№ 12582
гр. София, 07.12.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в закрито
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503711 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Настоящото производство е образувано по въззивна жалба вх.
№25043711/11.03.2021г., подадена от ответника – Х. Й. Х., с ЕГН **********,
с която се обжалва решение №20033524 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.
№79411/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри с-в., с което са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****, установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът - Х. Й. Х., с ЕГН **********,
дължи на ищеца - „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****, сумата от 1600.36 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2012г.
до м.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
29.06.2015г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 388.50 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 10.08.2012г. до 01.06.2015г.. Изложени са аргументи в смисъл,
че се оспорва основанието на което първоинстанционния съд е приел, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Твърди се, че предявените
искове са неоснователни поради недължимост на претендираните от ищеца
суми, а не както неправилно е приел СРС, че са неоснователни поради
направено плащане на претендираните суми.
Съдът с разпореждане №13169/11.08.2022г. е оставил без движение
въззивна жалба, подадена от ответника – Х. Й. Х., с която се обжалва решение
№20033524 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.№79411/2015г. по описа на
СРС, №ІІ Г.О., 52-ри с-в., с което са отхвърлени предявените установителни
1
искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от
ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. Указвал е на въззивника – ответник – Х. Й. Х., в
едноседмичен срок от съобщението до него с писмена молба да изложи
обстоятелства относно правен интерес от подаване на въззивната жалба като
се съобрази с факта, че постановеното решение е изцяло позитивно за него.
В изпълнение на указанията на съда въззивника – ответник – Х. Й. Х.,
депозира молба на 20.09.2022г., в която отново излага доводи, че макар и да
са отхвърлени предявените срещу него установителни искове, счита, че има
правен интерес от подаване на настоящата въззивна жалба срещу
постановеното решение, тъй като първостепенният съд не е уважил
наведените от него оспорвания на вземането по основание като невъзникнало,
а е приел, че исковете следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено
плащане. Посочено е още, че обжалваното решение накърнява правото му да
потърси обратно по реда на неоснователното обогатяване неправомерно
изплатените в хода на делото суми, тъй като исковете са отхвърлени като
неоснователни поради извършено плащане, а не поради недължимост на
вземането.
При извършена по реда на чл.267, ал.1 от ГПК служебна проверка
относно допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът констатира
следното:
Настоящият съдебен състав приема с оглед предмета и заявения
петитум на подадената въззивна жалба, че за въззивника – ответник – Х. Й.
Х., не е налице правен интерес от подадената от него въззивна жалба, тъй
като предмет на обжалване е постановено първоинстанционно решение, с
което са изцяло отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу него
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД. За наличието на правен интерес от
подаване на въззивната жалба съдът следи служебно, доколкото същото се
явява абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща допустимостта на
подадената въззивна жалба. Правен интерес да обжалва пред въззивния съд
първоинстанционното решение има онази страна, чиято правна сфера е
засегната неблагоприятно от диспозитива на решението, т.е. когато
постановеният с решението правен резултат е неизгоден за страната. В
разглеждания случай действително в мотивите към първоинстанционното
решение е прието, че предявените искове са неоснователни поради
извършено в хода на процеса плащане, а не както твърди ответника поради
недължимост на претендираните от ищеца вземания. Мотивите към
решението обаче не подлежат на самостоятелно обжалване по действащия
ГПК (за разлика от мотивите към присъдата - чл.318, ал.3, изр.2 от НПК).
Налице е задължителна за съдилищата практика по т.18 от ТР
№1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, съобразно която страната не може да
обжалва само мотивите на решението, когато то я удовлетворява като
резултат. Даденото тълкуване, макар и такова по ГПК (отм.), предвид
идентичност на уредбата в частта за интерес от подаване на въззивна жалба и
2
предели на действие на силата на пресъдено нещо, не е изгубило сила и
следва да бъде съобразено при приложението на ГПК от 2007г.. Крайният
извод по тълкувателния акт е обоснован с доводи със сила на пресъдено нещо
да се ползва само решението по отношение на спорното материално право,
въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите
към решението да не са част от него, по отношение на тях не се формира сила
на пресъдено нещо, защото не са елемент от спорния предмет и по тази
причина е отречено те да могат да бъдат обект на обжалване отделно от
решението.
С оглед на горното при дължима проверка по чл.267 ГПК и при
съобразяване на дадените в срока по чл.262 ГПК уточнения от жалбоподателя
в молба от 20.09.2022г. настоящият състав намира, че за въззивника-ответник
липсва правен интерес от обжалване на мотивите на постановеното по
делото позитивно за него първоинстанционно решение, тъй като
постановеният правен резултат удовлетворява страната, на основание
т.18 от ТР №1/2000г., ОСГК на ВКС . След като обжалваното решение и
изцяло позитивно за страната, подала въззивната жалба, съдът приема, че за
въззивника-ответник не е налице правен интерес от подаване на въззивната
жалба. В този смисъл е решение №167 от 09.11.2010г. на ВКС по т.д.
№1012/2009г., II Т.О., Т.К., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е
посочено, че: "На обжалване подлежи самото решение /т.нар. диспозитив/, с
което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно
съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и
петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които
съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и
преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са
част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на
самостоятелно въззивно и касационно обжалвване, отделно и независимо от
решението по съществото на правния спор".
Като съобрази посочените законови разпоредби и константна съдебна
практика, въззивният съд намира, че така подадената въззивната жалба на
ответника, срещу решението на СРС, с което исковете, предявени срещу
него са били изцяло отхвърлени от първоинстанционния съд, е
недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, като
подадена при липса на правен интерес от въззивно обжалване и
производството по делото - прекратено.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В с-в,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.
№25043711/11.03.2021г., подадена от ответника – Х. Й. Х., с ЕГН
**********, срещу решение №20033524 от 04.02.2021г., постановено по гр.д.
3
№79411/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри с-в., с което са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****, установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът - Х. Й. Х., с ЕГН **********,
дължи на ищеца - „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****, сумата от 1600.36 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода м.10.2012г.
до м.01.2014г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
29.06.2015г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 388.50 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия
за периода от 10.08.2012г. до 01.06.2015г., като депозирана при липса на
правен интерес от въззивно обжалване за въззивника – ответник Х. Й. Х..
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№3711/2022г. по описа на
СГС, III -В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред САС,
в едноседмичен срок от съобщението до въззивника – ответник Х. Й. Х..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4