Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Бяла Слатина, 02.07.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. дело № 1207 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от кредитора „Б.“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда Булагро Център, представлявано от Христофор Г. Бунарджиев, чрез юрисконсулт Д.П., с правно основание чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника „И.- АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.К.Г., ответника И.К.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и ответника Г.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** за сумата от 24 031,01 лв. на основание Запис на заповед от 10.11.2017г., която дължат солидарно, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането, както и да се осъди ответниците да заплатят на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство и по исковото производство.
Поддържа се, че на 10.11.2017г.
ответникът е издал в полза на ищеца запис на заповед, като се е задължил да
плати сумата от 43668.90 лева, с падеж на задължението 30.09.2018г. Поддържа
се, че процесния запис на заповед е
редовен от външна страна, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане и
съдържа изискуемите реквизити за редовност и действителност, съгласно чл.535 от ТЗ, както и че съдържа
клауза „без протест и без разноски“, която освобождава ищеца задължение за
извършване на протест, на основание чл.500, ал.1 от ТЗ. Твърди се, че авалирали
поръчители по това задължение по запис на заповед са ответниците И.К.Г. и Г.г.Г.,
като авалът е учреден редовно чрез едностранно волеизявление на авалистите, изразено върху запис на заповед и положени
подписи собственоръчно от тез иответници, като е спазено изискването за формата
на минителничното поръчителство /авалът/. Сочи се, че авалът е самостоятелно и
неакцесорно задължение, по силата на което едно лице /авалист/ поема задължение
да изпълни задължение на друго лице, като поръчителят отговаря както лицето, за
което е поръчителствал, следоватлелно- отговорността на издателя и авалистът е
солидарно. Поддържа се, че към настоящия момент непогасеното задължение по
горепосочения запис на заповед е за
сумата от 24031, 01 лева. Поддържа се, че с оглед на гореизложеното и поради
това, че дължимата сума по запис на
заповед не е била заплатена изцяло на падежа, ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед на незабавно изпълнение и изпълнителен лист по
реда на чл.417, т.10 от ГПК във вр.с чл.418 от ГПК, като въз основа на това
заявление е образувано ч.гр.дело № 578/2019г. по описа на Районен съд-Бяла
Слатина. Сочи се, че след като е разгледал подаденото заявление, съдът го е
уважил в цялост и въз основа на запис на заповед е издал в полза на дружеството
– ищец заповед за изпълнение на парично задължение и зипълнителен лист за
сумата от 24031.01 лева, дължима по запис на заповед, ведно с дължимата законна
лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането, както за сумата общо от 630.62 лева, представляваща
разноски по заповедното производство. С Определение № 508/12.09.2019г.,
постановено по ч.гр.дело № 578/2019г. на Районен съд – Б.С.на ищеца е указано
да предяви правата си по исков ред, поради подадена от ответниците възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което е налице правен интерес от
предявяване на иск. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установен по отношение
на ответниците, че държат на ищеца сумата от 24031.01 лева по запис на заповед
с дата на издаване 10.11.2017г., ведно с дължимата законна лихва върху тази
сума до пълното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по заповедното и исково
производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. С отговора се заявява от ответниците, че оспорват ищцовата претенция изцяло, като неоснователна и недоказана. Оспорва се процесния запис на заповед, като се поддържа че подписа под текста „за и от името на И. –АГРО“ ЕООД“, както и целия ръкописен текст по запис на заповед, като се твърди, че същият не е положен от управителя на дружеството И.Г. и на управителя на дружеството не е известно издаването на процесния запис на заповед. Поддържа се, че издадения запис на заповед е неистински документ, тъй като не е автентичен – не е подписан от издателя, поради което не е породил никакви правни последици за никоя от страните. Твърди се, че с оглед на това издадения запис на заповед не съдържа посочените в чл.535 от ТЗ реквизити, като липсата на някои от тях води до недействителност на същия. Сочи се, че запис на заповед се подчинява на строго формални изисквания, по отношение на формата и реквизитите му - чл.535, т.2 във вр. с чл.455, т.3 и чл.537 ТЗ, които следва по несъмнен начин да установят не само безусловно поетото задължение да се плати определена сума, но и лицето в чиято тежест е възникнало менителничното задължение. При липсата на един от задължителните реквизити на запис на заповед, относим към индивидуализацията на издателя, е налице обстоятелство, което го прави недействителен – документът няма качеството на ценна книга, а на разписка, тъй като няма правната характеристика на запис на заповед (Р № 1179/05.04.2006г. на ВКС по д.№464/2005г., ТК, 2 о.). Твърди се, че по същите съображения се оспорва подписа на ответника И.Г.. Поддържа се, че по отношение на ответника Г.Г., подписал запис на заповед като авалист, също не се е породило действие, тъй като запис на заповед, като цяло е недействителен и това поръчителство като акцесовна сделка е недействително. Поддържа се, че третото лице не може да отговаря нито като авалист, нито като поръчител, тъй като при нередовен запис на заповед задължението на поръчителя е недействително съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ. Сочи се, че с оглед разпоредбата на чл.475, ал.2 от ТЗ според която липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за недействителност и за задължението на авалиста, като това произтича от обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право при авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото, и обезпечаващото задължение. Твърди се, че недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на едното, и на другото задължение.
Във връзка с постъпилия отговор на исковата молба от ищеца е постъпило становище озаглавено „Допълнителна искова молба“, с която се поддържа по отношение на възражението за неавтентичност на запис на заповед, че предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотезата на издадената заповед на изпълнение по чл.417, т.10 от ГПК е съществуването на вземането, основано на запис на заповед. Сочи се, че ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект- съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение, като редовността е достатъчна, за да е налице съществуването на вземането и всички други доводи за нетърпими и неотносими. Заявява по отношение отговорността на авалиста Г.Г., че менителничното поръчителство /авал/ е абстрактна, формална, едностранна и самостоятелна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни задължение на друго лице. Сочи, че авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, на правено върху запис на заповед или върху алонжа, което задължение е независимо /самостоятелно/ от задължението, което обезпечава. Поддържа, че в тази връзка авалистът не може да противопостави на преносителя на ефекта – възражения, които хоноратът би могъл да направи, поради самостоятелния неакцесолен характер на задължението на менителничния поръчител. Поддържа се, че от самостоятелната правна природа на авала следва, че дори да не са налице матеариално-правните предпоставки на менителнично задължение за авалата, задължението на авалиста ще бъде действително.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, разгледани по отделно и
в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл.415, във вр. чл.422 от ГПК. Същият е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му. С Разпореждане № 1289, постановено на 02.05.2019г. по ч.гр.дело № 578/2019г. на Районен съд - Б.С.е издадена заповед № 348 от 02.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която съдът е разпоредил ответникът „И.-Агро“ ЕООД в качеството му на издател на запис на заповед от 10.11.2017г., с падеж 30.09.2018г., и ответниците И.К.Г. и Г.Г.Г. в качеството им на авалирали поръчители да заплатят солидарно на ищеца сумата от 24 031,01 лв. на основание Запис на заповед от 10.11.2017г., с падеж 30.09.2018г., която е част от цялата сума от 43 668,90 лв. и направените по това производство деловодни разноски в размер на 480,62 лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е възразена от ответника от ответниците и в законоустановения срок ищеца е предявил настоящия иск.
Със Запис на заповед от 10.11.2017г., с падеж 30.09.2018г. ответникът „И.-Агро“ ЕООД в качеството му на издател безусловно и неотменимо е поел задължениено да плати ефективно без предявяване, без протест и разноски и без удръжки от какъвто и да било характер на 30.09.2018г. на ищеца сума от 43 668,90 лв. Формално документът е редовен от вършна страна и съдържа предвидените в чл.535 от ТЗ реквизити: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; 2. безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на плащането; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; 6. дата и място на издаването и 7. подпис на издателя.
Във връзка с направеното оспорване на подписите, положени на записа на заповед, съдът допусна изготвянето на графическа експертиза, с която да се установи автентичността им.
От заключението по изготвената графическа експертиза е видно, че ръкописния текст, с който е изпълнена запис на заповед от 10.11.2017г., издадена на името на „И.А.“ ЕООД с адрес на управление *** не е изпълнено от И.К.Г.. Ръкописния текст, с който е изпълнена запис на заповед от 10.11.2017г. от името на „И.А.“ ЕООД с адрес на управление *** не е изпълнен от Г.Г.Г.. Подписите срещу „за и от името на „И.А.“ ЕООД и срещу „авалирал поръчител №1“ не са положени от лицето, за което се отнасят – И.К.Г.. Подписът срещу „авалирал поръчител №2“ от името на Г.Г.Г. в запис на заповед е положен от лицето, за което се отнася, а именно – Г.. Подписите срещу „за и от името на „И.А.“ ЕООД и срещу „авалирал поръчител № 1“ са положени от лицето Г.Г.Г..
От заключението по така изготвената експертиза е видно, че подписът на представителя на задължилото се по записа на заповед търговско дружество не е положен от него, т.е. – липсва подпис на издателя. Поради това не е налице задължителния реквизит по чл.535, т.7 от ТЗ.
Записът на заповед се подчинява на строго формални изисквания, по отношение на формата и реквизитите му, които следва по несъмнен начин да установят не само безусловно поетото задължение да се плати определена сума, но и лицето, в чиято тежест е възникнало менителничното задължение. При липсата на един от задължителните реквизити на запис на заповед, относим към индивидуализацията на издателя, е налице обстоятелство, което го прави недействителен – документът няма качеството на ценна книга, а на разписка, тъй като няма правната характеристика на запис на заповед (Р № 1179/05.04.2006г. на ВКС по д.№464/2005г., ТК, 2 о.).
Съгласно
разпоредбата на чл.483 от ТЗ , съотносим и към разпоредбата за поръчителство по
задължение, произлизащо от запис на заповед, плащането на менителницата може да
бъде обезпечено изцяло или отчасти чрез поръчителство. То може да се даде както
от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата.
Записът на
заповед, въз основа на който е издадена заповед № 348 от 02.05.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.дело № 578/2019г. на Районен съд - Б.С.като цяло е
недействителен и това поръчителството като акцесорна сделка е недействително. С
оглед на това третото лице не може да отговаря нито като авалист, нито като
поръчител, тъй като при нередовен запис на заповед задължението на поръчителя е
недействително съгласно чл.485 ал.2 от ТЗ. С оглед разпоредбата на чл.485, ал.2
от ТЗ липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е основание за
недействителност и за задължението на авалиста, като това произтича от
обстоятелството, че за разлика от поръчителството в гражданското право при
авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и
обезпеченото, и обезпечаващото задължение. С оглед тази разпоредба
недостатъците във формата са едновременно основание за недействителност и на
едното, и на другото задължение.
Предвид обсъденото до тук съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен изцяло. Ищеца ще следва да бъде осъден да
заплати на ответниците направените разноски по делото в размер на 1600 лева, от
които 300 лева, заплатени като депозит
за вещо лице, 50 лева, заплатени като депозит за свидетел и 1300 лева, платени
като адвокатско възнаграждение. С оглед направеното от страна на процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение съдът счита, че прекомерност не е налице. Дължимото в
случая минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на
1251 лева. Делото е със значителна фактическа и правна сложност, а заплатеното
адвокатско възнаграждение е само с 49 лева по-високо от минимално дължимото.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения на снование чл.422 от ГПК иск, че „И.- АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.К.Г., И.К.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и Г.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** дължат солидарно на „Б.“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда Булагро Център, сумата от 24 031,01 лв. на основание Запис на заповед от 10.11.2017г., която дължат солидарно, ведно със законната лихва върху тази сума до пълното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Б.“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда Булагро Център, ДА ЗАПЛАТИ на „И.- АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя И.К.Г., И.К.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** и Г.Г.Г. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** направените разноски по делото в размер на 1600 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)