№ 260133 / 10.12.2020 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
10.12.2020 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание н. 03.12.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и. с участието н. прокурора.............................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1564 по описа з. 2020 година, з. да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК.
Ищецът, „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК 2., със седалище и. адрес н. управление: гр. С., ул. „П. В. 2. е. 3., представлявано от И.. Ц. К. и. Я. Б. Я., в качеството си н. Управители, чрез процесуален представител юрисконсулт И..К.Т., е предявило иск срещу: И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и. цена н. иска: 1679.41 лева.
В исковата си молба твърди, че доверителят му е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа н. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение. Същата е връчена н. И..Б.П. при условията н. чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат н. което и. съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А. з. к. н. п. з." Е. възниква правен интерес от завеждане н. установителен иск з. вземанията н. дружеството срещу него.
Обстоятелството, въз основа, н. което е издадена заповед з. изпълнение е подписан Договор з. паричен заем № 5461333 от 14 август 2018 г. между ,,В. К." ООД като Заемодател и. И..Б.П. като Заемател, сключен при спазване н. разпоредбите н. Закона з. потребителския К.. С подписването н. договора з. паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.
Основанието, н. което заявлението и. настоящата молба се подават от името н. доверителя му е сключен Рамков договор з. прехвърляне н. парични з. /цесия/ от 01.12.2016 г. н. основание чл.99 ЗЗД и. Приожение № 1 към него от 01.08.2019 година между „В. К.” ООД и. „А. з. к. н. п. з.“ Е., ЕИК 2., по силата н. който вземането е прехвърлено в полза н. „А. з. к. н. п. з." Е. изцяло с всички привилегии, обезпечения и. принадлежности.
Съгласно сключения договор з. заем, Заемодателят се е задължил да предостави н. ответника сума в размер н. 800 лева, под формата н. паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа н. ,,И.“ АД. С подписването н. договора, И..Б.П. удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума от 800 лева, като договорът има силата н. разписка з. предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и. върне заемната сума, съгласно условията н. сключения договор, като заплати сума в размер н. 1 252.44 лева, ведно с договорната лихва н. 18 седмични/месечни погасителни вноски, всяка в размер н. 69.58 лв. (включваща първоначална главница и. договорна лихва и. такса з. експресно разглеждане). Следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си з. заплащане н. дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, з. да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване н. размера н. дължимите суми от Заемателя. В настоящия договор страните се съгласяват, че със сключването н. същия ще се рефинансира текущият заем н. ответника по Договор з. паричен заем № 5428136 в размер н. 28.03.2018 лева. Страните са направили изрично изявление з. прихващане н. насрещни изискуеми з., като в случая процесният
договор има сила н. разписка След извършеното прихващане задължението н. Заемателя се погасява изцяло, а Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора.
По договора з. паричен заем, И..Б.П. е извършвал плащания в общ размер н. 182 лв.
Към настоящия момент дължимата главница е в размер н. 721.64 лв. З. ползването н. предоставената заемна сума по сключения Договор з. паричен заем № 5461333 от 14 август 2018 г. между страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случаи начислената договорна лихва е в размер н. 98.68 лева з. периода от 28 август 2018 г. – датата н. първата вноска до 23 април 2019 г. - датата н. настъпване н. падежа н. договора
Разпоредбите н. договора предвиждат и. че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, н. документи з. одобрение н. паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължи такса з. експресно разглеждане н. документи з. отпускане н. паричен заем в размер н. 286.74 лева.
Съгласно клаузите н. договора, заемателят се е задължил в 3. – дневен срок от подписване н. договора з. заем да предостави н. Заемодателя обезпечение н. задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря н. посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване н. паричния заем, в размер н. цялото задължение н. Заемателя по договора, която да е валидна з. целия срок н. договора з. заем. Поради неизпълнение н. цитираните з. от страна н. Заемателя, съгласно уговореното от страните, н. същия е начислена неустойка з. неизпълнение в размер н. 329.58 лева.
Претентидараната неустойка представлява такава з. неизпълнение н. договорно задължение з. предоставяне н. обезпечение, а не мораторна неустойка з. забава и. се начислява еднократно, след 3. дни от датата н. сключения между страните договор. Клаузата з. неустойка е инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че неустойката з. неизпълнение се начислява еднократно в момента н. допускане н. неизпълнението и. з. същата не е налице период з. начисляването й.
Дължимата към настоящия момент неустойка з. неизпълнение н.
договорното задължение з. предоставяне н. обезпечение е в размер н. 292.96 лв.
Разпоредбите н. договора предвиждат, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа н. В. К. ООД, която е актуална към датата н. сключване н. договора и. се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и. партньорска мрежа н. Заемодателя, така и. н. интернет страницата. Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната е посочено, че при забава н. плащане н. погасителна вноска, ответникът дължи н. Кредитора определени суми, представляващи направени разходи з. провеждане н. телефонни разговори, изпращане н. писма, покани и. електронни съобщения з. събиране н. просрочено вземане, както и. разходи събиране н. просрочените вземания, включващи ангажиране дейността лице/служител, което осъществява и. администрира дейността по събиране вземането. В настоящия случаи И..Б.П. дължи разходи и. такси извънсъдебно събиране н. просроченото задължение в размер н. 245лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем н. 23 април 2019 г.- последната падежна дата, като от тогава до подаването н. заявлението з. издаване н. заповед з. изпълнение и. изпълнителен лист, както и. н. настоящата искова молба, сроковете по всички падежи н. тези остатъчни вноски са отдавна изтекли а ответникът по делото продължава ВИНОВНО да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и. обезщетение з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер н. 34.39 лева от 24 април 2019 г. - датата, следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми
Моли съда да постанови съдебно решение, с което:
1. Да се признае з. установено, че „А. з. к. н. п.
з." Е. има следните вземания срещу И..Б.П.:
721.64 лв. главница; 98.68 лева договорна лихва з. периода от 28 август 2018 г. до 23 април 2019 г.; 292.96 лв. неустойка, 286.74 лв. такса з. експресно разглеждане н. документите; 245 лв. разходи и. такси з. извънсъдебно събиране; 34.59 лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 24 април 2019 г. г. - датата, следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 28 януари 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента н. подаване н. заявлението до окончателното изплащане н. дължимите суми.
2. Да се осъди И..Б.П. да им заплати направените съдебни разноски и. възнаграждение з. процесуално представителство н. основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер н. 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП з. подготовка н. документи з. завеждане н. дело и. 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.
Моли уведомлението з. цесията да бъде връчено н. ответника заедно с преписа от исковата молба и. доказателствата.
Ответникът, И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в срока, предвиден з. отговор не взема становище по иска. В насрочено съдебно заседание признава исковата претенция. Моли съда да постанови решение, с което уважи иска и. постанови разсрочено плащане предвид затруднено материално състояние.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложена ч.гр.д.№ 276 по описа н. Районен съд Монтана з. 2020 година.
Съдът, след като прецени доводите н. страните, доказателствата по делото и. н. основание чл.235 ГПК приема з. установени следните обстоятелства:
При преценка съдържанието н. сключения между страните договор, настоящият съдебен състав намира, че същият разкрива признаците н. договор з. потребителски К., по смисъла н. чл. 9, ал.1 от Закона з. потребителския К., в сила от 12.05.2010 г. По силата н. този договор кредиторът под формата н. заем, разсрочено плащане и. всяка друга подобна форма н. улеснение з. плащане, с изключение н. договорите з. предоставяне н. услуги или з. доставяне н. стоки от един и. същи вид з. продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността н. услугите, съответно стоките, чрез извършването н. периодични вноски през целия период н. тяхното предоставяне. Една от формите з. предоставяне н. потребителски К. е предоставяне н. заем и. такъв е предмета н. сключения между страните по делото договор. По силата н. този договор ищецът е поел задължение да предостави н. ответника определена парична сума срещу задължението н. последния да я върне, като размера, начина и. сроковете з. връщане н. сумата са уговорени с подписването н. погасителен план. Съгласно Чл.9 ал.4 от Закона з. потребителския К. кредитор може да бъде всяко физическо или юридическо лице или обединение от такива лица, което предоставя потребителски К. в рамките н. своята професионална или търговска дейност. Установено е по делото, че е сключен Договор з. паричен заем № 5461333 от 14.08.2018 година между „В. К.” ООД, като заемодател и. И..Б.П., като заемател. Формата з. действителност н. договора з. потребителски К. е спазена. По делото не са ангажирани доказателства, а и. не са въведени твърдения от ответника, че не дължи претендираната сума по цитирания договор. Напротив, признава иска, счита че следва да се издължи, но с разсрочено плащане, като твърди материално затруднение. Сочи и. здравословни проблеми – прекаран втори инфаркт.
По основателността н. иска:
Според императивното съдопроизводствено правило н. чл. 212 ГПК искането н. ответник към решаващия съд може да има з. предмет единствено произнасянето му досежно съществуването или несъществуването н. едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът н. делото. Действащият ГПК въвежда ранна преклузия з. ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и. да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете з. разглеждане н. делата като се намали броя н. откритите заседания. Едновременно с въвеждането н. тези ограничения е засилено служебното начало в гражданския процес и. общото задължение н. съда да оказва съдействие н. страните з. изясняване н. делото от фактическа и. правна страна е детайлизирано в конкретни разпоредби. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане н. преписа от исковата молба и. доказателствата към нея съдът дава указания н. ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание н. отговора и. последиците от неподаването му, както и. възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен з. процесуалните действия, които следва да извърши и. има възможност да прецени дали може да се защитава сам по делото, да потърси адвокатска защита или да поиска правна помощ. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и. не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността н. представен документ, не посочи и. представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и. чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи н. особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор н. исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания з. необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания н. страните относно защитната им позиция. Н. основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже н. ответника необходимостта от събиране н. доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и. е посочил фактите, н. които те се основават. Параметрите н. спора се считат очертани едва след доклада по чл. 146 ГПК. От друга страна, неподаването н. писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото н. ответника да оспори иска и. обстоятелствата, както и. да изрази становище по представените от ищеца доказателства. Липсва презумпция, че неподаването н. отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154 ал.1 ГПК.
Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с 422 ГПК?
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта з. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение.
Искът, който заявителят в заповедното производство по чл.410 ГПК е предявил при направено възражение от страна н. длъжника по реда н. чл.414 ГПК е с установителен характер. Установителният характер произтича от целта н. иска, наличието н. вече издадена и. съществуваща заповед з. изпълнение, с която съдът е разпоредил длъжникът з. заплати определена сума в полза н. заявителя по ч.гр.д. № 276 по описа н. Районен съд Монтана з. 2020 година и. е определен ясно и. недвусмислено в закона – чл.415 ал.1 ГПК.
Целта н. предявяването н. иск при връчена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК по реда н. чл.47 ал.5, е да се установи наличието н. вземането, към момента н. подаване н. заявлението, з. което е издадена заповед з. изпълнение, но вече със сила н. присъдено нещо, тъй като подаденото възражение срещу заповедта з. изпълнение представлява пречка з. влизането и. в сила. При уважаването н. иска з. съществуване н. вземането, съгласно чл.416 ГПК заповедта з. изпълнение придобива изпълнителна сила и. въз основа н. нея съдът издава изпълнителен лист. В заповедното производство, при хипотезата н. чл.410 ГПК тази цел е постигната чрез издаването н. заповед з. изпълнение и. при връчване заповедта по предвидения ред н. чл.47 ал.5 ГПК – чрез уважаването н. предявения установителен иск.
Искът е частично основателен.
При предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК предмет н. установяване и. признаване по исков ред ще бъде заявеното и. обективирано в заповедта з. изпълнение право и. ако това право съществува, то ще бъде удостоверено от съдебното решение. С влизане в сила н. съдебното решение ще влезе в сила и. заповедта з. изпълнение, въз основа н. която заявителят, следва да се снабди с изпълнителен лист и. ще продължи процесуалните действия по образуване н. изпълнително дело и. това е съществения процесуален въпрос, свързан с характера н. иска по чл.422 ГПК, т.е. не е необходимо предявяване н. осъдителен иск з. вземането – предмет н. издадената заповед з. изпълнение. В тежест н. ответника бе да установи по безспорен и. категоричен начин, че не дължи изпълнение по издадената заповед з. изпълнение н. парично задължение. А в конкретния случай е налице признание н. предявения иск, направено от страна н. ответника.
Производството по разглеждане н. иск по чл. 422 от ГПК е свързано с производството по чл. 410 и. сл. от ГПК. Заведеният установителен иск по чл. 422 от ГПК по своето правно естество е специален установителен иск и. е допустим единствено при условията н. депозирано писмено възражение в срока по чл. 415, ал. 1 т.1 от ГПК или при връчването по чл.47 ал.5 ГПК, иск по чл.415 ал.1 т.2 ГПК против издадена Заповед з. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Затова, че са свързани двете производства, аргументи могат да бъдат извлечени също от останалите елементи н. диспозицията н. разпоредбата н. чл. 415 от ГПК, тъй като законодателят предвижда, първо, че съдът указва н. заявителя, че може да предяви иск з. установяване н. вземането си в едномесечен срок и. второ, заявителят да довнесе дължимата държавна такса.
Преценката н. обстоятелствената част и. петитума н. исковата молба обосновават категоричен извод, че ищецът е сезирал съда с предявен по реда и. при предпоставките н. чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск, з. да установи със сила н. пресъдено нещо спрямо насрещната страна съществуването н. вземането си, предмет н. издадената заповед з. изпълнение по чл. 410 от ГПК. Исковата молба, която определя пределите н. търсената съдебна защита, не може да съдържа петитум н. осъдителен иск, какъвто би бил недопустим при наличие н. издадена в полза н. ищеца - кредитор заповед з. изпълнение.
Съдът е задължен служебно да се произнесе относно неравноправни клаузи в сключения договор з. паричен заем.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът счита, че ищецът има качеството потребител по смисъла н. параграф 13 от ЗЗП, даващ легална дефиниция н. понятието "потребител", според който текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени з. извършване н. търговска или професионална дейност. Н. ищеца, в качеството н. физическо лице е предоставена финансова услуга – разрешени и. усвоен потребителски К. в размер н. 800.00 лв.
Разпоредбата н. чл. 143 от ЗЗП дава легално определение н. понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и. това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря н. изискването з. добросъвестност и. води до значително неравноправие между правата и. задълженията н. търговеца или доставчика и. потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване н. различни хипотези н. неравноправие.
Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и. поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите н. договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и. в Директива 93/13/ЕИО н. Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР н. ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./. Според чл. 3. от Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и. които въпреки изискванията з. добросъвестност създават в ущърб н. потребителя значителна неравнопоставеност между правата и. задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и. следователно потребителят не е имал възможност да влияе н. нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението н. чл. 3. от Директивата към останалата част н. договора, ако общата преценка н. договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор н. въпроса при какви условия е сключен процесния договор з. потребителски заем и. как са уговорени клаузите н. този договор. Предвид обсъдената в тази насока доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен при общи условия /при предварително определени от едната страна- ищеца - кредитор клаузи н. договора/. Съдебната практика приема, че при формиране размера н. този договорната лихва обективен критерий може да бъде размера н. законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималния размер, до който съглашението з. плащане н. възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл решение № 378 от 18.05.2006 г. н. ВКС по гр.д.№ 315/2005 н. второ г.о./ В настоящият случай договорената между страните лихва в размер н. 40.28 % годишно и. годишен процент н. разходите от 49.30 % надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение н. добрите нрави/ критерии з. норми н. поведение, установени в обществото/, тъй като надхвърлят трикратния размер н. законната лихва. Процесната клауза н. договора, обективирана в чл.3. от договора накърнява договорното равноправие между страните, противоречи н. добрите нрави и. е в разрез с принципа н. добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и. такова задължение не е възникнало з. ищеца. Недействителни са клаузите и. в чл.5 з. предоставяне обезпечение: поръчител – физическо лице с конкретни изисквания към него /докладчикът намира същите з. неизпълними и. в рамкине н. срока, който е определен/ или банкова гаранция, като при непреставянето им дължи неустойка, както и. таксата з. експресно разглеждане н. заявката з. паричен заем. Не се ангажираха никакви доказателства з. направените разходи и. такси з. извънсъдебно събиране н. задължението, което бе в тежест н. ищеца.
Докладчикът счита, че процесният договор в тези си части е недействителен, поради което намира така предявения иск з. частично основателен и. касаещ единствено размера н. неизплатената главница по кредитното отношение.
При този изход н. делото, в тежест н. ответника са и. направените в хода н. производството – заповедно и. исково разноски от ищеца в минималните им размери.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА З. УСТАНОВЕНО по отношение н. И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че към 10.02.2020 година СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ н. „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК 2., със седалище и. адрес н. управление: гр. С., ул. „П. В. 2. е. 3., представлявано от И.. Ц. К. и. Я. Б. Я., в качеството си н. Управители, з. следните суми: 721.64 лв. главница, представляващи размера н. неизплатеното задължение по Договор з. паричен заем № 5461333 от 14.08.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.02.2020 година до окончателното заплащане н. сумата, з. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл. 410 ГПК № 165 от 11.02.2020 година по ч.гр.д.№ 276 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК 2., със седалище и. адрес н. управление: гр. С., ул. „П. В. 2. е. 3., представлявано от И.. Ц. К. и. Я. Б. Я., в качеството си н. Управители, сумата от 25.00 лева – платена държавна такса и. 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, з. което е издадена Заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл. 410 ГПК № 165 от 11.02.2020 година по ч.гр.д.№ 276 по описа з. 2020 година н. Районен съд Монтана.
ОСЪЖДА И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ н. „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК 2., със седалище и. адрес н. управление: гр. С., ул. „П. В. 2. е. 3., представлявано от И.. Ц. К. и. Я. Б. Я., в качеството си н. Управители, сумата от 25.00 лева – доплатена държавна такса и. 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен н. основание чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.422 ГПК от „А. з. к. н. п. з.” ООД, ЕИК: 2., със седалище и. адрес н. управление: гр. С. , З. ПРИЗНАВАНЕ З. УСТАНОВЕНО СЪЩЕСТВУВАНЕ Н. ВЗЕМАНЕ към 10.02.2020 година, дължимо от И..Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по отношение н. сумите, както следва: 98.68 лева договорна лихва з. периода от 28 август 2018 г. до 23 април 2019 г.; 292.96 лв. неустойка, 286.74 лв. такса з. експресно разглеждане н. документите; 245 лв. разходи и. такси з. извънсъдебно събиране; 34.59 лихва з. забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, от 24 април 2019 г. г. - датата, следваща деня н. последната погасителна вноска н. паричния заем до датата н. подаване н. заявлението - 28 януари 2020 г., з. които суми е издадена заповед з. изпълнение н. парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 276/2020 година н. Районен съд, ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Н. основание чл.241 ал.1 ГПК ПОСТАНОВЯВА РАЗСРОЧЕНО ПЛАЩАНЕ Н. ЗАДЪЛЖЕНИЕТО в рамките н. една година от датата н. влизане решението в сила.
Решението подлежи н. въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: