№ 7976
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20221110135886 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на Л. С. М., с която е предявени искове срещу И. Й.
П. по чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за сумата от 5241,61 лева, представляваща заплатена
наемна цена за периода м.09.2019 г. – 10.01.2020 г., дължима от ответника по силата на
сключен между страните договор за наем – А36-1909/2019 г. от 01.09.2019 г. за
ползване на апартамент № 36, находящ се в гр. София, ., със срок на действие на
договора – 01.09.2019 г. – 01.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба /21.02.2020 г./ до окончателното плащане. По чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 169,41 лева, представляваща лихва за забава, изчислена към 20.02.2020 г.
върху всяка дължима и просрочена наемна вноска, както следва – за м.09.2019 г. –
56,56 лева, за м.10.2019 г. – 46,46 лева, за м.11.2019 г. – 36,02 лева, за м.12.2019 г. –
25,92 лева, за м.01.2020 г. – 4,45 лева.
Ищцата твърди, че между нея, в качеството на наемодател, и ответника, в
качеството на наемател, е бил сключен процесният договор за наем на апартамент №
36, находящ се в гр. София, ., срещу месечна наемна цена от 620 евро /1212,61 лева/,
платима между първо и пето число на всеки текущ месец. Договорът бил сключен за
срок от 1 година. Наемателят не изпълнявал задълженията си по договора, като не е
заплащал наемна цена през процесния период – 01.09.2019 г. – 10.01.2020 г. На
10.01.2020 г., страните са подписали протокол за предаване на недвижимия имот,
предмет на процесния договор за наем, в който протокол била отразена волята на
страните за прекратяване на наемния договор. Моли за уважаване на исковете и за
присъждане на разноски. Представя документи, които иска да се приемат като
доказателства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните е
бил сключен договор за наем, но оспорва твърденията на ищеца, че не е заплащал
наемни вноски през процесния период. Твърди, че при сключване на договора е
предоставил на ищцата депозит в размер на 620 евро, който не му е бил възстановен.
Ответникът поддържа, че е плащал наемните вноски „на ръка“ по указание на
1
наемодателя, като последната е идвала всеки месец в заведението, в което ответникът е
работел и там е получавала сумата. Твърди, че ищцата му изпращала чрез
приложението „Вайбър“ съобщения относно дължимите суми за наем и разходи. В
отговора се твърди, че съгласно договора, при неплащане на наемната цена,
наемодателят разполагал с възможност да прекрати договора, като ответникът
релевира доводи, че ако е бил в неизпълнение, то ищцата би следвало да е прекратила
договора. Представя документи, които иска да се приемат като доказателства по
делото. Заявява искания за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели за установяване изпълнението на задължението му за плащане на
наемната цена, както и за допускане изслушването на съдебно-техническа, която да
даде заключение относно въпроси, свързани с ползването на мобилните номера във
връзка с водената между страните кореспонденция по „Вайбър“. Моли за отхвърляне
на исковете.
В законоустановения срок е подаден и насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на сумата от 620 евро /1212,61 лева/, представляваща
платен от наемателя по договора за наем депозит, който не е бил възстановен от
наемодателя след прекратяване на договора. В условията на евентуалност е заявено
и възражение за прихващане на същото основание за същото вземане.
Ответникът по насрещния иск е подала отговор, с който оспорва иска. Признава,
че депозит в размер на 620 евро е бил платен от наемателя, но твърди, че сумата му е
била възстановена при прекратяване на договора на 10.01.2020 г., като съгласно
твърденията в отговора наемателят е поставил условия да му се върне депозита, за да се
„съгласи“ с прекратяването на процесния договор за наем. Посочва, че в протокола за
предаване на наетия имот е било отразено, че наемателят е декларирал, че няма каквито
и да е претенции към наемодателя във връзка с договора между тях, както и че ще
заплати всички свои задължения, произтичащи от договора, в срок до 25.01.2020 г.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В срока за отговор на насрещния иск е постъпило и „молба-становище“ от
ответника по този иск, в който се излага допълнително становище във връзка с
подадения от ответника по първоначалния иск отговор. Поддържа се, че по описания в
отговора на първоначалната искова молба начин, а именно „на ръка“ наемателят е
заплащал единствено разходите за консумативи за имота. Изразява становище, че
никой не би плащал месечен наем без разписка, респ. ответникът не би декларирал, че
ще погаси задълженията си в срок от 15 дни от подписване на протокола за предаване
на имота. Излагат се твърдения, че ответникът е управител и едноличен собственик на
капитала на „., страна по договор за наем от 01.10.2019 г. на търговски обект, сключен
с ., представлявано от Бойко Дерменджиев, съпруг на ищцата, по който страните
договорили тримесечен гратисен период, за който се дължали само консумативи, не и
наемна цена. Наемателят по този договор не изпълнявал задължението си за плащане
на консумативните разноски, свързани с наетата вещ, с оглед което и договорът е бил
прекратен на 11.12.2019 г. Сочи, че именно в този търговски обект е получавал от
ответника сумите за дължимите за апартамента консумативни разноски, но не и
наемната цена. Поддържа, че от представената от ответника „извадка“ от
кореспонденцията им по „Вайбър“ се установяват единствено размера на задълженията
на наемателя за наем и консумативни разноски, но не и тяхното заплащане. Поддържа,
че наемни вноски не са плащани, с оглед което и ищцата не е издавала разписки за
твърдяните от ответника плащания.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
2
докаже наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на
исковия период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде имота на
ответника, както и че за ответника е възникнало задължението за плащане на наемна
цена за отдадения под наем имот в посочените в исковата молба размер и период.
В тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си към ищеца.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил на ответницата процесната сума, както и отпадане на
основанието за плащане на сумата по сключения между страните договор.
В тежест на ответницата е да докаже, че е върнала претендираната сума, респ.,
че е налице основание за задържането й.
На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на ответницата по насрещния
иск, че не сочи доказателства за твърденията си, че е изпълнила задължението си за
връщане на депозита на ищеца в размер на сумата от 620 евро /1212,61 лева/ при
прекратяването на договора.
На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК ОТДЕЛЯ за безспорно между
страните, че помежду им е бил подписан процесния договор за наем А36-1909/2019 г.
от 01.09.2019 г., прекратен на 10.01.2020 г., когато имотът е бил предаден от ответника
по първоначалния иск на ищцата по същия, че между страните е водена
кореспонденция чрез приложението „Вайбър“, като не се оспорва авторството на
разменените между страните тестови съобщения и тяхната автентичност във вида им, в
който са представени по делото с отговора на исковата молба, както и че ответникът по
главния иск е заплатил на ищцата по същия депозит във връзка със сключения договор
за наем в размер на 620 евро.
Ищцата по главния иск е представила към исковата молба писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Към отговора на исковата молба и насрещния иск са представени писмени
доказателства, които са допустими, относими и необходими, за правилното решаване
на повдигнатия пред съда правен спор, които също следва да бъдат приети като
доказателства по делото.
Следва да се приемат и представените от ищцата по първоначалния иск с молба
от 01.02.2023 г. документи, като по относимостта им за разрешаването на спора съдът
ще се произнесе с акта си по същество.
По отношение на доказателственото искане на ответника по първоначално
предявения иск за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване заплащането на наемната цена, съдът приема, че следва да се произнесе в
първото по делото съдебно заседание, доколкото от насрещната страна е изразено
становище, че искането е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК,
като страната не е заявила изрично съгласие по реда на чл. 164, ал. 2 ГПК.
Искането по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника по първоначално
предявения иск да представи водената между страните електронна кореспонденция
чрез приложението „Вайбър“ в цялост е основателно и следва да се уважи, като
ответникът следва да представи същата за периода от 01.09.2019 г.
Следва да се отложи произнасянето по искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза и съдът да се произнесе по същото, след като ответникът
3
представи водената между страните електронна кореспонденция в цялост и изслуша
становищата им в тази връзка.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг вид
доброволно уреждане на правния спор.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението,
като указва на страните, че могат да изразят становище по същия и да релевират
доказателствени искания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК, вр. чл. 184, ал. 1 ГПК ответникът И. Й.
П. да представи в срок до насроченото открито съдебно заседание с препис за ищеца
разменената между страните електронна кореспонденция чрез приложението „Вайбър“
възпроизведена на хартиен носител.
УКАЗВА на ответника И. Й. П., че неоснователното непредставяне на документа
може да се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника И. Й. П. за събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за
първото по делото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца Л. С. М. в срок до приемане на доклада по делото да заяви
дали дава на основание чл. 164, ал. 2 ГПК изричното си съгласие съдът да допусне
събиране на свидетелски показания за посочените от ответника обстоятелства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника И. Й. П. за допускане на
съдебно-техническа експертиза за след като ответникът представи водената между
страните електронна кореспонденция в цялост и изслуша становищата на страните в
тази връзка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2023 г.
от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на страните, а на ищеца по
насрещния иск и препис от отговора на същия, както и от молбата-становище,
подадени от ищеца по първоначално предявения иск.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5