Решение по дело №1491/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2060
Дата: 8 юни 2022 г.
Съдия: Силвия Петкова Георгиева
Дело: 20221110201491
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2060
гр. София, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20221110201491 по описа за 2022 година

Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано въз основа на подадена жалба от ЕМ. Д. М. от гр. София срещу
наказателно постановление (НП) № ИК-10(2)/08.12.2021 г. на председателя на
Сметната палата, с което в качеството му на лице по чл.164 от Изборния
кодекс (ИК) му е наложено административно наказание глоба в размер на 3
000 (три хиляди лева) лв. на основание чл.476 от ИК, за извършено
нарушение на чл.170, ал.1 от ИК.
С жалбата се моли за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона, като се излага, че е постановено в нарушение с
разпоредбата на чл.53 от ЗАНН, твърди се необоснован и незаконосъобразен
извод, че е налице нарушение на чл.170, ал.1 от ИК, не било отчетено
възражението срещу акта, твърди се, че е нарушена съществено нормата на
чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание. За него се
явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. По
същество се пледира за уважаване на жалбата и прекратяване на
производството на основание чл.54 от ЗАНН, предвид недоказаност, че е
осъществено нарушение, алтернативно се приема, че са налице основания да
1
се приложи чл.28 от ЗАНН, с оглед факта, че надвишаването на сумата от
1000 лв. е само със 198 лв., което представлява ДДС, а не цената на услугата.
Претендират се разноски. По същество жалбоподателят поддържа адвоката
си.
За органа издал наказателното постановление в съдебно заседание се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и пледира по същество да
бъде потвърдено изцяло наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, издадено от компетентен орган. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват
от събраните доказателства:
С Решение №2078-НС/16.02.2021 г. Централна избирателна комисия
(ЦИК) е регистрирала политическа партия (ПП) „Възраждане на
Отечеството“ за участие в изборите за народни представители на 04 април
2021 г. Партията е с вх. № 13 в регистъра на партиите на ЦИК и посочено
отговорно лице, съгласно чл.164, ал.1 от ИК ЕМ. Д. М. – зам.-председател на
ПП „Възраждане на Отечеството“.
Със Заповед №ОД-06-01-006/28.05.2021 г. на зам. председателя на Сметната
палата от 28.05.2021 г. свидетелката Б. Г. Г. била включена в одит екип за
извършване на одит за съответствие на декларираните приходи и
извършените разходи на политическите партии във връзка с отминалата
предизборна кампания на партиите за изборите за народни представители,
провели се на 04.04.2021 г. Същата имала разпределен за осъществяване одит
на ПП „Възраждане на Отечеството“. По време на проверката установила три
фактури с плащания по тях над 1000 лв. всяка, които са били платени не по
банков път, а в брой. Установеното било отразено в констативен протокол от
20.07.2021 г., в който са описани трите фактури, едната, от които е с
№**********/24.03.2021 г., която е издадена от „Кю Мюзик Медия Груп“
ООД на стойност 1198, 80 лв., с приложен касов бон на стойност 1 198, 80 лв.
с ДДС. Същата е била заплатена в брой на основание сключен договор изх.
№1531/23.03.2021 г. за предоставено телевизионно време за излъчване на
платени форми за реклама на предизборна кампания за Народно събрание,
избираемо на 04.04.2021 г.
Съставен е на 28.07.2021 г. от свидетеля Г. акт за установяване на
2
административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя, за това, че в
качеството му на лице, отговарящо за приходите, разходите и счетоводната
отчетност на ПП „Възраждане на Отечеството“, по време на предизборната
кампания за участие в изборите за народни представители за Народно
събрание, проведени на 04.04.2021 г., е извършил три разхода в размер над
1 000 лв. за предоставени за предизборната кампания на партията услуги по
фактури, а именно № **********/24.03.2021 г. в размер на 1 192, 32 лв., №
**********/24.03.2021 г. в размер на 1 198, 80 лв. и № **********/30.03.2021
г. в размер на 1 440 лв.
Сочи се като правна квалификация на нарушението чл.170, ал.1 от ИК.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е в негово присъствие от
оправомощеното въз основа на т.11 от Заповед №97/26.03.2018 г. на
председателя на Сметната палата длъжностно лице Б.Г. – главен одитор в
одитна дирекция „Специфични одити“ на Сметната палата. АУАН е връчен на
жалбоподателя на 28.07.2021 г., т.е. на датата на съставянето му. Срещу
АУАН е депозирано писмено възражение на 28.07.2021 г. от жалбоподателя.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление №ИК-10 (2) /08.12.2021 г. от съответното компетентно
длъжностно лице – председател на Сметната палата за нарушение на 170, ал.1
от ИК. Същото е получено лично с обратна разписка на 14.01.2022 г. Също
въз основа на този АУАН са издадени НП № ИК-10/07.12.2021 г. и НП №ИК-
10 (3) /08.12.2021 г. и двете от председателя на Сметната палата всяко, от които
за нарушение на 170, ал.1 от ИК.
Съдът кредитира писмените и гласните доказателства, като логични и
непротиворечиви.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно
от разписката за получен препис от наказателното постановление/ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следното:
Съгласно действащата към момента на осъществяване на така визираното в АУАН и НП нарушение разпоредба на
Разпоредбата на чл.164, ал.1 от ИК предвижда, че: „Всяка партия и инициативен комитет определя лице или лица, които да отговарят за приходите, разходите и счетоводната им отчетност, свързани с предизборната кампания.“
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
3
категоричен начин, за което и страните не спорят, че жалбоподателят има
качество на лице, отговарящо за приходите, разходите и счетоводната
отчетност на ПП „Възраждане на Отечеството“, по време на предизборната
кампания за участие в изборите за народни представители за Народно
събрание, проведени на 04.04.2021 г., т.е. такова по чл.164, ал.1 от ИК. На
следващо място се установи, че същият е осъществил нарушението по чл.170,
ал.1 от ИК от обективна и субективна страна. Относно плащане по фактура №
**********/24.03.2021 г., издадена от „Кю Мюзик Медия Груп“ ООД на
стойност 1198, 80 лв., с приложен касов бон на стойност 1 198, 80 лв. с ДДС е
била заплатена в брой на основание сключен договор изх. №1531/23.03.2021
г. за предоставено телевизионно време за излъчване на платени форми за
реклама на предизборна кампания за Народно събрание, избори провели се на
04.04.2021 г. Правилно е посочено, че това административно нарушение е
осъществено на 24.03.2021 г., когато е извършено плащането в брой, съгласно
приложения фискален бон към фактура и двата счетоводни документи от
24.03.2021 г., а не по банков път, както и че касае такова в размер над 1000 лв.
Предвид което е изпълнен състава на чл.170, ал.1 от ИК. От субективна
страна осъщественото е при пряк умисъл от страна на дееца. Съставът на
административното нарушение е осъществен чрез действие, не по
установения в същия ред за извършване на плащане. В случая правилно е
определено и задълженото лице по закон, а именно лице, отговарящо за
приходите, разходите и счетоводната отчетност на ПП „Възраждане на
Отечеството“, по време на предизборната кампания за участие в изборите за
народни представители за Народно събрание, проведени на 04.04.2021 г.
Съдът счита, че правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган административното нарушение,
осъществено от жалбоподателя. Също така правилно е приложена
санкционната норма, като е наложено административно наказание на
основание чл.476 от ИК за нарушение на изискването по чл. 170, ал. 1, на
лицето по чл. 164, в размера, определен в тази норма, а именно минималния
такъв, доколкото предвидената административна санкция глоба е в размер от
3000 до 15 000 лв.
Съдът намира, че правилно е приложен закона, в случая чл.27, ал.2 от
ЗАНН, като са отчетени всички обстоятелства във връзка с конкретното
4
нарушение. Касае се за такова, което не е с висока обществена опасност,
доколкото не се установи, че от същото са настъпили вредоносни последици
и липса на данни за други нарушения от този вид от страна на жалбоподателя,
размерът на глобата, който е определен е 3000 лв., което е минималната
предвидена в закона – чл.476 от ИК. Поради което съдът намира, че
административната санкция е определена правилно, предвид което съдът
намира, че са спазени изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Като съдът
счита, че с така определеното по вид и размер административно наказание ще
бъдат постигнати целите на административното наказване, предвидени в
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на горните съображения съдът счита, че доколкото се установи
осъществяването на нарушението издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Не се установиха други допуснати в хода на административно-
наказателното производство процесуални нарушения. Съдът като съобрази
съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП намира, че същите са
съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите им.
Както АУАН, така и НП съдържат изискуемите по закон реквизити. АУАН
е съставен в рамките на предвидените в чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, а
именно преди да изтече тримесечния срок от откриването на нарушителя, а
НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта, предвиден в
разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Не се констатира разминаване между
словесното описание на нарушението в АУАН и НП, както и е налице
съответствие между това описание и посочената правна квалификация на
същото. Изложени са мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя по
АУАН.
Настоящият съдебен състав не приема, че са нарушени правата на
жалбоподателя, включително това на защита предвид факта, че за трите
констатирани административни нарушения по време на извършения одит на
партията е съставен един АУАН, но три отделни наказателни постановления.
Касае се за три отделни констатирани административни нарушения и дали ще
бъде издадено едно НП с посочването им в същото или три отделни не
нарушават правата на подведеното под административнонаказателна
отговорност, доколкото това лице се е защитавало и срещу трите, възведени с
5
акта административни нарушения от започване на
административнонаказателното производство, наясно е било, както с фактите,
които са констатирани, така и с правните квалификации, под които същите са
били подведени.
Във връзка с изричното възражение в жалбата, че в случая разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН е следвало да бъде приложена, поради малозначителност на
деянието, съдът счита следното:
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи“ на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Общото понятие на административното нарушение е дефинирано в чл. 6 от
ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно препращата норма на
чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар формално и да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка наказващият орган е
длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи
на административни нарушения от нарушенията, а неговата преценка за
„маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Липсват
доказателства, въз основа на които да се обоснове липса или по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид, което сочи, че процесното деяние не представлява и не може да бъде
квалифицирано като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а
твърденията в обратна насока е необходимо да се приемат като изцяло
несъстоятелни. Доколкото административното нарушение е за първи път, то
същото обуславя по-нисък размер на налагане на административна санкция и
това е отчетено при преценка на същата от административно-наказващия
орган при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН, но не предпоставя „маловажност
на случая” по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Размерът на плащането по
процесната фактура е с ДДС и същото е над 1000 лв. Липсва възможност
6
плащането да бъде отразено без ДДС и с това размерът на заплатеното да бъде
редуциран по конкретната фактура, след като бъде изваден размера на този
данък, доколкото плащането е изцяло в размер на договорено с ДДС.
В процесната хипотеза не може да се приеме, че нарушението се явява
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, имайки предвид характера на
засегнатите обществени отношения, а именно изискванията в обществен
интерес на публичност и прозрачност при финансиране на изборите, които са
по-завишени, с оглед участието на гражданите при условията на пряката
демокрация в изборите и контрола по разходване на средствата. По време на
проверката са констатирани и още две плащания от ПП „Възраждане на
Отечеството“ в брой над 1000 лв., касаещи същите парламентарни избори,
които са отразени в констативния протокол и в АУАН, макар и за тях да са
издадени две отделни постановления. Горното обуславя по-завишена
обществена опасност на конкретното деяние, което е в противовес с
изискванията, които се обсъждат при маловажност на случая.
Поради гореизложеното наказателното постановление като акт по чл.58д,
т.1 от ЗАНН като законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от
ЗАНН, а именно не са налице основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна. Същият се е представлявал от юрисконсулт, който се е явил в
проведените съдебни заседания, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, поради което съгласно чл.63, ал.5, във вр. с
ал.3 от ЗАНН, във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, съдът определи размер на юрисконсултско
възнаграждение от 80 (осемдесет лева) лв. за процесуалното
представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №ИК-10(2)/08.12.2021 г. на
председателя на Сметната палата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
7
ОСЪЖДА ЕМ. Д. М. от гр. София, ..., с ЕГН ********** да заплати в полза
на Сметна палата сумата от 80 (осемдесет лева) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд- гр. София на основанията предвидени в НПК по
реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8