Решение по дело №637/2020 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

 

№646/02.11.2020г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова

при секретаря Дорета Атанасова...………………………........…..........и в присъствието на прокурор..………………….………………………………………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 637 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „АКВА ВИВ“ ООД (неточно е посочена организационната форма на дружеството - ЕООД) със седалище и адрес на управление гр. Х., ЕИК *** и с посочен съдебен адрес:***, представлявано от управителя В.Н.Ц., подадена чрез пълномощник против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-299-0027442/05.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП.

В жалбата се твърди, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на заповедта, не отговаря на обективната истина. Проверката на 22.05.2020г. в обект – магазин в град Х., ул. „Б.“ , била извършена в отсъствието на управителя или упълномощено от него лице, без дори да са  потърсени тези лица за изясняване на обективната действителност. Заповедта била незаконосъобразна и неправилна, издадена в нарушение на материалните норми. Разпоредбите на ЗДДС не били приложими към настоящия случай, съобразно разпоредбата на чл.1 от ЗДДС. Дори и да имало нарушение на разпоредби на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, то не била налице препратка към прилагане на разпоредбите на ЗДДС. Оспорват се изложените в заповедта мотиви, обосновали необходимостта от налагане на ПАМ като се твърди, че са бланкетни, представляващи теоретично изложение и несъдържащи конкретни фактически основания. В случая ставало дума за  инцидентно извършено нарушение, не по вина на оспорващия, поради което трудно би могло да се приеме, че бил налице защитим държавен интерес от категорията на изброените в чл.60 ал.1 от АПК. Не ставало ясно кое налагало и какво ще се постигне със запечатването на обекта за срок от 14 дни и защо бил определен точно този срок, ще бъде ли постигната целта на закона. При това първо и единствено нарушение, административният орган не съобразил съпоставимостта между евентуалните вреди за фиска и евентуалните вреди за дружеството като търговец при запечатване на обекта за срок от 14 дни, изразяващи се в лишаване на голяма част от жителите на град Хасково от достъп до предлаганата в търговския обект вода на достъпна цена и съответно многократно по-големи вреди и за самия фиск от нереализирани доходи и плащане на данъци. Заповедта била издадена и в противоречие с чл.22 от ЗАНН. В случая административният орган твърдял, че нарушението било довършено преди съставяне на протокола от проверката, така че наложената ПАМ нямало да изпълни превантивната или преустановителната си функция, нито била относима към поправянето на вредните последици от деянието /по арг. от неспазването на срока по чл.187 ал.4 от ЗДДС – да бъде издадена едновременно с НП/, т.е. ПАМ била наложена в противоречие с целта на закона. Сочи се, че съгласно чл.187 ал.1 от ЗДДС, на който изрично се позовал административния орган, ПАМ се прилагала за обекта, където било установено нарушението. По съставения АУАН нямало издадено НП, което да е влязло в сила, за да се потвърдят констатациите на изготвения протокол от проверката на 22.05.2020г., т.е. не било установено по безспорен начин извършено нарушение на законови разпоредби. С наложената ПАМ се създавало невярно впечатление, че в проверения обект едва ли не системно не били издавани фискални бонове, с което се уронвал престижа на търговската дейност. Никъде в заповедта не било отбелязано, че това е първо нарушение и че досега не били констатирани такива нарушения, въпреки многократните проверки през миналите години. Контролният орган не преценил съотношението между тежестта на извършеното нарушение и наложената ПАМ. Моли се за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноските, представляващи ДТ и адвокатско възнаграждение.

Ответникът, Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си, в писмен вид и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата, респ. за правилност и законосъобразност на заповедта, с която е наложена ПАМ. Моли да бъдат присъдени разноски съгласно представен списък. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с аргумент ниска фактическа и правна сложност на делото.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) в обект, сер.АА №., на 22.05.2020 г., в 11.50 ч., в присъствието на К.Л.Г., на длъжност продавачка, К.Г.Б., на длъжност СИП с месторабота ЦУ на НАП ГДФК – ОД – Пловдив и И.К.Б., на длъжност СИП с месторабота ЦУ на НАП ГДФК – ОД Пловдив -  длъжностни лица при ГДФК, ОД-Пловдив, са извършили проверка в обект „магазин“, находящ се в гр.Х., стопанисван от „АКВА ВИВ“ ООД, представлявано от В.Н.Ц., във връзка със спазване разпоредбите на данъчно-осигурителното законодателство и Наредба Н-18/2006г. на МФ, относно отчитане на приходите на продажби и отчетността на оборотите.

В протокола е вписано, че магазин за продажба на минерална вода, находящ се в гр.Х., представлява гаражна клетка. Посочено е също, че работното време в обекта е от 08.00 до 20.00 без почивни дни. Обектът представлява гаражна клетка, с обособено едно работно място. В обекта се предлага наливна изворна вода с цена 1л – 0,12 лв. За периода от 01.01.2020г. до момента на проверката няма издавани сторно касови бележки. В обекта няма въведен СУПТО. От изведения отчет от ФУ се установила разлика на часа, изписан на фискалната бележка с този, който е астрономическото време. В протокола е отразено, че при извършена контролна покупка на 5 литра изворна вода на стойност 0,60 лв., заплатени от К.Г.Б., проверяващ, на К.Л.Г. – продавачка, като сумата била заплатена в брой, не се издал фискален бон от регистрираното в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан. Извършеното нарушение се доказвало и от установената касова разлика в размер на 266.59 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложения  опис и тези, маркирани във ФУ. За извършената покупка следвало да бъде издаден ФБ №0003930/22.05.2020г. С този номер бил изведен дневен отчет от проверяващите. Констатираните обстоятелства водели до наличие на административно нарушение и съставяне на АУАН. На видно място в обекта се поставило съобщение, в което било отразено, че органите по приходите установили нарушение по ЗДДС, които са предпоставка за наличие на ПАМ – запечатване на обект. Посочено е, че обекта е нает от 04.01.2010г. – Н. Л. Г. , с месечен наем – 40.00 лв. Отразено е, че не се издават фискални/системни бонове от ФУ/ИАСУТД. Посочено е, че при извършена контролна покупка на 5 литра изворна вода на стойност 0,60 лв., заплатена в брой от К.Б.– проверяващ, на К.Г.– продавачка, не се издал фискален бон от монтираното ФУ в обекта, което било в работен режим. 

В протокола е направена констатация, че не се издават фискални бонове. Констатирана е също и разлика в касовата наличност като съгласно данните от ФУ същата е в размер 13.56 лв, а фактически са  налични парични средства в размер 280.15 лв – разлика в размер 266.59 лв.

С ПИП е предписано В. Н. Ц. да се яви в гр. Х., ул. , на 29.05.2020г., в 09.00 ч., като представи заверени копия на Договор за наем на помещението, Договор за сервизно обслужване на ЕКАФП, Свидетелство за рег. на ЕКАФП; Да носи документ за самоличност за съставяне на АУАН; К.Л.Г. – да се яви с документ за самоличност за съставяне и връчване на АУАН.

Протоколът е подписан от съставилите го лица и от присъствалото лице К. Г.. Не са вписани възражения.

При проверката са събрани: Декларация от лице, работещо по  трудово/гражданско правоотношение от К.Л.Г., опис на парични средства в касата, Дневен отчет №0003930/22.05.2020г., Съкратен отчет – 2 бр.

Съставен е АУАН №F549642 от 29.05.2020г. , в който е прието, че „АКВА ВИВ“ ООД, гр. Хасково е извършило нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2016г. на МФ във вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС. 

Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-299-0027442/05.06.2020 г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, за извършено нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/13.12.2006г.), във вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, на „АКВА ВИВ“ ООД, гр. Х., представлявано от В. Н. Ц. и В.В.А., е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Х., ул.“Б.“, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Видно от представената разписка, заповедта е връчена срещу подпис на В.Н.Ц., на длъжност управител, представляващ „АКВА ВИВ“ ООД, на 20.07.2020 г. Жалбата срещу нея е подадена на 27.07.2020 г., директно пред Административен съд - Хасково.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт. Видно от посоченото в същата, е подадена от „АКВА ВИВ“ ЕООД , а адресатът на ПАМ е „АКВА ВИВ“ ООД , но с оглед отразения ЕИК , съвпадащ с този, вписан в оспорената заповед, съдът приема, че изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Предвид изложеното, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП и правомощията, предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.

Не се констатират допуснати съществени нарушения на формата на акта и административнопроизводствените правила при издаването му. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа законоустановените реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на издателя. Посочени са фактическите и правни основания за издаването ѝ.

От фактическа страна в заповедта е посочено, че при извършена проверка на 22.05.2020 г., в 11.00 ч. на търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се в гр.Х , ул.“Б “  , стопанисван от „АКВА ВИВ“ ООД, се констатирало, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. За извършената контролна покупка на 22.05.2020г. на 5 литра изворна вода на стойност 0.60 лв., платени в брой от проверяващия орган К.Г.Б., на К. Л. Г., не е издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ Датекс DP150 с ИН на ФУ DТ739878 и ИН на ФП 02739878, или от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочено е, че в подкрепа на изложеното е и констатираната касова разлика в размер на 266.59 лв. между наличните парични средства в касата в размер на 280.15 лв. и тези, маркирани във ФУ (13.56 лв).

От правна страна заповедта се основава на разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

Съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.

В чл. 186, ал. 1 от ЗДДС са регламентирани основанията за прилагане на ПАМ. Тя се прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст правила за поведение.

Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта.

В съответствие със законовата регламентация на чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. В изпълнение на тази законова разпоредба от Министъра на финансите е издадена Наредба Н-18/13.12.2006 г.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Идентично задължение се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., съгласно който всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В случая не е спорно, че оспорващото дружество е лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., което е задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка (ФКБ) от ФУ.

За нарушения на посочените разпоредби санкционната норма на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция. Отделно от това, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда и налагането на ПАМ – "Запечатване на обект за срок до 30 дни", като в конкретния случай е установена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС – не е спазен редът или начинът за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Така дадената правна квалификация на нарушението съответства и на посочената в издадения впоследствие АУАН, с който е констатирано нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че липсва извършено нарушение. Изложените в тази връзка доводи, че контролната покупка е била извършена в 10.49ч. – преди започване на проверката в 11.00ч. , както и че е издадена касова бележка, но тя не е била констатирана от проверяващите, не могат да бъдат споделени. Действително, от представената в съдебно заседание разпечатка, за която се твърди, че е от паметта на ФУ се установява, че на 22.05.2020г. в 10.49ч. е регистрирана продажба на 5л. минерална вода на стойност 0.60 лв. Няма как обаче да се приеме, че отразеното в разпечатката касае именно контролната покупка. Следва в тази връзка да се има предвид, че извършването на контролна покупка и неиздаването на фискален бон от ФУ за нея е отразено в ПИП, като протоколът е подписан без възражения. Наред с това следва да се отчете и констатацията на проверяващите за разлика между часа, изписан на изведения финансов отчет и астрономическото време. Не на последно място, дори и да се приеме, че обективираният в представената разпечатка фискален бон от 22.05.2020г. за продажба в 10.49ч. действително е бил издаден,  то номерът му – 0003941, значително следва по поредност този на отпечатания дневен финансов отчет от същата дата – 0003930. Всички тези обстоятелства  поставят под съмнение тезата на жалбоподателя, че конкретната контролна покупка е именно извършената в 10.49ч. , поради което твърдението му, че за нея е издаден фискален бон е недоказано.

Несъстоятелно е оплакването в жалбата, че разпоредбите на ЗДДС не са приложими към настоящия случай. Налагането на ПАМ от вида на процесната е предвидено именно в ЗДДС. В случая ПАМ е наложена, поради констатирано нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. вр. чл. 118, ал. 1 от ЗДДС като видно от §11 от ПЗР на наредбата, тя е акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.

При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ, административният орган, действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи ПАМ. Оперативна самостоятелност е предоставена на последния единствено при определяне срока на ПАМ.

Съдът счита, че определеният срок от 14 дни за запечатване на обекта и забрана за достъп до него за същия срок, отговаря на тежестта на нарушението и е съобразен с целта за налагане на ПАМ, поради което е законосъобразен. Административният орган е изложил съображения относно продължителността на ПАМ като при определяне срока на правното ѝ действие е отчел характера на извършеното правонарушение и цялостното поведение на търговеца.

При проверката е установена разлика в касовата наличност, което указва на неиздаване на ФБ при приети други плащания за извършени продажби и следователно сочи за неинцидентен характер на констатираното от приходните органи процесно правонарушение. Наличието на разлика в касовата наличност обосновава извод, че поведението на лицето е насочено трайно срещу установената фискална дисциплина, както и че организацията в търговския обект няма за цел спазването на данъчното законодателство.

Не е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК. При извършената проверка безспорно е установено нарушение на данъчното законодателство, а обстоятелството, каква е стойността на покупката, за която не е издадена фискална бележка, е неотносимо към факта на нарушението. Срокът на мярката от 14 дни кореспондира на установените по делото обстоятелства, при които то е извършено.

Оспорената заповед е постановена както в съответствие с приложимия материален закон, така и с неговата цел. Процесната принудителната мярка съответства на чл. 22 от ЗАНН - има превантивен характер, като целта й е да осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния, а от тук да се предотвратят и вредните последици от тях, като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски по делото. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящият съдебен състав намира претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение, за основателна до размер от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АКВА ВИВ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Х., ЕИК ***, представлявано от управителя В.Н.Ц., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-299-0027442/05.06.2020 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" от ЗДДС е наредено запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в гр.Х , ул.“Б “   и е забранен достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

ОСЪЖДА „АКВА ВИВ“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Х., ЕИК ***, представлявано от В.Н.Ц., да заплати на Национална агенция за приходите-София сумата от 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

        Съдия: