№ 795
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330202650 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. В. М., ЕГН: **********, с адрес: ***
против Наказателно постановление № 20-1030-014229/17.12.2020 г., издадено
от М.В.М – ***, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането (Обн. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
С жалбата се моли да бъде намален размерът на наложеното
административно наказание „глоба“. Жалбоподателят твърди, че не разполага
със средства да заплати така определената глоба, както и че общият размер на
наложените му наказания е 1 000 лева. Поддържа, че използва процесния
мотопед като инвалидна количка, а без него придвижването му е затруднено.
Навежда доводи, че се намира във влошено материално положение. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 18091 от
13.04.2021 г., с което изпраща жалбата и административната преписка, взема
становище при издаване на наказателното постановление да не са допуснати
съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е правилно
установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и
вината му да са категорично доказани. Позовава се на данните от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя, като сочи той да е наказван многократно
за нарушения на правилата за движение. Моли обжалваното наказателно
1
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от С. В. М., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 24.02.2021 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
25.02.2021 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 26.11.2020 г. около 12:40 часа в гр. Пловдив, на бул. „Александър
Стамболийски“ жалбоподателят С. В. М. управлявал мотопед „Хонда ПА 50“
с рег. № ***, който бил собственост на Т.И.Т., ЕГН: ***. За този мотопед
нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Когато достигнал до
кръстовището на бул. „Александър Стамболийски“ с ул. „Стефан Стамболов“
в гр. Пловдив, жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските
служители Т. П. Т. и П.И.П., които по това време изпълнявали служебните си
задължения по контрол за безопасността на движението на същия пътен
участък. В хода на проверката актосъставителят Т. П. Т. - ***, установил, че
за мотопеда, който управлявал жалбоподателят М., нямало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
За така констатираното нарушение Т. П. Т. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланков № 937848 от 26.11.2020 г.
против жалбоподателя М., в негово присъствие и в присъствието на свидетел.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото доказателствени материали.
От справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд (лист 7 от делото) се установява, че към дата
26.11.2020 г. за МПС с рег. № *** не е била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От резултатите
от служебно извършената от съда проверка за периода от 23.11.2020 г. до
2
датата на проверката (лист 8-10 от делото) се установява, че за целия
изследван период от 23.11.2020 г. до 26.11.2020 г. не е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за МПС с рег. №
***.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се изяснява, че същото
представлява мотопед с марка и модел „Хонда ПА 50“ и към 26.11.2020 г.
негов собственик е лицето Т.И.Т..
В откритото съдебно заседание по делото жалбоподателят изрично заяви,
че не желае провеждането на разпит на актосъставителя като свидетел и че не
оспорва фактическата обстановка, приета за установена в обжалваното
наказателно постановление, както и че не желае да се събират други
доказателства за тези факти, които изцяло признава.
От Заповед с рег. № 317з-3985/22.10.2018 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив (лист 14 от делото) се установява, че наказателното постановление е
издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на
своята материална и териториална компетентност. Компетентността на
актосъставителя произтича пряко от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му
съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и
обжалваното наказателно постановление. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно
чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадено е от материално и териториално компетентен
орган. Съдът намери и че е налице съответствие между установените факти и
правни изводи в АУАН и в НП. Жалбоподателят също не прави възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения, нито такива бяха
констатирани от съда при служебно дължимата проверка за
законосъобразност на наказателното постановление.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че
жалбоподателят М. е извършил нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ. От
обективна страна на първо място се доказа, че именно той е управлявал
процесното МПС – мотопед „Хонда ПА 50“ с рег. № ***, към момента на
проверката от актосъставителя. Същевременно собственик на превозното
средство, установено от справката за собственост, приложена по преписката,
е Т.И.Т.. Следователно жалбоподателят М. е годен субект на
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ като лице, което не е
собственик и управлява чуждо моторно превозно средство. Доказа се
3
наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липса
на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата на проверката – 26.11.2020 г.,
във връзка с използването на мотопеда с рег. № ***. Последното
обстоятелство се установява по делото от извършената справка в базата данни
на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен на лист 7 от делото и е
приет като писмено доказателство. Фактът на липсата на валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ не се оспорва и от жалбоподателя. От
служебно извършената проверка за сключен и действащ договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите се установя още,
че не само към датата на проверката, но и през целия изследван период от
23.11.2020 г. до 26.11.2020 г. включително за процесния мотопед с рег. № ***
не е имало валидна и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Следователно, когато на 26.11.2020 г. жалбоподателят М. се е
придвижвал в гр. Пловдив по пътищата, отворени за обществено ползване, с
мотопед „Хонда ПА 50“ с рег. № ***, то никой застраховател не е носил
застрахователния риск от увреждане на третите лица, което би могло да
доведе до препятстване на възможността за тяхното евентуално имуществено
удовлетворяване. Именно в това се изразява обществената опасност на
нарушението. Последното е формално и от обективна страна е довършено с
факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от
настъпването на определен вредоносен резултат.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал в съзнанието си представа относно проявлението на всички
признаци от състава на нарушението, като е съзнавал, че процесният мотопед
е чужда собственост, че е привел същия в движение, като боравейки с
уредите му, се е придвижвал по пътищата, отворени за обществено ползване.
Съзнавал е и че за превозното средство, което е управлявал, е нямало сключен
и действащ към 26.11.2020 г. застрахователен договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но въпреки това
е пристъпил към извършване на деянието си.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема за доказано по
делото, че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна
страна административното нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба, като на основание чл. 638,
ал. 3 от КЗ административнонаказващият орган е наложил на нарушителя
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Разпоредбата на
чл.638, ал.3 от КЗ съдържа едновременно правилото за поведение и
санкцията под формата на неблагоприятните правни последици при
неизпълнението му - така Решение № 2027 от 21.10.2019 г. по к.а.н.д. №
1662/2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. Видът и
размерът на приложимото в случая наказание са определени от законодателя
във фиксиран размер – глоба от 400 лева, като съдът не констатира допуснато
4
нарушение при определянето или индивидуализацията на наложеното
наказание. Искането на жалбоподателя за намаляване на размера на
административното наказание не може да бъде удовлетворено, тъй като
глобата е индивидуализирана в най-ниския предвиден в закона размер.
Същевременно съгласно правилото по чл. 27, ал. 5 от ЗАНН не се допуска
определяне на наказанието глоба под предвидения за него най-нисък размер.
Административнонаказващият орган е наложил наказанието в единствения
възможен в случая размер, поради което съдът не е оправомощен да
въздейства върху него (така изрично Решение № 1267 от 20.07.2020 г. по
к.а.н.д. № 1094/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив).
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира,
че АНО правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. В конкретния случай жалбоподателят е управлявал процесното
МПС на 26.11.2020 г. без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, но от доказателствата по делото се
установява, че срокът на последно действалата застраховка не е изтекъл в
кратък период преди настоящото деяние. Служебно беше извършена проверка
(лист 8-10 от делото) за наличие на действаща застраховка през дните преди
деянието, от която се установява, че и тогава за превозното средство не е
било осигурено задължителното застрахователно покритие. Същевременно
доказва се, че мотопедът е бил в движение и използван от жалбоподателя,
като съгласно справката за нарушител/водач по-малко от месец преди
процесното деяние е констатирано същото по вид административно
нарушение от страна на жалбоподателя М., установено с акт от 06.11.2020 г.,
за което има наложено наказание с издадено НП. Въпреки това
жалбоподателят е продължил да се придвижва по пътищата, отворени за
обществено ползване, с МПС, за което няма действащ валиден договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, като на 26.11.2020 г. е извършил и
деянието, предмет на настоящото производство. Тези факти разкриват
проявената упоритост от жалбоподателя в незачитането на установения ред
на държавно управление в областта на задължителното застраховане на
гражданската отговорност на водачите на МПС. Данните от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя сочат на множество предходни
нарушения на правилата за движение, които го характеризират като водач със
занижена дисциплина и завишена степен на лична обществена опасност. В
тази връзка установява се на датата на интересуващото делото деяние против
жалбоподателя да има съставен и друг АУАН, по който е издадено
наказателно постановление за извършени три нарушения на правилата за
движение.
Изказаните от жалбоподателя причини за несключването на
5
задължителната застраховка поради загубване на свидетелството за
регистрация на автомобила не се ценят за извинителни от съда. На първо
място в случай на загубване на свидетелството за регистрация правоимащото
лице може да се сдобие с дубликат чрез подаването на писмена декларация до
компетентния орган. Относно твърденията, че съпругата на жалбоподателя,
която е собственик на превозното средство, е със затруднено придвижване и
не може да отиде до сектор „Пътна полиция“, то съгласно чл. 141, ал. 3 от
ЗДвП декларацията за загубено свидетелство за регистрация може да бъде
подадена от собственика и дистанционно, подписана с квалифициран
електронен подпис, а така също жалбоподателят би могъл да се снабди с
пълномощно за подаването на декларацията. Не съществува непреодолима
пречка за сключването на необходимата задължителна застраховка. Тези
обстоятелства, преценени съвместно с проявената от жалбоподателя
упоритост в това да управлява и използва процесното превозно средство, за
което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, изключват
приложението на правилата за маловажност на случая. Съдът намира, че
жалбоподателят, несъмнено изпаднал в затруднена житейска ситуация, е
приел напълно да абдикира от законовите си задължения като водач на МПС
и вместо да предприеме необходимото поведение, за да може се придвижва
законосъобразно с мотопеда по пътищата, отворени за обществено ползване,
е приел да не изпълнява задълженията си, търсейки оправдание в странични
обстоятелства и житейски несгоди. Действително обстоятелствата, на които
се позовава жалбоподателят, е допустимо да бъдат съобразявани при
преценката за конкретната степен на обществена опасност на деянието и на
дееца. В случая обаче нарушаването на чл. 638, ал. 3 от КЗ не е изолирана,
единична проява за М., която да бъде приета от съда като единствен
инцидент. Посочи се, че в поведението на жалбоподателя като водач на МПС
се установяват и други нарушения, които не могат да бъде оправдани с
влошеното му здравословно състояние или това на съпругата му. Настоящият
съдебен състав приема, че за постигането на преследваните цели нарушителят
да се предупреди и най-вече да се превъзпита, е необходимо наказателното
постановление да бъде потвърдено. Единствено отправянето на
предупреждение в случая не би се явило достатъчно ефикасен механизъм за
постигането на тези цели и според съда всъщност би стимулирало
продължаване на поведението в нарушение на закона.
По гореизложените съображения съдът намери жалбата за
неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно и
обосновано, поради което то трябва да бъде потвърдено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-1030-014229 от
17.12.2020 г., издадено от М.В.М – ***, с което на С. В. М., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400
(четиристотин) лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7