Присъда по дело №419/2021 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 60 от 14.12.2021 г.
по НОХД № 419/2021 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу В. Г. В. от с.О., общ.Т., обл.Я., за
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 15.05.2020 г. в
гр.Кърджали.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа
обвинението срещу подсъдимия. Намира за доказано, че същият е извършил
деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Безспорно се
установило, че на паркинга пред супермаркет „Б.“ се случил инцидент,
предизвикан от св.Ю.Л.-пострадал в настоящото производство. Независимо
от това, според психиатрично-психологичната експертиза подсъдимият не бил
извършил деянието в състояние на афект. По делото се установило, че В.В.
взел дървена пръчка, с която ударил св.Л.. Ударът попаднал в областта на
главата му и в областта на лявата ръка, при което се получило процесното
увреждане. Прокурорът намира обвинението за доказано и от назначената
съдебномедицинска експертиза. До извода, че телесната повреда е причинена
в резултат на удара с пръчката водели многобройните косвени доказателства,
а именно показанията на разпитаните полицейски служители, които първи се
отзовали на местопроизшествието. Пред тях св.Л. заявил, че бил ударен с
дървена пръчка в областта на ръката. В подкрепа на обвинението били и
показанията на другите разпитани по делото свидетели. Безспорно се
установило, че нямало друго лице, което да е съпричастно към нанесената
средна телесна повреда на пострадалия, както и че счупването на малкия
пръст на лявата ръка възникнало след нанесен удар от страна на подсъдимия.
Прокурорът пледира при определяне на наказанието на В.В., съдът да вземе
предвид чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и
младежката възраст. Затова моли на същия да бъде наложено наказание при
условията на чл.55, ал.1, т.2 от НК, а именно „пробация“ с първите две
задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца. На подсъдимия
следвало да се възложат и разноските по делото.
Подсъдимият В. Г. В. не се признава за виновен по предявеното
обвинение, но дава обяснения за случилото се на процесната дата и място.
Твърди, че не е извършил нищо, с което да е виновен и моли да бъде
оправдан.
Защитникът на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като
нито един свидетел не посочил В. да е извършител на дянието. Макар по
делото да имало 6 преки очевидци на случая, прокурорът призовавал за
постановяване на осъдителна присъда само върху косвени доказателства.
Нямало нито едно пряко доказателство, че подсъдимият е извършил
престъплението, нямало и косвени такива. В.В. бил пострадалият в случая, а
1

агресорът – този, чийто интереси защитавало държавното обвинение. Именно
последният налетял на бой, тръгнал да удря и да бие. Изобщо не било
установено твърдяното от прокурора обстоятелство, че подсъдимият е взел
дървена пръчка и ударил Ю.Л. по главата и ръката. Категорично нямало
данни и за умисъл в поведението на подсъдимия, нито пряк, нито евентуален.
Тъй като нямало доказателства В.В. да е извършил деянието, защитата моли
същият да бъде оправдан.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В. Г. В. е роден на ******* г. в гр.Д., обл.К., с постоянен
адрес с.О., общ.Т., обл.Я., български гражданин, неженен, със средно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри
характеристични данни.
На 15.05.2020 г. вечерта, след 21.00 часа, подсъдимият В.В. и св.Б.М.
отишли пред магазин „Б.“ в гр.Кърджали с лек автомобил „М.“. Автомобилът
се управлявал от св.М., а подсъдимият пътувал на предната седалка до него.
По същото време там се намирали и свидетелите Ю.Л. и Т.М., които се
движели с управляван от последния лек автомобил марка „Ф.Г.“. Докато
паркирали пред магазин „Б.“, между водачите на посочените два автомобила
възникнал конфликт за отнето предимство. Първоначално спорът бил само
словесен, като двете страни разменили реплики помежду си, но след това
конфликтът прераснал и във физически. Св.Ю.Л. слязъл от автомобила
„Ф.Г.“, като носел в ръка дървена пръчка с дължина 71 см. Той се насочил
заплашително към колата, в която се намирали В.В. и св.Б.М., а след него
вървял и св.Т.М.. Подсъдимият слязъл от автомобила „М.“ и се опитал да
отдалечи св.Ю.Л., при което последният му нанесъл силен удар по главата с
дървената пръчка. Вследствие на удара, който получил в областта на главата,
подсъдимият В. загубил равновесие и паднал на земята на колене, но след
това се изправил. Междувременно св.Б.М. също слязъл от автомобила „М.“ и
се опитал да вземе дървената пръчка от св.Ю.Л., но безуспешно. Последвал
втори удар от страна на Ю.Л., който този път бил насочен към св.Б.М..
Св.Ю.Л. замахнал с дървената пръчка към Б.М., при което му нанесъл удар в
областта на лявата ръка. Веднага след това св.Л. побягнал в посока към
близкия хипермаркет „К.“, като в ръката си продължавал да носи и дървената
пръчка. На бордюр до паркинга на магазин „К.“ той се спънал и паднал по
лице на земята, изпускайки пръчката. В този момент св.Л. бил застигнат от
В.В. и св.Б.М.. Подсъдимият взел от земята дървената пръчка и с нея ударил
Ю.Л. няколко пъти в областта на главата, след което хвърлил пръчката.
Св.Б.М. също посегнал физически на Ю.Л., като му нанесъл удари с юмруци
и ритници по главата, тялото и крайниците. После подсъдимият и св.М.
тръгнали да се връщат към магазин „Б.“. Докато вървели, Ю.Л. ги замерил с
дървената пръчка, но не успял да ги удари. През това време св.Т.М. свалил от
багажника на автомобила си метален предмет, наподобяващ релса и се
насочил към посоката на подсъдимия и св.Б.М.. В този момент обаче на
2

паракинга до магазин „Б.“ дошъл полицейски автопатрул в състав
свидетелите Р.П. и Е.Н., които извършвали обход в района. Затова св.Т.М.
оставил металния предмет. Подсъдимият В.В. и св.Б.М. отишли до
полицейските служители и съобщили, че били нападнати от две лица с
бухалка и метален предмет. Самоличността на тези две лица също била
установена, а именно свидетелите Ю.Л. и Т.М.. На място пристигнал и друг
екип полицейски служители – свидетелите С.О., С.М. и С. Р.. Те извършили
проверка и установили участниците в конфликта. С протокол за доброволно
предаване св.Т.М. предал на полицейския служител С.О. 1 бр. дървен сап и 1
бр. метален багажник за автомобил. Впоследствие и четиримата участници в
конфликта били освидетелствани в СПО-Кърджали, а подсъдимият В.В. и
свидетелите Б.М. и Т.М. били задържани по реда на ЗМВР за срок до 24 часа.

Според заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 70/2020 г., Ю. А. Л. на
инкриминираната дата е получил следните увреждания: счупване в основата
на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка; разкъсно-контузна рана на
главата; охлузвания на кожата на лицето и крайниците. Описаните
увреждания са получени при действието на твърд тъп предмет и добре
отговарят да са възникнали по начина, съобщен от пострадалия. Счупването
на първата фаланга на петия пръст на лявата ръка добре отговаря да е
възникнало при удар с твърд тъп предмет /дърво/, така, както съобщил Ю. А.
Л.. Останалите описани травматични увреждания са възникнали при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - падане върху или удари с
такъв предмет. Счупването в основата на първата фаланга на петия пръст на
лявата ръка е довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
около един-един и половина месеца, при обичаен ход на оздравителния
процес. Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани
травматични увреждания са причинили болка и страдание. При разпита в
съдебно заседание, вещото лице уточнява, че счупването в основата на
първата фаланга на петия пръст на лявата ръка може да се получи, както от
нанесен удар с твърд предмет, така и само от падане на земята. Не е възможно
с категоричност да се разграничат тези два механизма, като и при двата
изпитаната болка възниква веднага. По-голяма е вероятността от падане да е
настъпило счупването, поради факта, че в областта на първата фаланга на
пети пръст няма дебела обвивка на костта. Затова, ако там се нанесе удар с
твърд тъп предмет, по-вероятно е освен счупването, да има и рана, т.е.
разкъсване на кожата в областта на меките тъкани, а такава рана не е
установена. От удар с ритник също може да се причини счупването на пръста
на лявата ръка. Относно разкъсно-контузната рана, вещото лице сочи, че е с
локализация в теменната област на главата и по-вероятно е да е получена при
удар с твърд тъп предмет. Охлузванията на кожата на лицето и крайниците
също може да се получат при падане, тъй като тогава са достъпни за действие
3

на твърд тъп предмет.
От назначената на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 69/2020 г. се установява, че подсъдимият В.
Г. В. на инкриминираната дата е получил следните увреждания: разкъсно-
контузна рана, кръвонасядане и охлузвания на кожата на главата и
крайниците. Описаните увреждания са получени при действието на твърд тъп
предмет и по време и начин е възможно да са възниткнали, както съобщил В.
– при удар с дървен прът /бухалка/. Охлузванията на кожата на долните
крайници са възникнали при тангенциалното действие на твърд предмет и
добре отговарят да са получени при падане върху такава повърхност.
Разкъсно-контузната рана на главата е довела до разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите описани травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Видно от назначената комплексна съдебна психиатрично-психологична
експертиза № 70/2020 г., подсъдимият не се води на учет в ДПБ-Кърджали и
не страда от психиатрично заболяване, вкл. и такова, пречещо му да участва в
наказателния процес и да носи наказателна отговорност. Към момента на
извършване на деянието и към датата на експертизиране той бил със запазени
базови способности да разбира свойството и значението на извършеното,
както и да ръководи постъпките си. Не се установяват данни за кракотрайно
или продължително разстройство на съзнанието. От направените
психиатрични и психологични изследвания, проучване на анамнезни данни,
не се установяват данни В.В. да е бил в състояние на физиологичен афект
/състояние на силно раздразнение/ към момента на нанасяне на удари на Ю.
А. Л., предизвикано от последния. В личностовото развитие и структура не се
установява клинична психопатология. Съответни за възрастта и придобития
житейски опит са интересите и насочеността на личноста, уменията за
решаване на проблеми в различни области на живота и ефективния живот и
самоконтрол на подсъдимия. Същият може да участва в наказателния процес
и не страда от психически недостатък, който да му пречи да се защитава сам.
Срещу Ю. А. Л. също било образувано и проведено наказателно
производство за причинена на процесната дата и място средна телесна
повреда на Б. Р. М., изразяваща се в счупване на четвъртата дланна кост на
лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на лявата ръка за
повече от един месец.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
съвкупния анализ на гласните и писмени доказателства по делото, а именно:
частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие; показанията на свидетелите Т.М., Р.П., Е.Н., С.О., С.М. и С. Р.,
дадени на съдебното следствие; показанията на свидетеля Ю.Л., дадени в хода
на съдебното следствие и тези от досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Б.М.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
4

прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; показанията на свидетеля Е.м.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК; показанията на свидетеля Г.М.,
дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК; заключение на вещото лице по
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по
писмени данни № 70/2020 г.; заключение на вещото лице по назначената на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни
№ 69/2020 г.; заключение по назначената на досъдебното производство
комплексна съдебна психиатрично-психологична експертиза № 70/2020 г.;
Протокол за разпознаване на лица от 19.05.2020 г., ведно с фотоалбум-3 бр.;
Протокол за разпознаване на лица от 27.05.2020 г., ведно с фотоалбум-2 бр.;
Протокол за разпознаване на лица от 20.05.2020 г., ведно с фотоалбум-2 бр.;
Протокол за разпознаване на лица от 28.05.2020 г., ведно с фотоалбум-2 бр.;
Съдебномедицинско удостоверение № 64/2020 г.; Протокол за доброволно
предаване от 15.05.2020 г.; Протокол за доброволно предаване от 16.05.2020
г.; Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.05.2020 г., ведно с
фотоалбум; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.05.2020 г.-4бр.;
Постановление на РП-Кърджали от 08.02.2021 г. за отделяне на материали от
досъдебно производство; Справка за съдимост на подсъдимия;
Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите
писмени доказателства, приети по делото.
Еднопосочни са показанията на разпитаните свидетели Б.М., Г.М., Е.м.,
Ю.Л. и Т.М. относно обстоятелството, че на 15.05.2020 г. на паркинга пред
магазин „Б.“ в гр.Кърджали е възникнал конфликт. Няма спор и за това кои са
били участниците в конфликта, а именно Ю.Л. и Т.М., от една страна, и
подсъдимия и Б.М., от друга страна. Свидетелите Б.М., Г.М. и Е.м.
установяват, че подсъдимият и Б.М. първи са били нападнати от Ю.Л., който
още от автомобила слязъл с дървен прът. С този дървен предмет св.Л. нанесъл
удари на подсъдимия и на Б.М.. Подсъдимият бил ударен по главата, а св.Б.М.
– по ръката, която после се установило, че е счупена. Прочее, фактът, че В.В.
и Б.М. са били ударени от св.Л. не се отрича и от самия него. След като
посегнал физически на подсъдимия и св.М., Ю.Л. тръгнал да бяга с дървената
пръчка в ръка. Стигайки до паркинга на магазин „К.“, той се спънал на
бордюра и паднал по лице на земята, но бил застигнат от подсъдимия и св.М..
Б.М., Г.М., Е.м. и Ю.Л., в прочетените от досъдебното производство
показания, възприети от настоящата инстанция като най-близки до
процесната дата, свидетелстват, че след като Л. бил настигнат, той също
понесъл удари. Самият пострадал Ю.Л. твърди, че по-високият /подсъдимият/
взел дървото от земята и го ударил два пъти по главата, вдигнал ръце да се
предпази, но ударите продължили. В това време и шофьорът /Б.М./ го удрял с
ръце и крака по цялото тяло, глава и крайници. Св.Б.М. в съдебно заседание
признава, че заради яда и болката, ударил Л. с юмрук и ритник. Същото е
5

посочил и в показанията си на досъдебното производство, но освен това е
заявил, че и подсъдимият В. взел дървения прът от земята и нанесъл един
удар по главата на св.Л.. Е.м. свидетелства, че е видял как подсъдимият
ударил веднъж Ю.Л. с дървен прът, но не знаел по коя част на тялото. Б.М.
също ударил един път пострадалия Л., с крак. Следващият очевидец на
събитията е св.Г.М., който сочи, че когато Ю.Л. паднал, първи го застигнал
подсъдимият и го ритнал няколко пъти с крак. Коментираните показания на
свидетелите, които пресъздават различни моменти от хронологията на
събитията, в зависимост от това какво са възприели, установяват несъмнено,
че удари на пострадалия Л. са били нанесени, както от подсъдимия В., така и
от Б.М.. Свидетелите Р.П. и Е.Н. са полицейските служители, които на
15.05.2020 г. вечерта първи са посетили местопроизшествието в района на
магазин „Б.“ в гр.Кърджали. Те поясняват, че правели обход в този район,
когато дошли подсъдимият и св.Б.М. и съобщили, че две лица от мъжки пол
ги нападнали с бухалка и метален предмет. Тези две лица били установени, а
именно Ю.Л. и Т.М.. Свидетелите П. и Н. докладвали на ОДЧ и на място
пристигнали служители от охранителна полиция, които продължили работа
по случая. Това са свидетелите С.О., С.М. и С. Р., които също са посетили
местопроизшествието и извършили проверка. Те установяват какво са
заварили на мястото на инцидента и какви действия са провели, като най-
обстоятелствен и последователен, предвид изминалия период, е св.С.О.. Той
посочва, че разговаряли с лицата и разбрали, че е станало спречкване заради
отнето предимство. Спречкването било между Ю.Л. и Т.М., и момчетата от
страна на подсъдимия. Всички имали наранявания, като В. бил с нараняване
по главата и обяснил, че е ударен с дървена бухалка. Такава дървена бухалка
действително имало на място, както и метална пръчка. Ю.Л. също бил ударен
по тялото и ръката, и казал, че е бит от подсъдимия и другото момче /Б.М./.
Впоследствие всички били закарани в Районното управление за изясняване на
случая. Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя до известна
степен и от обясненията на самия подсъдим, който не оспорва факта, че на
15.05.2020 г. вечерта се е намирал на паркинга пред магазин „Б.“ в
гр.Кърджали. В.В. не оспорва и обстоятелството, че по същото време и място,
той и св.Б.М. са имали пререкание с Ю.Л.. Отрича обаче да му е нанасял
удари с дървен предмет. Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия в
тази им част, тъй като се опровергават от обсъдените по-горе и приети
доказателства по делото.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
На подсъдимия В. Г. В. е повдигнато обвинение за престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за причиняване на средна телесна
повреда. Обект на престъплението са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Средната телесна
повреда е увреждане на здравето, което нарушава физическата цялост на
6

организма и засяга нормалните функции на неговите тъкани и органи. От
субективна страна престъплението може да бъде извършено само умишлено.
Според настоящата инстанция В.В. от обективна и субективна страна не е
осъществил състав на престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, така, както
е описано в обвинителния акт. По делото липсват доказателства, от които да
се направи извод, че именно той на процесната дата и място е причинили на
пострадалия Ю.Л. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
първата фаланга на петия пръст на лявата ръка, довело до трайно
затрудняване на движението на лявата ръка за повече от един месец. Не се
установи подсъдимият да е извършил описаните в обвинителния акт действия
по отношение на телесната неприкосновеност на Ю.Л. - да го е ударил с
дървена пръчка в областта на петия пръст на лявата ръка. Доказателствата по
делото сочат, че действително е имало физическо нападение над пострадалия
Л., но автори на това нападение са били и В.В. и св.Б.М.. Установи се, че и
двамата са нанасяли удари на Ю.Л. – подсъдимият по главата с дървена
пръчка, а Б.М. – с юмруци и ритници по главата, тялото и крайниците. На
следващо място, пострадалият Л. е паднал на земята по лице, още преди да
бъде застигнат и ударен. Вещото лице, изготвило съдебномедицинската
експертиза установява, че въпросното счупване на първата фаланга на петия
пръст на лявата ръка, можело да се получи, както от нанесен удар с тдвърд
предмет, така и само от падане на земята. Не било възможно с категоричност
да се разграничат тези два механизма, като и при двата изпитаната болка
възниквала веднага. От удар с ритник също можело да се причини процесното
счупване. При така установените обстоятелства, възможните начини Ю.Л. да
е получил инкриминираното телесно увреждане са повече от един, като не
всички са свързани с поведението на подсъдимия. Това увреждане може
действително да е следствие от нанесен удар от В., но може да се дължи и на
други напълно реални в случая причини – удар, нанесен от св.Б.М., или пък
да е настъпило при падането на пострадалия Л. върху твърда повърхност.
Извършената съдебномедицинска експертиза по отношение на пострадалия,
установява вида и характера на телесното увреждане, както и възможните
механизми на настъпването му. Експертизата не доказва обаче авторството и
не установява кое е лицето, причинило средната телесна повреда на Ю.Л..
Предвид изложеното, съдът прие, че по делото не се събраха доказателства,
които да установяват по несъмнен и категоричен начин подсъдимият да е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.129, ал.2
вр. ал.1 от НК - на 15.05.2020 г. в гр.Кърджали да е причинил на Ю. А. Л. от
гр.Кърджали, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на първата
фаланга на петия пръст на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на
движението на лявата ръка за повече от един месец. Съгласно разпоредбата
на чл.303, ал.1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. За
постановяване на осъдителна присъда е необходимо обвинението да бъде
доказано по несъмнен и категоричен начин, а това означава от
доказателствата да не може да се направи друг извод, освен този, че именно
7

подсъдимият е осъществил инкриминираното деяние. По делото безспорни
доказателства, от които да следва такъв извод не са събрани, напротив,
възможни са и други хипотези. Ето защо, подсъдимият В.В. бе признат за
невинен и оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 от НК.
Предвид изхода на делото - оправдателна присъда, съдът не присъди
направените разноски в тежест на подсъдимия, като същите на основание
чл.190, ал.1 от НПК следва да останат за сметка на държавата.
Настоящият състав не се произнесе по въпроса с описаните в справката
към обвинителния акт веществени доказателства. След направена служебна
справка в РС-Кърджали се установи, че за тези вещи е налице разпореждане
по приключилото наказателно производство, водено срещу Ю. А. Л..
По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът
постанови присъдата си.

Районен съдия:

8

Номер на акта:	60
Дата:	14 декември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия:	Вергиния Събева Еланчева

Дело:	20215140200419
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 април 2021 г.

Присъда по дело №419/2021 на Районен съд - Кърджали

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите