П Р И С Ъ Д А
№
12.05.2010г. град Бургас
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, наказателно отделение, І-ви състав
На дванадесети май година
2010
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЯНИ
ГАЙДУРЛИЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Илиана Георгиева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
ГАЙДУРЛИЕВ
НЧХ дело №3260 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимите
С.И.П.,
роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. „.бл. **, вх. *,
ет. * ап. среден, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН ********** и
Х.Д.Н.,
роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. Б., ул. „Д. Б.” № ** ет. ** с настоящ
адрес: гр. Б., кв. Д. Е., ул. „Н.Б.и” №**, българин, български гражданин,
женен, със средно образование, неосъждан, ЕГН **********
ЗА ВИНОВНИ В ТОВА, че на 02.04.2009г., около 18,45 часа, в гр. Бургас, кв.
Д. Е.о”, в двор на ул. Д. № **, в съучастие, като съизвършители, причинили на М.Д.Д.,
ЕГН ********** *** лека телесна
повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 НК – нанесли му удари с ръце и с крака, в резултат на
които му причинили оток по главата и лицето с кръвонасядане и счупване на Х
лява ребрена дъга по скапуларната линия – престъпление
по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК (ред. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), вр. чл. 2, ал. 2 от НК ГИ ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и НАЛАГА на всеки едни от
двамата подсъдими административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 (хиляда)
лева.
ОСЪЖДА подсъдимите
С.И.П., ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********, всеки един от тях да заплати
на М.Д.Д., ЕГН ********** ***, сума от по 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в понесени болки и страдания, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, считано от дата на извършване на деянието –
02.04.2009г. до окончателното им изплащане, като за разликата от уважените
размери до предявените размери от по 10 000 (десет хиляди) лева спрямо
всеки подсъдим ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ.
ОСЪЖДА подсъдимите
С.И.П., ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********, да заплатят на М.Д.Д., ЕГН **********,
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сума
в размер на 621,10 лева (по 310,55 лв. всеки един от подсъдимите),
представляваща разноски, направени от частния тъжител и граждански ищец по
делото.
ОСЪЖДА подсъдимите
С.И.П., ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност,
всеки един от тях да заплати по сметка на Районен съд гр.Бургас, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, сума от по 60
лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер на
гражданските искове.
Присъдата
може да бъде обжалвана с въззивна жалба пред Бургаски окръжен съд в 15-дневен
срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Яни Гайдурлиев
Вярно с оригинала!
А.Р.
Мотиви на присъда №876а/12.05.2010г. по
НЧХД №3260/2009г. по описа на Районен съд гр.Бургас.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод подадена тъжба от М.Д.Д., ЕГН ********** срещу С.И.П., ЕГН ********** и Х.Д.Н.,
ЕГН **********, с която спрямо подсъдимите е повдигнато обвинение за извършено
на 02.04.2009г. престъпление по чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание на 27.01.2010г., съдът на
основание чл. 82, ал. 2, вр. чл. 84, ал. 1, вр. чл. 85, вр. чл. 86 НПК, прие за
съвместно разглеждане в съдебното производство по НЧХД №3260/2009г. по описа на
БРС предявените от частния тъжител М.Д.Д., ЕГН ********** против подсъдимите С.И.П.,
ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН ********** граждански искове за сумите от по 10
000 (десет хиляди) лева спрямо всеки подсъдим, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното им изплащане, и конституира частния тъжител М.Д.Д., ЕГН **********
и като граждански ищец по делото.
В
хода на съдебните прения, повереникът на частния тъжител – адвокат К.Я. ***,
поддържа обвинението, повдигнато с тъжбата, от фактическа и правна страна, като
прави анализ на събраните по делото доказателствени материали. Счита, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен
начин, поради което и пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни по
повдигнатото им обвинение и да им се наложат ефективни наказания лишаване от
свобода. По отношение на предявените граждански искове, счита същите за
основателни и моли съда да ги уважи в пълен размер. Претендира и за присъждане
на направените по делото съдебни разноски.
Защитникът
на подсъдимия С.И.П. - адвокат П. М. от АК-Бургас, по време на съдебните
прения, оспорва изложената в тъжбата фактическа обстановка и направените от
повереника на частния тъжител правни изводи. Излага съображения каква
фактическа обстановка счита за установена, като също прави анализ на събраните
по делото доказателствени материали. Застъпва становище, че обвинението не е
доказано по несъмнен начин, поради което пледира за постановяване на
оправдателна присъда по отношение на подс. С.П. и за отхвърляне на предявения
срещу него граждански иск. Също претендира за
присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
Защитникът
на подсъдимия Х.Д.Н. -
адвокат П. П.от АК-Бургас, по време на съдебните прения, пледира за
постановяване на оправдателна присъда, с която подс. Н. да бъде признат за
невинен по повдигнатото обвинение, гражданският иск да бъде отхвърлен изцяло, и
да им се присъдят направените по делото разноски. В подкрепа на изразената теза
защитникът посочва като аргумент, че обвинението
е недоказано. Застъпва становище, че събраните по делото писмени и гласни
доказателства установяват, че подс. Н. не е могъл да се намира на мястото,
посочено като място на извършване на инкриминираното деяние, към момента на
извършване на деянието, и излага съображения в тази насока.
Подсъдимият
С.И.П. не се признава за виновен по повдигнатото му с тъжбата обвинение и дава
обяснения по същото, с които по същество отрича участието си в извършването на
инкриминираното деяние. В защитната си реч, по време на съдебните прения, моли съда да го оправдае.
Подсъдимият Х.Д.Н. също не се признава за виновен по
повдигнатото му с тъжбата обвинение и дава обяснения по същото. Също отрича
участието си в извършването на инкриминираното деяние и моли съда да го признае за невинен.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, и по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за
установена следната фактическа обстановка:
Частният тъжител М.Д., заедно със семейството си, неговият
брат – св. М.Д. и семейството му, и тяхната майка – св. С. Д., живеят в кв. „Д.
Е.” на гр. Б., на ул. „Д.” № **. Техен съсед е св. Г. М.. По делото е
безспорно, че между съседите датира дългогодишен конфликт, във връзка
със спор помежду им за границата между имотите им, и отношенията им са влошени.
Във връзка със спора за имотната граница св. М.Д.
ангажирал геодезисти от фирма „Г.” гр. Б., които следвало да извършат геодезическо
замерване на имота на Д. след обяд на 02.04.2009г. При замерването на имота възникнало
спречкване между св. Г. М. от една страна и частния тъжител и св. М.Д. от друга
страна, при което св. Г. М. и св. М. Д. си разменили удари.
Около 18.30 ч. на 02.04.2009г. св. С. Д. посетила дома на
св. И. С., за да види болната й майка. Имотът на св. С. е в съседство с имота на
св. Г. М. (имотът на св. М. се намира между имота на частния тъжител и имота на
св. С.). Свидетелите С.Д.и И. С. били в стая на първия етаж от къщата, като от
единия прозорец имало видимост към улицата, а от другия прозорец – към двора на
св. М.. По същото време пред двора на св. М. спрял лек автомобил „М.”, жълт на
цвят, от който слезли подсъдимите С.П. и Х.Н., които влезли в двора на св. М..
След около 10 минути св. М., заедно с двамата подсъдими, отишли до входната
врата, след което св. М. се върнал обратно в двора си, а двамата подсъдими се
насочили към двора на частния тъжител и влезли в него. Действията на
подсъдимите П. и Н. били наблюдавани от свидетелите И.С. и С. Д. през прозореца
на къщата на св. С.. ед като влезли в двора на Д., подсъдимите С.П. и Х.Н.
отишли при частния тъжител М.Д., който по това време бил на двора. Подс. Н.
хванал тъжителя за косата и започнал да го бута към стълбите на къщата. Там двамата
подсъдими му нанесли удари с ръце по главата. Тъжителят паднал на земята, след
което двамата подсъдими започнали да му нанасят удари с крака. Като приключили
с побоя над тъжителя, подс. С.П. му казал: „Аз нали ви казах да не се
занимавате с Г. двор”, след което подсъдимите излезли от двора на Д.и се
насочили към двора на св. М.. Междувременно св. Ст. Д. си тръгнала от дома на
св. С., тъй като искала да разбере причината, поради която двамата подсъдими са
влезли в техния двор. На улицата св. С. Д. възприела излизането на двамата
подсъдими от техния двор, след което попитала подс. С.П. какво са търсили в
тях. Подс. П. не й отговорил, а подс. Н. й казал да млъкне, защото ще я
„направи на кълбо”. Свидетелката С.Д. се прибрала в двора на къщата и намерила сина
си М.Д. да лежи на стълбите. Попитала го какво е станало и той й отговорил, че
са го били П. (така наричали подс. С.П.) и едно непознато момче. Веднага след
това св. С.Д. се обадила по телефона на другия си син – св. М. Д. и го
уведомила, че брат му е бит. Малко след това св. С. Д. отишла до дома на св. С.
и й казала, че са били М..
В момента, в който св. М. Д. получил телефонното обаждане
от майка си, същият се прибирал с автомобила си от магазин „Карфур” в гр.
Бургас. Св. М. Д. позвънил на спешния телефон 112 и съобщил, че брат му е бит в
кв. „Д. Е.” и поискал да бъде изпратена линейка и полиция на адреса. На разклона
за кв.Д. Е., св. М. Д. се разминал с автомобила на подс. С.П., в който
възприел, че се намират двама души, единия от които разпознал като подс. С.П.,
когото познавал отпреди това. Две или три минути след него се движел
автомобилът на св. Г. М. – „Рено 19”, червен на цвят.
После св. М.Д. се прибрал в дома си, качил брат си в
автомобила си, и го откарал в Центъра за спешна медицинска помощ в гр. Бургас,
където му била оказана медицинска помощ. Тъжителят съобщил на св. М.Д., че е
бит от С., на когото казвали „П.” и от още едно непознато лице.
След около една седмица от инцидента подс. Х.Н. се
намирал в двора на св. М. и берял градински лапат за готвене. Тогава тъжителят
го видял и казал на брат си, че това е другото лице, което го е било със С. /П/.
Видно
от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение №151/2009г., при
прегледа на М.Д. на 03.04.2009г. са установени оток по главата и лицето с
кръвонасядане, като така установените увреждания е възможно да са получени по
време и начин, както се съобщава. Пред освидетелстващия го лекар тъжителят е
заявил, че на 02.04.2009г., около 18.45 ч., в кв. Д. Е., в двора му, две лица,
едното от които познато, са му нанесли побой с ръце, ритан. При допълнително
извършена рьо.графия от 07.04.2009г. на тъжителя е била установена фрактура на
Х лява ребрена дъга по скапуларната линия с дислокация.
Видно
от заключението на вещото лице д-р П.П. по извършената по делото
съдебномедицинска експертиза, от наличните данни в медицинската документация и
допълнително извършения преглед, се установява, че към момента на инцидента,
тъжителят М.Д. е получил оток по главата и лицето с кръвонасядане, и счупване
на Х лява ребрена дъга по скапуларната линия. От заключението се установява, че
уврежданията са в резултат от удари с твърди тъпи предмети /ръце и крака/.
Подсъдимият С.И.П. е роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес: гр. Б, ж.к. „С”, бл. **, вх. **, ет. ** ап. среден, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан
/реабилитиран/, с ЕГН **********. Същият е с добри характеристични данни.
Подсъдимият Х.Д.Н. е роден на *** ***, с постоянен адрес:
гр. Б., ул. „Д. Б.” № **, ет. ** с настоящ адрес: гр. Б., кв. Д. Е., ул. „Н. Б.”
№** българин, български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, с
ЕГН **********. Същият е с добри характеристични данни.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени материали - от
показанията на свидетелите И. С., С. Д., М.Д., М. Д., П.М. и А. Г., от
включените в доказателствените материали по делото по реда на чл. 283 НПК – съдебномедицинско удостоверение №151/03.04.2009г.,
амбулаторен лист №001592/08.04.2009г., резултат от рентгенологично и ехографско
изследване, заверени препис на шест броя гаранционни карти /№018352, №018351,
№018350, №014112, №019292, №019293/, заверен препис от удостоверение с изх. №
20100203124901/03.02.2010г., издадено от Агенция по вписванията гр. Бургас,
удостоверение с изх. №17/05.02.2010г., издадено от кмета на Община Сунгурларе,
оригинал на заповед за командироване на Х.Д.Н. от 02.04.2009г., два броя
справки за съдимост на двамата подсъдими, преписка №11081/2009г. по описа на
БРП, и от заключението на вещото лице по извършената по делото
съдебномедицинска експертиза. Съдът възприема
посочените доказателствени материали и ги съобразява при установяване на
фактическата обстановка по делото, тъй като те са кореспондиращи си и взаимно
допълващи. Авторството на деянието от страна на подсъдимите С.П. и Х.Н. се
доказва от безпротиворечивите показания на свидетелите
И. С. и С. Д.а, които са категорични, че именно подсъдимите П. и Н. са влезли в двора на Д., след около 10 минути са
излезли, непосредствено след това св. С. Д.е установила, че синът й – М.Д. е
бит, като през цялото това време други лица не са влизали в двора на Д.. Показанията на тези свидетели не са изолирани от
останалия доказателствен материал. Те се подкрепят и от други доказателства,
поради което съдът им дава вяра като достоверни. В подкрепа на показанията на свидетелите И.
С. и С. Д. са
показанията на св. М. Д., данните от съдебномедицинско
удостоверение №151/03.04.2009г. и заключението на вещото лице
по извършената по делото съдебномедицинска експертиза. Тук следва да се отбележи, че наличието
на косвени доказателства и липсата на свидетели – очевидци на нанесения на
тъжителя побой не е пречка за постановяване на осъдителна присъда, когато и
както в настоящия случай помежду им съществува хармонично единство и
направеният извод за извършено от подсъдимите виновно деяние е единствено
възможен и изключващ всякакви съмнения. След цялостното и задълбочено обсъждане
на доказателствените материали по делото, съдът счита, че единствено възможния
извод е този, че именно двамата подсъдими са нанесли побоя над тъжителя.
В
обясненията си дадени в хода на съдебното следствие, подс. П. поддържа, че отишъл
до св. Г. М., за да вземе ключ, който му бил необходим във връзка с извършван
ремонт на банята му. При разговора със
св. М., последният му се оплакал, че същия ден М.Д. и брат му М. Д. са скочили
и са го били. През това време дошъл един рус млад мъж, който чул целия разговор
между него и Г. М.. Подс. П. сочи, че на излизане видял М.Д., отишъл до вратата
и му казал: „Как не те е срам да биеш възрастен човек?”. След него вървял русият
мъж, който казал на М.: „Как не те е срам да го биете човека?”. Подс. П. сочи,
че М. напсувал русия мъж и той влязъл в двора и го набил.
Подсъдимият
Х.Н. също отрича да е участвал в извършването на описаното в тъжбата деяние. В
обясненията си последният поддържа, че на
02.04.2009г. не е бил в кв. Д. Е. на град Б. и не е нанасял побой на М.Д..
Сочи, че на 02.04.2009г. е бил в Дневен център за възрастни хора, намиращ се в
гр. С., в местността „И.”, по повод отстраняване на повреда на колонен тип
климатик и за извършване на профилактика на общо шест броя климатика, които са
били монтирани в Дневния център за възрастни хора.
При преценката на достоверността на обясненията на
подсъдимите относно фактите от предмета на доказване, съпоставяйки ги с всички
други доказателства и доказателствени средства, възприети непосредствено в хода
на съдебното следствие, съдът намира подържаната от подсъдимите версия, за
защитна такава, поради което и не й дава вяра при установяване на фактическата
обстановка по делото. Съдът счита, че обясненията на подс. С.П., че побоя на
тъжителя е бил нанесен от млад рус мъж се опровергават по категоричен начин от
кореспондиращите и взаимно допълващи се показания на свидетелите И.
С. и С. Д., които са категорични, че към момента на инцидента не са видели в
двора на св. М. или в двора на тъжителя да влиза рус мъж, като същевременно по
същото време са възприели влизането на двамата подсъдими в двора на Д.. Обясненията на подс. Х.Н., че на 02.04.2009г. е бил в Дневен център за възрастни хора,
намиращ се в гр. С., в местността „И.” пък се опровергават от подробните, последователни
и логични показания на св. П.М. - директор на дирекция “Социални дейности и
услуги” в община С..
В съдебното производство по делото в качеството на
свидетели са разпитани лицата Г. М., ИК. и С. П..
В показанията си св. Г. М. и св. И.К. установяват
фактическа обстановка, сходна на описаната от подсъдимия С.П., относно присъствие
на мястото на инцидента на непознат висок, рус, едър мъж. Съдът намира тези
показания за вътрешно противоречиви и опровергаващи се от показанията на
свидетелите И. С. и С. Д.,
които съдът намира за достоверни, поради което и не им дава вяра при
установяване на фактическата обстановка по делото. Съдът отчита обстоятелството,
че св. Г. М. има дългогодишен конфликт със семейството на частния тъжител, във връзка със спор
помежду им за имотна граница, което е индиция за пристрастността и заинтересоваността му от изхода на делото.
В показанията си св. С.
П. заявява, че от къщата на И. С. няма
видимост към входната врата и двора на М.Д., поради наличието на храсти между
двора на Г. М. и двора на М.Д.. Същевременно обаче св. П. уточнява, че през
зимата може да има видимост, защото тогава няма листа, а също и, че преди да
разцъфнат дърветата не е забелязал дали има видимост. Съдът намира, че тези
показания на св. П. не дискредитират достоверността на
показанията на свидетелите И. С. и . Д., тъй като по делото не е
установено каква растителност е имало между дворовете на св. М. и на тъжителя,
и в какво състояние е била тя, към момента на извършване на деянието.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз
основа на обсъдените по-горе доказателствени материали при установяване на
фактическата обстановка по делото, съдът приема, че подсъдимите С.И.П. и Х.Д.Н. са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2
от НК, тъй като на 02.04.2009г., около 18,45
часа, в гр. Б., кв. Д. Е.”, в двор на ул. Д. № **, в съучастие, като
съизвършители, причинили на М.Д.Д., ЕГН **********
*** лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 НК –
нанесли му удари с ръце и с крака, в резултат на които му причинили оток по
главата и лицето с кръвонасядане и счупване на Х лява ребрена дъга по
скапуларната линия.
От
обективна страна деянието е извършено против обществените отношения, свързани
със здравето и физическата неприкосновеност на личността, чрез действие –
нанасяне на удари с ръце и с крака от подсъдимите П. и Н., довели до
причиняване на оток по главата и лицето с
кръвонасядане и счупване на Х лява ребрена дъга по скапуларната линия. Авторството
на деянието от страна на подсъдимите П. и Н. е доказано по несъмнен начин от
показанията на свидетелите И. С., С. Д. и М.Д., преценени в съвкупност със
заключението на вещото лице по извършената по делото съдебномедицинска
експертиза, които доказателствени източници навеждат на този единствено
възможен и логичен извод. С деянието си подсъдимите П. и Н. са причинили на М.Д.
гореописаните телесни увреждания, които довеждат до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 НК, поради което съдът намира, че подсъдимите са
осъществили състава на престъпление по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Субект
на престъплението са подсъдимите С.П. и Х.Н. - вменяеми, наказателноотговорни
лица.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимите П. и Н. при пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът
счита, че за извършеното от подсъдимите П. и Н. престъпление по чл. 130, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в случая са налице кумулативно предвидените условия на
чл. 78а, ал. 1 от НК - за престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация и същото е умишлено;
подсъдимите П. и Н. не са осъждани за престъпление от общ характер (подс. П. е реабилитиран),
не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма
от НК и от престъплението няма причинени съставомерни имуществени вреди. Предвид
на това съда намира, че на основание чл. 78а, ал. 1 от НК (ред. - ДВ, бр. 75 от 2006 г.), вр. чл. 2, ал. 2 от НК, подсъдимите
П. и Н. следва да бъдат освободени от наказателна отговорност, като им бъде
наложено административно наказание – глоба. При определяне размера на
наказанието глоба, съдът отчете ниската степен на обществена опасност на
подсъдимите, които са с чисто съдебно минало, трудово ангажирани и с добри
характеристични данни, които обстоятелства съдът отчете като смекчаващи
отговорността. Отегчаващи отговорността обстоятелства са множеството телесни
увреждания, причинени на пострадалия от нанесения му побой. С оглед на
изложеното съдът прецени, че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и глобата следва да бъде определена по – близо към
минималния предвиден от закона размер, а именно в размер на по 1 000 (хиляда)
лева за всеки едни от двамата подсъдими.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Съдът
намира, че предявените граждански искове за обезщетение за причинените на М.Д. неимуществени
вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, извършено
от подсъдимите П. и Н., е доказан по
основание при условията на чл. 45 от ЗЗД. Основанието на гражданският иск в
наказателния процес е деянието на подсъдимия, предмет на обвинението. Когато
това деяние представлява престъпление, както е в настоящия случай гражданският
иск следва да се уважи. Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимите П.
и Н. и причинените неимуществени вреди на М.Д., изразяващи се в претърпените от
него болки и страдания. Същият обаче не е доказан по размер, а е завишен. Според разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изхождайки от
общоприетото обществено разбиране за справедливост и след преценка особеностите
на конкретния случай: естеството и характера на болките и страданията,
претърпени от пострадалия, настоящата инстанция намира, че сума в размер на по 1
500 лева – за всеки един от подсъдимите е достатъчна да репарира понесените от
пострадалия неимуществени вреди.
Предвид
на това съдът осъди подсъдимите С.И.П.,
ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********, всеки един от тях да заплати на М.Д.Д.,
ЕГН ********** ***, сума от по 1 500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващи се в понесени болки и страдания, ведно със законната
лихва върху горепосочените суми, считано от дата на извършване на деянието –
02.04.2009г. до окончателното им изплащане, като за разликата от уважените
размери до предявените размери от по 10 000 (десет хиляди) лева спрямо
всеки подсъдим отхвърли исковете.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимите
С.И.П., ЕГН ********** и Х.Д.Н., ЕГН **********, да заплатят на М.Д.Д., ЕГН **********,
сума в размер на 621,10 лева (по 310,55 лв. всеки един от подсъдимите),
представляваща разноски, направени от частния тъжител и граждански ищец по
делото, както и всеки един от тях да заплати по сметка на Районен съд
гр.Бургас, сума от по 60 лева, представляваща дължима държавна такса върху
уважения размер на гражданските искове.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Яни Гайдурлиев
Вярно
с оригинала!
А.Р.