МОТИВИ към
присъда №260012 от 08.04.2021 година
по НОХД №1045/2020
година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия С.З.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК за
това, че
на 28.07.2020г. около 00:00 часа в село Г.,
област Ловеч, в съучастие, като извършител с лице с неустановена по делото
самоличност, отнел чужди движими вещи на обща стойност 7 750 лева: 1 бр. златен
ланец с 39 халки, 1 бр. златен синджир - фабрично завит, 3 бр. златни пръстена
и 1 бр. златна, гравирана халка, всички златни вещи с общо тегло 100 грама, на
стойност 7 000 лева и пари на стойност 750 лева от владението на Е.Х.С. ***, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - натискал
с коляно тялото на пострадалата към леглото,
натискал чаршаф към устата на пострадалата и изтръгнал със сила от пострадалата
1 бр. златен ланец с 39 халки, 1 бр.златен синджир - фабрично завит, 3 бр.
златни пръстена и 1 бр. златна, гравирана халка, и заплашване - заканил се на
пострадалата, че ще отреже пръстите й, ако не мълчи.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като счита,
че същото се доказва от иззетите веществени доказателства – 2 броя ръкавици и
щанга, от заключението по изготвените ДНК експертизи и от показанията на
пострадалата, която заявява, че момче със спортен автомобил и посочен
регистрационен номер, на два пъти е ходил при нея, като й е задавал различни
въпроси, пък и в съдебно заседание същата заявява, че познава подсъдимия по
гласа като лицето, което я е натискало. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен, като отчете като смекчаващо вината обстоятелство, че същият е
неосъждан, а като отегчаващо вината обстоятелство – че имуществените щети не са
възстановени, като му наложи наказание в рамките на средното за предвиденото
престъпление. Пледира за наказание пет години лишаване от свобода.
Подсъдимият С.З.А., редовно призован се явява лично и
с упълномощеният от него защитник – адвокат Н.Н. ***.
Подсъдимият заявява, че не е виновен и тъй като не е извършил подобно
престъпление, не е участвал в него, няма как да се признае за виновен. От
предявените му веществени доказателства разпознава телефона и панталона, за
които признава, че са негови. Останалите вещи не са му познати и не ги е
виждал. Адвокат Н. счита, че прокурорът е
притеснен от липсата на доказателства, които по категоричен начин да доказват съпричастността
на подзащитния му и затова не прави сериозен анализ на доказателствената
съвкупност. Припомня, че пострадалата в разпит непосредствено след твърдяното
престъпление на 28.07.2020г., заявява, че извършителите са двама и са високи и
много слаби, с черни маски на главите и с еднократни латексови
ръкавици, като уточнява, че разследващият полицай е пропуснал да попита за
цвета на ръкавиците, тогава, с оглед епидемиологичната обстановка в страната,
на пазара е имало различни цветове на такива ръкавици, а преди това са били в
по-ограничен обем на цветове – бели, каквито са представени от веществените
доказателства, но липсва яснота, дали става въпрос за бели латексови
ръкавици. Продължава съжденията си относно разпита на пострадалата, че в
по-късен разпит, през месец октомври 2020 година, тя започва да си спомня
обстоятелства, които не са били част от разпита й, който е бил непосредствено
след престъплението и започва да говори по отношение на това, какви са
съмненията й относно извършителите на престъплението. Посочва, че първоначално говори
за лица от село Г. - М. и Д., на което момче била плащала някаква сума и той
отново искал някакви пари от нея и към този момент, няма никакъв спомен нито за
С.А., нито за автомобил, за който си спомнила по-късно. Изтъква, че при разпита
в съдебна зала, пострадалата заявява много ясно в съдебното заседание на
18.02.2021г., че както автомобилът, така и подзащитният му е бил показан от
разследващата полицайка и тогава тя започва да си
спомня, както номера на автомобила, така и да твърди, че разпознала А. в
залата, по някакви негови признаци, които не съответстват на онова, което тя
съобщава при разпита си, проведен непосредствено след престъплението.
Категоричен е, че има разминаване и по отношение на облеклото, за което тя
съобщава при разпита й от 28.07.2020г. и в съдебно заседание. Счита, че липсват
каквито и да било доказателства, които да осъществяват съществен елемент от
престъплението – размерът на стойността на движимите вещи, които са определени
на 7 750 лева, че няма доказателства за притежаването на такива вещи от
пострадалата, освен нейното твърдение, а и за сумите, които твърди, че е имало
в тези няколко на брой портмонета. Посочва, че в тази връзка, прокуратурата не
е ангажирала никакви доказателства, а не са установени такива и при извършените
в дома на подзащитния му и в дома на негови близки претърсвания. Твърди, че не
е установено нищо, което да свързва А. с твърдяното престъпление. Такива са
данните и от направеното изследване и поисканите справки от мобилни оператори
за движението на телефона, който е ползвал А. по това време, от които справки
не може да бъде направен извод, че подзащитният му е бил във въпросната вечер
на мястото на престъплението в село Г., Ловешка област. Излага, че липсват
доказателства, които да установяват наличието на такава сума у пострадалата, за
която тя съобщава и е включена като безспорна в така повдигнатото обвинение и
поддържано от прокурора в съдебна зала, а така също не са разпитвани никакви
свидетели, които да твърдят, че тя е притежавала въпросните накити, че са били
от злато и могат да бъдат остойностени по начина на
съдебно оценителната експертиза, приета по делото. По отношение на експертизата
посочва, че тя, на основание чл.154 от НПК, не е задължителна за съдебния
състав, но те са направили възражения още на досъдебното производство, които са
били част от едно определение на ЛОС, който е констатирал проблемите във връзка
с тази експертиза, но е взел становище, че тези проблеми следва да бъдат
обсъдени при внасяне и разглеждане на делото. Възразили са срещу тази
експертиза още от досъдебното производство, не са я приемали заради проблемите
във връзка със съставения протокол, извършеното в него дописване, установено
чрез съдебно почерковата графическа експертиза,
приета в съдебно заседание и вещото лице, изготвило и първоначалната и
повторната експертиза е следвало да извърши анализ и на тези следи сега, когато
се съпоставя с вече биологичен материал, иззет по реда, по който изисква НПК, по
същия начин да изследва и биологичните следи, за да извърши своята съпоставка. Счита,
че има проблем и по отношение на това, кой е намерил въпросната щанга, като в
първоначалния разпит, пострадалата въобще не е дала информация за такава щанга,
а едва в съдебно заседание заявява, че първоначално щангата била намерена от
полицаите, а в следващото изречение казва, че тя била съобщила на полицаите за
тази щанга. Тези съществени разминавания му дават основания да твърди, че подзащитният
му не е извършителя на това престъпление. Изразява становище, че не са налице
безспорни доказателства, които да установяват авторството, не са намерени в
хода на досъдебното производство доказателства, които нормално биха се случили
при толкова много накити, при твърдени отнети парични средства, съответно
портмонета, в които са били, някъде е щяло да бъде открито поне част от това
имущество – движими вещи и след това би могъл да се прави категоричния извод
кой е извършителят на това престъпление. Прави извод, че при така събраните
оскъдни данни на досъдебното производство, нищо друго, освен проблемната ДНК
експертиза, която счита, че е опорочена с неизвършване на действията съгласно
НПК по изземване на сравнителния материал, установява категорично липса на
доказателства за това, С.А. да е извършител на престъплението и затова
категоричната му позиция е, че той следва да бъде оправдан по подържаното срещу
него обвинение от страна на прокуратурата, поради липса на доказателства, които
да установяват неговата съпричастност. Чувства се длъжен да заяви и
алтернативна позиция, независимо че е категоричен, че не е налице връзка между
престъплението и подзащитния му, но ако съдът приеме, че има доказателства,
които да установяват неговата съпричастност, то моли при определяне на наказанието,
съдът да отчете чистото съдебно минало, доброто процесуално поведение, това, че
той живее в домакинство с три деца, за които няма спор по делото, че се
отглеждат в общото му домакинство с Мадлена – жената, с която живее на
съпружески начала, че макар и не по трудов договор, работи като строител при
частни ангажименти, а детето му посещава училище в град Ловеч. Допълва, че
освен липсата на доказателства по делото, липсва и друга информация, която да
обосновава едно противоправно поведение от него преди
образуване на наказателното производство, а именно да има преписки или други
материали, по които да работят органите на полицията. В цялата тази съвкупност
на изброените смекчаващи вината обстоятелства смята, че ако съдът го признае за
виновен, би могъл да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, т.е. да слезе под минимума на състава на чл.198 от НК.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от разпитаните свидетели, събраните
доказателства, заключението на основната и допълнителните ДНК и оценителната
експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.З.А. *** и бил безработен.
Свидетелката Е.Х.С. ***.
На 27.07.2020г. вечерта, С. била в къщи.
Не си спомня, дали е била заключила входната врата. Лежала в леглото и гледала
телевизия. Около 23 часа говорила по телефона с внук си Илия Генов И., който
живеел във Великобритания. След като свършила разговора заспала.
На 28.07.2020г., около 00:00 часа, пострадала се събудила. Усетила, че някой затиска
лицето й с чаршаф. Успяла да види две лица - високи и много слаби, с черни
маски на главите и с еднократни латексови ръкавици на
ръцете. Е.С. започнала да вика и лицето, което й затискало устата й наредило да
мълчи. Последният натискал с коляно тялото и натискал чаршаф към устата й, за
да не вика. В същото време, другото лице търсело ценни вещи и пари в стаята.
Лицето, което я натискало успяло да измъкне от врата й, през главата й, голям
златен ланец, състоящ се от 39 халки и изтръгнал със сила, като ги скъсал 2 бр.
синджира - единият златен, другият медицински за регулиране на кръвното.
Изтръгнал от лявата й ръка 3 бр. златни пръстена, а от дясната - 1 бр. златна,
гравирана халка. През цялото време лицето се заканвало на пострадалата, че ще
отреже пръстите й, ако не мълчи. Попитал я има ли още злато и пари, на който
въпрос Е.С. отговорила, че няма нищо. Въпреки това двете лица продължили да
търсят, като от три различни портмонета отнели сума общо в размер на 750 лева,
както и дебитна и кредитна карта от Банка ДСК.
След това двамата извършители вкарали
пострадалата в банята и заключили вратата.
При напускането на къщата забравили на
едно от леглата в къщата на пострадалата метална щанга с дължина 52 см.
Пострадалата отворила прозорчето на
банята и започнала да вика, за помощ. След известно време - около 00:30 часа
дошъл съседът й - свидетелят М.С.М.. С. го помолила да влезе в къщата и да й
отключи вратата. Свидетелят отишъл до входната врата към двора и установил, че била
заключена. Помолил друга съседка да се обади на тел.112 и да подаде сигнал.
След около 30 минути дошли служители на РУ на МВР Ловеч, които отворили банята
и извели пострадалата навън.
Още същата нощ в дома на пострадалата
бил извършен оглед на местопроизшествие, при който била иззета една метална
щанга, с дължина 52 сантиметра, за която С. заявила, че не е нейна.
При извършения първоначален разпит на
пострадалата часове след извършване на престъплението, същата е обяснила, че е
видяла две лица с маски и латексови ръкавици, които
били слаби и високи, както и действията им. Изразила е и съмненията си по
отношение на две лица, че е възможно някой от тях да е извършител. През целия
ден разузнавачи от Криминална полиция при РУМВР – Ловеч беседвали със С., и
пред тях тя обяснила, че няколко дни по-рано е
идвало момче с червена спортна кола с номер *****или ******, което сутринта
питало дали продават желязо, а след обяд – дали продават сено. Това
обстоятелство насочило полицаите към група лица от село С, Ловешка област и на
29.07.2020 година те били призовани в РУМВР – Ловеч, където били разпитани в
качеството на свидетели и от тях бил иззет биологичен материал за ДНК
изследване.
От
заключението на изготвената ДНК експертиза №РG202-210/DNA/02082020 на веществени доказателства се
установило, че в обект №РG-202-1234/2020
/обтривки метална щанга/ имало наличие на смесен
биологичен материал от лица от мъжки и женски пол. При сравнението между алелите от смесения биологичен материал с алелите от ДНК профилите на Е.Х.С., Р. З. М., Ш. И. З., Д. И.
З., С.З.А., Ш. И. М. и Ш. З.А., се установило, че всички алели
от ДНК профилите на Е.Х.С., обект № РG
-210-1/2020 и С.З.А., обект № РG
-210-5/2020, присъстват във визуализираната смес, т.е. върху намерената при
огледа на местопроизшествието метална щанга е бил открит биологичен материал на
пострадалата Е.Х.С. и подсъдимия С.З.А..
След
получаване на резултатите от това изследване и надлежно разрешение от Районен
съд-Ловеч, на 03.08.2020 година било извършено претърсване в лек автомобил „Х.К.“
с рег. № ****** АК, собственост на Й. В. П. от с.Р., Ловешка област, ползван от
С.З.А. с ЕГН **********о***, при което от предна дясна седалка са били иззети 2
броя бели латексови ръкавици, едната от които имала
разкъсвания в областта на основата на пръстите.
С оглед
допълнително събраните веществени доказателства е била назначена и допълнителна
съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране №РG215/DNA/05082020, която е дала заключение, че
върху „възглавничките“ на дланта и пръстите на ръкавицата с разкъсвания в
областта на основата на пръстите е бил открит биологичен материал на
пострадалата Е.Х.С. и подсъдимия С.З.А..
От заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство и поддържана в съдебно заседание съдебномедицинска
експертиза се установява, че при прегледа на Е.Х.С. са установени охлузване на
шията и кръвонасядане на тялото, които са резултат на
тъпи травми и според вида и разположението си отговарят да са причинени по
начин и време, както съобщава прегледаната - дърпане на колие, синджирче от
шията и натиск с коляно върху тялото, в областта на рамото.
Относно вида и количеството на отнетите
вещи, съдът даде вяра на показанията на пострадалата, тъй като от първия ден до
съдебното производство тя посочва едни и същи златни накити, като изрично
заявява, че някои от отнетите вещи не са били златни, което говори за нейната
добросъвестност. Съгласно заключението на оценителната експертиза, пазарната
стойност на 1 бр. златен ланец с 39 халки, 1 бр.златен синджир - фабрично
завит, 3 бр. златни пръстена и 1 бр. златна, гравирана халка, всички е с общо
тегло 100 грама е 7 000 лева.
С оглед направеното от страна на защитника на подсъдимия
възражение относно годността на взетия сравнителен материал за изследване на
ДНК профил, в хода на съдебното следствие беше иззет нов биологичен материал от
подсъдимия и изготвена допълнителна ДНК експертиза №PG76/DNA/29032021 на
веществени доказателства, заключението на която се припокрива с тези, назначени
на досъдебното производство.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че
подсъдимият С.З.А.
е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъпление по чл.198 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от
НК като на 28.07.2020г.
около 00:00 часа в село Г., област Ловеч, в
съучастие, като извършител с лице с неустановена по делото самоличност, отнел
чужди движими вещи на обща стойност 7 750 лева: 1 бр. златен ланец с 39 халки,
1 бр. златен синджир - фабрично завит, 3 бр. златни пръстена и 1 бр. златна,
гравирана халка, всички златни вещи с общо тегло 100 грама, на стойност 7 000
лева и пари на стойност 750 лева от владението на Е.Х.С. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила - натискал с коляно
тялото на пострадалата към леглото, натискал чаршаф към
устата на пострадалата и изтръгнал със сила от пострадалата 1 бр. златен ланец
с 39 халки, 1 бр.златен синджир - фабрично завит, 3 бр. златни пръстена и 1 бр.
златна, гравирана халка, и заплашване - заканил се на пострадалата, че ще
отреже пръстите й, ако не мълчи.
Съдът
намира, че наличието на биологичен материал от подсъдимия по щангата, иззета от
дома на пострадалата по безспорен начин доказва присъствието му на
местопрестъплението. По една от ръкавиците, намерени в автомобила, ползван от
подсъдимия пък е установено наличието на биологичен материал от пострадалата.
Самата пострада в съдебно заседание заяви, че го е разпознала по гласа.
Настоящият
състав на съда не споделя възраженията на защитата за наличие на противоречия в
показанията на пострадалата, тъй като те имат логично обяснение. Действително
при първоначалния си разпит пострадалата е заявила, че извършителите са били
слаби и високи, но се установи, че от една страна тя е дребна жена, а от друга
страна по време на извършване на престъплението С. е била легнала в леглото си,
а извършителят се е намирал над нея и я е затискал с коляно, поради което е
напълно възможно да го е възприела като висок. Що се касае до твърдението, че
както извършителят, така и автомобила са й били показани от разследващият
полицай, това също не се доказа. Напротив пострадалата чистосърдечно заяви, че
са й били показани при разпита й през месец октомври 2020 година, но тя е
отказала да погледне снимката на извършителя, а за автомобила е обяснила на
полицаите, което ги е насочило към призованите още на следващия ден лица.
От обективна страна, подсъдимият
противозаконно е отнел чужди движими вещи от владението на собственика. С
отнемането на вещите е прекъснал досегашната фактическа власт и е установил
собствена такава върху тях, без да е имал съгласието на собственика за това. За
отнемане на вещите е употребил сила - натискал с коляно тялото на пострадалата
към леглото, натискал чаршаф към устата на пострадалата и изтръгнал със сила от
пострадалата 1 бр. златен ланец с 39 халки, 1 бр.златен синджир - фабрично
завит, 3 бр. златни пръстена и 1 бр. златна, гравирана халка и заплашване -
заканил се на пострадалата, че ще отреже пръстите и, ако не мълчи.
От субективна страна, деянието е
извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 пр.1 от НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал настъпването на тези последици. Съзнавал е, че противозаконно отнема
вещите, че същите са чужди и няма съгласието на собственика, както и че използва
за това сила и заплашване. А. е действал с намерение противозаконно да присвои
предмета на престъплението.
Причината за извършването на
престъплението следва да се търси в стремежа на А. към незаконно
облагодетелстване .
Предвид изложените обстоятелства,
съдът квалифицира деянието, призна подсъдимия за виновен и го осъди.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция
съобрази като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, а като
отегчаващо вината обстоятелство – липсата на каквато и да било критичност към
извършеното.
Съдът
наложи на подсъдимия наказание три години и шест месеца лишаване от свобода,
като на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС определи първоначален общ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание „лишаване от свобода”.
На
основание чл.59 ал.1 от НК приспадна от така наложеното наказание „лишаване от
свобода” времето, през което е бил задържан с постановление на РП Ловеч и с
мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 04.08.2020 година.
Съдът намира, че така наложеното
наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
На
основание чл.53 ал.1 б.„а“ от НК настоящият състав отне в полза на държавата металната
щанга и двата броя латексови ръкавици, които след
влизане на присъдата в сила постанови да бъдат унищожени. По отношение на
останалите веществени доказателства съдът разпореди кафявото дамско портмоне да
бъде върнато на Е.Х.С., а мобилният телефон, панталон, суитшърт
и пластика от СИМ карта за мобилен
телефон в оранжев цвят с надпис „Vivacom“, да бъдат върнати С.З.А..
При
този изход на процеса, на основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия С.З.А.
да заплати по сметка на ОД на МВР - Ловеч сумата от 5 180.10 /пет хиляди
сто и осемдесет лева и 10 стотинки/ лева разноски по досъдебното производство и
по сметка на Районен съд - Ловеч сумата 542.76 /петстотин четиридесет и два
лева и 76 стотинки/ лева разноски по делото.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :