Определение по дело №25/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 37
Дата: 28 януари 2020 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000600025
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                           О     П      Р     Е     Д     Е     Л      Е     Н     И        Е

                                                                   № 37

                                         гр. Пловдив, 28.01.2020 г.

               Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари  две хиляди и двадесета година в  състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                          ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

          като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №25/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

                                         Производство по чл.243 ал.8 НПК.

 

           Постъпил е протест от Окръжна прокуратура- гр.П. против определение №636/18.12.2019г., постановено по ЧНД №779/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.Пазарджик, с което е било отменено постановление от 27.11.2019г. на Окръжна прокуратура- гр.Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по ДП**. по описа на ОДМВР-  П., образувано за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК. В протеста са изложени конкретни съображения за неправилността и незаконосъобразността на определението в частта, с която са дадени указания за доразследване за престъпление по 323 от НК, поради което се претендира отмяната му и потвърждаване на постановлението.

          Срещу протеста е постъпило възражение от П.Р.М.като управител на „Ч.“ ООД гр.С. чрез адвокатския му представител, в което подробно се развиват доводи за съставомерност на деянието по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 НК или по чл.206 НК, по чл.219 ал.4 вр. ал.3 НК, по чл.282 ал.3 вр. ал.2 НК, а алтернативно  по чл.323 ал.1 НК, поради което се иска да бъде оставен без уважение.

           Пловдивският апелативен съд намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество за основателен.

           На първо място, настоящата инстанция констатира, че предмета на въззивната проверка е ограничен до определението на съда в частта, с която са дадени указания на прокурора за правилното прилагане на закона досежно евентуално извършено престъпление по чл.323 НК от съдружника в  „Ч.“ ООД гр.С. К.Г., който е заемал длъжността “специалист търговия“ в дружеството. В останалата му част, с която първият съд е приел за правилни и законосъобразни изводите на прокурора за липса на извършени престъпни деяния по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 НК, респ. по чл.206 НК, по чл.219 ал.3 НК и по чл.282 от НК, определението не е било обжалвано.

         Като цяло фактическата обстановка, установена  по делото и пресъздадена в прекратителното постановление на прокурора, не се оспорва от страните/ включително и във възражението против протеста/, правилно е възприета от окръжния съд като съответна на събраните и проверени по време на разследването доказателствени източници, поради което не е необходимо да бъде преповтаряна. Факт е, че на 13.03.2018г. св.К.Г., вследствие на влошени отношения с управителя св.П.М.заради финансови претенции към дружеството, преместил всичкото налично количество торове в друг склад  без да уведоми за това някой от фирмата. Както държавното обвинение, така и първостепенният съд правилно са приели, че по своята правна природа това действие не представлява присвояване или обсебване по смисъла на закона, тъй като липсва разпореждане с предмета на престъплението. Вещите- въпросните количества торове- са останали в патримониума на дружеството и нито Г., нито някой друг са се облагодетелствували за негова сметка. Много вярно е отразил съдът, че последващите действия на „специалиста по търговия“  точно илюстрират какво е било действителното му отношение и намерение към чуждите вещи- не ги е отчуждил или скрил, а ги е депозирал на влог в склада на И.П.по договор за влог и опис към него от 20.03.2018г., а именно за да гарантира бъдещите си вземания от „Ч.“. На практика така е и станало, като съдът е допуснал обезпечение на иска му срещу дружеството с налагане на запор върху торовете във въпросния склад по т.д.№6/2019г. по описа на ОС-П.. По този начин  имлицитно е бил разрешен и въпросът за евентуално извършено престъпление по чл.323 ал.1 НК, още повече че не е имало никакъв спор за собствеността върху вещите, нито е настъпила промяна в първоначалното фактическото положение, за да се счита, че К.Г. е осъществил неправомерно, и то престъпно, предявеното с иск право на парично вземане срещу дружеството, като го “обезпечи“ по описания начин. Торовете са останали собственост на ООД-то/ ако бяха отчуждени щеше да е налице присвоително престъпление, а не самоуправство / и  не Г., а съдът е обезпечил паричният му иск  против дружеството  с наложения запор и издадената обезпечителна заповед. Посоченото от съда Решение №569/20.12.2008г. на ВКС по н.д.№573/2008г. на II н.о./ като аргумент за преценка от страна на прокурора дали не се касае за престъпление по чл.323 от НК/ касае  класически случай на самоуправство, когато деецът е заключил помещението и е задържал в него вещите, като е претендирал, че пострадалият му дължи наем и консумативи и по този начин го е лишил от възможността да се ползва от тях. Очевидно е, че настоящият казус е с друга специфика- като служител  „специалист търговия“ в дружеството св.К.Г. е упражнявал фактическа власт върху торовете на законно основание, продължил е владението и след като са били преместени в другия склад и в случая изобщо не става въпрос за някакво “задържане на вещите“, още по-малко с цел да бъде лишено дружеството, чиято собственост са продължили да бъдат, от възможността да разполага с тях. Освен, че е бил сключен договор за влог и опис към него, по силата на съдебното определение за допускане на обезпечението, на „Ч.“ тази възможност е  била отнета, а не заради действията на въпросния съдружник и служител. Всички установени и от прокурора и от съда факти еднопосочно показват, че е налице търговски спор между съдружници, който следва да бъде разрешен по съответния ред, без да се използват наказателноправните средства в полза на едната или на другата страна.

           Предвид на изложените съображения, атакуваното определение следва да се отмени и се потвърди постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК, поради което ПАС

                                     О     П    Р    Е    Д    Е   Л    И :

             ОТМЕНЯ определение № 636/18.12.2019г., постановено по ЧНД №779/2019г. по описа на Окръжен съд- гр.П. и ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.11.2019г. на Окръжна прокуратура- гр.Пазарджик за прекратяване на наказателното производство по ДП**. по описа на ОДМВР-  П., образувано за престъпление по чл.203 ал.1 вр.чл.201 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.

              Определението е окончателно.

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                               2.