Р Е Ш Е Н И Е
№……/.….07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 75 по описа за 2019г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от И.С.И. ***, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Изгрев, ж.к. Д.абад,
бул.Г.М.Димитров №1, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и
чл.86 от ЗЗД да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, да заплати на И.С.И. сумата от 120000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
загубата на дъщеря му Р.И.С., починала на 17.04.2017г., в резултат на
настъпило ПТП на същата дата, причинено от Д. Т.Т., при управление на МПС – л.
а. „Мерцедес С 220“ с рег.№ *****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.12.18г. до окончателното изплащане на сумата. С допълнителната искова молба в срока по чл.372 ГПК ищецът е направил
изменение на иска с правно основание чл.86 ЗЗД като претендира осъждане
на ответника да му заплати законната лихва върху главницата, считано от
31.05.17г. до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на
18.04.2017г. на АМ Тракия, км.190+300, в землището на общ.Чирпан, при
управление на л. а. Мерцедес С 220 с рег.№ *****, водачът Д. Т.Т. нарушил
правилата за двиЖ.е по пътищата –чл.20,
ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р.И.С..
Излага, че с влязла в сила присъда по НОХД № 571/17г. на ОС-Ст.Загора Д. Т.Т. е
признат за виновен за причиняване смъртта на Р.И.С.. Сочи, че към момента на
ПТП Мерцедес С 220 с рег.№ *****, е имал действащ договор за застраховка ГО с
отв.дружество по застр.полица № BG/30/116003302410. Сочи, че уведомлението за настъпилото
застр.събитие е регистрирано при ответника с вх.№939/31.05.17г., а на
28.11.18г. ищецът депозирал пред застрахователя заявление за изплащане на
застр.обезщетение , по което получил отказ. Твърди, че ищецът е изпаднал в шок
при вестта за смъртта на единствената му дъщеря. Излага, че двамата са
поддържали изключително близки отношения и тя била неговата опора след развода
му, и била поела грижата за домакинството и по-малкия й брат. Изградена била
дълбока емоционална връзка между тях, като тя полагала грижи за него, ежедневно
общували, била опора в борбата му с онкологично заболяване, като му осигурявала
средства не само за ежедневни разходи, но и лечение. Сочи, че до смъртта й бил
в ремисия, а след 18.04.17г. заболяването рецидивирало. Загубата на дъщеря му
предизвикала и срив на психическото му здраве-станал отчаян, затворен в себе
си. С допълн. искова молба оспорва излоЖ.те в
отговора възраЖ.я.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК
ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по допустимост, основание
и размер. Счита, че ищецът не бил отправил редовна претенция по чл.380 КЗ, като
не представил банкова сметка и упълномощаването не било извършено чрез
нотар.заверка на подписа. Оспорва размерът на претендираното обезщетение, както
и твърдението за настъпил рецидив като последица от смъртта на дъщеря му. Твърди, че развитието на злокачествено
заболяване се дължи на техния естествен ход и прогресия. Оспорва и твърденията
за психически стрес. Прави възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, изразяващо се в неизползването на обезопасителен колан.
Оспорва и началния период на търсената мораторна лихва. С допълнителения
отговор поддържа възраЖ.ята си.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от
представената по делото присъда № 59/07.12.17г. по НОХД №571/17г. на ОС-Ст.Загора, Д. Т. ***, е признат за виновен в това, че на 18.04.17г. на АМ-Тракия , км.190+300, в землището на общ.Чирпан, при управление на
МПС – л.а. марка Мерцедес С 220 с рег.№ ***** , е нарушил правилата за двиЖ.е
по пътищата – чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП , като загубил контрол над
управлението на автомобила, движейки се със скорост от 152 км/ч , при което по
непредпазливост причинил смъртта на Р.И.С., поради което и на осн. чл.343,
ал.1, б.в, вр. чл.342, ал.1 от НК и
чл.58а, ал.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 2 години и 6
месеца, като на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението е отложено за срок от 5г.
Съгласно
приложеното по делото удостовеР.е за родствени връзки от
23.10.2018г. на община Варна, се
установява, че И.С.И. е баща на починалата Р.И.С..
По делото
е представен и препис от застр.полица № BG/**/************за
задълж.застраховка ГО и анекс №1/10.04.17г. от която се
установява, че л.а. марка Мерцедес С 220 с рег.№ *****,
управляван от Д. Т.Т., е бил застрахован за риска „Гражданска
отговорност” в ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, за периода от 28.12.2016г. до 28.12.2017г.
По делото
са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.С. П. и св.Х. С., които показания съдът възприема в частта, съдържаща
данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не
противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства.
Съгласно
заключението по допуснатата комплексна СМАТЕ,
кредитирано от съда като обективно и пълно, се установява, че основна причина за настъпване на процесното ПТП е начина на управление на
л.а. Мерцедес С 220 от страна на водача
му, а именно несъобразени с околния трафик и скорост на двиЖ.е маневри, довели
до загуба на контрол над управлението му. Сочи, че с оглед на механизма
автомобила е самокатастрофирал. Експертите дават заключение, че автомобила е
оборудван фабрично с триточкови инерционни предпазни колани на всички
пътнически места, като към момента на настъпване на ПТП пострадалата не е била
обезопасена с предпазен колан. Заключават, че предвид установените тежки
травматични увреждания и механизма на
ПТП, при използване на предпазен колан
към момента на удара не биха се получили тежките травми в областта на
гръбначния стълб, както и счупването в областта на таза. В с.з. в.л.Д. сочи,че
травмата в областта на белия дроб, черния дроб и бъбрека, довели до излив на
значително количество кръв и развитието на кръвоизливна анемия са водещи в
генезата на смъртта и те могат да се получат включително и при поставен
предпазен колан, като в случая дори ако пострадалата е била с колан, то пак е
щяло да има летален край.
От
заключението по изслушаната СМЕ, кредитирано изцяло от съда, се установява, че при ищеца е диагностициран карцином на пик.мехур през м.09.09г., а карцином
на белия дроб –м.10.12г. В.л.М.Й. сочи, че спрямо първия е проведено хирургично
лечение през 2009г., а рака на белия дроб е лекуван от 29.10.12г. до 12.03.13г.
с химиотерапия, като на 08.09.16г. е отчетена пълна ремисия на двете
онколог.заболявания. Сочи се, че по принцип злокачествените заболявания дори и
в ремисия остават хронични системни заболявания за цял живот и винаги
съществува вероятност за рецидив или прогресия с далечни метастази. Установява,
че на 06.07.17г. е диагностициран рецидив на карцинома на пик.мехур, което
предвид биологията на този вид карцином и склонността му към рецидиви било
естествен ход на болестта. Вещото лице счита, че няма връзка между тези
заболявания и ПТП, доколкото появата на рецидив при ищеца била очаквана.
Въз основа на така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка ”Гражданска” отговорност”, застрахователят поема задълЖ.ето
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432,
ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
В
настоящия случай между страните по делото не е налице спор, че към датата на
настъпилото ПТП е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност”
съгласно застрахователна
полица № BG/**/************за задълж.застраховка ГО и анекс №1/10.04.17г., валидна за периода 28.12.2016г. до 28.12.2017г. за л.а. марка Мерцедес С 220 с рег.№ *****, сключена
между ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД и собственика на автомобила, което обуС.я пасивната
материалноправна легитимация на ответника по иска.
Безспорно
по делото се установява, че с влязла в сила присъда № № 59/07.12.17г. по НОХД
№571/17г. на ОС-Ст.Загора, Д. Т.Т. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б.в, вр.
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК. Съгласно
разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. Т.е. с влязлата в сила присъда обстоятелствата относно
авторството, противоправността и вината за извършеното от ответника
престъпление на 18.04.2017г.,
при което са причинени посочените в последната увреждания, са безспорно
установени.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите с ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, съдът намира, че
са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на застрахователя
за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
Ищецът И.С.И. безспорно
се явява родител на починалото при ПТП лице, поради което и той
попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди /в тази връзка е Постановление №
4/1961 г. на Пленума на ВС и ТР №1/21.06.18г. по
т.д.№1/16г. на ОСНГТК на ВКС/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът следва да изходи от общия принцип за справедливост, установен в чл.52 от
ЗЗД , като съобрази както
настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното
състояние на ищеца, както и икономическата конюнктура в страната към
момента на увреждането.
От
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че между
починалия и неговият
родител са съществували отношения на привързаност и
взаимна подкрепа. Видно от показанията на св.П. и св.С.
пострадалата е била в много добри отношения със своя родител,
дълги години са живели съвместно, като тя се е грижела за домакинството.
Установява се, че след като ищецът се е разболял, тя била много разтревожена,
като поела изцяло грижите за него- водела го по болници, купувала му
лекарствата, приготвяла му храна, поддържала го материално и морално.
Свидетелите сочат, че след нейната смърт ищецът се затворил, станал тъжен,
постоянно стоял в стаята си и плачел. Действително както от тези показания,
така и от изслушаната СМЕ се установява, че след ПТП е установен рецидив на
онкол.заболяване, но липсват доказателства, които да установят по категоричен
начин наличието на причинно-следствена връзка между него и изживения от ищеца
стрес от смъртта на дъщеря му, а според вещото лице дори това развитие на
заболяването е било очаквано.
Отчитайки
всички посочени по-горе обстоятелства, в това число и определените максимални
лимити на застрахователно обезщетение по договора за застраховка гражданска
отговорност, действащи към датата на увреждането , съдът
намира, че сумата от 120000лв. в случая е справедлива за репариране на неимуществените вреди, претърпени
от ищеца.
В писменият си отговор ответникът прави изявления за
наличието на съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че пострадалата не е била
с поставен предпазен колан. Съобразно практиката
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК /Решение №98 от 24.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 596/2012 г., II т. о.,
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I т. о. и др./ изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предполоЖ.я и че намаляването
на дължимото обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
предполага доказвани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване. Т.е. за да се формира извод за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото лице,
съотв. за степента на това съпричиняване, то следва да се отчете не само
факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за двиЖ.е по
пътищата, но и дали тези нарушенията са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл
следва да се прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
вредоносния резултат и въз основа на това да определи обективния му принос. От
събраната по делото СМАТЕ се установява, че към момента на настъпване на ПТП
пострадалата не е била обезопасена с предпазен колан, но травмите, които са
водещи в генезата на смъртта могат да се получат включително и при поставен
предпазен колан, като в случая дори ако пострадалата е била с колан, то пак е
щяло да има летален край. Следователно в
конкр.случай може да се изведе извода, че предпазният колан не би имал
ефективно прилоЖ.е с оглед механизма на настъпването на ПТП, за да се избегне
вредоносния резултат. Доказателства, които да оборват така направения
извод не са събрани по делото. Предвид това съдът намира, че релевираното от
ответната страна възраЖ.е за съпричиняване от страна на пострадалия се явява
недоказано, а оттам и неоснователно.
С оглед на така
изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл.432, ал.1 от КЗ
се явява основателен до размер от
120000лв, поради което следва да бъде уважен изцяло.
Що се касае до претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение, то съдът
съобразява разпоредбата на чл. 429, ал. 3
от Кодекса за застраховането, съгласно която лихвите за забава на застрахования по ал. 2, точка 2 на чл. 429 от КЗ, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, точка 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е
най-ранна. В случая от приложеното по делото уведомление вх.№939/31.05.17г., отправено
от Д. Т. до отв.дружество, е видно, че последното е уведомено от застрахования
за настъпилото ПТП, а от своя страна ищецът е предявил претенция пред
застрахователя–ответник на
28.11.2018г. Предвид
гореизложеното съдът
намира, че върху присъденото обезщетение се дължи законна лихва от по-ранната от
двете дати, а именно - 31.05.2017г. до окончателното плащане.
Във връзка с отговорността за разноски
от ищцовата страна в с.з. бе направено искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство, съгласно
чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗА. В представеният по делото договор за правна помощ
изрично е отразено предоставянето на безплатна помощ от адвоката по реда на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Настоящият състав, като съобрази гореизложеното намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в размера, посочен
в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съобразно уважената част от иска, а именно 3930 лева за
осъществено процесуално представителство на ищеца.
На
основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 4800лв,
определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК върху уваЖ.я иск.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ж.к. Д.абад, бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ на И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 120000лв. / сто и двадесет хиляди лева/ представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания вследствие загубата на дъщеря му Р.И.С.,
починала на 17.04.2017г., в резултат на настъпило ПТП на същата дата,
причинено от Д. Т.Т., при управление на МПС – л. а. „Мерцедес С 220“ с рег.№ *****,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.05.17г. до окончателното
изплащане на сумата, на
осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Изгрев, ж.к. Д.абад,
бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 4800лв. / четири хиляди
и осемстотин лева /, представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл.78, ал.6
от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, р-н Изгрев, ж.к. Д.абад,
бул.Г.М.Димитров №1, ДА ЗАПЛАТИ
на адв.С.З.Й. , ЕГН **********, с адрес ***,
СУМАТА от 3930лева / три хиляди деветстотин и
тридесет лева /, представляваща адв.възнаграждение за
проц.представителство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: