Решение по дело №72/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260064
Дата: 7 април 2021 г.
Съдия: Милена Бориславова Рангелова
Дело: 20215000000072
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260064

                                                    гр.Пловдив, 07.04.2021 г.

                                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осми март две хиляди двадесет и първата година, в следния състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ                                                                   ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА                              

                                                                       ДЕНИЦА СТОЙНОВА

 

при секретаря Мариана Апостолова и прокурора Иван Перпелов, след като разгледа докладваното от чл.съдията Рангелова наказателно дело № 72 /В/ по описа на ПАС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

          

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК.

Образувано е по искане на адв. С.Х., упълномощен от осъдения Б.Й.Б., за възобновяване на в.н.о.х.д. № 909/2020 г. по описа на ПОС, с решение по което е потвърдена, в частта относно наказанието, присъдата по н.о.х.д. № 4301/19г.  на ПРС, 6 н.с. С присъдата, влязла в сила на 17.11.2020г., искателят е бил признат за виновен за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание три години лишаване от свобода при „строг“ първоначален режим и е приспаднато времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Аргументирано е оплакване срещу санкционния избор на инстанционните съдилища. Изразено е виждане, че степента на участие на осъдения Б. в престъплението не е съобразена, а свойствата на смекчаващите обстоятелства са подценени. Формулираното искане е за възобновяване на делото и изменение на въззивното решение в атакуваната част посредством смекчаване на наложеното наказание.

При въззивните прения адв. Х. обяви, че поддържа искането, като повтори мнението, че тежестта на обстоятелствата със смекчаваща способност не била отчетена коректно. Осъденият Б. изрази становище, че срокът на наказанието лишаване от свобода бил несправедливо завишен и потвърди искането за негово намаляване.

Прокурорът от АП-Пловдив обоснова становище, че искането за възобновяване не е основателно.

Апелативният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, счете, че искането за възобновяване е допустимо – депозирано е в срок, от лице, което има право да иска проверка по реда на глава 33-та от НПК, в него е обосновано касационно основание по чл. 348, ал. 1 НПК, а разгледано по същество е неоснователно.

Не се споделя възгледа, че районният и окръжният съд били подходили неправилно при санкционирането. Видно от изложението в мотивите към присъдата и във въззивното решение аргументация, инстанционните съдилища са открили всички обстоятелства по чл. 54, ал. 1 НК. Става дума за следните отегчаващи обстоятелства: обременено съдебно минало на осъдения Б., завишена тежест на осъщественото посегателство, което представлява продължавано престъпление, прецизно планирано, организирано и изпълнено от значителен брой задружно действащи лица; конкретно за осъдения Б. – демонстрираните настойчивост и неустрашимост при преследване на престъпния план и лидерската му позиция в сдружената група. Вярно е, че е бил в съучастническо качество, носещо принципно най-ниска степен на обществена опасност - помагач. В случая обаче този принцип не е проявен, доколкото приносът на осъдения Б. за привличане и координиране на останалите съучастници е бил съществен, а ролята му за успеха на начинанието – ключова. Видени и съобразени са всички смекчаващи обстоятелства: изложените самопризнания, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, младата възраст и влошеното здравословно състояние на искателя. 

ПАС не споделя идеята на защитата за подходящото наказание. Не се забелязват пропуски при отделянето на индивидуализиращите обстоятелства и оценяването на тяхното сумарно смекчаващо-отегчаващо действие. Спазено е правилото по чл. 54, ал. 2 НК за определяне на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, доколкото те надделяват над отегчаващите. Така че се възприема като неоснователно възражението на адв. Х., че значението на смекчаващите обстоятелства било пренебрегнато. ПАС намери, че наложеното наказание три години лишаване от свобода е оптималното, т.е. се явява наказанието, което точно съответства на разкритите посредством всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства степен на обществена опасност на деянието и степен на обществена опасност на дееца. За ПАС няма съмнение, че точно определеният срок на лишаването от свобода съответства на престъплението, т.е. е справедливо по смисъла на чл. 35, ал. 3 НК, поради което може да се очаква, че би постигнало целите по чл. 36 НК.

Що се отнася до режима на изтърпяване на наказанието, решението да е „строг“ е съобразено с изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС.

Поради изложените съображения искането за възобновяване не е основателно и подлежи на отхвърляне.     

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

 

                                               Р          Е         Ш        И         :

           

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б.Й.Б.  за възобновяване на в.н.о.х.д. № 909/2020 г. по описа на ОС-Пловдив.

            Решението не подлежи на обжалване и протест. 

                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: