№ 462
гр. Варна, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20243100500527 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 30113/08.12.2023 г. на Прокуратурата на
РБългария против Решение № 3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС,
LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г., постановено
по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, В ЧАСТТА, с която е осъдена да
заплати на Д. Д. С., както следва: сумата от 10 000 лева, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от неоснователното му
обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за извършено
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което наказателно
производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по НОХД №
4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по
ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1
от ЗОДОВ и сума в размер на 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по
НОХД № 4539/2020г. по описа на ВРС, както и сумата от 42.23 лева, представляваща
мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение, начислено за периода от
09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
1
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че не са налице конкретни и
безспорни доказателства за това, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от воденото спрямо него наказателно производство.
Оспорва се размерът на присъденото обезщетение. Релевира се, че по НОХД № 4539/2020 г.
по описа на ВРС не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение.
Претендира се решението в обжалваните му части да бъде отменено, а предявените искове
изцяло отхвърлени, а в условията на евентуалност присъденото обезщетение за
неимуществени вреди да бъде намалено.
Въззиваемият Д. Д. С. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор на
подадената жалба, с който отправя искане първоинстанционното решение в обжалваните му
части да бъде потвърдено.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
въззиваемата страна претендира присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД са допустими, тъй като за
ищеца е налице правен интерес от предявяването им.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на Д. Д. С. против Прокуратурата
на Република България с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане ответника да заплати, както следва: сумата от 15 000 лева, представляващи
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в резултат от
неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на МВР- Варна за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 НК и поддържането му, което
наказателно производство е приключило с оправдателна присъда № 260162/07.10.2021г. по
НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение №
78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна и сумата в
размер на 1600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения по НОХД № 4539/2020г. по
описа на ВРС и ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, сумата от 89 лева, представляваща
2
мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение по НОХД № 4539/2020 г. по
описа на Районен съд -Варна, начислена за периода от 06.10.2021 г. до 14.11.2022 г. и сумата
от 45 лева, представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско възнаграждение
по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на ВОС, начислена за периода от 21.04.2022 г. до
14.11.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Република България
депозира писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове по
основание и размер и претендира тяхното отхвърляне.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния
съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от
ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите
причинени на граждани от органи на МВР, следствието и прокуратурата при повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
В настоящия случай твърдението на ищеца е за претърпени неимуществени и
имуществени вреди в следствие на това, че срещу него е повдигнато, поддържано обвинение
за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, завършило с оправдателна
присъда.
Съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на цитираната
разпоредба, а именно – повдигнато обвинение на ищеца за извършено престъпление по чл.
144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК и влязла в сила на 09.05.2022 г. присъда по НОХД № 4539/2020 г.
по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД №
110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, н.о., с което Д. Д. С. е признат за невиновен в
извършване на горното престъпление.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление, длъжен е да му даде правилна квалификация, проверява има ли основание за
прекратяване или спиране на предварителното наказателно производство, събрани ли са
всички доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. Ето защо, обвинението
в престъпление се явява неоснователно винаги когато лицето е оправдано.
3
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление ищецът е
търпял неимуществени вреди. Те се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения
във връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство неоснователно обвиненото лице
изпитва неудобство, чувства се унизено, а също така е притеснен и несигурен; накърняват се
моралните и нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо
търпи. В настоящия случай от събраните доказателства не се установи въззиваемият да е
претърпял вреди с по-голям интензитет от обичайните.
Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от
ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 51, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението за
неимуществени вреди се определя глобално по справедливост. Размерът на търсеното от
увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и
страдания и от настъпилите негативни последици.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът отчита
продължителността на негативното засягане на правата на личността, което за Маринов е 1
година, 9 месеца и 5 дена, считано от повдигането на обвинение спрямо него – 03.08.2020 г.
до 09.05.2022 г., като съдебната фаза, ангажираща по-висока степен на притеснения и
неудобства е с продължителност - от 05.11.2020 г., когато е внесен обвинителния акт и е
образувано НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, което не е наложило
голям брой явявания пред съда – общо 6 за двете инстанции, като едно от съдебните
заседания проведени пред ВРС /на 21.06.2021 г./ е отложено поради неявяване на С..
Съобразява се тежестта на престъплението, по което е бил обвинен въззиваемият, а именно
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а именно закана за
убийство, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му по чл. 144, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 от НК, което ангажира сериозна наказателна отговорност
– "лишаване от свобода до шест години", както и наложената мярка за неотклонение, по
отношение на него, а именно са „подписка“.
Със събраните гласни доказателства се доказа претърпяването на неимуществени
вреди от ищеца. Свидетелите Ат. и Д. установяват настъпили неблагоприятни последици в
емоционалното състояние на ищеца в следствие на образуваното спрямо него наказателно
производство, което е преминало и двете фази – досъдебна и съдебна, а именно:
отрицателна промяна в характера, изразяваща се в нервност, затваряне в себе си, преживяно
чувство на притеснение в отношенията със близки и колеги. Свидетелите свързват същите с
воденото срещу ищеца наказателно производство за закана за убийство. В тази насока съдът
обаче не може да цени без ограничения тези показания, доколкото самите свидетели
безпротиворечиво въвеждат, че С. е страна и по други съдебни производства, провокирани
от влошените му отношения със семейството на починалия му брат – снаха му М.Д. и
4
племенника му Д.Д.. Изводът на съда е, че негативните проявления у ищеца не са само и
единствено резултат на процесното обвинение. Необосновано би било да се изключи въобще
въздействието върху психиката на ищеца и на други фактори – имотните спорове между С.
и Д. довели до иницииране от страна на ищеца през 2018 г. на производство по чл. 5 от ЗЛС
за поставяне под запрещение на майка му П.Н. С.а /листи 49 – 51 от НЧХД № 2217/2018 г.
по описа на ВРС, н.о./, ангажиране в периода 2018 г. – 2019 г. на Агенция за социално
подпомагане във връзка с лишаването от достъп на ищеца до майка му /лист 21 от НЧХД №
2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./, водено производство по ЗЗДН от снаха му срещу него,
приключило със задължаването на С. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М.Д. /листи 67 – 72 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о./; инициирано от
С. гражданско производство срещу М.Д. по искове, както следва: иск с правно основание
чл. 31 от ЗЗД за унищожаване на нотариално заверено пълномощно, с което майката на
ищеца упълномощава снаха й да продаде, дари включително сама на себе си ид.ч. от девет
имота, находящи се в гр. Бяла, обл. Варна, иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за
обявяване недействителността на 1/2 ид.ч. от договор за дарение, обективиран в нот. акт №
60/18.05.2018 г., с който П.Н. С.а дарява на М.Д. ид.ч. от три земеделски имота и иск с
правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за обявяване недействителността на 1/2 ид.ч. от
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 61/18.05.2018 г., с който П.Н. С.а
продава на М.Д. ид.ч. от девет земеделски имота /листи 225 – 230 от НЧХД № 2217/2018 г.
по описа на ВРС, н.о./, както и воденото спрямо С. НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС,
н.о по частна тъжба на племенника му Д.Д..
Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на
ответната страна и увреждането на ищеца, която се извежда от общите правила на чл. 51 от
ЗЗД и чл. 4 от ЗОДОВ. Но съществременно не само и единствено тези действия са в
причинна връзка с така описаното психическо състояние на ищеца. Не се установи, че
претърпените от С. негативни последици са предизвикани единствено от воденото ДП №
914/2019 г. по описа на III РУ на ОДМВР - Варна и последвалото съдебно производство по
повдигнатото му обвинение за закана за убийство, предвид няколкото водени по това време
граждански производства и НЧХД.
Не се установи по безспорен начин и пряката причинно-следствена връзка между
влошаване здравословното състояние на С. и воденото спрямо него наказателно
производство от общ характер в двете му фази. Видно е от представения болничен лист №
168/30.08.2018 г. на листи 34 – 35 от НЧХД № 2217/2018 г. по описа на ВРС, н.о., че още
през 2018 г. на ищеца му е поставена диагноза „Хипертонично сърце без сърдечна
недостатъчност“, като е ноторно, че горното заболяване е с продължителна предистория, т.е.
появата му датира значително назад във времето преди диагностицирането му. Горният
извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата и приета от
първоинстанционния съд СМЕ, от което е видно, че С. има дългогодишна хипертонична
болест при недобър контрол на артериалното налягане. Първа регистрация на медикаменти
по НЗОК е записана през м. април 2020 г. едва след оперативно лечение за клапно
5
протезиране. Аортната стеноза, от каквото заболяване страда ищецът преди горната
манипулация, ако не се лекува сдвоевременно води до отслабване на сърцето и води до
редица животозстрашаващи усложнения, включително сърдечна недостатъчност, нарушения
на сърдечния ритъм и спиране на сърцето, какъвто очевидно е настоящият случай. Трите
основни симптома на аортната стеноза са загуба на съзнание, ангинална болка в гърдите и
задух при активност. Аортната стеноза обикновено има асимптоматичен латентен период от
10 – 20 години. С. също страда от хронична левостранна сърдечна недостатъчност,
симптомите на която са пароксизмална нощна диспнея, водеща до нощни събуждания,
ортопнея, задух при натоварване и задух. При ищеца са налице две подлежащи патологични
причини /аортна стеноза и хронична сърдечна недостатъчност/, които имат сходни
симптоми и които благоприятстват регистрирането на завишените стойности на
артериалното налягане на пациента, както и вторични симптоми, като те също могат да се
дължат на стеснението на аортната клапа. При недобър контрол на артериалното налягане,
каквото е отчетено при С., се регистрират високи средни стойности. Пациентите привикват
към високите стойности постепенно и малко по-високи вариации се толерират без
симптоми. При поява на стрес, както е в случай, се завишава артериалното налягане
значително над нормалните стойности и се проявяват невро-вегетативните симптоми като
главоболие. Друг аспект на главоболието обаче е понижената кислородна доставка в кръвта,
поради хиподебитния обем изтласкван от лява камера. В резултат органите, най-вече
мозъкът изпада в хронична исхемия /недостиг на кислород/. При това състояние се
наблюдават отново невро-вегетативни прояви. С оглед изложеното, настоящата инстанция
приема, че не е доказано по безспорен начин, че влошаването на здравословното състояние
на ищеца е предизвикано от воденото спрямо него наказателно производство, тъй като
заболяванията му са от такъв характер, че са с дълъг латентен период и неглижирани от С.
досежно предприемане на адекватно медикаментозно лечение. Проведеното наказателно
преследване може да породи епизодични скокове в иначе високото артериално налягане на
ищеца, поради стреса около отделни процесуални действия /напр. предявяване на
обвинение, съдебни заседания/, но при правилно лечение и покой същите могат да бъдат
овладени. Горното се потвърждава и от заключението на вещото лице по допуснатата и
приета от районния съд СПЕ.
Не се установи главоболието, безсънието, задухът, които изпитва С. да са следствие
от действията на Прокуратурата на РБ, предвид естеството на заболяванията му,
хроничността на същите, развитието им във времето, припокриващата им се симптоматика и
дългото им неглижиране от страна на ищеца. От СМЕ и СПЕ безспорно е видно, че след
като през 2020 г. последният претърпява оперативна намеса и след установяване на редовен
прием на медикаменти по НЗОК вече е в добро общо състояние и води относително
нормален начин на живот.
Следва да се има предвид, че частното наказателно производство се развива по жалба
на частния тъжител Д.Д., без участието на Прокуратурата. След прекратяването му с
протоколно определение от 20.05.2019 г. същото е изпратено на ВРП по компетентност,
6
като ответникът е длъжен да образува ДП и да извърши процесуално следствени действия.
Не са ангажирани доказателства по делото по какъв начин и дали воденото спрямо С.
наказателно преследване се отразява на изпълнението на трудовите му задължения, въпреки
че има изложени твърдения в тази насока. Напротив, същият и към момента на настоящото
производство въпреки пенсионната си възраст продължава да изпълнява трудовите си
задължения на длъжността „кранист“.
Недоказани останаха твърденията за действително уронване на честта и доброто име
на ищеца сред обществото. Липсват изнесени от свидетелите конкретни данни как точно
това наказателно производство се е отразило на създадената от С. репутация в обществото и
то в отрицателна посока. Още повече, че последният упражнява трудова дейност и към
настоящия момент. От показанията на разпитаните свидетели не се установява да е налице
отдръпване на близки и колеги от ищеца, а напротив той се е отчуждава от тях, като се
затваря в себе си. Установява се обаче, че смяната на адреса, на който живее С. не е
наложено от действия на Прокуратурата, а от влошените отношения между него и
семейството на починалия му брат, които подават жалби срещу него /по реда на ЗЗДН и
частна тъжба/.
От друга страна не се доказа, воденото срещу ищеца конкретно наказателно
преследване изобщо да е станало широко обществено достояние поради действия на
Прокуратурата и по тази причина да са били накърнени честта и доброто име на С. в
обществото. Не се доказа наличие на публикации в пресата досежно воденото спрямо ищеца
досъдебно и съдебно производство. Свидетелите не излагат да са научили за процесното
наказателно производство от официални изявления на разследващите органи, а от самия
ищец. От събраните гласни доказателства се установява още, че последният сам е споделял и
разказвал за проблемите си с Д..
Всички гореизложени обстоятелства имат относителна тежест по посока намаляне
размера на съответното обезщетение. При така установените и обсъдени обстоятелства на
случая въззивният съд приема, че обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед на изтъкнатите
особености на случая в размер на 2 000 лева.
Основателен се явява и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД върху
присъденната главница от 2 000 лева.
С оглед частичното съвпадане на правните изводи на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение следва да бъде частично отменено за разликата над
сумата от 2000 лева до присъдения от ВРС размер на обезщетението за неимуществени
вреди от 10 000 лева.
За разликата над сумата от 10 000 лева до пълния размер на претенцията от 15 000
лева решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
По отношение на претендираните имуществени вреди в обжалваната им част:
Настоящият съдебен състав намира, че изразходваните средства за адвокатско
7
възнаграждение в наказателното производство, приключило с оправдателна присъда, са
имуществена вреда за лицето, подложено на неоснователна наказателна репресия, тъй като
то има право на адвокатска защита във всеки стадий на това производство и тъй като със
заплащането им се е намалил актива на имуществото му. Съгласно константната практика
на ВКС по чл. 290 от ГПК направените в хода на наказателното преследване разходи,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата
дължи обезщетение по чл. 4 от ЗОДОВ /в този смисъл Решение № 843 от 23.12.2009 г.,
постановено по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 355 от 03.08.2010 г. по гр.
д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
511/2010 г., IV г. о., ГК/. По тази причина договорът за правна защита не е необходимо
доказателство в наказателния процес. Следователно пропускът да бъде представен по делото
не е самостоятелно основание да се приеме, че не е била претърпяна вреда. В мотивите по т.
1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, се
приема, че договорът следва да бъде представен в гражданския процес, в който разноските
подлежат на присъждане, а именно в настоящото производство.
Видно е от представения пред ВРС договор за правна защита и съдействие №
8/06.10.2021 г. /лист 22/, че същият е сключен между Д. Д. С., в качеството му на доверител
и адв. Ю. Г. Г., в качеството му на довереник, с предмет правна защита и съдействие по
НОХД № 4539/2020 г. по описа на ВРС с договорено и заплатено в брой възнаграждение в
размер на 800 лева. Горното е удостоверено с подписите на съконтрагентите.
На обезщетение подлежат само действително претърпените вреди, като в конкретния
случай безспорно е установено разходването на процесните суми от ищеца. Налице е и
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и
заплатените от подсъдимия хонорари за правна помощ, тъй като той не би потърсил
адвокатска защита, ако не е бил обвинен в извършване на престъпление. Предвид
гореизложеното, безспорно са установени и последните две материални предпоставки,
обуславящи възникването на имуществената отговорност на Прокуратурата на Република
България по ЗОДОВ. Заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява завишено по
размер, предвид тежестта на повдигнатото срещу С. обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6 години, както
действителната фактическа и правна сложност на наказателното производство и действията
извършени от процесуалния представител и броя явявания в съдебно заседание.
С оглед съвпадането на правните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
обжалваното решение в частта по отношение на присъденото обезщетение за имуществени
вреди следва да бъде изцяло потвърдено.
На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД Прокуратурата е изпаднала в забава по отношение
на вредите от деня на непозволеното увреждане, което за имуществените такива е от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършеното престъпление /т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК/.
Видно е от приложеното НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, че решение
8
№ 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, н.о. е
окончателно и влиза в сила, считано от датата на постановяването му – 09.05.2022 г., т.е. от
тази дата на въззиваемия му се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Изчислена със софтуерния продукт „Апис – Финанси“ размерът на обезщетението за забава
за периода от 09.05.2022 г. до датата на предявяване на настоящия иск – 14.11.2022 г. е в
размер на 42.22 лева.
С оглед на изхода на правния спор, в частта за разноските Решение №
3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав, поправено по реда на
чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 15002/2022 г. по
описа на ВРС, LI състав следва да бъде ревизирано.
В първоинстанционното производство ищецът С. е отправил искане с правно
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски, като
такива следва да му се присъдят съобразно уважената част от претенциите му, поради което
Прокуратурата на РБ следва да бъде осъден да му заплати сумата от 501.29 лева,
представляваща заплатена от него държавна такса – 11.50 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение – 2300 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие
/лист 129/ Възражението на ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява
неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно чл. 7,
ал. 2, т.1 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ е общо 2210 лева, като предвид извършените процесуални действия – събирани
са писмени и гласни доказателства и ползването на специални знания, горното не следва да
бъде намалено до минималния определен размер в Наредба № 1/09.07.2004 г.
За въззивната инстанция въззиваемият С. е отправил искане с правно основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, за присъждане на направените по делото разноски, като такива следва да му
се присъдят съобразно уважената част от претенциите му, поради което Прокуратурата на
РБ следва да бъде осъден да му заплати сумата от 440.74 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение – 1700 лева, съобразно представен договор за правна защита и
съдействие /лист 19/ Възражението на въззивника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК се
явява неоснователно предвид това, че минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
чл. 7, ал. 2, т.1 и т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. по обжалваната част от исковете с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е общо 1700 лева, като именно такава сума е заплатена
от въззиваемия.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ съобразно отхвърлената част от исковете, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт за
първоинстанционното производство разноски по делото в общ размер на 520 лв., а именно
300 лева – депозит за СПЕ и 300 лева – депозит за СМЕ.
Съгласно формираната воля на съда по предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ съобразно уважената част от исковете, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт за
9
първоинстанционното производство разноски по делото в общ размер на 80 лв., а именно
300 лева – депозит за СПЕ и 300 лева – депозит за СМЕ.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС,
LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г., постановено
по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав В ЧАСТТА , с която Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на Д. Д. С., ЕГН ********** сумата за разликата
над 2 000 / две хиляди/ лева до присъдения размер от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в
резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на
МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК и
поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда №
260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с
решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ и В ЧАСТТА за разноските, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ********** против
Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за
разликата над сумата от 2 000 /две хиляди/ лева до размера от 10 000 /десет хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени в
резултат от неоснователното му обвинение по ДП № 914/2019 г. по описа на Трето РУ на
МВР- Варна за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. ал. 1 от НК и
поддържането му, което наказателно производство е приключило с оправдателна присъда №
260162/07.10.2021г. по НОХД № 4539/2020 г. по описа на Районен съд -Варна, потвърдена с
решение № 78/09.05.2022 г. по ВНОХД № 110/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна,
като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3333/18.10.2023 г. по гр.д. № 15002/2022 г. по описа
на ВРС, LI състав, поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 425/12.02.2024 г.,
постановено по гр.д. № 15002/2022 г. по описа на ВРС, LI състав В ЧАСТТА , с която
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Д. Д. С., ЕГН **********, с
адрес: **********, както следва: сумата от 800 /осемстотин/ лева за претърпени от ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по НОХД № 4539/2020 г. по описа на
Районен съд –Варнах и сумата от 42.22 /четиридесет и два лева и двадесет и две
10
стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху заплатеното адвокатско
възнаграждение, начислено за периода от 09.05.2022 г. до 14.11.2022 г., на основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО в останалата му необжалвана част е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” № 2, представлявана от и.ф. Главен прокурор Борислав Сарафов ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: **********, както следва: сумата в размер
на 501.29 /петстотин и един лева и двадесет и девет стотинки/ лева – разноски за
първоинстанционното производствои сумата от 440.74 /четиристотин и четиридесет лева и
седемдесет и четири стотинки/ лева – разноски за въззивното производство, на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. С., ЕГН **********, с адрес: ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Държавата по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 520 /петстотин и двадесет/ лева –
разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 9а, ал.
2 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр.София,
ул.”Витошка” № 2, представлявана от и.ф. Главен прокурор Борислав Сарафов ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 80
/осемдесет/ лева – разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК, вр. с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11