Присъда по дело №236/2009 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 февруари 2010 г. (в сила от 18 февруари 2010 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20091310200236
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 ноември 2009 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

  9

 

гр.Белоградчик, 02.02.2010г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

            Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на втори февруари две хиляди и десета година, в състав:

                                                                      

                                                                Председател:  АННА КАЙТАЗКА

                                                Съдебни заседатели: П.Л.

                                                                                                       Н.Д.

 

при участието на секретаря Н.С., в присъствието на прокурора ГЕОРГИ СВЕТОСЛАВОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НОХД №236 по описа за 2009г., въз основа на закона и данните по делото                

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимият В.П.Ц. - роден на ***г***, живущ ***, настанен в СПИ “Св.Климент Охридски” с.Лик, обл.Враца, българин, български гражданин, неженен, с начално образование, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че в условията на повторност, в условията на продължавано престъпление , като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на деянието и като могъл да ръководи постъпките си, на 18/19.05.2009г. в с.Динково, отнел от владението на С.Д.Н. движима вещ – велосипед на стойност 50,00 лв. и на 21/22.05.2009г. в с.Черно поле, отнел от владението на В.  А.П. движима вещ – кобила на стойност 700,00 лв., или общата щета е на стойност 750,00 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1, т. 7 НК във вр.чл.194, ал.1 НК вр. чл.63 ал.1 НК вр. чл.26 ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА, като на осн. чл.191 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "общ" режим на изтърпяване на наказанието, което да се търпи в поправителен дом.

          На основание чл.69, ал.2 от НК ОСВОБОЖДАВА отчасти осъденият В.П.Ц. / с  посочена самоличност/ от изтърпяване на определеното му наказание "лишаване от свобода" за срок от осем месеца по н.о.х.д. № 56/2008г. по описа на РС-Белоградчик, като същият следва да изтърпи само част от него – а именно три месеца “лишаване от свобода”, при режим “общ” в “поправителен дом” - отделно от наказанието, наложено му по настоящето дело.         

           На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия В.П.Ц. /с посочена самоличност/ да заплати по сметка *** вещи лица в размер на общо 50,00 лв.

           Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-Видин.

 

                          

Председател:                                   Съдебни заседатели: 1.

 

                            

                                                                                              2.

 

 

 

МОТИВИ към присъда №       /02.02.2010г. по НОХ дело № 236/2009г. по описа на РС-Белоградчик.

 

          Срещу подсъдимия В.П. *** е повдигнато обвинение затова, че при условията на продължавано престъпление, в условията на повторност, като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, на 18/19.05.2009г. в с.Динково отнел от владението на С.Д.Н. : велосипед, на стойност 50 лв. и на 21/22.05.2009г. в с.Черно поле, отнел от владението на В.А.П. : осемгодишна впрегатна кобила на стойност 700 лв., като щетата по деянието е на обща стойност 750 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконнно да ги присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т. 7 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК.

           В с.з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание "лишаване от свобода" в размер около или малко над минималния, съгласно предвидения  в закона минимум за извършеното престъпление.

Подсъдимият Ц. не е намерен на адреса си, посочен по досъдебното производство, поради което делото е разгледано в негово отсъствие. Назначеният по реда на ЗПрП защитник на Ц. пледира за условно наказание - с приложение на чл.66 НК, кота обяснява поведението на подсъдимия с възрастта му и неразбирането на постъпките си.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното: 

            От фактическа страна:

          Подс.В.П.Ц. е роден на ***г***, живее в с.Сталийска махала, обл.Монтана, но е настанен в СПИ “Св.Кл.Охридски” с.Лик, обл.Монтана, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, осъждан, ЕГН му е **********.

            Подс.В.Ц. е осъждан с влезли в сила присъди, както следва:  1./ С присъда от 29.09.2008г., в сила от 13.10.2008г., по н.о.х.д. №56/2008г. на РС-Белоградчик, В.Ц. е осъден за деяние по чл.197 т.3 от НК вр. чл.195 ал.1 т.3,4 и 5 от НК вр. чл.63 ал.1 от НК, на "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, чието изтърпяване е отложено на осн.чл.69 НК за срок от една година. 2./ С присъда от 27.11.2008г., в сила от 12.12.2008г., по н.о.х.д. №269/2008г. на РС-Лом, В.Ц. е осъден за деяние по чл.346 ал.2 т.1 предл.1 и 2 и т.2 предл.1 от НК вр. чл.346 ал.1 от НК вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, на "обществено порицание" , което да се изпълни чрез прочитане на присъдата пред училищ.колектив на СПИ “Св.К.Охридски” с.Лик, обл.Монтана.

 

          Подс.Ц. е извършил деянието по настоящето дело, в изпитателния срок на наказанието си по н.о.х.д. №56/2008г. по описа на РС-Белоградчик, което му е наложено за деяние от вида „кражба”.

На 18.05.2009 г. подс.В.Ц. ***. Вечерта, в заведение на селото пил алкохол. Решил да извърши кражба на велосипед, собственост на св.С.Д.Н. ***, когото познавал. Така, малко след полунощ, вече на  19.05.2009г. Ц. отишъл при къщата на св.Н.. Влязъл в двора  къщата му,  и взел велосипеда, който бил оставен отвън, до къщата. Заминал с него в друго село.

На сутринта св.Н. констатирал кражбата и уведомил РУ-МВР-Белоградчик. Служителите на полицията успели да установят, че деянието е извършено от В.Ц.. След като го открили и провели разговор с него, в който той си признал постъпката си, предал доброволно велосипеда. Вещта е върната срещу разписка на св.Н..

Няколко дни по-късно - на 21.05.2009 г. В.Ц. ***. Там вечерта също след като пил, решил да извърши кражба на кобила на св.В.А.П. ***. След полунощ, на 22.05.2009 г. подсъдимият отишъл в имота на св.П.. Влязъл в стопанската постройка в двора на къщата, която не била заключена и взел неговата осемгодишна впрегатна кобила. Яздейки животното, имал намерение да стигне в с.Бело поле, и да остане при свой познат там. Вместо това обаче, по пътя променил решението си  и се отправил към с.Медковец. Междувременно на разсъмване собственика П. констатирал липсата на кобилата и уведомил РУМВР Белоградчик. По свой, оперативен път, св.Ц.Г. – служител на полоцията, установил, че животното е откраднато от В.П.Ц.. Зопочнали да го издирват. Св.Г. получил сведение, че Ц. е забелязан да язди кобилата в с.Медковец. След няколко часа, при извършеното търсене в района, животното е открито, вързано на поляна около същото село. Ц. бил забелязал, че край селото е видян от служители на полицията и побързал да напусне населеното място, като остави животното. Кобилата, след като е разпозната от собственика й, е предадена на П., за което е оформена разписка.

Видно от заключението на съдебно-оценъчните експертизи, стойността на щетата е общо 750,00 лв. / или 50,00 лв. относно пострадалия Н. за вещта му – колело, и 700,00 лв. – относно постр.П. за неговата вещ - кобила/.

           Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем, пред съдия по дознанието, и прочетени в с.з. на осн. чл.279 ал.1 т.2 от НПК, показанията на свидетелите С.Н., В.П. и Ц.Г., на приетите по делото експертизи и справка за съдимост, всички от дозн. № 229/2009г. на РУ-МВР- Белоградчик.

Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.

            По безспорен начин се доказа авторството на деянието - от самопризнанията на подсъдимия, от показанията на свидетелите Н., П. и Г., като те всички вкупом си кореспондират, доказа се вината на подсъдимия, предмета на деянието. От изготвените по делото експертизи се установява и стойността на вещите, предмет на престъпното посегателство.

             От правна страна:

             При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс. Ц. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.7 във вр.чл.194 ал.1 от НК вр. чл. 63 ал.1 от НК вр. чл.26 ал.1 от НК.

             От обективна страна – действайки при условията на продължавано престъпление, в условията на повторност, на 18/19.05.2009г. в с.Динково отнел от владението на С.Д.Н. : велосипед, на стойност 50 лв. и на 21/22.05.2009г. в с.Черно поле, отнел от владението на В.А.П. : осемгодишна впрегатна кобила на стойност 700 лв., като щетата по деянието е на обща стойност 750 лв., без тяхно съгласие/ на собствениците/.

Подс.Ц. е извършил престъплението в условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние/и двете дати всъщност/, предмет на настоящото дело, е осъждан с влязъл в сила съдебен акт за друго такова престъпление - по н.о.х.д. № 56/2008г. на РС-Белоградчик. Съдът счете, че деянието на Ц. по настоящето н.о.х. дело представлява немаловажен случай, съгласно чл.195, ал.1, т.7 от НК, доколкото не може да се подведе по чл.93, т.9 от НК, предвид високата степен на опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност, както и с оглед не малката щета, нанесена с извършване на престъплението.

Съдът прие, че престъплението е извършено в условията на продължавана престъпна дейност, тъй като и двете деяния на подсъдимия, осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са в непосредствена последователност във времето, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като второто деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на първото.

 Подс.Ц. е непълнолетен към момента на извършване на престъпното посегателство.

 От субективна страна – подсъдимият Ц. е действал при условията на пряк умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона и е имал намерение да присвои вещите и да се разпореди с тях като със свои. Съзнавал е общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от него и е искал настъпването им,  като съдът приема, че той е  разбирал свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи  постъпките си. Съдът не възприема довода на защитата на подсъдимия, че не е осъзнавал какво върши и действията му са “детска” постъпка, тъй като най-малко Ц. е бил вече осъждан за подобна престъпна проява и би следвало да е разбирал смисъла на постъпките си , както и да осъзнава последиците от това.         

Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия, особеното му социално положение /липса на семейна среда и контрол/ и желанието му да се сдобие с парични средства без полагане на труд.

           По вида и размера на наказанието:

           За извършеното от подс.Ц. престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от една до десет години. При преценката какво наказание да бъде наложено, съдът отчете наличието на смекчаващи от една страна отговорността обстоятелства: направените от подсъдимия самопризнания, с които допринася за изясняване на обстоятелствата по делото, младата му възраст, изразеното съжаление и самокритичност за извършеното, затрудненото му социално положение, възстановените имущ. щети. Съдът не прие, като отегчаващо отговорността обстоятелство предишното осъждане на Ц., тъй като то вече е преценено с оглед на правната квалификация на деянието, като извършено в условията на повторност. От друга страна, като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете не ниският размер на имущ. щети, както и обстоятелството , че Ц. има и друго осъждане, макар и за различно деяние, наличието на други престъпни прояви отразени в характеристиката му от ДПС, бягството от специализираната институция, в която е настанен.

            С оглед на посочените обстоятелства и съобразявайки се с изискванията на чл.36 и 54 от НК, съдът при определяне на конкретното наказание на Ц., все пак прецени че следва да определи такова  от  една година "лишаване от свобода", т.е минималното , като прие, че наказание в този размер в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална превенция по българското наказателно право. Наказанието си подсъдимият следва да изтърпи ефективно, при режим „общ”, тъй като не са налице предпоставките, установени в чл.66, ал.1 от НК за отлагането му, и то да го търпи в поправителен дом – предвид непълнолетието си.

          На следващо място, след като определи наказанието по настоящето дело, съдът се занима и с предпоставките на чл.69 от НК. Съдът намира, че предвид младата възраст на осъдения, социалното му положение, възстановените щети и по това предходно осъждане – видно от правната квалификация на деянието, както и с оглед постигане целите на специалната и генералната превенция, може да се приложи и прилага първата хипотеза на чл.69 ал.2 вр. чл.68, ал.1 от НК, като Ц. следва да бъде освободен частично от изтърпяването на определеното му по н.о.х.д. № 56/2008г. по описа на РС-Белоградчик наказание - "лишаване от свобода" за срок от осем месеца, чието изтърпяване е било отложено за срок от една година, считано от 13.10.2008г. Съдът прецени, че Ц. следва да изтърпи само част от него – а именно три месеца “лишаване от свобода”, при режим “общ” в “поправителен дом” - отделно от наказанието, наложено му по настоящето дело.

            По разноските и таксите:

            На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Ц. да заплати по сметка ***-Белоградчик направените по делото разноски в размер на общо 50,00 лева / разноски за вещи лица /.

         Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

      

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: