№ 12466
гр. София, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110164180 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от Б. Х. Б., чрез адв. Е. З., срещу ЗД ,.
Ищецът твърди, че на 02.07.2021 г. в гр. София, на ул. „Околовръстен
път“ на кръстовището с бул. „Цар Борис III” водачът на МПС марка „Сузуки“,
модел „Витара“, рег. № , – Д. М. поради невнимание и неспазване на
необходимата дистанция реализира по нейна вина пътнотранспортно
произшествие със спрелия пред нея автомобил марка „Порше“ модел „911“ с
рег. № ,, собственост на Б. Х.. Сочи, че бил подписан протокол за ПТП от
двамата водачи, съдържащ признание за вината за ПТП на водача на л.а.
„Сузуки“, чиято отговорност е застрахована при ЗД ,. Излага, че при
застрахователя ответник била образувана щета № **********, като той
отказал да заплати застрахователно обезщетение. Твърди, че резервните
части, които са закупени за автомобила му не се предлагали на българския
пазар, затова били закупени от производителя. Моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати 1 000 лв. – частичен иск от
1 846,54 лв., представляваща застрахователно обезщетение по образуваната
щета № **********, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и 200 лв. –
частичен иск от 380 лв., представялваща мораторно обезщетение за забава по
чл. 86 ЗЗД за периода 19.01.2022 г. (дата на отказа) до 23.11.2023 г.
Претендира разноски. Ищеца е увеличил размер на първия иск на 1800,88 лв.
С отговора на искова молба ответникът оспорва иска по основание и
размер. Оспорва механизма на ПТП, вина на водача на л.а. „Сузуки“ , както и
противоправното му поведение. Твърди, че л.а. марка „Порше“ е бил
паркиран на неразрешено място за паркиране, което е било причина за
настъпване на ПТП-то, водача на л.а. имал вина за същото. Прави евентуално
1
възражение за съпричиняване. Оспорва протокола за ПТП. Оспорва иска по
размер, счита, че цените били завишени. Излага, че били извършвани
ремонтни работи, които не били необходими.Моли съдът да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
Съдът намира следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
1. По иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД съгласно
чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да докаже: настъпването на процесното
застрахователно събитие, механизма на ПТП, причинно-следствената връзка
между настъпилото ПТП и размера на причинените имуществени вреди,
отправянето на искане до застрахователя за заплащане на причинените вреди.
Ищецът следва да докаже и наличието на валидна застраховка "Гражданска
отговорност" между застрахователя и виновния водач, причинил ПТП,
действаща по време на застрахователното събитие. В тежест на ответника е да
проведе насрещно доказване на тези факти, както и да докаже твърденията си
в отговора на исковата молба, включително възражението си за
съпричиняване.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. При сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Застрахователят отговаря по риска "Гражданска отговорност" за всички
вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и това е така,
защото при тази застраховка дължимите от застрахователя суми имат
обезщетителен характер и са предназначени да поправят вредите, настъпили в
резултат на застрахователното събитие.
Допустимостта на настоящото исково производство се обуславя освен
от наличието на общите процесуални предпоставки, и от специалната такава,
предвидена изрично в императивната норма на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно –
проведено рекламационно производство, в което по извънсъдебен ред
увреденият предявява претенцията си за доброволно уреждане на
отношенията със застрахователя и изтичане на тримесечен срок от искането, в
който ответникът не е извършил плащане или е предложил такова в по-нисък
размер, с който ищецът не е съгласен. За наличието на тази процесуална
предпоставка съдът следи служебно.
Доказването на специалната процесуална предпоставка се установява от
приетата преписка по щета №**********, по която ответника е отказал да
заплати обезщетение.
Страните не спорят, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на
МПС „,“, рег. № ,.
2
Съдът намира, че по делото безспорно се доказа, че се е осъществило
процесното ПТП, което е имало следния механизъм: на 02.07.2021 г. около
09:05ч. лек автомобил „,“ с рег. № ,, се движи по бул. Никола Петков, с
посока от ул. „Преки път“ към ул. „Любляна“ и непосредствено преди
кръстовището с бул. „Цар Борис III“, водачът реализира ПТП със спрелия
автомобил пред него – „Порше 911“, рег. № ,, като водачът на л.а. „,“ е
причинил щети на другия автомобил изразяващи се в увреда на задната броня
и стоп, които щети са в пряка причинно следствена връзка с реализираното
ПТП.
Механизма на ПТП и щетите се установяват от протокол за ПТП от
02.07.2021 г. и от автотехническата експертиза. Горния извод на съда не се
променя и като се вземат предвид показанията на разпитания по делото
свидетел – Д. М., водач на л.а. „,“. Съдът кредитира показанията на
свидетелката по отношение на механизма на произшествието, участниците, но
не и по отношение на вредите, които са нанесени на л.а. „Порше“, тъй като
самата свидетелката заявява, че не е огледала повредите, които са били
причинени върху същия.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира за доказано, че на посочените в исковата молба
дата и място, между описаните в исковата молба автомобили, е реализирано
пътнотранспортно произшествие при описания по-горе механизъм, както и че
последното е настъпило поради виновното противоправно поведение на
водача на застрахования при ответника автомобил, който е нарушил
разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, според която водачите трябва да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, във
вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП установява обща забрана за всички участници в
движението по пътищата с поведението си да създават опасност или пречки
за движението, да поставят в опасност живота и здравето на хората, както и
да причиняват имуществени вреди.
Предвид изложеното дотук съдът намира, че е налице основание за
възникване на задължение за заплащане на застрахователно обезщетение.
Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност" обемът на
отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на
делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума - чл. 477,
ал. 1 и чл. 493, ал. КЗ. Делинквентът отговаря за всички преки и
непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да
постави увредения в имущественото състояние, което той е бил преди
деликта. Следователно, принципът за пълна обезвреда изисква
обезщетението за имуществени вреди да бъде в размер на разходите, които са
необходими за възстановяване на увреденото имущество в състоянието от
преди увреждането.
Съгласно заключението на САТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК, стойността необходима за възстановяване на вредите на лек
автомобил марка Порше, рег. № ,, изчислена на база средни пазарни цени към
датата на ПТП, е в размер на 1800,88 лева.
3
По делото са представени доказателства, че ищеца е направил разходи
за ремонтиране на л.а. „Порше“ в размер на 1846,54 лв., но с оглед на
възприетата сума от СТЕ, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за
1800,88 лв., за която сума е изменен иска.
Следва да бъде присъдена и законната лихва от 23.11.2023 г. до
погасяване на задължението.
Ответника не доказа възражението си, че ПТП-то е възникнало по вина
на водача на л.а. „Порше“ или възражението си за съпричиняване, нито че
обезщетението не отговаря на действителната стойност на щетите, нито че
ремонтните работи са били не необходими.
2. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предложение първо ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главното
задължение, както и размера на законната лихва за забава за процесния
период.
Съгласно практиката на ВКС, инкорпорирана в Решение № 128 от
04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на уведомяване на застрахователя, а се
дължат от датата на уведомяването.
В случая, по делото се установи наличието на главен дълг. Съгласно чл.
497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера
на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по - ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
По делото не се установява, че след сезирането с претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди ответното
дружество да е поискало представянето на допълнителни доказателства.
Предвид горното съдът приема, че лихвата следва се присъди от датата
на уведомяване на застрахователя по ГО за настъпилото застрахователно
събитие, но с оглед принципа на диспозитивното начало обезщетение за
забава следва да се начисли с началната дата посочена от ищеца, а именно
датата на отказа на застрахователя – 19.01.2022 г. до датата на исковата
молба.
Размерът на обезщетението за забава е 372.80 лв., като частичния иск в
размер на 200 лв. от 380,00 лв. се явява основателен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът.
Направил е разноски в размер на 397.23 лв. за държавни такси,
възнаграждение на вещо лице, превод, които следва да се заплатят от
ответника.
Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, което съдът определя в размер на
4
500,00 лв., което намира че отговаря на правната и фактическа сложност на
делото, процесуалното участие на адвоката и личното му явяване в две
съдебни заседания и е определено като съдът е съобразил Наредба № 1/2004
г., която намира за обичай в практиката.
Поради гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД, ЗД ,, Е, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. Х. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 1800.88 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вследствие на ПТП от
02.07.2021 г., причинено от застрахован при ответника по "Гражданска
отговорност " лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Витара“, рег. № ,, ведно
със законната лихва, считано от 23.11.2023 г. до окончателното плащане,
както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата в размер на 200 лв. - частичен иск
от 380,00 лв., представляваща обезщетение за забава от 19.01.2022 г. до
23.11.2023 г., КАКТО и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 397.23 лева,
разноски по производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв, вр. чл.
38, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗАдв, ЗД ,, Е, ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. З.- САК,
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска помощ на Б. Х. Б., в
размер на 500,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от
решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5