№ 1056
гр. София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000501265 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 261288 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело № 12461/2017г.
на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, Застрахователно дружество „Бул Инс”
АД е осъдено да плати на Т. П. Б. застрахователни обезщетения за претърпените
от ищеца вреди, настъпили при ПТП на 04.11.2016г. на главен път Е-79, км
161+600, по вина на Н. К. Ш., водач на л.а.„Фолксваген Голф“ с peг. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ЗД „Бул Инс”, както следва: сумата 21 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.07.2017г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 21 000 лева до
претендираните 130 000 лева, както и е отхвърлена претенцията за плащане на
законната лихва за периода от 04.11.2016г. до 09.07.2017г.; сумата 4269,79 лева -
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение на
получените от процесното ПТП травматични увреждания, ведно със законната
лихва от 29.09.2017г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата над 4269,79 лева до 7116,32 лева.
С решението на СГС, на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, е осъден Н. К. Ш. да
плати на ЗД „Бул Инс” АД сумата 21 000 лева – регресно вземане за
застрахователно обезщетение за претърпени от Т. П. Б. неимуществени вреди -
болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в резултат на ПТП,
реализирано на 04.11.2016г. на главен път Е-79, км 161+600, по вина на Н.Ш.,
водач на л.а.„Фолксваген Голф“ с peг. № ***, застрахован по застраховка
1
„Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс АД, при условие че
застрахователното дружество плати обезщетението на пострадалия Т.Б., като е
оставен без разглеждане предявеният обратен иск на ЗД Бул Инс АД за разликата
над 21 000 лева до претендираните 30 000 лева, заявени като частичен иск от
общо 130 000 лева и е отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва,
дължима върху присъденото регресно вземане, считано от датата на плащането на
застрахователното обезщетение до окончателното погасяване на задължението.
С решението на СГС, Застрахователно дружество „Бул Инс” АД е осъдено да
плати на адвокатско дружество „В., У. и партньори“, на основание чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна правна помощ,
в размер 787,37 лева и на основание чл. 78, ал.6 ГПК да плати по сметка на СГС,
съразмерно уважената част от исковете, държавна такса и депозит за съдебна
експертиза в общ размер 1084,51 лева; на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Т.Б. е
осъден да плати на ЗД „Бул Инс” АД разноски по делото в общ размер 3933,60
лева; на основание чл. 78, ал.1 ГПК, Н. К. Ш. е осъден да плати на ЗД „Бул Инс”
АД разноски за заплатена държавна такса по предявения обратен иск, съразмерно
уважената част от иска в размер 840,00 лева.
Въззивна жалба е подадена от Т.Б., чрез пълномощника адв. С.Н., срещу
решението на СГС, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 21 000
лева до 90 000 лева и за плащане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над 4 269,79 лева до 7 116,32 лева. Жалбоподателят сочи, че при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът е нарушил
правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен броя, вида и
характера на получените увреди, вида и продължителността на лечебния и
възстановителен период, интензитета на търпените болки и страдания, трайния
характер на уврежданията и негативните последици от тях за живота и здравето
на ищеца, влошеното му емоционално състояние след инцидента, стандарта на
живот в държавата, към датата на ПТП и нивата на застрахователни покрития към
същия момент. Оспорва извода на съда, че ищецът е допринесъл с 40% за
настъпването на вредоносния резултат, като смята, че по делото са останали
недоказани възраженията на ответника, че Б. е знаел, че виновният за инцидента
водач е употребил алкохол, както и че ищецът е пътувал без поставен
обезопасителен колан. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните
части и вместо това да бъде постановено решение, с което исковете бъдат
уважени в посочените размери. Претендират се и разноски за тази съдебна
инстанция.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК въззиваемият ответник ЗД „Бул Инс” АД, чрез
пълномощника адв. А. И., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва
същата, като неоснователна. Изложени са съображения за правилност и
обоснованост на решението в обжалваните части.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от Н. К. Ш.-трето лице помагач на страната на
ответника, е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва,
като неоснователна.
Решението на СГС в частта, с която ЗД„Бул Инс” АД е осъдено да плати на
2
Т.Б. сумата 21 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 10.07.2017г. до окончателното плащане и сумата 4 269,79 лева
-обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение на травматичните
увреждания, ведно със законната лихва от 29.09.2017г. до окончателното плащане,
настъпили в резултат на ПТП от 04.11.2016г. на главен път Е-79, км 161+600, по
вина на Н. К. Ш., водач на л.а.„Фолксваген Голф“ с peг. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс”, както и в частта, с
която на основание чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, Н. К. Ш. е осъден да плати на ЗД „Бул
Инс” АД сумата 21 000 лева–регресно вземане за застрахователно обезщетение за
претърпени от Т.Б. неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП от
04.11.2016г., по вина на Н.Ш., водач на л.а.„Фолксваген Голф“ с peг. № ***,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул Инс АД, при
условие че застрахователното дружество плати обезщетението на пострадалия Б.,
като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т. П. Б. с искова молба, с която
против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове по чл. 432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за
плащане на сумата 130 000 лева-застрахователно обезщетение за причинени на
ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили при ПТП на 04.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на
деликта-04.11.2016г. до окончателното плащане, както и за сумата 7 116,32 лева-
обезщетение за имуществени вреди- разходи за лечение, ведно със законната
лихва от 29.09.2017г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 04.11.2016г. около 03,55 часа на главен
път Е-79, км. 161+600, до гр.Мездра е настъпило ПТП с участието на л.а.
Фолксваген Голф, управляван от Н. К. Ш. и т.а. Волво с прикачено ремарке, в
следствие на което на ищеца, пътувал в лекия автомобил, са причинени телесни
увреди. Сочи се, че вина за настъпването на инцидента има водачът Ш., който
управлявал автомобила с несъобразена скорост и осъществил слаб контрол върху
него, като във връзка със случая било образувано ДП № 349/2016г. по описа на
РУ-Мездра.
Ищецът твърди, че при процесното ПТП ударил главата си и получил
следните увреди: фрактура на носни кости, на лява зигоматична кост и на
латералната стена на лявата кухина, както и били избити зъбите му. Сочи, че
спешна медицинска помощ получил в МБАЛ Враца АД, а след това бил откаран в
УМБАЛСМП „Пирогов” АД, където била извършена оперативна интервенция под
местна анестезия. Твърди, че травматични увреждания са му причинили
изключителни болки и страдания, оказвайки интензивно негативно влияние върху
психиката му; че и до сега изпитва затруднения в говора, при хранене и дишане
3
през носа; че и към момента има затруднения в ежедневието си и търпи
неудобства от травмите.
В исковата молба се твърди, че към датата на ПТП за л.а. Фолксваген Голф е
имало валидно сключена застраховка ГО с ответника, поради което на
10.04.2017г. ищецът заявил пред ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за
заплащане на застрахователни обезщетения. Сочи се, че застрахователят не се е
произнесъл по претенцията. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати претендираните обезщетения.
В срока за отговор на исковата молба ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва
предявените искове. Сочи, че с оглед получените от ищеца травматични увреди
претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е силно
завишена. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, като твърди, че същият е пътувал без поставен предпазен колан и при
водач, който е управлявал автомобила с наличие на алкохол в кръвта над
допустимата норма.
С определение от 25.01.2018г. в производството по делото, по искане на
ответника е конституиран Н. К. Ш., като трето лице помагач на страната на ЗД
Бул Инс АД.
Застрахователното дружество е предявило против Н.Ш. обратен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 30 000 лева, предявен като частичен иск
от общо 130 000 лева с искане, в случай че съдът уважи претенцията по чл. 432
КЗ на Т.П. против ЗД Бул Инс АД, да бъде осъден ответникът по обратния иск
Н.Ш. да плати на дружеството изцяло сумата-главница, лихви и разноски, за
които дружеството е осъдено. Претендира и законна лихва от датата на
изплащането от негова страна на застрахователното обезщетение.
В срока за отговор ответникът по обратния иск Н.Ш. оспорва размера на
иска, като смята, че претенцията е силно завишена по размер.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 04.11.2016г. около 04,00 часа на път Е-79 в района на км 161+600, в
отсечката между гр.Враца и гр.Мездра, е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Фолскваген Голф” с рег. № ***, управляван от Н. К. Ш. и товарен автомобил
„Волво” с полска регистрация с прикачено полуремарке, при което на ищеца Т.Б.,
пътувал на предната дясна седалка в л.а. „Фолскваген Голф”, са причинени
телесни увреди.
Представено в първоинстанционното производство е споразумение между
прокуратурата и подсъдимия Н. К. Ш., одобрено с протокол от 30.03.2017г. от 2
наказателен състав на РС-Мездра по нохд №127/2017г., с което Ш. се е признал за
виновен в това, че на 04.11.2016 г., около 04,00 часа на път Е-79, км 161+600, в
отсечката между гр. Враца и гр. Мездра (след входа към гр. Мездра), при
управление на л.а.„Фолксваген Голф“ с рег. № *** нарушил правилата за
4
движение по пътищата-чл.5, ал.З т.1, чл.16 ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил на Т. П. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст и избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето, като деянието е извършено в пияно състояние и съставлява
престъпление по чл. 343, ал. З, пр. 1, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Според заключението на приетата в първоинстанционното производство
КСМАТЕ, изготвено от вещите лица доц. д-р инж. Д. Х. и доц. д-р Н. В.-
неврохирург, механизма на ПТП е следният: на 04.11.2016г. около 04,00 часа, в
тъмната част на денонощието по път Е-79 със скорост 86,9 км/час с посока от
Ботевград към Враца се движи л.а. „Фолскваген Голф” с рег. № ***, управляван от
Н.Ш.; лекият автомобил се движи продължително време в завой наляво, с радиус
по траекторията му 254,05 м, като на излизане от завоя водачът Ш. завърта волана
по-рязко и автомобилът губи своята устойчивост и се насочва наляво към
насрещната пътна лента. В същото време по нея със скорост 88 км/час се движи
товарна композиция Волво с полска регистрация и прикачено полуремарке, като в
района на км 161+600, в отсечката гр.Враца-гр.Мездра в пътната лента на
седловия влекач настъпва удар между двете превозни средства, като
първоначалният контакт е между предната дясна страна на лекия автомобил в
областта на двигателното отделение и предния ляв ъгъл на кабината на влекача.
Експертизата е установила, че след удара л.а.„Фолксваген Голф“ се е завъртял в
обратна на часовниковата стрелка посока и със задната си дясна страна е ударил
лявата страна на товарния автомобил, след което отново се завъртял и е спрял.
В заключението на КСМАТЕ е посочено, че в причинна връзка с ПТП
ищецът е получил: мекотъканна контузия на главата; мозъчно сътресение
(пострадалият няма спомен за случилото се); фрактура на носни кости; фрактура
на ябълчна кост двустранно; хемосинус максиларис; травматичен епистаксис
(кървене от носа); контузия с подкожен хематом в областта на ябълчна област,
вляво; разкъсно-контузна рана на горна устна вдясно. Вещото лице е обяснило, че
по своя медико-биологичен характер, описаните травми са причинили на
пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според д-р
В., за 10 - 15 дни ищецът е търпял спонтанни болки в лицевата област и при опит
за дъвкателна дейност, както и че за същия период е била нарушена дихателна
дейност през носа. Посочил е, че от претърпяното мозъчно сътресение вероятно
ищецът е изпитвал главоболие, гадене и световъртеж за 10 - 20 дни; разкъсно-
контузните рани, както и мекотъканните контузии са се възстановили за 7-10 дни,
а фрактурните промени при проведеното оперативно лечение са се възстановили
за 20 - 35 дни; дъвкателната дейност е била нарушена за период не по-малък от 20
дни, а дихателната дейност през носа за около 7 - 10 дни. Експертът е обяснил, че
общият оздравителен период е бил 30 - 40 дни. Вещото лице е посочило, че
описаните в епикризите в периода от 04.11. до 14.11.2016г. увреждания могат да
бъдат свързани и са в причинна връзка с пътния инцидент, а рентгеновата снимка
(ортопантомография), направена на 30.11.2016г. - 15 дни след ПТП и посочените в
представения по делото талон от д-р Д. с дата 09.03.2017г. експулсии на зъби (11,
42, 22), са почти четири месеца по-късно. Предвид това д-р В. е обяснил, че не
може да даде категорично заключение, че те са настъпили в причинна връзка с
процесното ПТП. В експертизата е обяснено също, че ищецът не се е явил за
личен преглед и по делото липсва информация за настоящото му здравословно
5
състояние, като предвид това и с оглед характера на описаните травматични
промени, лекарят е направил извод, че не се очаква да останат трайни увреждания.
Установено е, че описаните в приложените по делото фактури са свързани с
провеждане на оперативно лечение – остеозинтеза на двете ябълчни кости и са в
причинна връзка с проведеното лечение на причинените при ПТП травми, с
изключение на фактура № 260 от 30.11.2016г.
Вещите лица, изготвили КСМАТЕ са установили, че л.а. Фолксваген Голф,
произведен през 1998г., е бил фабрично оборудван с предпазни колани на всички
седалки. След като са съобразили механизма на ПТП, експертите са посочили, че
тъй като първоначалният удар е бил в предната дясна част на автомобила, в
резултат на инерцията, пътникът на дясната предна седалка, е ударил главата си в
предната дясна част на купето и това е довело до тежката лицева травма.
Обяснили са, че тъй като ударът не е страничен, поставеният предпазен колан би
предотвратил частично движението на тялото и главата на пътника напред и
удара му в купето. Обяснили са, че това от своя страна би ограничило степента на
увредата в областта на лицето, но то би предизвикало характерна гръдна травма и
следи от мекотъканна травма от колан в гръдната област, за наличието на каквито
липсват медицински данни. Направили са извод, че по време на инцидента
пострадалият е пътувал без поставен предпазен обезопасителен колан.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-токсикологична
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л. Н.-В. се установява, че наличието на
алкохол в кръвта на водача Ш. е била 1,82 промила. Обяснено е, че тази степен на
алккохолно опиянение външно се характеризира с умерено нарушена моторна
координация и рефлексия, завалена реч, забавен и нечленоразделен говор,
емоционална нестабилност, лесна уморяемост, забавени реакции, намалена
зрителна способност, неспособност за адекватно възприемане на околната среда,
като тези характеристика биха могли да бъда забелязани от друго лице, познаващо
добре водача.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства.
Свидетелката Г. Д. Б. - майка на ищеца, твърди, че със съпруга й разбрали по
телефона за инцидента, при който пострадал синът им. Спомня си, че след ПТП
той бил с обезобразено и подуто лице, а след преглед от лекар и направен скенер
лекарите обяснили на родителите, че е със счупен нос и скули, изместена долна
челюст и липса на зъби. Сочи, че било проведено оперативно лечение за
поставяне на импланти под очите и за наместване на челюстта. Твърди, че
лекарите забранили на ищеца да гледа телевизия и да стои на светло. Сочи, че
първия месец и половина синът й не можел да се храни нормално, а само със
сламка и че около 6 месеца си стоял само в къщи. Твърди, че след свалянето на
ластиците, които фиксирали челюстта, се наложило повторна операция, защото се
установило, че челюстта не е зараснала правилно. Свидетелката поддържа, че
след ПТП Т. плачел постоянно, получавал нервни кризи, започнал да заеква,
изгубил желание за среща с други хора, изпитвал притеснения, че няма зъби и не
може да говори, страдал и че в горната част на главата вече нямал коса заради
раните от стъкла. Твърди, че от инцидента са останали белези по лицето и главата.
Свидетелката сочи също, че момчето, което направило катастрофата бил техен
съсед, че се познават със сина й отдавна и че заедно са израснали.
6
Не се спори по делото, че към 04.11.2018г. за л.а. Фолксваген Голф с рег. №
*** е имало валидно сключена застраховка ГО със ЗД Бул Инс АД и че на
10.04.2017г. ищецът е сезирал застрахователното дружество с искане да му бъдат
платени обезщетения за причинените в резултат на ПТП неимуществени и
имуществени вреди.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Със сила на пресъдено нещо е решен спорът между страните за наличието на
предпоставките на чл. 432, ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на ответника ЗД
„Бул Инс” АД - застраховател на деликвента Н.Ш. - водач на л.а. „Фолксваген
Голф”, спрямо увредения ищеца, а именно: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди; наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на
противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите-управление на
МПС в нарушение правилата на ЗДвП, вменяващи задължение на водачите на
МПС да не навлизат и да не се движат в насрещната пътна лента, когато платното
за движение има две ленти за движение и непрекъснато да контролират МПС
което управляват; причиняване на ПТП и телесни увреждания на ищеца;
вредоносен резултат-причиняване на неимуществени вреди на пострадалия-болки
и страдания от настъпилите увреждания и имуществени вреди-разходи за лечение
на получените травми; причинна връзка между противоправното деяние и
вредоносния резултат; виновност на дееца, установени с влязлото в сила
споразумение, одобрено от наказателния съд; надлежно сезиране на
застрахователя с искане за изплащане на обезщетение за вреди, причинени от
ПТП.
Това е така, тъй като решението на СГС е влязло в сила, в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено, на основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86
ЗЗД да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 21 000 лева
и за имуществени вреди в размер 4 269,79 лева, причинени при ПТП на
04.11.2018г., ведно със законната лихва.
Спорът пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивната
жалба на ищеца е за справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди, което му се дължи и съпричинил ли е той настъпването на вредоносния
резултат, пътувайки без поставен предпазен колан и съгласявайки се да пътува с
алкохолно повлиян водач.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията,
7
дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).
За да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени
вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на
причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер,
установен от КСМЕ и от останалите приети писмени доказателства - мекотъканна
контузия на главата; мозъчно сътресение (пострадалият няма спомен за случилото
се); фрактура на носни кости; фрактура на ябълчна кост двустранно; хемосинус
максиларис; травматичен епистаксис (кървене от носа); контузия с подкожен
хематом в областта на ябълчната област, вляво; разкъсно-контузна рана на горна
устна вдясно и избиване на зъби; вида и продължителността на проведеното
лечение и свързаните с това ограничения за пострадалия-общо 11 дни болнично
лечение с проведени две оперативни интервенции-за стабилизация с титаниева
плака и винтове на скулните кости и поставяне на междучелюстна фиксация за
обездвижване на горната челюст и домашно-амбулаторно; продължителността на
лечебния и възстановителен период, установена от КСМЕ - общо за около 40 дни.
САС съобрази и установените от СМЕ и гласните доказателства интензитет на
търпените болки и страдания, както и обстоятелство, че по време на лечебния и
възстановителен период ищецът е изпитвал затруднения при дишане, хранене и
говорене, че е бил затруднен в елементарното си битово обслужване и че е имал
необходимост от чужда помощ. Съдът взе предвид също изводите на вещото
лице-медик, че с оглед характера на травмите и проведеното лечение, не се
очакват трайни негативни последици от уврежданията за живота и здравето на
ищеца. САС съобрази установените по делото негативни преживявания на ищеца
след процесния пътен инцидент и промяната в психическото му състояние след
ПТП, установени от обсъдените гласни доказателства.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 20 -
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 04.11.2016г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори
съставът на САС намира, че сумата 35 000 лева би обезщетила справедливо
ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Не се спори по делото, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент и
получените в резултат на него травматични увреди ищецът е направил разходи за
лечение в общ размер 7 116,32 лева, които следва да бъдат обезщетени.
По въпроса за съпричиняването:
Предмет на въззивна проверка са своевременно релевираните от
застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца, с твърдения, че същият е пътувал без поставен колан и се е съгласил да
се качи в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач.
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя,
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която
го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД
не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по
8
несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Безпротиворечиво съдебната практика приема, че
обстоятелството, че пострадалият пътник не е ползвал предпазен колан, не е
достатъчно, за да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като намаляването
на обезщетението за вреди е допустимо, само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако
по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
В разглеждания случай съдът кредитира обсъденото заключение на
КСМАТЕ, прието от първата инстанция, тъй като същото е съобразено изцяло с
данните по делото-с установения механизъм на произшествието, с констатираните
деформации по автомобилите и с характера и вида на телесните увреждания на
ищеца, обосновани, непротиворечиви и логични са изводите на експертите и не
почиват на вероятности и предположения. Посочи се вече, че според
категоричния извод на вещите лица пострадалият е пътувал на предната дясна
седалка без поставен предпазен колан, с който процесният автомобил е бил
оборудван. Категоричен извод е направен и, че ако Б. е бил с правилно поставен
предпазен колан, частично би се предотвратило движението на тялото и главата
му и би се намалила степента на увреждането, получено от удара на главата в
предната дясна част на купето. Предвид това, съставът на САС намира, че ищецът
е съпричинил настъпването на вредоносния резултат, като е пътувал в автомобила
без поставен предпазен колан, поради което това възражение на застрахователя е
основателно.
САС напълно споделя извода на състава на СГС, че възражението на
ответника за съпричиняване, изразяващо се в това, че Т.Б. е допринесъл за
собственото си увреждане, приемайки да пътува с алкохолно повлиян водач, също
е основателно. Анализът на обсъдените писмени доказателства, както и
заключението на токсикологичата експертиза, водят до извод, че към момента на
инцидента наличието на алкохол в кръвта на водача Ш. е било 1,82 промила.
Установено е, че тази степен на алкохолно опиянение външно се характеризира с
нарушена моторика и координация, завалена реч и нечленоразделен говор, със
забавени реакции и др., които както е посочила експертът В., биха могли да бъдат
забелязани от друго лице. Установява се от показанията на свидетелката Б., че
водачът на лекия автомобил и ищецът са отраснали заедно, тъй като са съседи и се
познават от деца. По делото не се твърди, нито се установява, пострадалият ищец
да е бил психически или емоционално незрял, нито да е бил неспособен да
разбира и ръководи постъпките си, за да се приеме, че същият не е знаел за
установената в закона забрана за управление на МПС след употреба на алкохол и
влиянието, което алкохолът оказва, както и да не е могъл да забележи описаните
външни прояви на алкохолно опиянение при 1,82 промила алкохол в кръвта на
Ш.. Ищецът, качвайки се и пътувайки в автомобил, управляван от алкохолно
повлиян водач, макар да не е допринесъл за възникване на самото ПТП, е
допринесъл за настъпване на собственото си увреждане, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Рисковото поведение - пътуване с превозно
средство, управлявано от алкохолно повлиян водач, е проява на съзнателния и
свободно формиран избор на пострадалия, на който е бил известен този факт или
който е могъл да предвиди, при проявена нормална дължима грижа. Именно
9
поемането на този предвидим и реално очакван риск или неговото неоправдано
игнориране е поведение, представляващо обективен принос, който е
противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от
реализираното ПТП. Предвид изложеното съдът намира, че в случая Т.Б.,
поемайки риска да пътува в превозно средство, управлявано от алкохолно
повлиян водач, което обстоятелство е могъл да предвиди, при проявена нормална
дължима грижа, е допринесъл за настъпването на собственото си увреждане. ( В
този смисъл т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС).
По тези съображения САС намира, че това възражение за съпричиняване е
категорично доказано, поради което е и основателно.
Въззивният съд след като съобрази механизма на ПТП, поведението на
водача на лекия автомобил и пътуващия на предната дясна седалка ищец,
нарушението на правилата за движение по пътищата на всеки един от тях и
отражението на тези нарушения за настъпването на вредоносния резултат, намира,
че приносът на пострадалия за това, че е пътувал без поставен предпазен колан и с
водач, който е употребил алкохол, следва да бъде определен на 40%. Предвид
това, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
уважен до сумата 21 000 лева, а искът за плащане на обезщетение за
имуществени вреди до сумата 4 269,79 лева.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС в обжалваните части
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. САС намира за
основателно своевременно направеното възражение от процесуалния
представител на жалбоподателя ищец за прекомерност на претендираното от
въззиваемия ответник адвокатско възнаграждение. От представения във
въззивното производство договор за правна защита и съдействие се установява, че
застрахователното дружество е уговорило и платило възнаграждение в размер по
3 500 лева с начислен ДДС. На първо място, съдът съобрази, че процесуалните
действия, извършени от адвокатите на ответника-застрахователно дружество се
изразяват единствено в изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба.
Съдът отчете, на следващо място, фактическата и правна сложност на спора,
пренесен пред тази съдебна инстанция, както и обжалваемия материален интерес
и намира, че възнаграждението следва да бъде намалено до сумата 1280 лева без
ДДС или до сумата 1530 лева с начислен ДДС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261288 от 25.11.2020г., постановено по гр.дело №
12461/2017г. на Софийския градски съд, ГО, 16 състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Т. П. Б. да плати на ЗД „Бул Инс“
АД разноски за въззивното производство – адвокатско възнаграждение в размер
10
1530 лева с начислен ДДС.
Решението на САС е постановено при участието на Н. К. Ш.-трето лице
помагач на страната на ответника ЗД „Бул Инс“ АД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11