Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/11.02.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА Д.
при участието на
секретаря Росица Чивиджия, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 5395 по описа за 2018 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на А.Д.А., ЕГН ********** *** срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, с ЕИК ********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3,
чрез Областно пътно управление *** за заплащане на сумата от 12 300
лева, претендирана като обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на травматични увреждания и
негативни психически изживявания в следствие на ПТП на 14.04.2015г. причинено в
резултат на действия на служители на ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от 14.04.2015г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 920 лева, претендирана
като обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба,
измерима с разходи за медицински услуги и лечение, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
По делото е приет за
разглеждане и обратен евентуален иск на Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК ********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3, чрез
Областно пътно управление *** срещу „И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *** в случай, че бъде уважен предявеният главен иск „И.”
ЕООД да бъде осъдено да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, с
ЕИК ********* сумите, за които ответното дружество бъде осъдено да заплати на
ищца до размер от сумата от 12 300 лева - обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 920 лева, - обезщетение за имуществени вреди под формата на
претърпяна загуба, измерима с разходи за медицински услуги и лечение.
Твърди се в исковата
молба, че на 14.04.2015г. около 12,45 часа в гр.Варна, на главен път № ГП-I 9
по посока от гр.Варна към кк.
„Златни пясъци“ пред р-нт „Иванчов
хан“ е настъпило ПТП между управлявания от ищцата л.а.“Сузуки
СХ4“ с рег. № В 9993 КР и л.а.“Хонда Сивик“, рег. № В 1741 ВА. Твърди се, че в резултат на
произшествието ищцата е получила ожулвания, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядания по лигавичните
повърхности на устните и по предната повърхност на дясното коляно. По време на инцидента
ищцата в била бременна, като уврежданията от проишествието
застрашили износването на плода. Навежда се, че понесените увреждания наложили
болничен престой в рамките на месец с оглед запазване на бременността. По време
на възстановяването се наложило някой от близките й непрекъснато да я
придружава, тъй като не могла да се справя сама с ежедневните си нужди.
Постоянно била в състояние на страх за нероденото си дете. Отделно от това
изпадала в стрес и паника всеки път, когато покрай нея преминавала кола или
чуела звук от мотор на превозно средство. Изпитвала силен стрес, когато се
наложело да се качи в кола. Претърпеният емоционален стрес наложил посещение
при психотерапевт, а възстановяването било трудно, предвид личностните
особености на ищцата и тревогата за запазване на бременността.
Навежда се, че и
понастоящем ищцата изпитва ограничение в движенията си и усилване на симптомите
при смяна на времето и вдигане на тежки предмети.
Посочва се, че е
направила и разходи за лечение – за психологично консултиране, медицински
прегледи, болничен престой за вливане на магнезий.
Ищецът се позовава, че
произшествието е настъпило в резултат от непоставяне на обозначителни
знаци в участъка на пътя, който е бил в ремонт и не е била приложена временна
организация на движението. Твърди се, че пътят се стопанисва от ответното
дружество.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
изразява следното становище по иска: не оспорва, че път I-9 (Варна -кк.Златни пясъци) е част от републиканската пътна мрежа и
се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва наведените вреди да са
резултат от ПТП, реализирано на 14.04.2015г./ процесното ПТП/. Възразява се, че
произшествието е причинено от ищцата, която е управлявала със скорост над
допустимата и не се е съобразила с пътната обстановка. Оспорват се вида и
интензитета на твърдените травматични увреждания, евентуално се възразява за съпричиняване на резултата от пострадалото лице. Оспорва се
да са направени разходи за лечение. Твърди се, че извършените манипулации не се
отнасят към лечението на твърдяните увреждания.
Настоява се за отхвърляне на иска.
Твърди се от ищеца по
обратния иск, че между Агенция „Пътна инфраструктура" и ДЗЗД „Североизток груп" гр.Варна, с ЕИК *********, в което дружество е
съдружник ответника по обратния иск, е сключен договор от 30.05.2011
г. с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански
пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-***. Сочи се, че на
13.03.2015 г. на изпълнителя е връчено задание за м.март 2015 г. за дейности
включени в района на път 1-9 от км 83+200 до км 100+100. Твърди се, че
дейностите е следвало да се извършват през м.март 2015 г., но към 14.04.15 г. в
посоченият пътен участък на път 1-9 още е бил в ремонт, като пътят не е бил
сигнализиран, което е довело до настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че
съгл. сключения договор ответникът е следвало да изпълнява възложените му
дейности при спазване на изискванията за „Технически правила за
поддържане и ремонт на пътищата", издадени от Национална агенция „Пътна
инфраструктура (НАПИ) - 2009 г., както и плана за зимно поддържане на републиканската
пътна мрежа. Навежда се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по
договора да предприеме всички необходими действия за осигуряване на безопасни
условия за движение, освен това не е предприел своевременно изпълнение на
възложените му дейности. Ето защо, и като се позовава на разпоредбите на чл. 33
от договора ищецът претендира ангажирането на договорната отговорност на
ответника по обратния иск за вредите, които ответникът евентуално ще бъде
осъден да заплати на пострадалото лице в следствие на процесното ПТП.
В стока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск „И.“ ЕООД депозирал отговор, с който оспорва
иска. Позовава, че дружеството е солидарно отговорен съдружник в ДЗЗД
„Североизток груп" гр.Варна, което пък
гражданско дружество е изпълнител по договор за обществена поръчка с предмет
„Поддържане /превантивно, текущо, зимно и ремонтно-възстановителни работи при
аварийни ситуации/ на 712,30 км. републикански пътища, стопанисвани от
АПИ-Областно пътно управление-***. Оспорва се, обаче „И.“ ЕООД да има принос
към настъпване на процесното ПТП, както и че дружеството е в неизпълнение на
задълженията си по договора с ищеца по обрания иск. В тази връзка се позовава,
че съгласно условията на договора конкретни действия по ремонт и поддържане на
пътищата се извършват само по възлагане от АПИ и то с нарочно писмо/ задание от
възложителя. Възразява се, че изпълнителят не разполага с дискреция
кой участък от пътя да ремонтира. Позовава се още, че АПИ не е извършила
възлагане на дейности в участъка, в който е настъпило произшествието. По тези
съображения настоява за отхвърляне на предявените обратни искове.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора. Главните страни са ангажирали подробни писмени бележки.
За да се произнесе,
съдът съобрази от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, а
и от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1039,че
на 14.04.2015г. на главен път I-9(Варна -кк.Златни
пясъци) в участъка около р-нт „Иванчов Хан“, ищцата А.Д. е загубила контрол върху
управлявания автомобил л.а.“Сузуки СХ4“ с рег. № В
9993 КР и се блъска последователно в две други МПС-та. В протокола е
отразено, че пътят е в ремонт.
По делото е приложено
наказателно постановление № 15-0460-000063, издадено от началника на 5-ТО РУ на
МВР, с което на ищцата А.Д. е наложено административно наказание-глоба за това,
че 14.04.2015г. на главени път I-9(Варна -кк.Златни
пясъци) в участъка около р-нт „Иванчов Хан“, при движение с несъобразена скорост с
характера и интензивността на движението (ремонт на пътя, фрезоват
асфалт) губи контрол върху управлявания автомобил л.а.“Сузуки
СХ4“ с рег. № В 9993 КР, блъска намиращия се пред него л.а.“Хонда
Сивик“, рег. № В 1741 ВА, като отскача и блъска
намиращия се в лявата лента т.а.“Хюндай“ ИЗО рег. № В 5377 РТ.
Видно от приложеното по
делото решение №1869/7.10.2015г. по НАХД № 4230/2015на ВРС наказателно
постановление № 15-0460-000063, издадено от началника на 5-ТО РУ на МВР е
отменено. В решаващо за преценката на съда по горното дело е установеното
противоречие в констатациите на АУАН, че причината за произшествието е
несъобразената пътна скорост, но и състоянието на пътя.
За установяване на
причините на произшествието по делото е допусната съдебно-автотехническа
експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че в участъка от
пътното платно, където се е случило произшествието ивицата по цялото пътно
платно и в двете ленти е била изрязана ивица с широчина 55- 60 см. Тъй като бил
отстранен пласт от асфалтовото покритие с дебелина 6-7 см, са се получи два
остри режещи ръбове с височина 6-7 см. По указания начин се е получило
препятствие и опасност за пътното движение. Посочено е, че
безопасното преминаване през участъка изисква по-ниска скорост от предвидените
за участъка 60 км/час. Вещото лице приема, че в участъка е нямало обозначителни знаци, указващи извършващия се ремонт.
От показаният на
свидетеля П.Б., съставил констативния протокол, се установява, че на мястото на
инцидента е имало фрезован асфалт. Свидетелят посочва,
че обстоятелствата относно организация на път в ремонт, наличие на конуси или
други знаци принципно се отразяват в протокола за ПТП. Св. Б. посочва, че за
скоростта на движението на автомобилите, участвали в произшествието, не са
събирани данни.
Видно от медицинско
удостоверение № 306/2015г., издадено от МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД след
освидетелстване на ищцата са установени ожулвания, разкъсно-контузна
рана и кръвонасядания по лигавичните
повърхности на устните и по предната повърхност на дясното коляно. Описаните
травматични увреждани са резултат от удари с или върху тъпи предмети и биха
могли да се получат от удари в части и детайли на купето на автомобил.
По делото на л. 22 до 24
са представени доказателства за сторени разходи за лечение, включително за
психологичната консултация.
За установяване
здравословното състояние на ищцата след инцидента по делото е допусната
комплексна съдебно медицинска и психиатрична експертиза, заключението по което
се кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните. От
заключението се установява, че описаните травматични увреждани са резултат от
удари с или върху тъпи предмети и биха могли да се получат от удари в части и
детайли на купето на автомобил. Констатира се, че травмите, вкл. психичното
въздействие върху бременността на ищцата. Било е проведено лечение за задържане
на бременността, но въпреки това раждането е настъпило в осми лунарен месец. Констатирано е, че през първите три дни от
ПТП-то ищцата е изпаднала в състояние на Реакция на тежък стрес и разстройство
на адаптацията. Острата стресова реакция е преминала след третия ден в
Разстройство на адаптацията. В резултат на проведената психотерапевтична
интервенция реакция на тежък стрес и разстройство на адаптацията е отзвучала и
понастоящем е налице невротично разстройство- Специфична/ изолирана/ фобия F 40.2 от МКБ 10 ревизия. В съдебно заседание вещото лице проф. Р. е уточнило, че
в голяма степен е вероятно проблемите с бременността на ищцата да са започнали
след катастрофата.
По делото са събрани
гласни доказателства за установяване емоционалното състояние на ищцата след
инцидента и съпътстващите проблеми с бременността и преждевременното раждане.
Видно от договор
от 30.05.2011 г. с предмет: „Поддържане /превантивно, текущо, зимно
и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30 км.
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-***
страните по него Агенция „Пътна инфраструктура" и ДЗЗД „Североизток груп" гр.Варна са във валидно облигационни отношение
по повод поддръжката на поддръжката на пътната мрежа, стопанисвана от
АПИ-Областно пътно управление-***. Видно от договорната уредба между страните
(чл.5) конкретните видове СМР се възлагат на изпълнителя с годишни, месечни,
допълнителни и извънредни занятия.
Не е спорно, а и от
представения договор за учредяване на ДЗЗД „Поинт“ /
л.57 и сл./ се установява, че ответникът по обратния иск „И.“ ЕООД е участник в
обединението. Между съдружниците
е уговорена солидарна отговорност за задълженията, възникнали по договори за
обществени поръчки, на осн. чл. 11.5 от договора.
Видно от разпределение
на задание за месец март 2015г./ л.61 и сл./
на ДЗЗД „Поинт“
е възложено извършване на ремонтни дейности на път път I-9
„Кранево-Варна-Бургас“ от км 83+200 до
км 100+100. Видно от представени протокол за необходими видове СМР за м.
април за посочения месец при договора за обществена поръчка са възложени
дейности път I-9 „Кранево-Варна-Бургас“ от км 90+700 до км 100+100
свързани с почистването на решетки и шахти, монтаж и укрепване на пътни знаци.
От приложен по делото
протокол от 31.03.2015г. за установяване извършването на натурални видове СМР
от 31.03.2015г. се установява, че възложителят АПИ-Областно пътно управление-***
е приел като извършени и подлежащи на заплащане СМР, извършени от изпълнителя
ДЗЗД „Поинт“ в подобект път I-9
„Кранево-Варна-Бургас“ от км 97+770.
От показанията на свидетеля Росен
Цонов-служител при ответната агенция се установява, че през м март 2015 г. в
участъка на пътя до р-т „Иванчов хан“ се е
доизграждала отводнителна система на пътя. Възникнал проблем и се е
наложило прокопаване на пътното платно, вкл. чрез отрязване на асфалта, за да се прекара
отводнителна тръба. Тези дейности са се извършвали през м. март, но до м. април 2015 г пътят не е бил асфалтиран. Ремонтът се е изпълнявал от „Инжстройинженеринг“. В съдебно заседание на 31.03.2015г. на
свидетеля е предявен протокол за СМР от 31.05.2015г., който протокол по твърдения на Цонов носи
неговия подпис. При предявяване на протокола свидетелят изнася, че при километър 97-770 се намира резиденция „Евсиновград“. В района на „Евксиноград“ не са възлагани
СМР. Възложените дейности са в района на р-т „Иванчов
хан“, но поради техническа грешка е извършено невярно отразяване в протокола.
Въз основа
на горната фактическа установеност, съдът формулира следните правни изводи:
За успешното провеждане на главни иск за
реализиране отговорността на ответника за непозволено увреждане подлежат на
доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: настъпили за
ищеца вреди в резултат на неизпълнение на задължението на служители на
ответника по поддържане изправността на пътния участък. От своя страна в тежест
на ответника е да установи изправността на пътния участък.
В процесния случай с доклада по делото е
прието за безспорно между страните, че главени път I-9 (Варна -кк.Златни
пясъци) се поддържа от ответника.
Спорно е дали ответникът
носи отговорност за произшествието, евентуално налице ли е съпричиняване,
както и причинната връзка между вредите и произшествието.
Причината и механизма на произшествието могат да се установяват чрез всички,
допустими от процесуалния закон доказателствени
средства.
В случая
се установи се от събраните по делото доказателства, че на твърдяната дата – 20.04.2015г. е
настъпило пътно- транспортно произшествие, като управляваният от ищцата автомобил е преминал през дупка на пътното
платно. Че произшествието е резултат от попадане на управлявания от ищцата
автомобил в дупка се установява от
отмененото с влязло в сила решение на ВРС наказателно постановление от
20.04.2015г. и от констативния протокол от ПТП-то. От констативния протокол и
показанията на неговия съставител П.Б., съвкупно може да се приемем, че
участъкът е бил в ремонт, но не е бил сигнализиран
със съответните обозначителни знаци.
От
заключението на допусната съдебно-автотехническа експертиза се установява, че поради
липса на надлежна сигнализация на пътя ищцата не е могла да възприеме
препятствието на пътя и да реагира своевременно.
С оглед на тази доказателствена установеност, съдът намира, че не може да
се сподели довода на ответника, че процесното произшествие е резултат от
поведение на ищцата. Отмененото с влязло в сила решение наказателно
постановление не може да служи за извод в тази насока. Наведените в писмените
бележки доводи, че ищцата, познавайки пътя, е следвала да познава препятствията
по него, също не могат да бъдат споделени. Подобно задължение за водача не
произтича от нормативен акт. но пък за ответника безспорно е съществувало
задължение да маркира неизправностите на пътя. В случая мястото, на което е
станало ПТП е път от републиканска пътна мрежа. Съгласно разпоредбата на чл.8,
ал.2 от Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна
собственост. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските
пътища се управляват от Агенция “Пътна инфраструктура”, която е юридическо лице
– второстепен разпоредител с бюджетни кредити /чл.2,
ал.1 от Правилник за структурата, дейността и организацията на работа на
Агенция “Пътна инфраструктура”/. Съгласно разпоредбите на чл.29 и чл.30 ЗП Фонд
“Републиканска пътна инфраструктура” поддържа републиканските пътища съобразно
транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната
среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища. Поддържането на пътищата съгл. т.14 от ДР на ЗП е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно
износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническа отчетност на
пътищата. Освен това разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДвП изисква лицата, които
стопанисват пътищата да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и
сигнализация за съответния клас път, организират движението по тях така, че да
осигурят условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда
от наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства.
С оглед на изложеното, съдът приема, че
ответникът в процесния случай не е изпълнил вмененото му задължение да поддържа
в пътното платно, евентуално да указва на водачите неизправностите на пътя,
като по този начин ги предупреждава за възможни инциденти.
Възражението за съпричиняване
на резултата се явява изцяло недоказано. На първо място липсват данни да е
установена скоростта на водача при процесното ПТП. Според свидетеля Б. такива
данни не са събрани. Следователно следва да се приеме, че ищцата се е движела в
рамките на допустимата от закона скорост от 60 км/ч. При тази скорост според
СТЕ водачът не могъл своевременно да възприеме пътната опасност и да съобрази
поведението си с нея.
Предвид на изложеното подлежи на
разглеждане следващия елемент от
фактическия състав на отговорността на ответника за непозволено увреждане, а
именно претърпените от ищцата вреди. От приетата съдебно- медицинска
експертиза, така и от изслушаните показания на св.Димитър Стоянов и Румена
Лукова, кредитирани като обективни, достоверни и кореспондиращи
по между си се установи, че по време на инцидента ищцата е била бременна. Стана
ясно от медицинската експертиза, че в голяма степен е вероятно настъпилите
усложнения в бременността да са резултат от произшествието. Установени по
делото са не само физически уреждания, макар и леки, но така също се
констатира, че произшествието се е оказало съществен стресогенен
фактор, който неминуемо се е отразил върху цялостно състояние на ищцата. По
време на инцидента ищцата е била в напреднала бременност. Последвало е
преждевременно раждане, което е наложило поставянето на дете на ищцата в кувиоз. Свидетелите потвърждават съвсем естественото и
оправдано притеснение на ищцата за протичане на бременността й, а по-късно и
притеснението на майката за новороденото й дете, което се е наложило да остане
в кувиоз. Тъй като в случая съдът приема за доказано,
че преждевременното раждане е резултат от процесното произшествие, намира, че
притесненията на ищцата като майка на новородено с ниско тегло за всички
възможни последици от ранното раждане и престоя на детето в кувиоз
не могат да се отделя от причинния процес, имаща за начало процесното ПТП.
Причинната връзка не е прекъсната.
Съобразявайки изложеното и обстоятелството,
че притесненията на една майка за живота и здравето на детето й, още повече
новородено, нямат паричен еквивалент, съдът намира, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 300 лева е обосновано и
в никой случай не надвишава паричния еквивалент на страданията. В заключение
искът е доказан по основание и размер и подлежи на уважаване.
Съгл. правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава за заплащане на обезщетението от датата на
събитието, поради което от тогава дължи законна лихва като мораторно
обезщетение за несвоевременно репариране на вредите.
По отношение на имуществените вреди:
По делото не е било спорно, че след инцидента
ищцата е направила разходи за лечение. Само, обаче по отношение на разхода на
психологична консултация съдът приема, че е налице установено връзка с процесния деликт. За останалите
разходи по касови бонове на л.22 и л.24 няма данни за какво са заплатени
сумите, а оттам не може да се установи връзка с лечението на травми от
катастрофата.
В заключение претенцията за имуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 200 лева, като се отхвърли за разликата до претендираните 920 лева.
Уважаването на главния иск сбъдва вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения
в условията на евентуалност обратен иск срещу подпомагащата страна „И.“ ЕООД. В случая се претендира ангажиране на
договорната отговорност на дружеството за неизпълнение на възложени СМР, от което за ищеца по обратния иск
/ответник по главния/ са настъпили вреди под формата на претърпяна загуба в
размер на обезщетението, което страната е осъдена да заплати по главния иск.
Видно от договора за гражданско дружество
ответникът „И.“ ЕООД е съдружник в консорциума, изпълнител на обществената
поръчка, като е приел да носи солидарна отговорност съвместно с другия
съдружник за задълженията, произтичащи от участието му в гражданското
дружество. Поради изложеното съдът приема, че ответникът от формална страна легитимира да отговаря по
иска за вреди на договорно основание.
Видно от релевираните от
страните твърдения и направените насрещни възражения между тях не е налице спор
относно съществуването на валидно облигационно отношение, произтичащо от
договор за възлагане на обществена поръчка
от 30.05.2011 г. с предмет „Поддържане /превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации/ на 712,30 км.
републикански пътища, стопанисвани от АПИ-Областно пътно управление-***. Твърди
се от ищеца по обратния иск неизпълнение от страна на ответника по него на
задължението му по чл.12 от Договора с оглед извършения през месец март 2015
ремонт на пътния участък, в който е реализирано процесното ПТП и сочи
отговорността на изпълнителя за причинените му вреди да произтича от чл.33 от
Договора.
При така наведените твърдения, ответникът
по обратния иск в настоящото производство твърди, че процесният
участък от пътя изобщо не е възлаган да ремонт на ДЗЗД“Поинт“. Посоченото възражения на ответника по обратния иск
се установяват от представените по делото доказателства- разпределение на задание за месец март 2015г./
л.61 и сл./ и протокол от 31.03.2015г. за установяване извършването на
натурални видове СМР от 31.03.2015г. Видно от същите извършените и приети СМР
за м. март са за участъка
път I-9 „Кранево-Варна-Бургас“ от км 97+770, където се намира
резиденция „Евсиновград“. Воденият от ищеца по
обратния иск свидетел Росен Цонов също
потвърди, че възложените и приети работи с протокола от 31.03.2015г. са в
района на резиденция „Евсиновград“.
При тази установеност съдът приема, че
няма възлагане на СМР за района на инцидента.
Неоснователно е възражението на ищеца за
техническа грешка в протокола. Подписаният частен документ се ползва с доказателствена сила относно съдържанието на изявленията на
лицата, на осн. чл. 180 от ГПК, което съдържание не
може да се опровергава със свидетелски показания, на осн.
чл.164, ал. 1, т. 6 от ГПК.
Дори и да се приеме довода за техническа
грешка в протокола за приемане на работата, от самия документ се установява приемане на работата
от възложителя без възражения. Последователна е съдебната практика,
че при приемане от възложителя на извършената съгласно договора работа
същият следва да я прегледа като законът му предоставя правата по чл.265,
ал.1 ЗЗД: да иска от изпълнителя поправяне на работата в даден от него подходящ
срок без заплащане, да иска заплащане на разходите, необходими за поправката
или съответно намаляване на възнаграждението. Правата на възложителя и отговорността
на изпълнителя са обусловени от характера на констатираните недостатъци и
отражението им върху годността на извършената работа за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение, а несъответствието може да се изразява
и в наличието на недостатъци на извършената работа – явни или скрити. При
констатирани явни недостатъци или отклонения / т. е. такива, които са видими
при обикновен преглед на работата/, възложителят е длъжен да направи всичките
си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата, освен ако
друго не уговорено между страните, а за скрити и проявили се впоследствие
недостатъци, да извести веднага след откриването им. В случай, че възложителят
не направи такива възражения, съгласно ал. 3 на чл. 264 ЗЗД, работата се счита
приета. В контекста на горното, следва да се приеме, че разпоредбата на чл.264,
ал.3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за
неправилно изпълнение работата се счита за приета.
В случая от представения протокол
за приемане на СМР от 31.03.2015г. няма данни възложителят да е направил рекламация
на възложените работи, чиито дефект безспорно би се окачествил като явен. Ето
защо всички възможности за възложителя, породени от неизпълнението следва да се
считат за преклудирани, на осн.
чл. 264, ал.3 от ЗЗД.
С оглед на изложеното предявеният
евентуален иск следва да се отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода от спора на ищцата по
главния иск се следват разноски съобразно уважената част от претенциите в
размер на 2074 лева на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК
съобразно приложения на л. 152 от делото списък по чл. 80 от ГПК.
На ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ се следват разноски върху отвърлената
част от иска, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК. На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение на ответника в размер на 250 лева, в пределите по чл. 25, ал. 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобразява цената на иска,
броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на
представителя. Така определеният размер следва да се съобрази при изчисляване
на разноските на ответника съобразно отхвърлената част от иска. С оглед
отхвърления материален интерес на страната се присъждат 13,61 лева.
Ответникът по обратния иск не е поискал
разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК
********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А., ЕГН **********
*** сумата от 12 300 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на травматични увреждания и
негативни психически изживявания в следствие на ПТП на 14.04.2015г. ведно със
законната лихва, считано от 14.04.2015г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 200 лева, , представляваща
обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, измерима с
разходи за лечение, ведно със аконната лихва от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществени вреди над
200 лева до предявения размер от 920 лева, на осн.чл.
49, вр.чл. 45, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с ЕИК
********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3, чрез Областно пътно управление ***
ДА ЗАПЛАТИ на А.Д.А., ЕГН **********
*** сумата от 2074 лева,
представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА на А.Д.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ Агенция „Пътна
инфраструктура“, с ЕИК ********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3, чрез
Областно пътно управление *** сумата от 13,61 лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявен обратен евентуален иск на Агенция
„Пътна инфраструктура“, с ЕИК ********* и адрес гр.София, пл. „Македония“ №3,
чрез Областно пътно управление *** срещу „И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** за заплащане на сумата от 12 500 лева ( 12 300
лева за неимуществени вреди и 200 лева за имуществени ) по главните искове и
2074 лева разноски ПРИ
УСЛОВИЕ, че Агенция ”Пътна инфраструктура”, представи доказателства за заплащане на същите суми на А.Д.А., ЕГН **********.
Решението
е постановено при участието на ”И.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Бистра Николов, като третo лицe помагач на страната на ответника Агенция ”Пътна
инфраструктура”
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: