№ 127
гр. Бургас, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20222120204847 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на Д. Н. Н. с ЕГН: **********, с
посочен съдебен адрес: *, против Предупреждение № 11-01-451/08.11.2022 г., издадено от
Директора на „АДФИ” - гр. София, с което на основание чл. 28 ЗАНН жалбоподателят е
предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл. 20, ал.
7 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на процесното предупреждение, за
това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в закона административно
наказание.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като се
посочва, че същото е както процесуално, така и материално незаконосъобразно, като се
посочва, че изобщо липсвало извършено нарушение.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник - адв. *
- БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи, които допълва и развива.
Счита, че са изтекли сроковете по чл. 34 ЗАНН, поради което и неправилно е било
преценено, че жалбоподателят е извършил нарушение, било то и маловажно. Моли за
отмяна на предупреждението.
За административнонаказващия орган, се явява юрисконсулт *, надлежно
упълномощен, който оспорва жалбата. Посочва, че нарушението е доказано по безспорен
начин. Застъпва, че са спазени процедурите и сроковете на ЗАНН, като самото нарушение е
1
описано изчерпателно и коректно, поради което и моли за потвърждаване на
предупреждението по основание.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2, вр. с чл. 58д, т. 2, вр. с чл. 28 ЗАНН (видно от известието за
доставяне на л. 10, предупреждението е връчено на жалбоподателя на 14.11.2022 г., а
жалбата е депозирана на 24.11.2022 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт (чл. 58д, т. 2, вр. с чл. 28 ЗАНН), поради което
следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
Към дата 08.09.2020 г. жалбоподателят е заемал длъжността кмет на Община Бургас.
На същата дата е бил сключен договор между Професионална гимназия по
дървообработване „Георги Кондолов“, гр. Бургас, представлявана от директора * и „*“
ЕООД за извършване на превоз на ученици по редовните автобусни линии. Към датата на
сключване на договора между училището и превозвачът липсвал писмен договор за
делегиране на правото за организиране на безплатни превози, сключен между кмета на
Общината и съответното училище.
При извършена финансова инспекция в Община Бургас св. П. Н. - ст. финансов
инспектор, констатирала горните факти и преценила, че чрез бездействие на 08.09.2020 г.
жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 20, ал. 7 от Наредбата, поради
което и на 27.05.2022 г. му съставила АУАН с № 11-01-451/27.05.2022 г.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал и получил
препис от него, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани
писмени възражения, в които Н. изложил доводи за незаконосъобразност, аналогични с тези
в процесната жалба.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписките по акта, счел фактическите
констатации на актосъставителя за безспорно установени и не дал вяра на изложеното във
възражението. АНО също квалифицирал деянието на жалбоподателя като нарушение на чл.
20, ал. 7 от Наредбата, но приел, че се касае за маловажен случай, поради което и на
основание чл. 28 ЗАНН издал срещу него процесното предупреждение, с което предупредил
Н., че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл. 20, ал. 7 от
Наредбата), представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на
процесното предупреждение, за това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в
закона административно наказание.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Самите страни не спорят по установените
факти, а се съсредоточават върху правната им оценка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът счита, че наказателното предупреждение е издадено оправомощено за това
лице, а АУАН съставен от компетентен орган, като вмененото нарушение и
съответстващите му правни норми са описани пълно и ясно, като поначало са описани
обстоятелства, относими към признаците на твърдяното нарушение.
Съдът обаче намира, че не се доказва извършено нарушение, което да е бил
основание за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Ежегодно в едномесечен срок от влизането в сила на постановлението на
2
Министерския съвет за изпълнението на държавния бюджет за съответната година
Министърът на образованието и науката въз основа на определен от него максимален
размер на средствата за компенсиране на километър от общия пробег и на предоставената от
кметовете на общините информация със справката по чл.13 разпределя годишния размер и
размера за първото Съгласно разпоредбата на чл.283, ал.2 изречение второ от ЗПУО (Доп. -
ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от
01.01.2020 г.), средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици,
които пътуват ежедневно до училище в друго населено място в същата или в съседна
административно-териториална област, в което се обучават за придобиване на квалификация
по професия, и обратно, ако такова обучение не се провежда в населеното място, в което
живее ученикът, или ако ученикът се обучава по защитена специалност от професия или
специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на
труда, и в населеното място, в което живее, няма организирано професионално образование
по същата или по друга защитена специалност от професия, по която е налице очакван
недостиг на специалисти на пазара на труда.
Съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредбата, превозите на децата и учениците по чл. 19, т. 8 се
организират от общината по местонахождение на училището и детската градина, съответно
от училищата или детските градини, на които е делегирано това право, чрез:
1. сключване на договор за специализиран превоз с автомобилен транспорт;
2. превоз по автобусни линии по утвърдена транспортна схема;
3. железопътен транспорт с пътнически влак II класа;
4. превоз за собствена сметка;
5. таксиметров превоз.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от Наредбата, стойността на безплатните превози
на децата и учениците по чл.19, т.8 се компенсира на превозвачите със средства от
централния бюджет чрез бюджетите на общините. В чл. 43, ал. 2 е посочено, че когато
кметът на общината е делегирал на училище или на детска градина организирането на
безплатни превози на ученици, той му предоставя и средствата, които е получила от
централния бюджет за тази цел.
Съгласно чл. 20, ал. 4 от Наредбата, организирането на превозите по чл. 20, ал. 1, т. 2
от същата се урежда с договор за възлагане на обществен превоз, сключен по реда на
Регламент № 1370/2007, като превозвачът или по заявка на възложителя снабдява учащите
се безплатно с превозен документ за съответния маршрут и ежемесечно фактурира
стойността на услугата при условията на сключения договор.
В чл. 20, ал. 7 от Наредбата е регламентирано, че делегирането на правото за
организиране на безплатни превози се осъществява въз основа на договор, сключен между
кмета на общината и съответното училище или детска градина.
Видно от посочените разпоредби и от предупреждението, във вина на жалбоподателя
е вменено нарушение, изразяващо се в бездействие- че не е сключил договор с училището за
делегиране на правото за организиране на безплатни превози. Освен това, от
предупреждението става ясно, че се твърди че нарушението е извършено точно на
определена дата- 08.09.2020 г. От тук следва, че за да се докаже съставомерно поведение от
страна на жалбоподателя, следва да се установи, че именно на конкретно посочената дата
същият е бил длъжен да извърши дължимото действие. Следва да се установи и че от
субективна страна жалбоподателят е съзнавал, че на съответната дата е бил длъжен да
действа по предписания в закона начин.
При анализа на нормативната уредба, както и от прочита на предупреждението обаче,
по никакъв начин не се доказва, че именно на 08.09.2020 г. жалбоподателят е бил длъжен да
сключи договор с Професионална гимназия по дървообработване „Георги Кондолов“, гр.
3
Бургас. Самата наредба не определя законов срок, в който общините следва да сключат
такъв договор, т.е. не е определен срок, в който задълженият субект е следвало да действа.
От това следва, че явно АНО е счел, че датата, на която е бил сключен договора за превоз от
страна на Професионална гимназия по дървообработване „Георги Кондолов“, гр. Бургас с
„*“ ЕООД е датата, на която жалбоподателят е бил длъжен да действа. Логиката на
Наредбата обаче е първо кметът да делегира, чрез сключване на договор, право на
училището да сключи договор с превозвача и едва след това, след като вече е налице
делегиране, училището да сключи договор с превозвача. В случая няма никакви данни
училището да е информирало предварително кмета за нуждата от сключване на договор с
превозвач, няма данни предварително да е информирало кмета, че ще сключи договор на
точно определена дата и дори липсват данни училището да е информирало кмета, че вече е
сключило договор с превозвача.
След като в наредбата няма срок за делегирането на правото и след като не се доказва
по никакъв начин жалбоподателят да е бил наясно, че ще се сключва договор за превоз
между училището и превозвача, не може да се извлече извод, че за него обективно е
възникнало задължение да извърши някакво правно дължимо действие. На практика се
установява, че училището е сключило съответния договор без да е налице необходимото за
това делегиране от страна на кмета, което няма как да се вмени в отговорност на последния
по посочените разпоредби.
В обобщение на гореизоженото, по мнение на съда липсва осъществен от обективна
страна състав на нарушение от страна на жалбоподателя на твърдяната от АНО дата, поради
което и обжалваното постановление следва да бъде отменено като издадено в нарушение на
материалния закон.
Извън горепосоченото, съдът намира, че АНО неправилно е приложил разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН в редакцията от ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г. за
нарушение, което се твърди да е извършено на 08.09.2020 г. Съгласно действащата
понастоящем редакция на чл. 28, когато констатира извършването на маловажно нарушение,
АНО не налага наказание на нарушителя, а го предупреждава писмено, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание. Предходната редакция на разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или
писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При съпоставката на двете редакции, съдът намира, че действащата преди
декември 2021 г. се явява по-благоприятен закон, тъй като предвижда, че нарушителят се
предупреждава, че ще бъде наказан, ако повторното нарушение не е маловажно, докато
действащата към момента редакция предвижда наказване дори и повторното нарушение да е
маловажно, което безспорно е по-тежка материалноправна последица за нарушителя.
В този смисъл е и Решение № 1049 от 10.06.2022 г. по к. адм. н. д. № 525 / 2022 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл.3 ал.1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, а според ал.2, ако до
влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Така изложеното е следвало да бъде взето предвид от АНО, предвид нормата на чл.3
ал.2 от ЗАНН, която предвижда императивно, че, ако до влизане в сила на наказателното
постановление (в случая- предупреждението) последват различни нормативни разпоредби,
да се прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, като наказващият орган
е следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в редакцията й към датата, на която
4
се твърди да е извършено нарушението- 08.09.2020 г. Като не е сторил това, органът е
допуснал нарушение на материалния закон, което е и самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното предупреждение.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното предупреждение е издадено в
противоречие с материалния закон и следва да се отмени.
Така мотивиран, Районен съд- Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Предупреждение № 11-01-451/08.11.2022 г., издадено от Директора на
„АДФИ” - гр. София, с което на основание чл. 28 ЗАНН Д. Н. Н. с ЕГН: ********** е
предупреден, че при извършване на друго нарушение от същия вид (нарушение на чл. 20, ал.
7 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на
намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по
автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории
пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни
линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за
издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата), представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на процесното предупреждение, за
това друго нарушение ще бъде наложено предвиденото в закона административно
наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5