Мотиви на Решение № 290 от 09.09.2019 г. по н.а.х.д. №
676/2019 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
Производство
с правно основание чл.378 от НПК, във връзка с чл.78а от НК.
С постановление от 10.07.2019 г. по бързо производство №
376/2019 г. на РУ на МВР Ловеч на Христо Христов - прокурор при Районна
прокуратура гр.Ловеч, на основание чл.375 от НПК е било направено предложение
до Ловешки районен съд, да се произнесе с решение по реда на чл.378 от НПК, с
което да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК О.Я.С.
***, по повдигнатото му обвинение по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, за
това, че на 02.07.2019 г. в ******, област Ловеч, около 17:10 часа, по
бул."Трети март", на кръстовището с улица „Д.Димов", с посока на
движение към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство - мотопед
„***, черен на цвят, с рама № ***
което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в чл.140, ал.1,
изр.1 и ал.2, изр.1 от ЗДВП и чл.З от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в
движение, спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните ППС, издадена от Министъра на
вътрешните работи.
На досъдебното
производство обвиняемият О.С. е дал обяснения /л.11/. Признал се е за виновен и
е заявил, че съжалява за случилото се и че ще си понесе наказанието.
В съдебно
заседание, редовно призован, обвиняемият не се явява. Защищава се от адвокат
Х.Северинов от АК Монтана, който не оспорва приетата в постановлението от
прокурора фактическа обстановка по случая. Пледира наказателното производство
да бъде прекратено, тъй като са налице предпоставки характеризиращи случая като
маловажен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, а делото се изпрати на съответните
органи от МВР за налагане на административно наказание по ЗДвП. Алтернативно
пледира, в случай, че съдът приеме, че са налице условията на чл.78а от НК, да
наложи наказание глоба в минимален размер.
С постановлението на Районна прокуратура е приета следната
фактическа обстановка :
На 02.07.2019 година, свидетелят Х.П.- полицейски инспектор
при РУ на МВР Ловеч, заедно с колегата си свидетеля М.А.участвали в
специализирана полицейска операция на територията на ******, област Ловеч.
Операцията била по линия за безопасност на движението. Двамата свидетели се
намирали на бул."Трети март" в селото и извършвали проверка на
преминаващите превозни средства. Около 17:10 часа на кръстовището образувано от
бул."Трети март" и ул."Димитър Димов" забелязали, че се
движи в посока центъра мотопед. Свидетелят М.А.го спрял за проверка. След
проверка на личните документи свидетелите установили, бе водач на мотопеда е О.Я.С.
***. Същият не представил СУМПС, а и мотопеда нямал поставени регистрационни
табели. Свидетелите направили справка в ОДЧ при РУ на МВР Ловеч, от която
установили, че О.С. не притежавал СУМПС, а мотопеда не бил регистриран по
надлежния за това ред. На обвиняемия С. бил съставен акт за административно
нарушение с бланков № 804095/02.07.2019 г. /л.8/.
От писмо рег.№ 906р-4994/08.07.2019 г. на сектор „ПП"
при ОД на МВР Ловеч /л.6/ става ясно, че няма данни за извършена регистрация на
МПС - мотопед марка „***, с рама № *** каквато се изисквала съгласно разпоредбите на чл.140,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и чл.З от Наредба I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за регистриране, отчет, пускане
в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните превозни
средства.
С оглед на така установената от прокурора фактическа
обстановка по случая, която изцяло се подкрепя от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от обясненията на обвиняемия на досъдебното
производство, които макар и лаконични, имат характера на самопризнания, съдът
приема, че с деянието си обвиняемия О.Я.С. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.345, ал.2, във
връзка с ал.1 от НК, като на 02.07.2019 г. в ******, област Ловеч, около 17:10
часа, по бул."Трети март", на кръстовището с улица „Д.Димов", с
посока на движение към центъра на селото, управлявал моторно превозно средство
- мотопед „***, черен на цвят, с рама № *** което не е регистрирано по надлежния ред, предвиден в
чл.140, ал.1, изр.1 и ал.2, изр.1 от ЗДВП и чл.З от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение, спиране от движение на МПС и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
ППС, издадена от Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин се доказва от
събраните по делото писмени доказателства и свидетелски показания, че О.С. е
извършил от обективна страна престъплението, за което му е било повдигнато
обвинение по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, като е управлявал МПС,
което е нямало поставени регистрационни номера, както и не е било регистрирано
по указания в ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му ред. Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява както от събраните писмени доказателства,
така и от свидетелските показания, които са последователни, логично свързани и
непротиворечиви и няма причини съдът да не ги кредитира. Същевременно и самия
обвиняем признава извършването на деянието и не оспорва вмененото му
престъпление.
От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици.
Причините за
извършване на престъплението е нежеланието на обвиняемия С. да се съобразява с
установените правила за управление и регистрация на МПС.
С постановлението си Районна прокуратура гр.Ловеч правилно е
приела, че обвиняемия не е осъждан за престъпления от общ характер /справка на
л.15/, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава
VIII от НК и в тази връзка дееца не представлява голяма обществена опасност.
Няма установени от деянието имуществени щети, а и същото е формално, на просто
извършване. Освен това, за деянието, което е умишлено се предвижда наказание
„лишаване от свобода" до една година или глоба, поради което са налице
условията на чл.78а от НК и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна
отговорност. В тази връзка съдът не споделя доводите на защитата за
малозначителност на деянието и липсата на обществена опасност. Изтъкнатите
факти за чистото съдебно минало на С. и младата му възраст безспорно са налице,
но същите касаят личността на дееца и не влияят на оценката за
малозначителност, а се отчитат единствено при индивидуализацията на
наказанието. Довода, че когато е бил проверен от служителите на полицията не е
бил в движение освен, че е необоснован, се опровергава и от свидетелските
показания, които съдът цени като обективни и непредубедени, а и касае
изпълнителното деяние, като елемент от обективната страна на престъплението.
Като елемент от наличието на обществена опасност в действията на обвиняемия
съдът отчита и факта, че същия е управлявал мотопеда без да притежава СУМПС,
т.е. не е притежавал в достатъчна степен уменията да управлява превозното
средство. Предвид на тези съображения съдът прие тезата на защитата за
малозначителност на деянието за неоснователна и не я кредитира.
Извършителят на престъплението към момента на извършване на
деянието е бил с постоянно местоживеене, не е осъждан за престъпление от общ
характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК, поради което следва да се приеме, че
едно административно наказание спрямо него ще действа предупредително и
възпиращо и че така ще се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.
Съдът, като отчете изложените обстоятелства прие, че О.Я.С.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.345, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и му се наложи на
основание чл.78а, ал.1 от НК административно наказание в минималния предвиден
размер - глоба в размер на 1 000 лева, която следва да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт. Съдът съобрази предмета на
престъплението, личността на обвиняемия и социалния му статус, направените
самопризнания и изразено съжаление за стореното, а също и че така ще се
постигнат целите на наказанието.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови решението си в този смисъл.