РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 08,07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на девети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ПЪРВАНОВ
при секретаря Павлина Плючарска,
като разгледа докладваното от съдията Първанов AНД № 42 по
описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание
данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН, вр. чл.5, ал. 3,
т.1 от ЗДвП
В Червенобрежки районен съд е
постъпила жалба от „Б. – С. с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. „С.“
ул. „хххс управител и представляващ Й.С.Р., подадена по реда на чл. 59 от ЗАНН,
против Наказателно постановление № 4/02.01.2020г. на Началника РУ Червен бряг, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лв. за това,
че на 25.07.2019 г. в 10:30 ч. в гр. Червен бряг, ул. „Тунджа“ № 9 в област
Плевен в стопанисван от „Б. обект „производствена база и склад се установи, че
се извършва охранителна дейност на обекта от лицето Н.М.Л. с ЕГН ********** ***,
като дружеството не притежава лиценз за извършване на охранителна дейност по
смисъла на ЗЧОД. Съгласно трудов договор № nnnЛ. е назначен на длъжност „ххх“,
с което е нарушен чл. 4 ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност
Жалбоподателят редовно призован, в съдебно заседание се представлява
от адвокат Г.С. от В. адвокатска колегия с пълномощно по делото в заверено
ксерокопие /л. 16/
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок и излага, че същото е неправилно
и незаконосъобразно и, че случаят е очевидно маловажен. Оспорва констатациите,
предмет на обжалваното НП и описани в АУАН № 113/25.10.2019 г., като
противоречащи на фактическата обстановка за случая.
В съдебно заседание процесуалния представител, адв. С. навежда доводи, че
НП е неправилно, тъй като напълно погрешни са констатациите изведени в АУАН и в
НП, че в обекта се е осъществявала охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД. Този
извод е направен от административно-наказващият орган единствено и само защото,
един от служителите в дружеството е бил назначен според трудовият си договор,
като „ххх“. В направените възражения към АУАН е посочено, че това е техническа
грешка и следва да се взе предвид трудовата характеристика, видно от която е,
че същият не изпълнявал дейност по охрана или само охрана, съобразно ЗЧОД.
Административно наказващият орган не е съобразил,че длъжностната
характеристика е задължителна част и продължение на трудовия договор. Видно е,
че вменените на служителя задължения, съобразно трудовата му характеристика не
попада в дейностите по чл. 5 от ЗЧОД. Евентуално при някакво съвпадение между
задълженията и охранителните дейности по ЗЧОД, би могло да се направи извод за
осъществяване на такава дейност. Твърди също така, е в АУАН и в НП липсва
констативно съобразителна част за нарушаване на чл. 4 ал. 1 от ЗЧОД, с кои
точно действия санкционираното дружество е осъществило адмнистративното нарушение.
Административно наказващият орган редовно призован не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Разпитани бяха и свидетели полицейски служители П.К.Т., Е.М.Е.
и Г.П.Х.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становищата
на страните, намира за установено следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Предмет на преценка в настоящото производство е както материалната
законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с
процесуалния закон.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в
тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На хххе извършена проверка в стопанисван от „Б. обект
„производствена база и склад“. Според актосъставителя се установило, че се извършва охранителна дейност на
обекта от лицето Н.М.Л. с ЕГН ********** ***, който работел на длъжност „ххх“,
като дружеството не притежава лиценз за извършване на охранителна дейност по
смисъла на ЗЧОД. Актосъставителя установил, че съгласно трудов договор № хххЛ. е назначен на длъжност „ххх“ с което е
нарушен чл. 4 ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност.
Въз основа на събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като без противоречиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни
изводи:
Съдът намира, че наказателното постановление е
издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на НП. АУАН е
съставен от служител, който е упълномощен с надлежна заповед за това, а НП е
издадено от компетентно лице. И АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5, наказателното
постановление трябва да съдаржа описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават.
В съдебно заседание бе прието допълнително споразумение
към трудовия договор на Н.М.Л. /лист 58 от делото/, описан в постановлението,
от 01.02.2019г. Видно от това допълнително споразумение е, че лицето от тази
дата, и в този смисъл и към момента на проверката, заема длъжността „Портиер“.
Тоест, установи се безспорно, че към 25.07.2019г. Н. Л. не е заемал длъжност „ххх“.
Към трудовия договор бе прието по делото и длъжностна характеристика за
заеманата от Л. длъжност „П.“/лист 61/. Видно от нея е, че в трудовите му
задължения не попада която и да е от описаните в чл. 5 от ЗЧОД дейности
характеризиращи се като „охранителна дейност“ по смисъла на ЗЧОД.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение и
издаденото наказателно постановление не съответстват на действителното правно положение.
От събраните доказателства се установява, че жалбоподателят не е извършил
нарушението за което му е наложено наказание.
Предвид това, обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено изцяло.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 4/02.01.2020г.
на Началника РУ Червен бряг, упълномощен с 8121з-372/05.09.2018 г., с което на „Б.
– С. с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр. „С.“ ул. „хххс управител
и представляващ Й.С.Р. е наложено на основание чл. 4 ал. 1 от Закона за
частната охранителна дейност административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 10 000 лв.,.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от
Административно процесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: