Р
Е Ш Е
Н И Е
№1118
гр.
Пловдив, 15.7.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 07.7.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 3680/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П.С.М. против
Наказателно постановление № 501092-F525022, издадено от зам. директор на ТД на
НАП- Пловдив, с което на П.С.М. е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38,
ал.1, т.1 ЗСч.
С
жалбата се моли за отмяна на НП. Не
се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема
становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
В тази
връзка само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително
сезиращият съда документ е озаглавен възражение и в него е посочено, че се
възразява срещу АУАН № F525022. Доколкото обаче, това възражение е подадено в срока за обжалване на НП и е
различно от възражението от 17.02.2020г. срещу самия АУАН и предвид употребяваната от ТД на НАП техника в
номера на НП да включват и номера на АУАН и доколкото възражението е
подадено лично от лице не юрист, който
не е ползвал правна помощ, то съдът намира, че волята му е достатъчно ясна, а
именно да се отмени актът, с който е санкциониран, а именно НП № 501092-F525022.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП се
сочи, че допуснатото нарушение се изразява в следното: П.С.М., ЕГН ********** в
качеството си на управител, на ПЕТ ТРЕЙД ЕООД с ЕИК ********* - предприятие по
смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон,
като е бил задължен, не е публикувал годишния финансов отчет /ГФО/ на
дружеството за 2018 г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като
го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок - до 30
юни на следващата година, т. е. до 01.07.2019 г. /30.06.2019 г. е неприсъствен
ден/.
Търговското предприятие е
извършвало дейност през отчетния период 2018 г., видно от подадената в ТД на
НАП Пловдив годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. №
1600И0711471/04.03.2019г., и от приложения към нея годишен отчет за дейността.
Към датата на съставяне на АУАН
ГФО на дружеството за 2018 г. не е заявен за вписване и не е представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията на 12.11.2019г.
Нарушението е извършено на 02.07.2019 г. в гр. Пловдив.
Нарушението е установено на
21.08.2019 г. - датата, на която НАП е уведомена от Агенцията по вписванията,
във връзка с писмо вх. № 12-00-316/21.08.2019 г. на ЦУ на НАП, получено в ТД на
НАП Пловдив с вх. № 04-01-1768/05.09.2019 г.
Посочената фактическа обстановка
настоящият състав намира, че отговаря на действителността, доколкото не е
спорна между страните, а и се установява от приложените по делото писмени
доказателства-разпечатки от търговски регистър.
При правилно установена
фактическа обстановка, коректно е приложен и материалния закон, доколкото
извършеното от жалбоподателя консумира административни състав на чл. 38, ал.1,
т.1 ЗСч. Приложена е и точната санкционна норма на чл. 74 ЗСч, като санкцията е
индивидуализирана в рамките на минимума установен в закона.
Въпреки правилно установената
фактическа обстановка, по делото са налице флагрантни
процесуални нарушения, които безусловно водят до отмяна на атакувания
акт на формално основание.
Видно от
текста на АУАН същият е съставен в отсъствие
на нарушителя. АУАН е издаден на 12.11.2019г., а нарушителят се е
запознал с него и му е връчен три месеца по-късно на 13.02.2020г.
Действително в чл. 40, ал.2 ЗАНН
е предвидено такова правомощие за актосъставителя. Съгласно трайната съдебна
практика обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно
предвидени хипотези:
1. нарушителят да е редовно призован
и да не се яви за съставяне на акта;
2. нарушителят да не е намерен за връчване на
поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно
положените усилия за намирането му от контролните органи.
Във всички случаи съставянето на
АУАН, без да е направен надлежен опит за връчване на поканата за
съставянето му и без предоставяне на реална възможност на нарушителя
лично да присъства при съставяне на АУАН съставлява съществено процесуално
нарушение и безусловно основание за отмяна на НП.
В този
изричен смисъл Решение № 2733 от 19.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 3587 / 2019
г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив , Решение № 2556 от
10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2924 / 2019 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 2703 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 924
от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н.
д. № 1752 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив Решение №
867 от 17.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 1231 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив , Решение №
2145 от 25.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 1834 / 2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1698 от 24.07.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 1150 / 2018 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 914
от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 232 / 2018 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 319 от 15.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3443 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 554
от 12.03.2018 г. по к. адм. н. д. № 37 / 2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1065 от 19.06.2017 г. по н. д. № 1046
/ 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 290 от
27.02.2017 г. по н. д. № 2911 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив.
Това е
така, доколкото ненадлежната покана за съставяне на АУАН ограничава правото на
дееца да участва в най-ранния етап на административно наказателното
производство.
Това нарушение не се санира с
факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на
АУАН и връчването на същия са гаранции
за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че
нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи
своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие е гаранция за законосъобразността при съставяне
на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че
АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало
и в присъствието на лицата посочени като свидетели.
Съставянето на АУАН е първия
формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния
процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да
обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите
действия са извършени надлежно.
Личното присъствие при съставяне
на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата, която се
сочи в него и че не е антидатиран,
което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В конкретния случай посоченото е особено важимо, доколкото към датата на връзване на АУАН тримесечния срок от установяване на
нарушението вече е изтекъл.
В този смисъл е трайната практика
на административен съд Пловдив. Така Решение № 933 от 05.06.2017 г. по н. д. №
978 / 2017 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,, Решение № 1228
от 11.07.2017 г. по н. д. № 1182 / 2017 г. на XX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1355 от 03.07.2015 г. по н. д. № 1148/2015 г. на
Административен съд – Пловдив, Решение № 874 от 18.04.2012 г. по н. д. № 404 /
2012 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
В процесния
случай по делото не е спорно, а и се установява от приложените от самата
въззиваема страна писмени доказателства, че е изпратена покана изх.№
70-00-11481-959/ 20.09.2019г. Направен е опит
за връчването й по електронен път чрез е-мейл на ПЕТ ТРЕЙД ЕООД. АУАН обаче е съставен преди връчване на
поканата, доколкото видно от приложените по преписката извадки от административен
панел Електронни услуги на НАП поканата е изпратена, получила е изходящ номер,
но липсва отразяване на дата на
доставяне и IP адрес, на който е получен документа.
По изложените
съображения следва да се приеме, че дееца не е надлежно поканен за съставяне на
АУАН и процедурата по чл. 40, ал.2 ЗАНН е опорочена.
Тази
процедура ще е безвъзвратно нарушена дори
и да бе доказано връчването на електронната покана.
Действително
в чл. 29 и чл. 28, ал.2 ДОПК е
предвидена възможност за връчване на книжа на търговци на посочен от тях
електронен адрес, по електронен път. Съгласно изричната разпоредба на чл. 33 ДОПК обаче този ред е неприложим
досежно книжа касаещи производство по ЗАНН.
По силата
на препращащата норма на чл. 84 ЗАНН приложение досежно реда за връчване на
книжа в процеса по ЗАНН следва да намерят чл. 178-180 НПК, в които
връчване по електронен път не е предвидено. От гореизложеното следва,
че връчването на поканата за издаване
на АУАН по електронен път е нередовно и АУАН е издаден в отсъствие на
нарушителя в разрез с разпоредбата на чл. чл. 40, ал.2 ЗАНН, което обуславя и
незаконосъобразност на издаденото въз основа на него НП.
Така изрично в напълно идентични случаи:
Решение № 721 от 13.04.2020 г. по к.
адм. н. д. № 101 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 462 от 18.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3838 / 2019 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив,Решение № 2733 от 19.12.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3587 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2556 от 10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2924 / 2019 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2350 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2703 / 2019 г. на
XXVI състав на Административен съд - Пловдив Решение № 1410 от 24.06.2019 г. по
к. адм. н. д. № 1231 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1858 от 07.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1752 / 2019 г. на XXIV
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 867 от 17.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 636 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 924 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 760 / 2019 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив.
Особено
внимание заслужава и Решение № 521
от 25.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 236 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, в което изрично е посочено, че призоваването с електронна покана е
опорочено, дори и лицето да е изразило изрично съгласие да получава такива,
доколкото правилата на ЗАНН са императивни и страните в процеса не могат по чрез вътрешни договорки да променят разпоредбите на процесуалния
закон.
Налице е и още едно самостоятелно основание да се приеме, че
извършеното призоваване за издаване на АУАН е нередовно. Видно от текста на покана изх.№ 70-00-11481-959/
20.09.2019г. същата е адресирана не
до санкционираното лице П.М., а до дружеството, което той представлява ПЕТ ТРЕЙД
ЕООД. Действително ЕООД действа в
гражданския оборот чрез своите органи.
Дружеството- търговец и неговия управител обаче са отделни правни субекти,
които съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал.1 ЗСч са самостоятелни носители на
отговорност за допуснато нарушение на чл. 38 ЗСч. Спрямо тях се издават
отделни АУАН и НП, поради което и следва да бъдат самостоятелно призовани по реда
на чл. 40, ал.2 ЗАНН.
В случая нарушението е съществено
най-малкото доколкото физическото лице- управител би могъл да предприеме различна линия на защита в
зависимост от това дали се ангажира неговата лична отговорност или
отговорността на представляваното от него дружество. Това е така, доколкото
предпоставките за санкциониране на физически и юридически лица е различна.
Спрямо физическите лица проявление намира принципа на виновната отговорност по
силата на чл. 7 ЗАНН, докато отговорността на юридическите лица е безвиновна и
обективна.
Че
адресирането на поканата до юридическото лице в случай, че се ангажира личната
отговорност на управителя е съществено процесуално нарушение е и трайната практика
на административен съд Пловдив, постановена по дела с напълно идентична
фактическа обстановка и правна квалификация.
Така
изрично Решение № 1981 от 16.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1966 /
2019 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 462 от
18.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3838 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив
В случая
законосъобразното процедиране на НАП е изисквало поканата за съставяне на АУАН да бъде адресирана не до
юридическото лице, а до физическото
лице негов управител, като в нея изрично се посочи, че ще се ангажира неговата лична отговорност. По
силата на чл. 180 НПК поканата
е следвало да се връчи на хартиен
носител, срещу подпис и то не на
кое да е, а на надлежно упълномощено да я получи лице.
Само при спазване на предвидената
в закона процедура, съществува действителна гаранция, че нарушителят реално е уведомен за започналото срещу него
административно наказателно производство и би му била осигурена ефикасна, а не само фиктивна възможност да участва в него.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че поведението на приходната
администрация е недобросъвестно с особен интензитет, доколкото същата не е положила и елементарни усилия да
призове нарушителят по предвидения в закона ред. Това е така, доколкото
представителят на НАП в съдебно заседание направи изрично признание, че са правени опити за връчване само на електронни покани, но не и на
хартиени такива по реда на 180 НПК.
Нещо повече
от доказателствата по делото се установява, че първият опит за надлежно
връчване на АУАН по предвидения в закона ред е извършен чак три месеца след
издаване на АУАН на дата 12.02. 2020г. Действително на този ден опитът е
останал неуспешен, което е видно от съставения протокол. Един ден след това
обаче АУАН е получен лично от управителя. Лично е получено и НП.
Следва да
се отбележи и че личното получаване на АУАН и НП, по един категоричен начин
свидетелства, че за приходната администрация не е съществувала пречка да процедират законосъобразно, при наличие
на желание и полагане на елементарно
усилие за това.
Само за пълнота на изложението
следва да се посочи, че допуснатото нарушение няма как да бъде санирано по реда
на чл. 53, ал.2 ЗАНН. Съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя е аналога в административно- наказателния
процес на привличането на обвиняем по смисъла на чл. 219 НПК. Съгласно
задължителните указания на Тълкувателно
решение № 2/2002 г. на ОСНК по т. д. № 2/2002 на ВКС всички пороци при повдигане на работното или окончателното обвинение
са съществени, доколкото засягат правото на защита на обвиняемото лице.
Да се приеме обратното напрактика би било равносилно на това
да се лиши от живот разпоредбата на
чл. 40, ал.2 ЗАНН, изискваща лично присъствие на нарушителя при
съставяне на АУАН и да се даде картбланш на администрацията изобщо да не го
кани за това действие по надлежния ред, като се позовава на възможността порока
да се санира по реда на чл. 53, ал.2 ЗАНН.
В този смисъл е и императива на чл. 13 от ЕКЗПОЧС, който изисква от
държавите членки да осигурят ефикасни
средства на защита на всяко лице, чиято правна сфера се ограничава.
Тълкуване, което приема, че не е съществено ограничаването на правата на
дееца в най-ранния етап на административно-наказателния процес, когато реално му се повдига
административното обвинение, би влязло в непреодолимо противоречие с
принципа за ефикасност на защитата на наказаното лице.
По изложените съображения НП
следва да се отмени.
Предвид
този изход на спора съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски би
имал жалбоподателят, но доколкото такива не са поискани, нито са представени
доказателства реално да са сторени, то разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 501092-F525022, издадено от зам. директор на ТД на НАП-
Пловдив, с което на П.С.М. е наложена глоба
в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 ЗСч.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.