№ 548
гр. Благоевград, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500811 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №144 от 12.06.2024 г. по гр.д.№1006/23г. по описа на РС-
Сандански, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между С. Я. Ц. с
ЕГН **********, с адрес в гр. *** и Н. Я. А. с ЕГН **********, с адрес в гр.
**, на следните недвижими имоти:Една втора идеална част от ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65334.300.338 по КККР на гр. Сандански, с адрес на
имота: гр. **, с площ на имота от 497 (четиристотин деветдесет и седем) кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 338, квартал
11, парцел 17, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: 65334.300.339,
65334.300.336, 65334.300.335, 65334.300.337, 65334.300.359, при квоти 1 / 4
(една четвърт) идеална част за С. Я. Ц. и 1 / 4 (една четвърт) идеална част за Н.
Я. А..
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
65334.300.338.2.2 по КККР на гр. Сандански, който обект се намира на етаж
първи в сграда № 2 - многофамилна, построена в ПИ с идентификатор
65334.300.338 по КККР на града, с предназначение на обекта: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно) с площ на обекта по схема 84
(осемдесет и четири) кв.м., при следните съседни самостоятелни обекта: на
същия етаж- няма, под обекта: 65334.300.338.2.1, над обекта:
1
65334.300.338.2.3, ведно с принадлежностите към етажа, а именно 1 / 2 ид.
част от приземния етаж и ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, при квоти 1 / 2 (една втора) идеална част за С. Я. Ц. и 1 / 2
(една втора) идеална част за Н. Я. А..
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№6015/04.07.2024 г., подадена от Н. Я. А., ЕГН **********, гр.Сандански, ул.
„**, чрез адв.И. С., против Решение №144 от 12.06.2024 г. по гр.д.№1006/23г.
по описа на РС-Сандански. Недоволен от атакувания акт е останал
жалбоподателят, който го счита за неправилен и незаконосъобразен, излагайки
подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението, да
уважи възражението за придобивна давност и да се отхвърли предявеният иск
за делба. С въззивната жалба не са представени нови доказателства.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е
постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова
молба, предявена от С. Я. Ц. от гр. ** против Н. Я. А. от гр. Сандански, с
правно основание чл. 34 ЗС.
Ищцата сочи, че с ответника са брат и сестра и са наследници на
родителите им, Я. А., починал на 16.08.1999г. и А.Н. А.а, починала на
09.02.2001г. Сочи, че наследодателите им по време на брака на основание
давностно владение са придобили 1 / 2 ид.ч. от парцел XVII, в кв. 11 по рег.
план на гр. Сандански, целият с площ от 504 кв.м., идентичен с поземлен имот
с идентификатор 65334.300.338 по КККР на гр. Сандански. Посочва, че през
1969 г. наследодателят им се е снабдил с констативен нотариален акт за право
на собственост върху тази част от парцела и че към онзи момент в парцела е
съществувала жилищна сграда, състояща се от мазе и един етаж, която е била
с два калкана - западен и североизточен. Ищцата твърди, че наследодателите й
са завладели североизточния калкан и в резултат на упражнявано давностно
владение от 1969 г. са придобили правото на собственост по давност върху
западния калкан. Посочва, че през 1989 г. собствениците на парцела са
учредили право на строеж с нотариален акт за суперфиция в полза на брат й -
ответникът по делото, за изграждане на втория жилищен етаж и той е бил
изграден, поради което ищцата твърди, че към настоящия момент сградата се
състои от мазе и два жилищни етажа. Ищцата твърди, че след смъртта на
родителите им двамата с ответника са придобили по наследство по 1/ 2 ид.ч.
от първи жилищен етаж и по 1 / 4 ид. ч. от поземления имот. Ищцата твърди,
че с ответника не могат доброволно да се разберат относно подялбата на този
имот, поради което предявява настоящия иск.
Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска
изцяло. Твърди, че както първия жилищен етаж, така и парцела са както
негова собственост, така и на съпругата му, тъй като са придобити на
2
основание давностно владение, продължило повече от 10 години, започнало
след смъртта на родителите му. Прави възражение за придобиване по давност
на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС на процесните имоти. Сочи, че приживе е
живял заедно със своето семейство и родителите си в първия етаж и от 2008 г.
той и съпругата му започнали да осъществяват фактическа власт върху целия
първия етаж и парцела -1 / 2 ид.ч. от него и след изтичане на предвидения в
закона десетгодишен срок са придобили по давност. Посочва, че са
извършвали строително ремонтни работи в жилището, подмяна на дограма,
поставЯ. на външна инсталация, смяна на ел. инсталацията. Посочва, че сестра
му - ищцата по делото, е живяла в гр. Сеново и е идвала в Сандански на гости,
виждала е всички тези действия, но не се е протИ.поставила на тях.
Не е спорно по делото, че ищцата и ответникът са сестра и брат и са
деца на Я. А. А., починал на 16.08.1999 година и А.Н. А.а, починала на
09.02.2001 година.
Установява се, че Я. А. А. с нотариален акт № 192, том първи, дело №
465/ 1969 година на РС- Сандански е признат за собственик по давностно
владение заедно с К. А. А. на парцел XVII в кв. 11 по РП на гр. Сандански,
целият състоящ се от 504 кв.м. , при съседи: улица, П.А., К.М. и К.П., ведно с
построената в същия парцел жилищна сграда.
Не се спори, че наследодателите на страните са владели западната
половина - калкан от къщата и на основание давностно владение са станали
собственици на този калкан. По действащата КК на гр. Сандански тази
половина е означена като сграда с идентификатор 65334.300.338.2 - видно от
скица, издадена от СГКК- Благоевград. Собственици на другата половина от
сградата - североизточния калкан са трети, неучастващи по делото лица Р.К.
А. и Б. К.ов А. - видно от представени по делото нотариален кат за
суперфиция и нотариален кат за дарение.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че
западният калкан представлява жилищна сграда на два етаж и мазе. От
показанията им се установява, че приживе наследодателите Я. и А. А.и са
живели на първия жилищен етаж и че заедно с тях в същия етаж е живяло и
семейството на ответника. Приживе на родителите си ищцата, която живее в
гр.** е идвала в гр. Сандански всяка година през лятото за период от около 2
седмици и е отсядала при родителите си на първия етаж. След смъртта на
майка си през 2001 година тя е разредила посещенията си в гр. Сандански,
като след годишнината от смъртта на майка си през 2002 година е идвала по -
рядко в града и е отсядала в същото жилище. От показанията на свидетелите
Д.О., Б.С. и Н.К. се установява, че след смъртта на наследодателите,
ответникът и неговото семейство продължили да живеят на първия етаж.
Същите свидетели сочат, че в периода от 2007 - 2020 година ответникът със
свои средства е извършил строително- ремонтни работи в първия етаж,
подменил е дограмата, изградил е нова ел. инсталация, подменил е мазилките,
направил е външна изолация, изградил е в първия етаж баня с тоалетна, тъй
3
като до тогава те са били външни. Свидетелите С. и К. завяват, че ответникът
им е казал, че за всички тези действия се е разбрал със сестра си и тя нямала
претенции към етажа. Свидетелите В. Ц. и К. Ц. - дъщери на ищцата сочат, че
майка им не е знаела за извършваните подобрения в наследствения имот, че
двамата с брат й са се чували редовно по телефона и той не я е уведомил, че
извършва ремонт в жилището. Двете сочат, че когато майка им е дошла през
2017 година в гр. Сандански на родова среща и е видяла подобренията в
къщата е останала изненадана и тогава е предложила на ответника да си
уредят отношенията и да си разделят стаите от етажа, а той й е предложил да
подаде декларация, че се отказва, но тя е отказала и искала делба. Двете
свидетелки сочат, че подобен разговор е проведен и през 2023 година, когато
той й е предложил да й плати по 2 -3 000 лева за стая и тя да му отстъпи дела
си.
Въззивният съд намира, че показанията на Д.О., Б.С. и Н.К. следва да
бъдат кредитирани като обективни и логични относно личните им възприятия,
а именно, че ответникът е живял с наследодателите си на първия жилищен
етаж и е продължил да живее там и след смъртта им, за извършените
подобрения, както и че ищцата е посещавала имота и е оставала в същия и
след смъртта на наследодателите им. Не кредитира показанията в частта им, че
ищцата няма претенции към брат си по отношение на делбения имот, тъй
като в тази си част възпроизвеждат казаното им от ответника. Кредитира
показанията на свидетелите В. Ц. и К. Ц. при условията на чл.172 ГПК
относно личните им възприятия по отношение на разговорите, водени между
ищцата и ответника пред 2017 година и 2023 по отношение на процесния
имот.
От представени по делото съобщения и приходни квитанция, издадени
от община Сандански се установява, че след смъртта на наследодателите до
2007 година ответникът е заплащал дължимите данъци и такси за процесния
имот. На 20.08.2007 година е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ в община
Сандански с вх. № 1248, с която е декларирал, че със ищцата са собственици
по наследство на по 1 / 2 ид. част от първия жилищен етаж и на по 1 /2 ид. част
от земя с площ от 227 кв.м. От представени по делото копия на съобщения за
дължими данъци и приходни квитанции се установява, че в периода от 2004 г.
до 2017 година, включително ответникът е плащал както своята част, така и
частта на ищцата от дължимите данъци и такси за имота. През 2018, 2019 г. и
2023 година ищцата е заплатила своята част.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния
съд се споделят изцяло от настоящият съдебен състав, поради което и на
основание чл. 272 от ГПК,въззивният съд препраща към мотивите, изложени в
обжалваното решение. В допълнение към изложените от първоинстанционния
съд мотиви и в отговор на наведените доводи в жалбата, въззивният съд
приема следното:
4
Съгласно формираната задължителна съдебна практика по
приложението на чл. 68 и чл. 69 ЗС (ТР 1/2012 г. на ОСГК), както и
практиката, обективирана в постановени по реда на чл. 290 ГПК решения,
когато съсобствеността произтича от наследяване, то с приемането на
наследството, част от което е и владението като фактическо състояние,
владението продължава от наследниците по право, независимо, че само един
от тях остава в наследствения имот, като всеки наследник е владелец на
собствената и държател на останалите идеални части. Правилен – съответен
на чл. чл. 79, ал. 1, 69 и 31 ЗС, и съобразен с постановките на ТР № 1/2012 г. на
ОСГК, както и с практиката на ВКС, формирана с решения по чл. 290 ГПК, е
изводът за неоснователност на направеното от възражение за придобиване по
давност на идеалните части от съсобствеността на наследника. Тъй като
съсобствеността произтича от наследяване, презумпцията на чл. 69 ЗС е
неприложима и направилият възражението за придобивна давност
сънаследник следва да докаже, че с едностранни действия, доведени до
знанието на останалите наследници, по явен и недвусмислен начин, е
превърнал във владение държането на техните идеални части. В случая това
не е доказано. Упражняването на фактическа власт върху наследствения имот
и ползването му само от не доказва намерение за своене. След като
разпоредбата на чл. 31 ЗС оправомощава всеки съсобственик да си служи с
общата вещ по предназначението й и задължава същия, ако само той си служи
лично с вещта да заплати на останалите обезщетение за ползата от която ги е
лишил, от деня на писменото поискване, то не би могло да се приеме, че
ползването на общата вещ само от един съсобственик представлява не само
реализация на това правомощие, но обективира и намерение за своене на
идеалните части на останалите съсобственици. Плащането на данъци също не
доказва намерение за своене, тъй като това е публичноправно задължение и
поражда облигационни отношения между съсобствениците. Установява се, че
процесният имот е деклариран от ответника като съсобствен с ищцата. По
отношение на подобренията същите са извършени във връзка с ползването на
имота и също не доказват намерение за своене. Липсват каквито и да било
данни за отблъсване владението на ищцата. И в отговора на исковата молба се
прави признание от ответника, че същата е посещавала имота. Не се доказва
по делото твърдението, че ищцата е предала владението на своите идеални
части.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Действително, разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК предвижда, че
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, т. е. при
приключване на делбеното производство. Това правило е приложимо относно
разноските, които са направени по повод признаване и ликвидиране на
съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели, възнаграждения
за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата на съделителите и
5
способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато, обаче, е налице
спор дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и
способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
присъединените искове в делбеното производство, а така също и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е
константната практика на ВКС (т. 9 от ППВС № 7 от 1973 г., Определение №
167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, І г. о. и др.) Съгласно
цитираната практика ищеца и въззиваем в настоящото производство има
право на разноски за въззивна инстанция в размер 1500 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144 от 12.06.2024 г. по гр.д.№1006/2023г.
по описа на РС-Сандански.
ОСЪЖДА Н. Я. А., ЕГН ********** с адрес: гр. **, да заплати на С. Я.
Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, сумата от 1500 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за въвзивно производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването на препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6