), не се предоставя
финансово подпомагане за площите и пчелните семейства, заявени за подпомагане
по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като
установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. Едновременно с
това в пояснителната част на акта се цитира и част от р. V „Намаления
при неспазване на базови изисквания за дейностите по мярка 214 от ПРСР
2007-2013“ от Методиката, съгласно която за парцел, за който е било установено
неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2016 г. Площта на
парцелите не се счита за наддекларирана, а за площ, за която кандидатът не е
спазил някои от ангажиментите, свързани с предоставянето на финансовата помощ,
различни от тези, които засягат декларирания размер на площите. В тази насока
липсва каквато и да било конкретика и яснота. Дори и при внимателен прочит на
цитираните части от Методиката, не може да се направи извод за конкретните
базови изисквания, които кандидатът не е спазил и заради които му е отказано
финансово подпомагане.
Органът е приел
още, че не е спазено изискването на чл. 13 ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009
г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007-2013,
установено чрез извършване на административна проверка. Съгласно тази
разпоредба, агроекологичните плащания за периодите на преход по ал. 1, т. 1, 3,
5, 7, 9 и 10 се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава
периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36, чл. 37, пар. 2
и чл. 38, пар. 3 на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно
биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение
на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008
г.). В чл. 13 ал. 1 са посочени годишните размери на агроекологичните плащания
за различни видове култури и пчелни семейства в преход, като в т. 5 са визирани
трайни насаждения, лозя и маслодайна роза в период на преход. При внимателен прочит на трите цитирани норми
на Регламента се установява, че чл. 37 и чл. 38 са абсолютно неотносими към
процесния случай - чл. 37 касае конкретни разпоредби за преход на земеделска
земя във връзка с биологично животновъдство, а чл. 38 визира изисквания към
отглеждане/производство на животни и животински продукти. Член 36 е наименуван
„Растения и растителни продукти“ и съгласно пар. 1 от същия, за да се считат
растенията и растителните продукти за биологични, разпоредбите за
производството, посочени в членове 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007
и глава 1 от настоящия регламент и, по целесъобразност, изключенията от
разпоредбите за производство в глава 6 от настоящия регламент трябва да се
прилагат върху земеделските площи в преходен период най-малко две години преди
сеитба или, при ливади или площи с многогодишни фуражни култури — поне две
години преди употребата им като фураж, произведен по метода на биологичното
земеделие, или при многогодишни култури, различни от фуражните, най-малко три
години преди първата реколта от биологични продукти. В случая доколкото се
касае за орехови насаждения, то същите би следвало да попадат в последната
хипотеза на цитираната норма – многогодишни култури, различни от фуражните и
съобразно разпореденото на чл. 36 от регламента, за да се считат за биологични,
специфичните изисквания на чл. чл. 9, 10, 11 и 12 от Регламент (ЕО) № 834/2007
г. и глава 1 от Регламент (ЕО) № 889/2008 г. следва да са прилагани/изпълнявани
по отношение на конкретното насаждение в продължение най – малко на три години
преди първата реколта. Съобразно съдържанието на разпоредбата, периодът на преход за този вид насаждения не
е фиксиран, а същият е посочен в минимален такъв от три години с изискване това
да са годините преди първата реколта. От това следва, че същият този преходен
период, съобразно разписаните правила, може да бъде повече от три години и те
да предшестват първата реколта от съответната култура. Такъв период обаче,
фиксиран на три години (в която насока е твърдението на процесуалния
представител на административния орган) в относимите норми на Наредба № 11 от
06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „АЕП“ от ПРСР
2007-2013 не е упоменат. Следователно, дори да се приеме, че процесният отказ
за подпомагане е мотивиран от горецитираните нормативи, то в същите липсва конкретна
и безусловна регламентация досежно периода на преход към биологично земеделие за
трайни насаждения. Доколкото законодателят в Наредбата е обвързал периода на
преход с препратка към Регламент (ЕО) № 889/2008 г., то би следвало и при
издаване на процесния акт да установи по безспорен и категоричен начин, че
визираният в Регламента период на преход е изтекъл. По делото липсват каквито и
да било данни за извършени проверки, респ. констатации относно това кога се е
осъществила първата реколта от съответното орехово насаждение, което да обоснове
извод, че посоченият период от най-малко три години преди същата е изтекъл. Липсват
и изложени от органа мотиви в насока защо приема, че периодът на преход следва
да е три години, а не повече, при съобразяване с нормираното в чл. 36 пар. 1 от
Регламент (ЕО) № 889/2008 г. на Комисията.
На следващо място,
нормираните от законодателя хипотези, при наличието на които се постановява
отказ от за предоставяне или намаляване на финансова помощ са уредени в чл. 17
от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007-2013, съгласно който финансова помощ по мярка
"Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато: 1.
кандидатът за подпомагане стопанисва земеделски парцели с размери, по-малки от
определените в чл. 27; 2. при административни или проверки на място са
установени по-малко от минималния изискван брой пчелни семейства, животни или
животински единици; 3. кандидатът за подпомагане възпрепятства извършването на
проверка на място; 4. за една и съща площ са подадени две или повече заявления
за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено; 5. броят на пчелните
семейства, записани в регистъра на Българската агенция по безопасност на
храните (БАБХ), е по-голям от заявения и за разликата не е представен договор с
контролиращо лице или в договора не е посочен броят на пчелните семейства; 6. (отм.,
бр. 24 от 2014 г., в сила от 18.03.2014 г.); 7. при административни проверки се
установи, че заявен парцел по направление "Биологично
растениевъдство" не се контролира от съответното контролиращо лице; 8. при
административни проверки по направленията по чл. 2, ал. 1, т. 1 се установи, че
е прекратен договорът с контролиращото лице. Съгласно ал. 2, не се отпуска
финансова помощ за годината на подаване на заявление по чл. 7, ал. 2 за
съответното направление, когато: 1. не е представен в предвидените срокове
някой от документите по чл. 39, ал. 6, чл. 51, чл. 53, ал. 2, чл. 57 и 58; 2.
декларираният брой животни със съответния агроекологичен код е по-голям от разрешените
в разрешителното за паша; 3. кандидатът отбележи грешен агроекологичен код
срещу извършваните дейности в заявлението по чл. 7, ал. 2; 4. кандидатът
декларира по-малък брой животни от даден вид спрямо одобрените и не е
предоставил в Държавен фонд "Земеделие" документи съгласно чл. 52,
ал. 1; 5. кандидатът в заявлението за подпомагане по подмярка по чл. 2, ал. 1,
т. 2, буква "а" е заявил, че ще поддържа затревените площи чрез паша
и в заявлението за подпомагане по направление по чл. 2, ал. 1, т. 2, буква
"а" не са декларирани животни; 6. кандидатът не заяви затревени площи
в заявлението за подпомагане по направление по чл. 2, ал. 1, т. 5, буква
"а", с изключение на Дунавска бяла свиня. От прочита на горните
нормативни изисквания, които имат обвързваща сила за административния орган,
съотнесени към доказателствата в настоящия случай се установява, че процесното
заявление за подпомагане на оспорващия Д. не попада не попада в нито една от
хипотезите за отказ.
На следващо място,
не се споделя от съда и изразеният в писмените бележки на пълномощника на
административния орган довод за законосъобразност на акта, като съобразен с чл.
16 от Наредба № 11/06.04.2009 г. На първо място този текст не е цитиран в
уведомителното писмо като правно основание за постановяване на отказа и второ,
съгласно неговото съдържание, когато при проверка на място или административни
проверки се установи, че за съответните парцели, животни или пчелни семейства
не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и 2 или изискванията по
управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно
методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. Разпоредбите на чл.
26 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата съдържат конкретни изисквания към поддържането на
земята в добро земеделско и екологично състояние, торене и използване на
продукти за растителна защита и добра земеделска практика, неспазване на
каквито по преписката не са констатирани, както не са установени и нарушения на
изискванията по управление. Видно от съдържанието на оспорения акт, ако се
приеме, че цитирането на различни по своето съдържание и характер разпоредби на
л. 2 от същия съставлява неговите мотиви, то позоваването в писменото становище
на пълномощника на чл. 16, респ. чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009
г. не може да се приеме като такива първо, защото не кореспондира пряко с
другите посочени норми, коментирани по – горе и второ - недопустимо е мотивите
да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в
документи от административната преписка, към които той препраща.
Във връзка с
гореизложеното, за да постанови своя отказ за подпомагане, административният
орган е следвало да конкретизира кои условия за допустимост за участие по
мярката не са спазени от кандидата, с посочване и на съответната конкретна
нормативна обосновка. В случая не може да се приеме, че мотивите към акта се
съдържат в представената по делото административна преписка, тъй като в
преписката липсват документи с такова съдържание. Посочването на фактическите
обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно
условие за законосъобразност на същия. Неизпълнението на това законово вменено
задължение води до немотивираност на оспореното уведомително писмо. Ето защо
съдът намира, че оспореният акт е немотивиран, а немотивираността препятства
упражняването на съдебен контрол и е самостоятелно основание
за отмяна на
оспорения акт, с оглед разпоредбата на чл. 146 т. 2 от АПК.
За пълнота съдът
намира за необходимо да посочи, че волята на административния орган следва да
бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в
преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не
следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на
административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания –
такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В
оспореното уведомително писмо и в документите по административната преписка
липсва такава констатация. Разпоредбата на чл. 170 ал. 1 от АПК ограничава
съдебното установяване само относно онези факти, които са обективирани във
фактическото основание на оспорения акт. Административният орган следва да
посочи всички фактически и правни основания за издаването на акта си в
съдържанието на самия акт или в друг документ, към който актът препраща и който
се намира се в административната преписка.
По изложените
съображения, оспореният акт е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
При горните доводи
и на основание чл. 173 ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в
мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.
С оглед изхода на
спора, претенцията на административния орган за присъждане на разноски във вид
на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателна е и
следва да се уважи на основание чл. 143 ал. 1 от АПК претенцията на оспорващата
страна за присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо на 560,00
лева, от които 10,00 лева заплатена държавна такса, и 550,00 лева договорено и изплатено
в брой адвокатско възнаграждение. Същите следва да се възложат в тежест на
административния орган.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 пр. 2 и чл. 173 ал. 2 от АПК,
Административен съд - Сливен
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително
писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214
„Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., издадено
на 06.08.2019 г. от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ с изх. №
*********, с което съгласно подаденото Заявление за подпомагане с УИН:
************* и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за
кампания 2016 г. на Н.И.Д. е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева.
ИЗПРАЩА преписката
на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – София, за
ново произнасяне по подаденото от Н.И.Д. Заявление за подпомагане с УИН:
************* и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания по мярка
214 от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., в 14-дневен срок от влизане на
решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в
настоящото решение.
ОСЪЖДА Държавен
фонд “Земеделие” да заплати на Н.И.Д. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 560,00
(петстотин и шестдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: