Р Е Ш
Е Н И Е N 105
гр. Сливен, 27.06.2019 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Пенка Спасова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 288 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 271/06.03.2019 г. по гр.д. №
6120/2018 г. на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен предявеният от „Тотек“ ЕООД , ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, кв. „Вл. Варненчик“ ****вх.12 ап.7, представляван
от В.А. против ЕВН „България Електроснабдяване“ АД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № **иск за осъждането на
ответника да заплати сумата от 2500лв., представляваща частичен иск от сумата
14 905.00лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи в резултат на прекъсване на електрическото захранване в къща за гости
„Сава Купеца“ с. Жеравна, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2018 г.,
като неоснователен и недоказан, като е осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените
по делото разноски и решението е постановено при участието на трето лице
помагач „Уника“АД, със седалище и адрес на управление гр. София.
Против това решение е подадена въззивна жалба от
ищцовото дружество, чрез процесуалния
представител по пълномощие, в която жалба се твърди, че решението е порочно. Съдът е приел, че ответното дружество следва
да отговаря по заведените искове, но е счел, че те са неоснователни, тъй като
не е възникнало правото на обезщетяване. В решението е било посочено, че не е доказано
настъпването на пропуснати ползи. Твърди се, че „Тотек“ ЕООД е бил
добросъвестна храна по договора за предоставяне на ел.енергия и в срок е заплащало
всички суми, съответстващи на месечните фактури за потребена ел.енергия. На
22.02.2018 г. дружеството е получило уведомително писмо от ответника, че вследствие
на евентуална манипулация на електромера отчетеното количество ел.енергия е
нереално, недействително, поради което електромерът е бил демонтиран и изпратен
за тестване. Установено е облаче, по електромера няма интервенция, но на
07.08.2018 г. е била включена фактура за сумата от 444.19 лв. заедно с
констативен протокол. Развиват се съображения по отношение оспорването на констатациите свързани с електромера, като се
сочи, че неправомерно е било спряно ел.захранването. Въпреки, че впоследствие
фактурите са анулирани, електричеството към къщата е било възстановено след
като е била заплатена такса за включване. На последно място се коментират
представените доказателства, като не се излагат съображения кое конкретно от
решението на районния съд е неправилно.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, чрез процесуален представител по пълномощие. В отговора се
твърди, че решението на съда относно неоснователността на претенцията е
правилна, тъй като не е установено, вида, количеството и стойността на ползите,
които ищецът твърди, че е пропуснал да реализира в резултат на преустановеното
ел.захранване. Изразява се несъгласие с мотивите на съдебното решение, които
съдът е приел, че е доказано неизпълнение на договорно задължение от „ЕВН
България Електроснабдяване“ По делото липсват данни прекъсването на
снабдяването да е било инициирано от ответника и в тази посока не са събрани
доказателства. Твърди се, че преустановяването на ел.захранването е по
инициатива на „Електроразпределение –
Юг“ ЕАД по искане на мрежовия оператор, поради неплатени задължения по договора
за пренос. Ищецът не е заплатил в срок дължими суми спрямо мрежовия оператор и
по никакъв начин не е уведомил, че счита сумите за недължими. Освен това ищецът не е уведомил и „ЕВН
България Електроснабдяване“ нито е искал възстановяване на прекъснатото
снабдяване. Сочи се, че ответникът носи
отговорност за щети, при отказ да започне снабдяване с електрическа енергия в
нарушение на действащото законодателство и/или на Общите условия /ОУ/ и на
следващо място при неправомерно прекъсване на електроснабдяването. Развиват се
съображения, че ответникът нее следвало
да отговаря по така предявения иск. В обобщение се сочи, че ответното дружество
не е преустановило снабдяването на обекта в с.Жеравна. Твърди се, че „ЕВН
България Електроснабдяване“ не може да носи отговорност, тъй като не е страна
по договора за пренос на ел.енергия между мрежовия оператор и клиента. Възразява
се срещу направеното искане в жалбата да бъде приет договор за поръчка от
12.07.2010 г., тъй като това искане е било просрочено.
Постъпило е възражение от третото лице помагач
„Уника“АД, с което се иска да бъде потвърдено решението. Правилно съдът е
отхвърлил претенцията за пропуснати ползи, тъй като такива не са били доказани.
Развиват се доводи, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от
страна на ЕВН България Електроснабдяване. Възразява се срещу направеното
доказателствено искане, като се сочи, че е преклудирано. Иска се да бъде
потвърдено решението.
В с.з. за въззивника се явява представител по
пълномощие, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемата страна и третото лице помагач не се
явяват представители.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Правилно и
законосъобразно, районният съд е установил, че предявеният иск е за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500 лева, дължими от неправомерно
прекъсване на ел. захранването в обект Къща за гости в с. Жеравна, общ. Котел.
С ТР №4/ 29.01 2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г.
на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии e прието, че при изясняването на
отношенията между обществения снабдител - енергийно предприятие и потребителя
следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при
деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на
вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е
налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя
да я заплаща.
Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи
условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението -
договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на
одобрение от административен орган.
Правилно е приетото, че за вредите, настъпили
вследствие преустановяването на електроподаването, отговорност носи крайният
снабдител, а не операторът на електропреносната мрежа.. Не се спори в
производството, че обект къща за гости в с. Жеравна, общ. Котел е присъединен
към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение в съответната
територия и носител на облигационното задължение по чл. 94а, ал.1, във вр. чл.
97, ал.1, т.4 и чл. 98а от ЗЕ за снабдяване, доставяне, продажба на
електрическа енергия, може да бъде само енергийно предприятие - краен снабдител
по смисъла на т. 28а, б. „а” от ДР на ЗЕ то и отговорността за вреди от спиране
или прекъсване на електроподаването за такъв имот, следва да носи също крайният
снабдител, а не оператораторът на електропреносната мрежа , който е субект на облигационното задължение
за присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа на ниво ниско
напрежение. Този извод на съда се формира и от изричната разпоредба на чл. 123,
ал.5 от ЗЕ. В този смисъл е и безпротиворечивата съдебна практика /Решение №
105 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5920/2014 г., III г. о., ГК; Решение №
60 от 29.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4280/2014 г., IV г. о., ГК/.
Така в случая, съдът е следвало да съобрази доколко
претенцията, след като е основателна, е доказана. Въззивникът е претендирал, че
в следствие на противоправното прекъсване на електроподаването от
ответника в къща за гости в с. Жеравна е претърпял имуществени вреди , представляващи
пропуснати ползи за нереализирани туристически услуги.
Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника. /Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2012 г.,
ОСГТК/
Районният съд е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърденията си относно настъпването на тези вреди. Не се установява и вида,
количеството и стойността на ползите, която ищецът е пропуснал да реализира в
резултат на преустановеното ел. захранване, поради което предявеният осъдителен
иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тези изводи не са неправилни. Твърденията,
доколкото са доказани, не установяват, че при точно изпълнение от страна на ответника, имуществото на ищеца въззивник е
могло да бъде увеличено.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна
е претендирала разноски и такива
следва да бъдат присъдени в размер на сумата от 100 лева представляваща юрисконсултско
възнаграждение за тази инстанция. С
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е предвидено
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт да
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. **от Закона за правната помощ, според
която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба
за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лв. Съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото
производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума,
съдът счита, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на въззиваемото дружество следва да се определи възнаграждение по реда на чл.
78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство по делото се свежда единствено до подаване на писмен отговор на въззивната жалба.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 271/06.03.2019 г. по
гр.д. № 6120/2018 г. на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Тотек“ ЕООД , ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв. „Вл. Варненчик“ ****вх.12
ап.7, представляван от В.А. да заплати на ЕВН „България Електроснабдяване“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“ № **сумата от 100 /сто/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за
тази инстанция.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: