Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078 20.08.2020 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16300 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, чрез пълномощника си юрк. Д. е предявил
против И.В.С., ЕГН **********,***, иск за признаване на установено, че
ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № 10222/ 2019 г. на ПдРС, със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, суми за
начислена топлинна енергия, както следва: 344,09 лв. главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
ГР. П., ж.к. „Т.“ ****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., както и сумата
от 42,45 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
04.07.2017 г. – 18.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019г. до пълното й
изплащане.
В
исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по
смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава
лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия
на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. П., ж.к. „Т.“
****, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да
заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на
задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната
лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на
топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на
ответника, а търговецът за дялово разпределение на топлинна енергия е
разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация на стойност 344,09 лв. през периода 01.05.2017 г. –
30.09.2018 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се
дължала и сумата от 42,45 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода 04.07.2017 г. – 18.06.2019 г. Ответникът не изпълнил задълженията си
да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по
частно гр. дело № 10222/2019 г. на ПдРС, І гр. състав, била издадена заповед №
5666/20.06.2019 г. по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо
75 лева /в т.ч. 25 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско
възнаграждение/. Заповедта била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции
в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 19.06.2019
г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото
производство.
В
срока по чл. 131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил отговор
на исковата молба. Счита исковата молба за частично недопустима, а по същество
– изцяло неоснователна. Твърди, че ответникът не е собственик на процесния
имот, респ. не е единствен такъв и в тази връзка не дължи плащане на
начислената топлинна енергия, респ. не дължи плащане на цялата стойност на
разпределената енергия. Твърди, че процесният имот не е топлоснабден, което
прави неоснователна претенцията на ищеца. В процесния имот няма монтирани
отоплителни тела, което обстоятелство е от съществено значение относно
разпределението на топлинната енергия, дори да се приеме, че сградата и имота
са топлоснабдени. Твърди, че ответникът няма непогасени задължения към ЕВН
България Топлофикация ЕАД, поради което искът се явява неоснователен. Моли за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и недоказана.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложеното ч.гр.д.
№10222/2019 г. на ПдРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за следните
суми за начислена топлинна енергия: 344,09 лв. главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в
ГР. П., ж.к. „Т.“ ****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2018 г., както и сумата
от 42,45 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода
04.07.2017 г. – 18.06.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 19.06.2019г. до пълното й
изплащане и разноските по заповедното по производство в общ размер на 75 лева.
Заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на
вземането си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Като писмени
доказателства по делото са приети договор за покупко-продажба на жилище,
сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 30,10,1981 г., декларация по чл. 14 ЗМДТ, ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация Пловдив” ЕАД.
В настоящото производство е приета
съдебно- техническа експертиза, по която в.л. е дало заключение, че
разпределението на начислената на абоната топлинна енергия е извършено съгласно
утвърдена методика. За процесния период в имота на ответника е доставена ТЕ за сградна инсталация –1,28114 MWh и за отопление- 1,65718
MWh. БГВ не е
начислявана.
Прието е заключение и на съдебно-
счетоводна експертиза, която е установила, че стойността на количеството консумирана
топлинна енергия от абоната за процесния период възлиза на сумата от 306,22 лева,
а лихвата за забава- на 32,66 лева. На
23,10,2019 г. ответникът е заплатил сумата от 50 лв. , с която са погасени
37,87 лв. – главница и 12,13 лв. – лихви.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Според нормата на чл. 150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни
общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила
след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-
продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се
установява съществуването на облигационна връзка между страните.
На следващо място, според чл. 153 ал.
1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно
право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. Видно от
приетите по делото писмени доказателства – нотариален акт, декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия. В заключението на СТЕ
изрично се отбелязва, че за процесния период абонатната станция е работила и
обслужвала сградата, в която се намира имотът на ответника, като там е
доставяна топлинна енергия (ТЕ) разпределена като сградна инсталация и за
отопление. БГВ не е начислявана. Няма разлика между ТЕ начислена на абоната с
това, което следва да му бъде разпределено съгласно техническите нормативните
изисквания. Методиката е спазена.
Заключението му не е оспорено, няма основание същото да не се кредитира,
доколкото експертът е отговорил обективно и компетентно на поставените му
задачи.
Общото консумирано количество топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за горещо водоснабдяване
и за отопление, съобразно чл.140а ЗЕ. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2
ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 145, ал. 3 ЗЕ.
Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и др.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 ЗЕ и
чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти, но и ограждащите стени на
имотите, подове, тавани и т.н., т. е. налице е топлообмен, в резултат на който
се повишава температурата в цялата сграда. Ето защо, всички собственици на
имоти, находящи се в сграда-етажна собственост следва да участват в
разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, без
оглед на това каква част от тази енергия се използва за отопляване на
собствения му имот. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6
ЗЕ, според която потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.
Освен това Съда на Европейския съюз по
съединени дела № С-708/17 г. и С-725/17 г. прие, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка с член 5,
параграфи 1 и 5 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на
търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО
на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и
на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на
Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва да се тълкува в
смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците
на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не
са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Член 13, параграф 2 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното
потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на
Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и
2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда, че в
сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за
сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата
пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Ето защо
предявения иск е доказан по основание.
Конкретният размер на задълженията на
абоната се установява от в.л. по ССчЕ, което изчислява доставеното количество
ТЕ, включващо сградна инсталаци и за
отопление, на база данните от СТЕ, тези, предоставени от ищеца и нормативно
определените цени на услугата. В.л. сочи, че в хода на процеса ответникът е
заплатила част от претендираните от ищеца суми,
а именно 50 лв.
Разпоредбата
на чл. 235, ал. 3 ГПК, предвижа, че съдът трябва да вземе предвид и фактите
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Поради това предявения от ищеца иск се явява частично основателен, тъй като
ответникът е изпълнил част от претендираните от ищеца суми , като непогасени са
останали следните задължения 306,22 лв., представляваща главница за периода от 01.05.2017 г. до
30.09.2018 г. и 32,66 лв. – лихва за периода от 04,07,2017 г. до 18,06,2019 г.,
за които суми предявения иск е основателен, като за разликата над уважения до
пълно претендирания размер следва да се отхвърли, като неоснователен.
Досежно
разноските по заповедното производство, съдът намира следното. Отговорността
за разноските по делото е задължението на едната страна да плати направените
разноски на другата страната, в чиято полза съдът е решил делото. Фактическият
състав, от който отговорността за разноски се поражда, включва следните
предпоставки: неоснователно предизвикан правен спор; реално направени разноски,
причинени от водене на дело по повод на този спор и своевременно направено
искане за присъждането им.
Уважаването на искането на ищеца за разноски е
обусловено от основателността на главната претенция. В разглеждания случай по
делото се установява, че след депозиране на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 19,06,2019 г. и след издаването на самата заповед за изпълнение на парично
задължение №5666/20.06.2019 г. по чл. 410 ГПК, ответникът е погасил част от своите задължения. Извършеното от
ответника доброволно изпълнение представлява извънсъдебно признание с
конклудентни действия на главното вземане. Доколкото признанието представлява
изявление за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира като годно
доказателствено средство, достатъчно да обуслови извод за съществуване на
вземането за главницата и мораторната лихва към момента на издаване на заповедта
за изпълнение.
Отделно от това съдът намира, че неплащането в срок
на дължимото и изискуемо главно вземане от стана на ответника е причина за
иницииране на производството по ч.гр.д.
№ 10222/2019 г. на ПдРС и
извършването на разноски за същото.
Искането за присъждане на сторените в заповедното
производство разноски е своевременно направено и е подкрепено с надлежни
доказателства за реалното им извършване, поради което се явява основателно до
пълния заявен размер от 75 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса от 25
лева и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
По
отношение на разноските:
Тъй като ответникът с поведението си е
станал причина за завеждане на делото – подал е възражение, извършил е частично
плащане на задължението си след завеждане на делото, поради което съдът намира,
че са налице основанията на чл. 78 ал. 2 ГПК, тълкувани по аргумент на
противното и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
за настоящото производство, които са направени- внесена държавна
такса в размер на 75 лева, 250 лева- депозит за вещи лица, 150 лв. – депозит за
особен представител и юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 100 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.В.С., ЕГН
**********,***, ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37,
следните суми за начислена топлинна енергия: главница в размер на 306,22 лв., представляваща стойност на
топлинна енергия доставена в обект на потребление, находящ се в гр. П., ж.к.
„Т.“ ****, за периода от
01.05.2017 г. до 30.09.2018 г.,
като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 344,09 лв. –
отхвърля предявения иск като неоснователен,
сумата от 32,66 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 04.07.2017 г. до 18.06.2019 г., като за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 42,45 лв. – отхвърля
предявения иск като неоснователен,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 19.06.2019 г. до пълното
й изплащане.
ОСЪЖДА И.В.С., ЕГН **********,***, да
заплати на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, направените по
делото разноски в размер на 575 лева и
сумата от 75 лева, представляваща разноски
по частно гр. дело № 10222/ 2019 г. на ПдРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала!
РЦ