МОТИВИ ПО НОХД № 366 / 2018 г. НА РС-Берковица
Подсъдимият К.М.Н. *** е предаден
на съд с обвинение за това, че на 16.10.2018г.
в гр.Берковица, в жилището си в ж.к.Изгрев № 7, вх.А, ет.1, ап.26, държал
боеприпаси, а именно 30 броя стоп-патрони калибър 9мм., без да има за това
надлежно разрешение съгласно Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК.
Обвинението, като безспорно
доказано се поддържа от представителя на БРП. Пледира се за налагане на наказание
към минимума предвиден от закона по повдигнатото обвинение, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за подходящ изпитателен
срок.
Подсъдимият Н. дава
обяснения , като оказва пълно съдействие за разкриване на обективната истина
относно механизма и авторството на деянието, дава обяснения относно
причините за осъществяването му и
обстоятелствата за това, проявява пълно съжаление и разкаяние за стореното,
като заявява, че деянието не е извършено умишлено, с цел нарушаване на закона,
поради което моли за оправдателна присъда .
Защитата на подс. Н. счита,
че макар и деянието да осъществява формално
признаците на престъплението по повдигнатото обвинение, то съобразявайки
събраните доказателства по делото и след
съвкупна преценка на всички относими към определяне наказателната отговорност
елементи, следва да се приеме, че е налице явна незначителност на неговата
обществена опасност ,поради което да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, като подс. Н. бъде оправдан.
При условията на чл. 371 т. 1 НПК подсъдимият
и неговият защитник дават съгласие да не
се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения от досъдебното производство.
Производството е по чл. 370 и сл. от НК
във вр. с чл. 371 т. 1 НПК.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373 ал. 1 НПК във вр. с чл. 283 НПК, съдът прие събраните в
досъдебното производство доказателства, приобщи ги към делото и ги огласи.
На основание приетите по делото доказателства и
събраните гласни такива в съдебно заседание, съдът прие за установено и
доказано следното от фактическа страна:
На 24.10.2018г. трима служители на
РУ-Берковица, а именно свидетелите Николай Стоянов, Никодим Алексов и Боян И.
посетили адрес ***, ж.к.Изгрев, бл.7, вх.А, ет.1 с цел извършването на проверка
по преписка, съдържаща данни, че живущия там К.Н. притежава огнестрелно оръжие.
Преди това служителите се свързали по телефона с подс.К.Н.,който в последните
години преимуществено живее в с.Гаганица.Уведомили го,че следва да се прибере в
апартамента си в гр.Берковица,за да му бъде извършена проверка.Подсъдимият
веднага изпълнил казаното и се прибрал съгласно уговорката.При посещението на
адреса, на входната врата на апартамента
ги посрещнал К.Н., който на зададения въпрос дали притежава огнестрелно оръжие,
отговорил положително като обяснил, че има газов пистолет от много години.
Поканил свидетелите Стоянов, Алексов и И. в жилището, където в една от стаите
от туристическа раница извадил газов пистолет. В същата стая се намирали и два
броя кутии със съдържащи се в тях 30 броя патрони, които К.Н. предал с Протокол
за доброволно предаване, но не могъл да даде логични обяснения във връзка с
тяхното притежание и държане. По отношение на
оръжието, а именно газовия пистолет, той също бил предаден с Протокол за
доброволно предаване, като е съставен и съответния АУАН за извършено
административно нарушение по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ.
От
изготвената справка в служба „КОС“ при РУ – Берковица е видно,че към момента на
проверката подс. Н. не притежавал
разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси
и нямал регистрирано оръжие.
От заключението на назначената и приета
по делото съдебно-балистична експертиза се установява, че представените за изследване 30 броя стоп-патрони
9/18мм., представляват боеприпаси, предназначени за стрелба с пистолет
„Макаров“, кал.9мм., годни са като такива и са произвели изстрели. Освен това, същите, съгласно заключението на експертизата не могат да предизвикват
наранявания на дистанция до 8-10метра,над 13м. не би предизвикал никакми
наранявания,а над 40м куршума е безвреден.
Като заключение е прието,че изследваните обекти са предназначени за
пистолет „Макаров”, както и че като цяло въпросните стоп патрони за стрелба с
огнестрелни оръжия,каквото подсъдимият не притежава.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните и приети по делото
доказателствени средства- обясненията на подс. Н., показанията на свидетелите,
от писмените доказателства по делото и изготвената и приета съдебно-балистична експертиза.
Правният анализ на всички гореизложени факти и обстоятелства позволява
законосъобразното извличане на признаците на чл. 9, ал. 2 от НК. При малозначителност,
за да се изпълнят признаците на някоя от
двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК -не е престъпно деянието, което макар и
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление ,
поради своята малозначителнокст не е
общественоопасно или неговата обществена
опасност е явно незначителна. С други думи, за да не е престъпно деянието има
две възможности- липса на обществена опасност поради малозначителност или извеждане на обществена опасност на деянието,
но с характеристика на явна незначителност.
Анализът на конкретните факти по казуса
формират становището на съда за наличието на предпоставките, визирани в
нормата на чл. 9, ал. 2, последна хипотеза. Разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК
може да бъде приложена към инкриминираното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК. В
случая отправната точка за приложимостта на посочената разпоредба е
характеристиката на деянието, а не на дееца.Безспорно обществената опасност на
престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е завишена, но последната не е и не може
да бъде пречка за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Следва при анализ на
конкретното деяние, с категоричност да се разкрие неговата малозначителност, в
случая съществена незначителност на отрицателното въздействие върху защитените
обществени отношения.
Настоящото производство е по обвинение
по чл. 339, ал. 1 от НК, като РП-Берковица е преценила, че в случая се касае за осъществено изпълнително деяние „държане“.
Прието е ,че на посочената дата 24.10.2018г . в гр.Берковица подс.Н. е
„държал“ съответен брой боеприпаси. От
доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че посочената дата
за осъществяване на изпълнителното деяние е датата на довършване , като събраните доказателства сочат, че това действие е
продължило във времето назад преди години , без да може да бъде установена
точна датата на започване на това
държане. Следва да се отбележи, че при
провеждане на предварителното разследване,
не е направена задълбочена проверка на обстоятелства във връзка с това,
от кой момент подс. Н. е придобил и на какво основание са държани боеприпасите -
преди посочената дата , колко време ги е държал, използвал ли ги е изобщо.
Установява, че процесните патрони са с
дата на производство около 2000 година
и са запазени ,без следи от експлоатация. От заключението на изготвената и
приета техническа експертиза се установява, че въпреки липсата на изхвъргач
на стреляната гилза и част от рамата,
оръжието е технически изправно и годно да произведе изстрел, както и да
поразява цели. При назначаване на експертизата обаче, не е поставена задача и
поради това не е давано заключение, съответно не е установено, дали оръжието е
използвано и евентуално кога. Това неизяснено обстоятелство, съдът счита, че
следва да се приеме като смекчаващо и в полза на подсъдимия, поради това, че е
в съответствие с неговите обяснения, които са годно доказателствено средство.
Той заявява, че е придобил патроните, като ги е закупил преди около две години
от пазара в гр.Монтана. Завява, че това се е случило преди няколко години, без
да може да посочи точната дата, като не ги е използвал.Изпробвал е един и след
като установил,че не стават,така са останали. Тези изложени от него факти се
потвърждават и от показанията на свидетелите, които установяват,че патроните и
газовия пистолет са били в дома на подсъдимия в гр.Берковица.Установено по
делото е,че подсъдимият живее на село. Подс. Н. не отрича, че към момента на
проверката , когато са му се обадили от полицията и е извикан да се прибере в
гр.Берковица от с.Гаганица,където живее,сам е дошъл и е предал доброволно
оръжието и боеприпасите , не е имал разрешително именно във връзка с изложеното
по-горе. Видно от изготвената справка
относно обстоятелството, дали на името на К.Н.
има издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и съответно регистрирано такова, отговорът
е „Не“, но това обстоятелство се отнася
към момента на проверката..
На
следващо место, сам подсъдимият Н. още на ДП и в съдебно заседание обяснява,
как е придобил и защо е държал процесните патрони, за които не знаел,че са стоп
патрони и че са предназначени за бойно оръжие,а мислел,че са предназначени за
газов пистолет.Това обяснение подсъдимият дал още в началото при започване на
проверката,което се потвърждава от всички разпитани по делото полицейски
служители,присъствали по време на проверката.
Подс. Н.
след обаждането от органите на реда,
сам дошъл в апартамента си ,признал е че
има газов пистолет и патрони и ги предал
доброволно с протокол за доброволно предаване - обстоятелство ,което значително
улеснило доказване на деянието и довело до основание за провеждане на БП. Подс.
Н. е съдействал на органите на полицията
и разследването, като доброволно ,без съпротива, сам е обяснил, показал и предал процесните боеприпаси,
изразил е искрено съжаление и разкаяние за стореното, като признава подбудите и
целта за държане на боеприпасите , като не
отрича фактите по обвинението. От всичко изложено по-горе, съдът прави
извода за наличие на много ниска степен на засягане на защитените от
престъплението обществени отношения.
Относно степента на обществена опасност на дееца, то тя е ниска. Подс. Н. е с
чисто съдебно минало - не е осъждан.
Представени и приети по делото са
характеристични данни за него от домоуправителя на блока,в който
подсъдимият има апартамент и е живял.
Добросъвестното процесуално поведение на подс. Н. и добрите
характеристични данни, го очертават като личност с явно незначително обществена
опасност.
Съдът
намира за неоснователно приетото от РП Берковица,че подс.Н. е с висока степет
на обществена опасност,имайки предвид приложената по делото преписка.Не е за
пренебрегване факта,че РП Берковица е приела,че липсват данни за извършено
престъпление от страна на подсъдимия и преписката е прекратена.На следващо
място в приложените по преписката
материали става въпрос за притежаване на огнестрелно оръжение,което не е
предмет на настоящото производство.Преписката е образувана по жалба на
лице,което сочи,че чрез други колеги подс.Н. отправял заплахи по отношение на
него,но не сочи имената на тези лица.По преписката е приложена единствено
жалбата на въпросното лице и негови обяснения а също и на подсъдимия,но други
лица не са разпитвани и липсват данни за подсъдимия да е имал поведение,което
да го характеризира като лице с висока степен на олществена опасност.Съдът не
кредитира като доказателство приложената преписка ,тъй като същата не съдържа
доказателства относими към предмета на настоящото обвинение.
При така
изложеното по-горе, настоящият съдебен състав приема, че малозначителността на
конкретното деяние се характеризира с критериите поставени във втората хипотеза
а чл. 9, ал. 2 от НК. Преценката на обществената опасност на конкретното деяние и дееца за неговата явна
незначителност, съдът прави на база на всички гореизброени обстоятелства,
отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения
обект на конкретна защита. Въпреки ,че с деянието е реализирана обществена опасност, то по степен тя е явно
незначителна и не може да застраши или засегне
обществените отношения в такава степен, която законът изисква, за да придобие
то качеството на престъпление. Не са налице и двете характеристики на престъплението,
каквито са обществената опасност на деянието и дееца, поради което и в случая
това води до извода на ненаказуемост на дееца, дори и при формално
осъществяване признаците на състав по чл. 339, ал. 1 от НК. В този смисъл е и трайната съдебна практика,
в т.ч., но не само Решение №271/17.08.2015 по дело №620/2015 на ВКС, НК, II
н.о., Решение №212/16.01.2017 по дело №754/2016 на ВКС, НК, III
н.о.
Така, в Решение
№271/17.08.2015 по дело №620/2015 на ВКС, НК, II н.о. се приема, че „въпросът
дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително
/в конкретния случай, дали разкрива явно незначителна степен на обществена
опасност/ следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на
състава на даденото престъпление съобразно утвърдените в тази насока разрешения
на доктрината и съдебната практика. В това отношение поначало са от значение
характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде
засегнат, характерът на конкретното деяние, с оглед конкретната възможност,
която то създава за засягане на обекта, степента на застрашаване на обекта,
някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената
опасност на неговата личност, общественоопасните последици
от деянието, каквито може да има и при престъпленията на просто извършване и
т.н.
Такова разбиране не е в
противоречие с доктринерно утвърдените принципни
съображения относно обществено-историческата обусловеност на степента на
обществената опасност на деянието /Вж., напр., Иван Ненов, Наказателно право на
РБ, Обща част, Книга втора, “Софи-Р”, 1992, стр. 62/. От тях не произтича извод
за невъзможност за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК при
престъпления от определен вид. Напротив, тъкмо защото “малозначителността”
на деянието по чл. 9, ал. 2 НК представлява конкретно негово обществено
качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен и то комплексен
анализ в указаните по-горе насоки, без да се допуска абсолютизирането
на някоя от тях.
Не
подлежи на съмнение, че разпоредбата на чл. 339, ал. 1 от НК защитава важни
обществени отношения, свързани с режима на съхраняване на общоопасни
средства. Но при преценката за приложението на чл. 9, ал. 2 НК следва да се
обсъжда конкретното деяние и неговата конкретна обществена опасност. Поради
това не може да се възприеме разбирането, че извършеното от подсъдимата
престъпление е от категорията престъпления с висока обществена опасност, който
факт сам по себе си изключва възможността за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.
Високата
абстрактна обществена опасност на деянието е намерила своя законодателен израз
при определянето на санкцията за престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК. При
преценката дали деянието е малозначително обаче
/както и при индивидуализацията на наказанието/ се отчитат не само общата
обществена опасност на престъпленията от такъв вид и тяхното систематично място
в структурата на особената част на НК, а и специфичната обществена опасност на
конкретното деяние и конкретния деец.
В т.
2 от ППВС № 6/75 (изм. с ППВС № 7/87), изрично е изтъкнато, че „преценката дали
престъплението е с голяма обществена опасност или не, се прави с оглед
конкретната му тежест, последиците от него, отражението му в колектива и
обществото и др., а не само с оглед на правната му квалификация”. Макар
посоченият акт на ВС да касае деятелността на непълнолетните, той има актуално
общовалидно принципно значение, тъй като указва кои са основните критерии за
преценка на обществената опасност на конкретните престъпления. Съдебната
доктрина и практика приемат, че разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК може да бъде
приложена в случаите на всякакви престъпления. Да се приеме обратното, би
означавало поначало определени деяния да се изключат от приложното поле на чл.
9, ал. 2 НК, каквато изрична разпоредба в закона няма. С оглед на това
настоящият състав на ВКС счита, че единствено несъмнената висока обществена
опасност на престъпленията по чл. 339, ал. 1 от НК не може да бъде пречка за
приложението на чл. 9, ал. 2 НК, щом при анализа на конкретното деяние с
категоричност се разкрива неговата малозначителност –
липса или съществена незначителност на отрицателното въздействие върху
защитените обществени отношения“.
Ето защо, и като прие, че в
случая са налице всички обективни и субективни критерии, визирани в хипотезата
на чл. 9, ал. 2 НК, съдът оправда подсъдимия.
С оглед установеното и съобразно чл. 304
от НПК вр.
чл. 9, ал. 2 от НК настоящият съд призна подсъдимият Л. на
невиновен и го оправда по повдигнатото му обвинение.
Водим от горното,съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: