Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 29.03.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б
въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и девети март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл. съдия
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Симеонова ч. гр. д. № 2874 по
описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - 438 ГПК, вр. с чл. 78 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 15331/27.10.2020 г. по входящия
регистър на ЧСИ С.П., подадена от длъжника по изпълнението „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК ******, чрез процесуалния му представител адвокат С.С., срещу разпореждане от 13.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209210400717 по описа на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ, с което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е отказано да се намали допълнителният адвокатски хонорар в размер на 350,43 лв. до сумата от 244,75 лв., както и размерът на пропорционалната такса по т.
26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ).
В жалбата се
излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно. Посочва
се, че претендираният от
взискателя адвокатски хонорар надвишава законоустановения минимум, предвиден в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредбата), във връзка с което е начислена и пропорционална такса над
размерите, посочени в т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). Твърди се, че претендираният
допълнителен адвокатски хонорар за изпълнителното производство в размер на
350,43 лв. е прекомерен и не съответства на фактическата и правна сложност на
делото. Същият е определен произволно от взискателя и е законово и логически
неоправдан. В случая извършените по изпълнителното дело процесуални действия не
са необичайни и не налагат определянето на адвокатско възнаграждение в
претендирания размер - пълномощникът на взискателя е подал
единствено молба за образуване на изпълнително дело с посочване в същата на
способа за изпълнението и съответно не са налице основания за присъждане на
хонорар в заявения размер. Според жалбоподателя разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. не може да намери приложение в настоящия случай, с позоваване на съдебна практика, вкл.
на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, тъй като касае по
- голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от
страна на процесуалния представител по проучване на имуществото на длъжника,
справки, предлагане на начини за изпълнение и др., каквито действия в
изпълнителното дело не са предприемани. Излагат се и доводи, че размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
прекомерен, и че включването
на адвокатско възнаграждение, което е отделно вземане за
разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на чл. 26 ТТРЗЧСИ, е незаконосъобразно, а материалният
интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса,
е само присъденото вземане по изпълнителния лист. Моли се за
отмяна на разпореждането от 13.10.2020
г. и за намаляване размера на допълнително присъединеното адвокатско възнаграждение на взискателя до
сумата от 244,75 лв., съобразно чл. 10, т. 2 от Наредбата и за коригиране размера на начислената
по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендира се присъждане и на сторените в
настоящото производство разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение
вх. № 16267/09.11.2020 г. по входящия регистър на ЧСИ С.П., от процесуалния
представител на взискателя по изпълнителното дело - ЗАД „А.Б.“, ЕИК ******- адвокат Л.И., с доводи за неоснователност на жалбата.
Посочва се, че претендираното в изпълнително
производство адвокатско възнаграждение
е изцяло в рамките на предвидения в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата минимален размер с включен ДДС. Твърди се, че след образуване
на изпълнителното дело и изтичане на срока за доброволно изпълнение
процесуалният представител на взискателя е проявил активно поведение за
установяване на имущественото състояние на длъжника, посочил
е конкретен изпълнителен способ за
събиране на присъдените суми - налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника,
видно от молби от 10.09.2020 г. и от 11.09.2020 г., подал е становище по възражението на длъжника
срещу разноските в изпълнителното производство. С оглед на изложеното се моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
На
основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви
по жалбата, с доводи за нейната неоснователност. Твърди се, че съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение за
образуване на изпълнително дело е 240 лв. с включен ДДС, като съгласно § 2 от
Наредбата претендираният адвокатски хонорар е с включен ДДС, който трябва да
бъде заплатен от доверителя. Посочва се, че разпоредбата на чл.
10, т. 2 от Наредбата е приложима в случая с
доводи, че с оглед обстоятелството, че длъжникът не е заплатил в срока за
доброволно изпълнение присъдените с изпълнителния лист суми, процесуалният
представител на взискателя е депозирал молба от 10.09.2020 г., с която е
поискал извършването на справка за притежаваните от длъжника банкови
сметки, а на 11.09.2020 г. е поискал налагане на запор на
банковите сметки на длъжника, което сочи на извършване на „действия по
водене“ на делото, т. е. активно процесуално поведение, насочено към
удовлетворяване на вземането, за което е и присъединен за
събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски хонорар в размер
на 350,43 лв. Предвид липсата на доброволно изпълнение в дадения срок
единствено вследствие на запора на банковите сметки на длъжника, наложен по
почин на взискателя, се е стигнало до погасяване на задължението. Като се има
предвид размерът на претендирания адвокатски хонорар и по правилата на чл. 10,
т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредбата минималният размер на
възнаграждението е 660,52 лв. В случая договореното и платено от взискателя
адвокатско възнаграждение е в общ размер на 590,43 лв., от които 240 лв. - за образуване на изпълнителното дело и 350,43 лв. - за
процесуално представителство, защита и съдействие, т. е. по - малко от законовия минимум и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело. Във връзка с размера на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ съдебният изпълнител посочва, че разноските за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство се включват в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ и в понятието „събрана
сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ. Предвид изложеното се
моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните и като се съобрази с
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са
приети заверени преписи от книжа по изпълнително дело № 20209210400717 по описа на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ, съгласно които производството по изпълнителното дело
е образувано по молба от 12.08.2020 г. на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ******, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат А.Б., срещу „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“
АД, ЕИК ******, за събиране на посочени в приложения към
молбата изпълнителен
лист суми. В молбата е поискано
на основание чл. 426, ал. 1 ГПК да
бъде образувано изпълнително дело за събиране на присъдените вземания, ведно с
разноските по образуваното изпълнително дело, в т. ч. и адвокатски хонорар в
размер на 240 лв. с ДДС, както и на длъжника да бъде изпратена покана за
доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК.
Посочена е банкова сметка, *** делото
суми. Не е посочен конкретен изпълнителен способ, който взискателят иска от
съдебния изпълнител да предприеме.
Към молбата е приложен изпълнителен лист
от 05.08.2020
г., издаден по гр. д. № 8045/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 90 състав, с който жалбоподателят е осъден на заплати на ЗАД „А.Б.“
сумата от 4 806,95 лв., представляваща неизплатена
част от регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка на л. а.
„Ситроен Ц 4“, рег. № ******, след приспадането на стойността на запазените
части на увредения автомобил, за претърпени имуществени вреди, настъпили в
следствие на ПТП от 16.01.2015 г. на път II-73, км. 6+620, поради виновното и
противоправно поведение на водача на товарен автомобил -
влекач „Скания R420“, рег. № 5799 РН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 2 610,46
лв., разноски по делото.
С постановление от 12.08.2020 г. е
образувано изпълнително дело № 20209210400717 по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, с взискател ЗАД „А.Б.“
и длъжник „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, постановено е да се извърши справка в
Търговския регистър за актуално състояние на дружеството и да му се изпрати
покана за доброволно изпълнение, на основание чл. 458 ГПК да
се уведоми НАП за започнатото принудително изпълнение, както
и е присъединен за събиране в производството адвокатски хонорар от 240 лв.
В хода на изпълнителното производство
съдебният изпълнител е поискал от Национална агенция за приходите да му бъде
предоставено удостоверение, от което да е видно има ли започнато производство
срещу длъжника за дължими от него публични вземания и техния размер.
До
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение
изх. № 11278/12.08.2020 г., с посочване в същата, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 9 852,32 лв., от които главница в размер на 4 806,95
лв., законна лихва в размер на 1 249,81 лв. за периода 02.02.2018 г. -
26.08.2020 г., 2 610,46 лв. - присъдени разноски, 240 лв. - разноски по
изпълнителното дело, 945,10 лв. - такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 12.08.2020 г. Поканата
за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 14.08.2020 г.
С молба вх. № 11957/10.09.2020 г. по
входящия регистър на ЧСИ Петров, подадена от ЗАД „А.Б.“, чрез адвокат Л.И., е поискано да се извърши
справка за притежаваните от длъжника банкови сметки. Молбата е
уважена с разпореждане от 10.09.2020 г. на ЧСИ С.П..
С молба вх. № 12050/11.09.2020 г.,
подадена от адвокат Л.И., е поискано да се пристъпи към изпълнение като се наложи запор върху
банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, за което да бъде изпратено
запорно съобщение и да се уведоми длъжникът, както и да се присъедини за
събиране допълнителен адвокатски хонорар в размер на 350,43 лв. с ДДС на
основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане от 14.09.2020 г. ЧСИ П.е
разпоредил да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска
банка“ АД и да му се изпрати запорно съобщение. С постановление от същата дата на основание чл. 10, ал. 2 от Наредбата ЧСИ е
присъединил за събиране в изпълнителното производство допълнителен адвокатски
хонорар в размер на 350,43 лв. с ДДС. Съобщението за
наложения запор е получено от длъжника на 15.09.2020 г.
Изпратено е и запорно съобщение изх. № 14009/14.09.2020 г. до „Общинска банка“
АД за налагане на запор върху всички сметки на длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, открити в банката, банкови касетки и вземания,
които длъжникът има по договори, сключени с банката, до размера на сумата от 10
296,68 лв., изчислена към 28.09.2020 г., като е посочена банкова сметка***, по
която дължимите суми да бъдат преведени.
В отговор на
съобщението за налагане на запор от „Общинска банка“ АД е изпратено писмо вх. №
13304/29.09.2020 г. до съдебния изпълнител, че
от банковата сметка на длъжника е преведена изцяло дължимата сума от 10 296,68 лв. с платежно нареждане BORD00733354/17.09.2020
г., като е поискано вдигане на наложения
запор.
След получаване на съобщението
за запора, от адвокат С., в качеството му на процесуален представител на
длъжника по изпълнителното дело „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД, е подадено възражение
вх. № 12878/25.09.2020 г. срещу присъединяването за
събиране по изпълнителното дело на допълнителен адвокатски хонорар в полза на
взискателя в размер на 350,43 лв. към вече претендирания такъв и срещу определената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност, а от процесуалния представител на взискателя била подадена
единствено молба за образуване на изпълнителното производство, съответно чл.
10, т. 2 от Наредбата не е приложим и допълнителен адвокатски хонорар не следва
да бъде присъждан. Евентуално се моли той да бъде намален до минимално дължимия
според цитираната разпоредба, а именно - 244,75 лв., съответно за коригиране
размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ пропорционална такса.
По така направеното
възражение е постъпило становище вх. № 13636/02.10.2020 г. от адвокат Л.И., в качеството на процесуален представител на ЗАД „А.Б.“, в което е заявено, че възражението на длъжника е неоснователно.
С обжалваното в настоящото производство
разпореждане от 13.10.2020 г. ЧСИ П.е оставил без уважение искането за
редуциране на адвокатския хонорар, за което е уведомил
длъжника със съобщение изх. № 16349/13.10.2020 г., получено от
застрахователното дружество на 14.10.2020 г.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител - постановление за разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Компетентен
да се произнесе по искане за коригиране на вече начислени като дължими разноски
по изпълнителното производство е органът, който е овластен да извършва
предписаните в ГПК изпълнителни действия и който
начислява и събира разноските. Такъв орган е съдебният изпълнител. Актът на последния
по повод на възражение срещу начислени в тежест на длъжника разноски подлежи на
съдебен контрол.
Предмет на проверката при жалба срещу
постановлението за разноските по реда на чл. 435,
ал. 2, т. 7 ГПК са всички сторени в
изпълнителното производство разноски, възложени в тежест на длъжника, вкл. и дължимост на възнаграждение за
адвокат за водене на изпълнително дело и такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ.
Въпросът
за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата
му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи
правила”. Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и
за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично
уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от
взискателя или бъдат отменени от съда, така и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Същевременно
приложение в изпълнителното производство намира разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК, която позволява да се иска намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна, когато то е
прекомерно.
С оглед изложените в частната жалба оплаквания,
настоящият съдебен състав приема, че по делото не се спори относно дължимостта
на адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 240 лв. с ДДС за
образуване на изпълнителното дело по смисъла на чл. 10, т. 1 от Наредбата, както
и относно дължимостта на допълнително адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело (доводите на жалбоподателя са, че възнаграждението
от 350,43 лв. е в завишен размер
с оглед извършените от адвоката на взискателя процесуални действия и
фактическата и правна сложност на делото, поради което е направено съответно
искане за намаляване размера на допълнителното възнаграждение, но не и за изключването
му за събиране). За установяване на реалното заплащане на възнаграждението по
делото са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие №
905733/10.09.2020 г., сключени между ЗАД „А.Б.“ и адвокат Л.И., за осъществяване
на процесуално представителство по изпълнителното дело, с уговорено
възнаграждение в размер на 350,43 лв., както и отчет по сметка, изготвен на
12.09.2020 г. от адвокат Иванова, за постъпване по разплащателната сметка на
адвоката на така уговореното възнаграждение. От приложените документи се установява, че между
взискателя и процесуалния му представител е съществувало валидно отношение по
предоставянето на правна помощ и съдействие по изпълнителното дело, във връзка
с което е уговорен и изплатен адвокатски хонорар с включен ДДС.
В случая въззивната инстанция
счита, че направеното от жалбоподателя възражение за прекомерност на определения
допълнителен адвокатски хонорар в
размер на 350,43 лв. е неоснователно по следните съображения:
Съдът споделя доводите на
жалбоподателя, че изпълнителното
дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, които да предполагат възлагане в тежест на
длъжника на разноски на взискателя за адвокат над минималния размер по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не е налице отклонение от
обичайното развитие на изпълнителното
производство, налагащо
особено голяма активност от процесуалния представител на взискателя (видно от данните
по делото същият е подал единствено молби за извършване на справка на
длъжниковото имущество и за налагане на запор, както и становище по
възражението на длъжника). Към настоящия момент
дължимите по изпълнителното дело суми са изцяло платени, поради което не се налага извършването на допълнителни действия по
водене на делото. Поради това допълнителното
възнаграждение следва да се определи до минималния размер, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г.
Съгласно
чл. 10, т. 2 от Наредбата (в приложимата
редакция към момента на подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело
и на уговаряне и заплащане на адвокатския хонорар - изм. и доп., бр. 68 от
31.07.2020 г.) възнаграждението за процесуално представителство, защита
и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. е 200 лв., и за вземания над 1
000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7 от
Наредбата. В случая съобразно сумите, посочени в поканата за доброволно
изпълнение, размерът на адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата е 763,36 лв., съответно половината от него възлиза на сумата от 381,68
лв. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение поради прекомерност по реда
на чл.
78, ал. 5 ГПК, съдът не обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението
до предвидения в същата
наредба минимален размер. Претендираното от взискателя възнаграждение е под този размер
- 350,43 лв., поради което не подлежи на намаляване до сумата от 244,75
лв. (каквото е искането на жалбоподателя).
Не следва да бъде коригирана и
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която както правилно съдебният
изпълнител е приел в мотивите, се определя върху всички събрани суми за
взискателя, вкл. адвокатското възнаграждение, но без авансови такси.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са
за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал.
1 ГПК, поради което те се събират наред и
заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.
Разноските за
адвокатско възнаграждение се поставят в тежест на длъжника с
постановление на ЧСИ. Вземането за разноски за адвокат, направени в
принудителното изпълнение, се реализира в производството по изпълнение въз
основа на това постановление на ЧСИ, тоест въпреки, че то не е посочено в
изпълнителния лист. Вземането за тези разноски е парично вземане и за
събирането му се прилагат общите правила. То е вземане, което е различно от
това, за което е издаден изпълнителният
лист, но правилата за събиране на двете вземания - това
по изпълнителния лист и това по постановлението
на ЧСИ за разноски за адвокат, са едни и същи -
правилата по ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ,
приложими с оглед характера на вземането. При така възприетото
се налага изводът, че за събиране на вземането на
взискателя за разноски за адвокат ще се дължат онези такси и
разноски по изпълнението, които биха се дължали за парично вземане, което е
снабдено с изпълнителен лист и за събиране на което е образувано принудителното
изпълнение. Това особено ясно проличава в хипотеза, в която притезанието, за
което е издаден изпълнителен лист, не е парично. В последната хипотеза
способите за изпълнение и таксите за същото са различни от тези за събиране на
паричното вземане за разноски по изпълнителното дело. За разноските на
взискателя за адвокат, направени в изпълнението, ЧСИ съставя постановление
и това е изпълнителният титул за тях и така предмет на
изпълнителното дело става освен непарично вземане по изпълнителния лист и
парично такова по постановлението на ЧСИ за разноските. За
последното ще се пристъпи към събиране по някой от способите, предвидени в
закона за паричните притезания и за събирането му ще се наложат и съберат
съответните такси по ТТРЗЧСИ като
за събиране на парично вземане. Изпълнителното производство не може да приключи
преди да се удовлетвори вземането на взискателя за разноски по постановлението
на ЧСИ, независимо, че е удовлетворено непаричното му притезание по
изпълнителния лист (в този смисъл т. 2 от ТР № 3/10.07.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). В подкрепа на този извод е
подходът на законодателя при уредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ, с която изрично са изключени при
определяне на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ определени разноски на взискателя по изпълнението, но не са
изключени направените от него разноски за адвокат. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство,
се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“ по смисъла на т.
26 ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното изпълнително действие
- чл. 78, ал. 1,
т. 1 ЗЧСИ). Тези разноски за адвокатско възнаграждение следва
да се включват в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 ТРЗЧСИ (за
разлика от авансово заплатените от взискателя такси по изпълнението, които не
се включват в тази база, тъй като обратното на практика би означавало
начисляването на такси върху такси, което е недопустимо) - в този смисъл
решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г., ІV г. о. на ВКС.
Поради изложените съображения и доколкото липсват
предпоставките за намаляване размера на допълнителния адвокатски хонорар, то не
са налице основания и за коригиране размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Предвид изложеното частната жалба
като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея
разпореждане на съдебния изпълнител следва да
бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
При този изход на спора разноски на
жалбоподателя не се дължат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 15331/27.10.2020 г. на длъжника
по изпълнението „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, срещу разпореждане
от 13.10.2020 г. по изпълнително дело № 20209210400717 по описа на ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ, с което на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е отказано да се
намалят разноските на взискателя за възнаграждение
за адвокат по изпълнителното дело.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ и
страните за сведение и съобразяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.