Решение по дело №190/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 221
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 16 декември 2019 г.)
Съдия: Айгюл Аптула Шефки
Дело: 20197120700190
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Кърджали, 16.12.2019 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                    МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мариана Кадиева и в присъствието на прокурор Георгиева от ОП-Кърджали, като разгледа докладваното от съдия Шефки канд 190  по описа на КАС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от «Земинвест» ЕАД, ***, чрез пълномощник, против Решение №90/26.06.2019 г., постановено по анд №102/2019 г., по описа на Районен съдМомчилград. Касаторът намира оспореното решение за незаконосъобразно, като постановено в противоречие със събраните доказателства. При постановяване на решението, съдът не взел предвид нарушението на чл.34, ал.1 ЗАНН, като в тази връзка твърди, е АУАН е издаден след изтичане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя. Сочи и съществено разминаване в съдържанието на АУАН и НП, относно датата на извършената проверка и датата и мястото на извършеното нарушение. Счита, че неправилно е посочен и материалния закон, въз основа на който е ангажирана отговорността на дружеството. Счита също, че АУАН неправилно е съставен в присъствието само на един свидетел и в отсъствие на отговорното лице. Излага довод, за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска отмяна на оспореното решение на районния съд и постановяване на друго такова, с което да се отмени процесното НП.

Ответникът по касация – Заместник - председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор - гр.София, редовно призован, не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба, респ., за законосъобразност на оспореното решение. 

Съдът, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателства по делото, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.        

Разгледана по същество  жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение, районният съд е изменил наказателно постановление № НЯСС - 88 от 20.03.2019 год., изд. от  зам. председателя на  ДАМТН, с което, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 лева, за  нарушение на чл.190а, ал.2 вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, като намалил размера на наложената имуществена санкция от 4 000 лв. на 1 000 лв.

В решението си, предвид събраните по делото доказателства, районният съд е приел за установено, че  жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, защото, като собственик на язовир „***”, не изпълнил задължителното предписание, дадено с констативен протокол, съставен от служители на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, със срок за изпълнение – 15.10.2018 г. При определянето на наказанието обаче, наказващият орган не съобразил обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което намалил размера на наложената санкция към предвидения в закона минимум.  

Решението на районния съд е правилно.

В случая, видно от съдържанието на АУАН и НП, касаторът, като собственик на язовир „***”, е наказан за това, че не е изпълнил задължително предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, съдържащо се в констативен протокол №***/*** г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно: да се предприемат действия за изготвянето на проект за пълното възстановяване на въздушния и воден откос, със срок на изпълнение - 15.10.2018 г.

С посочената като нарушена разпоредба на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, е предвидено наказание глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на по-тежко наказание, за физическото или юридическото лице, което не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2.

Видно от приложения АЧДС №***/*** г., „Земинвест“ ЕАД е собственик на процесния микроязовир „***“.

С т.V.2.1 на констативен протокол №***/*** г., във връзка с  извършена проверка, служители на ГД „Надзор на язовирните стени съоръженията към тях“, на основание чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ, на собственика на язовира е предписано, в срок до 15.10.2018 г., да предприеме действия по  изготвянето на проект за пълното възстановяване на въздушния и воден откос. На 25.10.2018 г. при обхождане и оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, служителите К. и К. установили, че горното предписание не било изпълнено от адресата. Така установеното неизпълнение било отразено в т. IV на констативен протокол №***/*** г.

Въз основа на горните констатации е съставен и АУАН №08-003/14.01.2019 г. за нарушение, извършено на 16.10.2018 г., тъй като дружеството не е изпълнило даденото му предписание по чл.190а, ал.1, т.3 ЗВ и с горното нарушило разпоредбата на чл.190а, ал.2 ЗВ. 

По делото не са представени никакви доказателства от страна на собственика, че е изпълнил дадените му предписания по  изготвянето на проект за пълното възстановяване на въздушния и воден откос на процесния язовир, задължителни за изпълнение, съгласно чл.190а, ал.2 ЗВ.  При така установеното, правилно РС е приел, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 ЗВ, като не се установи и твърдяната от касатора неправилна правна квалификация на деянието.

Неоснователни са и възраженията на касатора, за допуснато нарушение на чл.34, ал.1 ЗАНН. Според отразеното в констативен протокол №***/*** г., срокът за изпълнение на даденото предписание е бил до 15.10.2018 г. Неизпълнението на предписанието в този срок означава, че от следващата дата, а именно от 16.10.2018 г. дружеството вече е в нарушение, а нарушителят е известен. От този момент е започнал да тече и тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, за образуване на административнонаказателно производство чрез съставянето на АУАН, тъй като именно контролният орган е поставил срока за изпълнение на задължителното предписание и след изтичането му е следвало да провери изпълнението му. Констатирането на неизпълнението от страна на собственика на язовира, изисква действия от страна на контролния орган, които зависят изцяло от волята на органа, като при него са налице всички данни за дружеството, на което е предписано определено действие, срокът, в който е следвало да бъде изпълнено предписанието, както и датата, на която неизпълнението на предписанието реализира нарушението по чл.190а, ал.2 от ЗВ. В случая, АУАН е съставен на 14.01.2019 г., или един ден преди изтичането на срока по чл.34, ал.1 ЗАНН.

Неоснователни са и възраженията за нарушения на чл.40, ал.1 ЗАНН, при съставянето на АУАН. Обратно на твърдяното в касационната жалба, актът е съставен в присъствието не на един, а на двама свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Не се констатира и твърдяното от касатора съществено разминаване в съдържанието на АУАН и издаденото НП, като по отношение на довода за допуснато нарушение на чл.40, ал.1 ЗАНН, следва да се отбележи, че АУАН е съставен при хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН, т.е., след като нарушителят е бил  поканен за съставянето на АУАН, и не се е явил на определената в поканата дата.

Процесното деяние не представлява и маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са налични данни конкретното нарушение да се отличава по степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения.

При така установеното, съдът намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Момчилградския районен съд - правилно и законосъобразно, поради което следва същото да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №90/26.06.2019 г., постановено по анд №102/2019 г., по описа на Районен съдМомчилград.

                    Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

     2.