№ 72
гр. Варна, 11.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Г. Йовчев Въззивно търговско дело №
20253001000020 по описа за 2025 година
Производството е въззивно образувано е по две въззивни и една насрещна въззивна
насочени срещу решение №293/30.06.2024 г. по търг. дело № 307/2023 г. на Окръжен съд –
Варна, както и три частни насочени срещу определение №1271/30.09.2024 г. по търг. дело №
307/2023 г. на Окръжен съд – Варна, с което е изменена частта на решението по повод
произнасянето за разноски сторени в производството.
Във въззивната жалба на „Електроразпределение Север“ АД се поддържа становище за
недопустимост и незаконосъобразност на постановеното решение. Оспорва се решението в
неговата осъдителна част по иска за реалното изпълнение по което дружеството следва да
изпълни задължението си по чл.1 от договор за достъп на производител на електрическа
енергия до електроразпределителната мрежа, собственост на „Елетроразпределение Север“
АД № ПД–Д22-068-14.02.2022г. от 17.02.2022г. като предостави достъп до ЕРМ и системни
услуги на ищеца „АЙС“ ЕООД, ЕИК103311406, за осигуряване на нормални технически
условия за работа на вятърна електрическа централа, състояща се от два вятърни генератор –
Е-66 и ВЕ-66, с височина на кулата до 80 м. и диаметър на витлото до 66 м. с предоставена
мощност 3800кW, изградена в ПИ 17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла, както и
в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „АЙС“ ЕООД, ЕИК103311406, със
седалище гр.Варна, сумата от 78801.54 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от стойността на непроизведената електрическа
енергия за периода 15.04.2022 г. до 30.04.2022 г. от вятърна електроцентрала „АЙС – 3“,
изградена в ПИ с идентификатор № 17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла,
настъпили в следствие на неизпълнение на договорното задължение на ответника по
договор за достъп на производител на електрическа енергия до електроразпределителната
мрежа №ПД-Д-22-068-14.02.2022г. ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на подаване на исковата молба – 01.06.2023г. до окончателното й изплащане; сумата
от 78801.54лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи от стойността на непроизведената електрическа енергия за периода
15.04.2022г. до 30.04.2022г. от вятърна електроцентрала „АЙС – 3“, изградена в ПИ с
идентификатор № 17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла, настъпили в следствие
на неизпълнение на договорното задължение на ответника по договор за достъп на
производител на електрическа енергия до електроразпределителната мрежа №ПД-Д-22-068-
14.02.2022г. ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.06.2023г. до окончателното й изплащане; сумата от 6929.81лв.,
1
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 78801.54лв. за периода
11.08.2022 година до 01.06.2023 година; сумата от 6670.39лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 75851.60лв. за периода 11.08.2022 година до 01.06.2023 година
и се въвеждат основания за незаконосъобразност.
По иска за реално изпълнение се оспорват изводите на първата инстанция свързани с
законови и други обективни препятствия за изпълнение предмета на договора от 2022
година. Възразява по отношение предвиденото в договора задължение да постави под
напрежение и включи в паралел към електрическата мрежа ВяЕЦ „Айс-3“. Според
въззивника производителят на енергия не е представил доказателства свързани със сключен
договор за достъп и продажба на електрическа енергия. В този смисъл не са изпълнени
предпоставките за присъединяването на производителя на енергия. Не са налице
обстоятелствата свързани с изпълнение на чл.10, ал.2 от Правила за достъп от 16.04.2022
година. Поради неоснователността на претенцията за реалното изпълнение на договорното
задължение се обосновава позиция за неоснователност и на търсените суми за обезщетения.
Поддържа се също необоснованост на размера, по който са определени търсените
имуществени вреди. Оспорва поставянето си в забава по отношение на акцесорната
претенция за лихва. Иска се обезсилването, съответно отмяната на решението според
обжалването. Претендират се разноски.
Постъпила е въззивна жалба от другия ответник „Енерго – Про Продажби“ АД срещу
решението, в частта с която е осъден да заплати на „АЙС“ ЕООД, сумата от 657,39 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 62013,39 лева за периода 01.06.2022
година до 03.07.2023 година. Твърди, че претенцията е неоснователна, тъй като дружеството
е заплатило претендираната главница и дължимата върху ея лихва за периода от получаване
на препис от исковата молба до датата на плащането. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и присъждането на разноски на страната.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „АЙС“ ЕООД срещу решението в частта, с
която „Електроразпределение Север“ АД е осъдено да изпълни задължението си по чл.1 от
договор за достъп на производител на електрическа енергия до електроразпределителната
мрежа, собственост на „Елетроразпределение Север“ АД №ПД–Д22-068-14.02.2022г. от
17.02.2022г. като предостави достъп до ЕРМ и системни услуги на ищеца „АЙС“ ЕООД,
ЕИК103311406, за осигуряване на нормални технически условия за работа на вятърна
електрическа централа, състояща се от два вятърни генератор – Е-66 и ВЕ-66, с височина на
кулата до 80 м. и диаметър на витлото до 66 м. с предоставена мощност 3800кW, изградена в
ПИ 17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла.
Обосновава се правния интерес от обжалването на решението по уважения иск за
реално изпълнение, тъй като в диспозитива не посочен конкретния начин за изпълнение на
това задължение, в която насока твърди, че е предприето изменение на иска.
Обжалва се и решението в отхвърлителните части, както следва: по иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
стойността на непроизведената електрическа енергия за периода 15.04.2022г. до 30.04.2022г.
от вятърна електроцентрала „АЙС – 3“, изградена в ПИ с идентификатор № 17275.3.76 за
разликата над присъдения размер на 78801,54 лева до размера от 104882,56 лева; по иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
стойността на непроизведената електрическа енергия за периода 01.05.202 година до
31.05.2022 година от вятърна електроцентрала „АЙС – 3“, изградена в ПИ с идентификатор
№ 17275.3.76 за разликата над присъдения размер на 75851,60 лева до размера от 78773,70
лева; по иска за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 78801,54 лева за
периода 11.08.2022 година до 01.06.2023 година за разликата над присъдения размер на
6929,81 лева до размера от 9223,37 лева; по иска за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата от 75851,60 лева за периода 11.08.2022 година до 01.06.2023 година за
разликата над присъдения размер на 6670,39 лева до размера от 6927,36 лева.
Позовава се на неправилното кредитиране на събраните по делото доказателства като
2
излага, че следва да се съобразят данните налични в колоната „ден напред“, защото това е
цената договорена в чл.14 от договора за покупка на електроенергия от 15.03.2022 година.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждането на разноски сторени от
страната.
Подадени са отговори на въззивна жалба по всяка от жалбите на двамата ответници
от страна на „АЙС“ ЕООД. В тях се поддържа неоснователността им и се иска да се оставят
без уважение.
Всяка една от страните в производството е подала частна жалба срещу определение
№ 1271/30.09.2024 г., с което в производство по чл. 248 ГПК е изменено решението в частта
по повод разноските направени от страните.
В жалбата на „АЙС“ ЕООД се оспорва определението по отношение на
произнасянето, с което е оставена молбата за изменение на разноските без уважение. Твърди
се сезиране на съда с общо седем искови претенции поради това в този следва да намери
приложение правилото на чл. 72, ал. 2 ГПК. Отделно от това се твърди липса на произнасяне
по отношение на разноските сторени в провелото се обезпечително производство. Споделя
мнение за неоснователност на искането по чл.78, ал.5 ГПК.
В жалбата на „Електроразпределение Север“ АД се поддържа отправеното от
страната искане за редуцирането на разноските по чл.78, ал.5 ГПК. Смята за неправилно
произнасянето по разноските непретендирани в представения по чл. 80 ГПК списък на
страната. Иска се намаляване на присъденото възнаграждение.
В жалбата на „Енерго – Про Продажби“ АД се изтъква нарушение на правилото на
чл.78, ал.2 ГПК и присъждането на разноски вземайки предвид обстоятелството за липсата
на повод за предявяването на исковете насочени срещу жалбоподателя. Разноски за
обезпечителното производство смята за недължими на страната, защото не са представени
доказателства за извършването им.
Всяка от страните е подала отговор в предвидения срок и е изложила своите
съображения за неоснователност на оплакванията. Иска се жалбите да се оставят без
уважение.
Жалбите са подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, съответно в срока по чл. 263, ал. 2
ГПК и отговарят на изискванията на чл. 262 ГПК.
Съдът като съобрази характера на въззивното производство намира, че доколкото
искът с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение на задължението на
„Електроразпределение Север“ АД по чл.1 от договор за достъп на производител на
електрическа енергия до електроразпределителната мрежа, собственост на
„Елетроразпределение Север“ АД №ПД–Д22-068-14.02.2022 г. от 17.02.2022 г. за
предоставяне на достъп до ЕРМ и системни услуги на ищеца „АЙС“ ЕООД, ЕИК103311406,
за осигуряване на нормални технически условия за работа на вятърна електрическа
централа, състояща се от два вятърни генератор – Е-66 и ВЕ-66, с височина на кулата до 80
м. и диаметър на витлото до 66 м. с предоставена мощност 3800кW, изградена в ПИ
17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла е уважен изцяло от първоинстанционния
съд, за ищеца не е налице правен интерес да обжалва осъдителната част на решението,
поради което жалбата недопустима и производството в тази част следва да бъде прекратено.
Съдът констатира, че действително ищецът на 28.02.2024 г. е направил искане за
изменение на иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално изпълнение, но с
определение от о.с.з. на 29.02.2024 г. (л.756), съдът е приел молбата за нередовна, като е дал
възможност на ищеца до следващото съдебно заседание, да уточни с писмена молба
заявеното искане за изменение на иска. Такава молба не е постъпила нито в следващото,
нито в последното по делото съдебно заседание, поради което и изменение на иска, не е
допуснато от съда. С молба от 24.09.2024 г., ищецът е сезирал първоинстанционния съд с
искане за допълване на решението по иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за реално
изпълнение, чрез посочване на способа чрез който да се предостави достъп на производителя
3
на електрическа енергия, която като просрочена е оставена без разглеждане с определение от
27.09.2024 г. Определението на съда не е обжалвано и е влязло в сила на 19.10.2024 г. В този
смисъл съдът намира за неоснователни доводите изложени в молба от 18.10.2024 г., в която
ищецът е посочил, че правният му интерес от обжалване на решението в тази част,
произтича от подаването на частна жалба срещу определението, с което съдът е отказал да
допълни решението.
До приключване на производството по обжалване на определението в
прекратителната част, производството по останалите жалби, следва да бъде спряно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№20/2025 год. по описа на АС – Варна по
насрещната въззивна жалба на „АЙС“ ЕООД срещу решението в частта, с която
„Електроразпределение Север“ АД е осъдено да изпълни задължението си по чл.1 от
договор за достъп на производител на електрическа енергия до електроразпределителната
мрежа, собственост на „Елетроразпределение Север“ АД №ПД–Д22-068-14.02.2022г. от
17.02.2022г. като предостави достъп до ЕРМ и системни услуги на ищеца „АЙС“ ЕООД,
ЕИК103311406, за осигуряване на нормални технически условия за работа на вятърна
електрическа централа, състояща се от два вятърни генератор – Е-66 и ВЕ-66, с височина на
кулата до 80 м. и диаметър на витлото до 66 м. с предоставена мощност 3800кW, изградена в
ПИ 17275.3.76 в землището на с. Горун, общ. Шабла.
СПИРА производството по в.т.д.№20/2025 год. по описа на АС – Варна по
останалите жалби, до приключване на производството по обжалване на определението в
прекратителната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в прекратителната част и в частта относно спирането, може да
се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4