РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. гр. Хасково, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640100767 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от „Дженерали Застраховане“ АД с
правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ отм./ срещу А.Р. К.
Ищецът твърди, че на 16.06.2012 г., при управление на л.а. „*****
******“ с д. к. № *******, при нарушение на правилата на движение по
пътищата, ответникът реализирал ПТП и виновно (по непредпазливост)
причинил на пътуващите в същото МПС: телесни и психологични увреди на
Д. Д. В. и Д. Т. Т., както и смъртта на А. Н. К.. С влязла в сила присъда
Присъда № 37 от 03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково, потвърдена с Решение № 40 от 16.02.2016 г. на Апелативен съд
- гр. Пловдив по ВНОХД № 334/2014 г. и изменена с Решение № 133 от
07.06.2016 г. на ВКС по наказателно дело № 477 от 2016 г. била установена
отговорността му за настъпване на застрахователното събитие, както и че към
1
момента на осъществяване на ПТП бил в пияно състояние, с концентрация на
алкохол в кръвта - 1.71 промила, което било над допустимата по закон норма.
Към дата на настъпване на ПТП за л.а. „***** ******“ с д. к. № ******* бил
наличен валидно сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, полица № 085110014835/29.06.2011 г., със срок на действие
от 00.00 часа на 30.06.2011 г. до 24.00 часа на 29.06.2012 г. Във връзка с този
застрахователен договор в „Дженерали Застраховане“ АД била образувана
преписка по щета № ********* от 22.03.2016 г. въз основа на молба от Д. Д.
В., на която в резултат на гореописаното ПТП били причинени следните
телесни повреди: контузия на главата с охлузвания по лицето; мозъчно
сътресение с изявена общомозъчна симптоматика (главоболие, световъртеж,
болки в мястото на травмата); контузия на гръдния кош с охлузване около
гръбначния стълб; контузия на бял дроб (рентгенологично); множество
охлузвания по четирите крайника; увреждане на лицевия нерв (дискретен
периферен фациалис вляво); тревожно разстройство, паника. Увреденото
лице било хоспитализирано спешно в МБАЛ Хасково АД, като по време на
престоя й били направени изследвания и било предприето медикаментозно
лечение. Три години след последния преглед тя направила консултация с
невролог с оглед оплаквания от персистиращо тревожно разстройство. Сочи
се и между ищецът и Д. Д. В. било подписано споразумение, по силата на
което на 04.05.2016 г. по банковата сметка на същата било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживян стрес и неудобства,
както и за бъдещи болки и страдания, след отчитане на съпричиняване на
вредоносния резултат от увреденото лице. Поддържа се, че съгласно чл. 274,
ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) застрахователят имал право да получи от виновния водач
изплатеното обезщетение, тъй като при настъпването на ПТП управлявал
МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон норма. Предвид изложеното се иска от съда да
постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата 12 000.00 лв., представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания) на
увреденото лице Д. Д. В., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски.
2
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения относно: механизма на
осъществяването на процесното ПТП; настъпилите в резултат на същото
телесни повреди на пострадалата Д. Д. В.; наличието на причинна-следствена
връзка между твърдените неимуществени вреди и ПТП. Оспорва се и размера
на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 12 000 лв., като
прекомерен и некореспондиращ с вида и характера на телесните повреди,
както и с данните за съпричиняване от пострадалата. Твърди се,
съпричиняването от нейна страна би следвало да бъде прието не по-малко от
70 %, тъй като имала качеството на пътник в МПС, управлявано от водач,
употребил алкохол над законно установения минимум, като този факт й бил
известен, както и поради неизползване на обезопасителен колан, като пътник
на задна седалка в нарушение на вменените й за това задължения по ЗДвП.
Поддържа се и че ако й били причинени телесни повреди, то забавянето на
оздравителния процес и/или лошото оздравяване били единствено в резултат
на неспазване от страна на пострадалата на лекарските предписания. Прави се
и възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска от
съда да отхвърли изцяло или частично предявения иск, като се присъдят на
ответника всички направени по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа следното:
С влязла в сила присъда Присъда № 37 от 03.07.2014 г. по НОХД №
806/2013 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, изм. с Решение № 40 от
16.02.2016 г. по ВНОХД № 334/2014 г. по описа на Апелативен съд -
Пловдив, изм. с Решение № 133 от 07.06.2016 г. по н. д. № 477/2016 г. по
описа на ВКС, ответникът е признат за виновен в това, че на 16.06.2012 г. в
гр. Хасково при управление на лек автомобил „*****“, модел ******“ с рег.
№ *******, нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1 ЗДвП/
и по непредпазливост причинил смъртта на А. Н. К., и две средни телесни
повреди на Д. Т. Т., изразяващи се в контузия на мозъка, травматичен
кръвоизлив под меките му обвивки и контузия на белите дробове, причинили
разстройство на здравето временно опасно за живота й, като деянието е
извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1, б.
3
“б“, предл. 1, вр. с ал. 4, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. От мотивите към
нея се установява, че той е бил с концентрация на алкохол в кръвта 1,71
промила, както и че на Д. Д. В. са причинени следните увреждания: контузия
на главата и тялото, сътресение на мозъка, охлузвания по лицето, гърба и
крайниците, мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието, без
да е изпадала в кома. В резултат на травмата й в областта на лицето е
регистрирано периферно увреждане на лицевия нерв в ляво, на което се
дължи временно и непълно затваряне на очната цепка. Същото е провокирало
възпалителен процес на видимите обвивки на лявата очна ябълка.
От застрахователна полица № 085110014835/29.06.2011 г. се
установява, че по отношение на лек автомобил марка „*****“, модел ******“
с д. к. № ******* е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" между „Дженерали Застраховане“ АД и
собственика му „*****“ ЕООД, със срок на действие от 00.00 часа на
30.06.2011 г. до 24.00 часа на 29.06.2012 г.
С молба от 14.03.2016 г., към която са приложени 6 бр. Амбулаторни
листове и 2 бр. Епикризи, Д. Д. В. е поискала от ищцовото дружество да й
бъде изплатено обезщетение за претърпените от описаното в исковата молба
ПТП имуществени и неимуществени вреди.
На 19.04.2016 г. „Дженерали Застраховане“ АД и Д. Д. В. са сключили
споразумение, с което застрахователят е приел да й изплати
застрахователно обезщетение в размер на 12 000 лв. за неимуществените
вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживян стрес и неудобства,
както и за бъдещи болки и страдания, вследствие на уврежданията й при
гореописаното ПТП, след отчитане на съпричиняване на вредоносния
резултат от нея поради неизползване на обезопасителен колан.
От представеното Преводно нареждане за кредитен превод се
установява, че на 04.05.2016 г. тази сума е изплатена на пострадалата.
С писмо изх. № *********/26.09.2016 г. ищецът е уведомил ответника
за изплатеното от него на Д. Д. В. обезщетение и му е отправил регресна
претенция за възстановяване на горепосочената сума.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. Т. Т., Д. Д. В. и М.С. В. за установяване на релевантните
факти и обстоятелства, като показанията им са записани подробно в
4
протоколите за съдебните заседания, проведени на 23.07.2021 г., на 27.09.2021
г., и на 01.11.2021 г. /л. 97 – л. 98; л. 191 – л. 192; л. 209 – л. 204 по делото/,
поради което не следва да се излагат отново текстуално, а при необходимост
те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни
доводи, основани на тях.
Съдът счита, че следва да се кредитират показанията на разпитаните
свидетели, доколкото са логични и последователни, в резултат на
непосредствени и лични възприятия, кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства и не се опровергават от други такива.
От приетото заключение на комплексна съдебно-медицинска и
автотехническа експертиза, което следва да се кредитира изцяло като
компетентно, обосновано и обективно, изготвено автоексперт и от експерт в
съответната област на медицината въз основа и на представената по делото
относима медицинска документация /която съдът не следва да обсъжда
самостоятелно, тъй като не разполага с необходимите специални знания/, се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП, както и че
телесните увреждания и психологичното разстройство на Д. Д. В. са в пряка
причинна връзка с него. Сочи се и че контузията в лявата половина на главата
и охлузванията по гърба и крайниците са резултат от теренна травма при
напускане на автомобила. Според вещите лица няма обективни данни
пострадалата да е била с поставен предпазен колан, като наличието на
коректно поставен такъв би предотвратило напускането й на купето на
автомобила. В устния си доклад вещото лице д-р Х.Е. изяснява, че под
въздействието на динамиката на удара Д.В. е имала съприкосновение и с
вътрешните части от МПС и е много вероятно травмите в областта на главата
й да са в резултат от такова съприкосновение с вътрешността на автомобила -
тавана или облегалките на предните седалки.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./,
който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията
за това са следните:
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл.
5
1 КЗ /отм./ застрахователят има право да получи платеното застрахователно
обезщетение от застрахования, когато е управлявал моторното превозно
средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма, която с оглед разпоредбите на чл. 171, т. 1, б.
"б" и чл. 174, ал. 1 ЗДвП е над 0,5 на хиляда.
Според настоящия съдебен състав от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява, че на 16.06.2012 г., в гр. Хасково, при
управление на л.а. „***** ******“ с д. к. № *******, в пияно състояние,
ответникът е нарушил правилата за движение по пътищата /чл. 21, ал. 1
ЗДвП/ и е реализирал ПТП, като виновно е причинил на пътуващата в същото
МПС Д. Д. В. телесни увреждания.
Тук е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила
Присъда № 37 от 03.07.2014 г. по НОХД № 806/2013 г. по описа на Окръжен
съд - Хасково е задължителна за гражданския съд относно това дали деянието
е извършено от ответника, неговата противоправност и виновността му.
Направеното в тази връзка оспорване от ответника относно механизма
на процесното ПТП; настъпилите в резултат на същото телесни повреди на Д.
Д. В.; наличието на причинна-следствена връзка тях и ПТП-то, е общо,
доколкото не се сочат други, различни факти, подкрепени със съответните
доказателства за тяхното осъществяване, поради което се явява голословно.
От друга страна при съпоставката на материалите по НОХД № 806/2013 г. по
описа на Окръжен съд - Хасково, представените 6 бр. Амбулаторни листове и
2 бр. Епикризи, кредитираните показания на свидетелите Д. Д. В. и М.С. В., и
приетото експертно заключение, се стига до същия еднозначен извод за
причините за настъпването на ПТП, уврежданията на пострадалата и пряката
причинно-следствена връзка между тях.
Възражението за забавянето на оздравителния процес и/или лошото
оздравяване в резултат на неспазване от страна на пострадалата на лекарските
предписания не може да бъдат споделено, тъй като не кореспондира с нито
едно от събраните в хода на производството доказателства. Ето защо,
съобразно правилото за разпределение на доказателствената тежест по чл.
154, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че този факт не е доказан по делото, а
оттам и че не се е осъществил в обективната действителност. А щом фактът
не се е осъществил, не могат да възникнат и неговите правни последици.
6
Няма спор между страните, а и от застрахователна полица №
085110014835/29.06.2011 г. се установява, че е към датата на ПТП
„Дженерали Застраховане“ АД е имало качеството застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на л.а. „***** ******“ с д. к. № *******, т.е. приел е да покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на това моторно превозно
средство, включително вредите, причинени на чуждо имущество - чл. 267, ал.
1, т. 2 КЗ /отм./. Ответникът не е бил страна по правоотношението, но в
случая нито се твърди, нито има данни да е придобил владението върху лекия
автомобил по престъпен начин, а и несъмнено е разполагал с фактическата
власт на ключовете и на самото МПС, поради което и на основание чл. 257,
ал. 2 КЗ /отм./ следва да се приема, че той го е ползвал на законно основание
и съответно има качеството на застраховано лице.
Безспорно е още, а и от представеното Преводно нареждане за кредитен
превод се установява, че на 04.05.2016 г. застрахователното дружеството е
обезщетило пострадалата Д. Д. В., като изплатеното й обезщетение в размер
на 12 000,00 лв. е справедливо определено и съответно на действително
претърпените от нея неимуществени вреди от реализираното ПТП. С оглед
изричното му оспорване от ответника е необходимо да се отбележи, че в
случая се касае за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо -
здравето на физическото лице, поради което и доколкото претърпените вреди
са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и съответно
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид вида и
характера на причинените увреждания, продължителността и интезивността
на претърпените болки и страдания, данните за промяна в начина на живот,
социално-икономическите условия в страната и съществуващата съдебна
практика към релевантния момент, съдът приема, че определеното от
застрахователя обезщетение е съответно на действително претърпените от
пострадалата неимуществени вреди, справедливото възмездяване на които
налага престиране на сума в размер на 12 000,00 лв. Доводите на ответника,
7
че при определяне на размера му не било отчетено съпричиняването от нейна
страна също не може да бъде споделено. Не се спори между страните, а и се
установява по делото, че Д. Д. В. е пътувала в МПС без предпазен колан, но
от съдържанието на споразумението от 19.04.2016 г. е видно, че това
обстоятелство е съобразено от застрахователя. Относно знанието, че пътува в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения
минимум, следва да се има предвид, че от показанията на свидетелите Д. Т. Т.
и Д. Д. В. се установява, че те са видели ответникът да пие бира, но не са
знаели колко е изпил. Предвид липсата на други относими към твърдяното
съпричиняване доказателства настоящият съдебен състав счита, че от тези
показания не може да бъде направен категоричен и обоснован извод, че
пострадалата е знаела, че А.Р. К. е употребил алкохол над законоустановения
мининум, който да не му позволи да управлява МПС, степента на
алкохолното му повлияване и съответно че е могла да предположи опасността
същият да предизвика ПТП. В този смисъл е и Решение № 183 от 25.02.2016
г. по т. д. № 2805/2014 г. на ВКС, II т. о, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Дори и да се приеме, че е налице евентуална вероятност за осъществяването
на това обстоятелство, то вероятността дори и в най-голяма степен не е пълно
установяване. Необходимо е да бъде изключена всяка друга възможност,
каквото не е постигнато в настоящото производство, a противното би
означавало да се наруши посоченото вече правило на чл. 154, ал. 1 ГПК.
Следователно, установяват се при условията на главно и пълно
доказване всички предпоставки на чл. 274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, при
които застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право на
регресен иск срещу застрахования причинител на вредата за платеното
обезщетение.
Възражението за погасяването му по давност е неоснователно. Това е
така, защото съгласно трайната и задължителна съдебна практика вземането
по регресния иск произтича от закона и възниква от момента, когато
застрахователят плати обезщетението на третото увредено лице. В този е
смисъл Решение № 48 от 30.04.2009 г. по т. д. № 677/2008 г. на ВКС, I т. о. и
др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Доколкото в случая важи общата
петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД и плащането е
извършено на 04.05.2016 г., а исковата молба е подадена в съда на 12.04.2021
8
г., се налага изводът, че процесното вземане не е погасено по давност.
То е дължимо ведно с поисканата законна лихва, считано от
горепосочената дата до окончателното му изплащане.
По изложените съображения съдът счита, че искът е изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и
своевременно искане за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено
на същия следва да се присъдят такива в размер общо на 1 025,00 лв.,
съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения
списък по чл. 80 ГПК, вкл. и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25,
ал. 1 от НЗПП, предвид конкретиката на спора и осъществената защита по
него.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А.Р. К., ЕГН **********, от гр. *********, на основание чл.
274, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ /отм./, да заплати на “Дженерали Застраховане”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Княз
Ал. Дондуков” № 68, сумата от 12 000,00 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите със застрахователна полица №
085110014835/29.06.2011 г. за причинени неимуществени вреди – болки и
страдания, на Д. Д. В. при ПТП на 16.06.2012 г. в гр. Хасково, при което ПТП
А.Р. К. е управлявал л.а. „***** ******“ с д. к. № ******* след употреба на
алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на
исковата молба - 12.04.2021 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Р. К., ЕГН **********, от гр. ************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на “Дженерали Застраховане” АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Княз Ал.
9
Дондуков” № 68, сумата от 1 025,00 лева, представляваща направени
разноски по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, по която да се преведе
присъдената сума, е: IBAN: ********************, ***************,
"******* *******" АД, гр. София.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
10