Решение по дело №936/2010 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 336
Дата: 10 декември 2010 г. (в сила от 28 декември 2010 г.)
Съдия: Светла Иванова Иванова
Дело: 20104340100936
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 август 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

                            

    336 т. ІV     от   10.12.2010 година,    град ТРОЯН

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Троянския   районен    съд, шести   съдебен      състав  на дванадесети ноември две хиляди и десета година в публично заседание  в   следния състав:

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. ИВАНОВА

Секретар М.С.

Като  разгледа    докладваното    от съдията  Иванова

гражданско дело № 936 по описа за 2010 година, за да се произнесе, съобрази:

 

               Производство с правно основание чл  49 ал. 1 от  СК.

                Постъпила е искова молба  от Ю.Т.Д. ***, против П.И.Д. ***, с правно основание чл. 49 ал. 1 от СК. Излага, че с ответникът са съпрузи, сключили граждански брак, на 14.03.1982 година в с.И., община Гулянци, обл.Плевен. От брака си имат родени две деца – пълнолетните К. Д., роден на ***г. и Т. Д., роден на *** година.  Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака и с ответницата, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответникът, като не възразява семейното жилище, находящо се в с.И., община Гулянци, обл.Плевен да остане за съвместно ползване от двамата, до извършване на делба на имота. Желае, след прекратяване на брака да възстанови своето предбрачно фамилно име – Г..  Твърди, че от 2007г. са във фактическа раздяла със съпруга си, когато  е напуснала семейното жилище, вследствие непрестанен физически и психически тормоз  и е отишла да  работи в чужбина. Навежда доводи и представя писмени и гласни  доказателства в подкрепа на твърденията и исканията си. 
               Ответникът, редовно призован при  условията на чл.47 ал.6 от ГПК не се явява в съдебно заседание. Представлява се в процеса от  назначеният му  особен представител – адв Р.Г. ***, която оспорва така предявеният иск, а в пледоарията си по същество, оспорва искането  на ищцата за прекратяване на брака по вина на ответника. Не са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание ищцата не се явява, представлява се от упълномощения си защитник – адв.С.С., която представя доказателства, от които е видно, че не са налице предпоставките на  чл.321 ал.І предл. последно от ГПК – за прекратяване на производството по делото, тъй като се касае за уважителна причина по смисъла на закона.  От името на доверителката си моли иска  да бъде уважен, а бракът   да се прекрати като дълбоко и непоправимо разстроен, с произтичащите от това законови последици.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
            От фактическа страна:          
            От приложеното на л.3 Удостоверение за сключен граждански брак от 18.04.2001г. с.И., община Гулянци, обл.Плевен е видно, че страните са сключили такъв помежду си на 14.03.2010г.  с.И., община Гулянци, обл.Плевен.

За установяване на факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото, съдът е изслушал допуснатите до разпит свидетели: Н.Т.Г.и Т. П. Д.,  които добросъвестно и открито излагат  проблемите на  семейство Ю. и П. Д..

Установи се, че свидетелите познават страните по  делото, тъй като свидетелката  Н.Т.Г.е сестра на  ищцата, а свидетелят Т. П. Д.  техен  син. Според  свидетелката  Г.: „…През 2007г. започнаха кавгите и скандалите, не можеха да се понасят и решиха, че  е по-добре да се  разделят.Доста често сестра ми се оплаквала, че той многократно я е биел, непрекъснато заплахи, че ще я убие, обижда я с много неприятни епитети.Зет ми злоупотребяваше с алкохола…Той е агресивна личност……Сестра ми взе решение да си  тръгне, защото няма смисъл  да живеят заедно…”, свидетелят  Т. Д.:”……син съм на страните по делото…….Разделени са от три-четири години…Караха се постоянно, нямаха добър живот. Многократно баща ми упражняваше физическо насилие над майка ми, аз съм бил свидетел на това……Смятам….., че те не могат да живеят за в бъдеще заедно…”

Показанията на свидетелите, съдът прецени и анализира много внимателно с оглед евентуална  тяхната пристрастност и заинтересованост. Същите са  не противоречи, логични и последователни  и съответстват на събраният по делото доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира.

 

От правна страна:         

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира, че брачният иск е доказан по основание. Анализът на доказателствения материал налага извода, че бракът е изпразнен от съдържание при това състояние на съпружеските отношения, в брачния им съюз не може да постигне целите на брака и той съществува само формално.  Настъпилата фактическа раздяла води  до извода, че не може да се очаква възстановяване на нормални съпружески отношения между Ю. и П. Д., поради което запазването на брака е безпредметно и не е в интерес на съпрузите и обществото. От дотук изнесените факти съдът направи извода, че личните отношения между съпрузите не са на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство и вярност, необходими за съществуването на взаимност между съпрузите, което е заложено в разпоредбите на Семейния кодекс. В тази насока, съдът констатира, че брачната връзка между ищцата  и ответникът е изпразнена от съдържание.                                                                                                                           Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 49, ал. 1 от СК, налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае се за едно отрицателно  състояние на брачната им връзка - антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липсва и минималната наличност на изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Необратимо са изчезнали между съпрузите взаимната любов, вярност и привързаност, взаимното уважение и доверие, другарските отношения и готовност за взаимопомощ, взаимното разбирателство и общите усилия за обезпечаване на благополучието на семейството. Тези отношения и чувства са заменени с отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, омраза, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения. Понастоящем формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като от него е останала само формално юридическата връзка, която съществува само на книга. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за укрепване и заздравяване на брака, за което важна роля е изиграла и продължителната фактическа раздяла между страните. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. След като бракът е безполезен от гледна точка на обществото, самите съпрузи и децата, ненужно е неговото изкуствено запазване - в нашето общество бракът не може да играе ролята на наказание, поради което, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, без оглед на становището даже и на не виновния съпруг, същият следва да се прекрати, а в случая, на основание чл. 49, ал. 3 от СК, съдът счита, че изключителна вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака им има съпругът.    С оглед заявеното от ищцата в исковата молба, съдът счита, че след прекратяването на гражданския брак, съпругата следва да носи брачното си фамилно име Г., а семейното жилище находящо се в с.И., община Гулянци, обл.Плевен да бъде предоставено за ползване от двамата съпрузи.           При този изход на процеса, в съответствие с Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата  по ГПК /приета с ПМС  № 38 /27.02.2008 година, в сила от 01.03.2008 година /  съдът определя окончателна държавна такса  в размер на   50.00   лева, която следва да бъде заплатена от двамата съпрузи по равно. Съгласно разпоредбата на чл.329 ал.І изр. първо от ГПК  съдебните разноски следва да бъдат заплатени от ответника. Водим от изложеното, съдът

 

                                                Р     Е     Ш     И:

 

            ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на 14.03.1982г. с Акт за граждански брак №1 от 14.03.1982г. в с.И., община Гулянци, обл.Плевен  между Ю.Т.Д. ***, ЕГН ********** и П.И.Д. ***, ЕГН ********** с развод  поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.

            ВИНА   за    дълбокото    и непоправимо разстройство на брака  има съпругът.

            След прекратяване на гражданския брак, жената  ще носи брачното си фамилно име –Г..

            СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в с.И., община Гулянци, обл.Плевен за в бъдеще се предоставя за съвместно ползване от двамата, до извършване на делба на имота.

ОСЪЖДА П.И.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка  на Районен съд –Троян сумата от 25.00 /двадесет и пет /лева  държавна такса представляваща половината  от окончателно определената ДТ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

            ОСЪЖДА Ю.Т.Д. ***, ЕГН ********** да заплати на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка  на Районен съд –Троян сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева  държавна такса представляваща половината  от окончателно определената ДТ в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

                    Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок  от обявяването му .

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………..