№ 23
гр. Търговище , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТИХОМИР П. ПЕТКОВ
Членове:МИЛЕН И. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
С Определение № 415 от 23.03.2021 година, постановено по гр. дело № 191/2021 година
на Търговищкия районен съд, съдът е прекратил производството поради недопустимост на
предявения иск и е върнал исковата молба на ищеца.
Постъпила е жалба от ищеца по делото, в която се излагат съображения, че определението
е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл. 216 от ДОПК –
разпоредба, която изрично предвижда възможност публичният изпълнител да предявява иск
по чл. 56, ал. 2 от ЗН.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, от надлежна
страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което е процесуално
допустима.
По фактите съдът съобрази следното:
На 01.02.2021 година публичен изпълнител при НАП към ТД – Варна е предявил иск
срещу Ю.В.Р. от {населено място} и Ив.В.Б. от {населено място}.
В исковата молба се отбелязва, че имуществото на първия ответник е отнето в полза на
Държавата. Бащата на ответника е починал на 18.01.2018 година, а синът му Ю.В.Р. се е
отказал от неговото наследство. По същество се твърди, че ответникът е длъжник на
Държавата, а с направения от него отказ от наследство се причинява вреда на неговия
кредитор, поради което се моли на основание чл. 56, ал. 2 от Закона за наследството този
отказ да бъде унищожен.
Районният съд е преценил, че публичният изпълнител не може да бъде активно
легитимиран да предяви такъв иск, поради което е прекратил производството по делото.
Настоящият съдебен състав съобрази следното:
1
1. По съществото на предявения иск
Искът по чл. 56 ЗН предоставя възможност на кредиторите на наследника-длъжник,
извършил отказ от наследство, да искат унищожаване /отмяна/ на отказа в своя полза, ако не
могат да се удовлетворят от имуществото му. Унищожаването е относително – само в полза
на поискалия го кредитор. Наличието на вземане, невъзможността на кредиторите да се
удовлетворят от имуществото на длъжника, качеството на наследник на длъжника и
извършен след възникване на вземането действителен отказ от наследство са предпоставки
за уважаване на иска. Самото вземане на кредитора срещу длъжника-наследник не е
предмет на делото, образувано по предявения конститутивен иск по чл. 56 ЗН.
Постановеното по този иск решение не формира сила на пресъдено нещо относно
съществуването или несъществуването на вземането и размера му, предявяването на иска
няма за последица спиране или прекъсване на погасителния давностен срок относно
вземането на кредитора, а отмяната на отказа е относителна. Поради това е недопустимо в
производството по иск по чл. 56 ЗН да се предявяват и приемат за разглеждане възражения
за изтекла погасителна давност относно вземането на ищеца-кредитор. След като ищецът по
иска по чл. 56 ЗН е установил вземането си с влязло в сила съдебно решение, съдът следва
да признае качеството му на кредитор. От друга страна, непредявените в производството по
чл. 56 ЗН възражения на длъжника за изтекла погасителна давност или за погасяване
вземането на кредитора поради плащане, прихващане или на друго основание, не се
преклудират и биха могли да бъдат предявени в последващо исково производство, имащо за
предмет спор относно самото вземане. Ако в исковото производство за вземането същото
бъде отречено, уваженият иск по чл. 56 ЗН не би се отразил неблагоприятно на длъжника,
тъй като унищожаването ще има действие само по отношение на поискалия го кредитор и
последният няма да може да насочи изпълнение върху наследственото имущество /т.е.
насочването на изпълнението върху наследственото имущество ще е невъзможно, въпреки
унищожаването на отказа от наследство по отношение на поискалия отмяната кредитор/.
Подобно е разрешението и по иска по чл. 135 ЗЗД, който също цели запазване
имуществото на длъжника като общо обезпечение за кредиторите му /чл. 133 ЗЗД/ и
който практиката приема за общ, спрямо специалния по чл. 56 ЗН /решение № 489 от
22. 04. 2008 г. по гр. д. № 2220/2007 г. на ВКС, 5 г.о./.
2. По въпроса за правото на публичния изпълнител да предяви иск по чл. 56 от ЗН.
С разпоредбата на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 6 ДОПК е уредена правната възможност на
държавата да поиска да бъдат обявени за недействителни спрямо нея сделки, сключени от
длъжника след датата на установяване на публичното му задължение, съответно след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени
публични задължения, с които се уврежда нейния интерес за удовлетворяване при
принудително изпълнение спрямо този длъжник. Активна страна по този иск е държавата
като ищец, действаща чрез процесуален субституент публичен изпълнител на ТД на
НАП. Съгласно чл. 216, ал. 2 ДОПК „недействителността се обявява по иск на
съответния публичен взискател или на публичния изпълнител. ДОПК си служи многократно
2
с понятието „публичен взискател“, без обаче да го дефинира. В процесуалното право
/изпълнителните процеси/ в общия случай взискател е страната, която е активната страна по
материалното правоотношение. Така, в гражданския изпълнителен процес взискател е
лицето, което е посочено като кредитор в изпълнителния лист.
В Определение №239/25.04.2017 по дело №2297/2016 на ВКС, ТК, I т.о. се излагат
следните съображения, касаещи правото на публичния изпълнител по чл. 216 от ГПК:
Разпоредбата на чл. 216, ал.2 ДОПК не въвежда разграничение относно това кои от
изброените в ал.1 искове могат да се предявяват от публичния взискател и кои – от
публичния изпълнител, а посочването им като активно легитимирани е алтернативно, което
означава, че при наличието на предпоставки за завеждането на иск за относителна
недействителност при всяка от посочените хипотези,това право може да бъде упражнено от
всеки от тях – дали пряко от публичния взискател или чрез неговия субституент -
публичният изпълнител. Публичният изпълнител съгласно чл.216 от ДОПК не действа
в самостоятелно качество на страна, каквото има в процеса при осъществяване на
публичното изпълнение, а законодателят му е признал правото да участва в
специалния исков процес за установяване на относителна недействителност на сделки,
извършени от задължени към фиска лица, охранявайки именно интереса на държавата
като публичен взискател.
Съгласно чл. 216, ал. 3 от ДОПК, предложение първо: „Извън случаите по ал. 1 правата
на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат
упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител.“
Както бе посочено по-горе, искът по чл. 56, ал. 2 от Закона за наследството е специален
вариант на иска по чл. 135 от ЗЗД, поради което публичният изпълнител при съответната ТД
на НАП е активно процесуално легитимиран да предявява такъв иск.
Определението за прекратяване на производството е незаконосъобразно и следва да се
отмени.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 415 от 23.03.2021 година, постановено по гр. дело №
191/2021 година на Търговищкия районен съд и връща делото за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4