Решение по дело №1641/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 59
Дата: 21 януари 2022 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Камен Георгиев Гатев
Дело: 20215220201641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Пазарджик, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20215220201641 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:

С жалбата си срещу Наказателно постановление № НЯСС-
212/15.09.2021г.,издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор(ДАМТН), жалбоподателят Община
Септември, представлявана от кмета **** твърди, че отразените в
постановлението фактически констатации не отговарят на обективната
истина, а освен това са допуснати и съществени процесуални
нарушения.Молбата е да бъде отменено обжалваното постановление. Сочи
доказателства.
Ответникът оспорва подадената жалба и изразява становище за
неоснователност. Сочи доказателства и претендира
разноски.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя Община Септември е съставен от актосъставителя
К.С. АУАН №07-006 /22.03.2021г. и съответно е издадено обжалваното
1
постановление,като наказващият орган е възприел следната фактическа
обстановка:
На 13.01.2021 г. на основание чл. 190, ал. 4. т. 2 от Закона за водите е
извършена проверка на язовир „ Ветрен 3", местност „Джелепина“, находящ
се в поземлен имот № 10820.69.43 в землището на гр. Ветрен, Община
Септември, обл. Пазарджик. Същият, съгласно акт за публична общинска
собственост № 3536/13.08.2019 г. е собственост на Община Септември. За
извършената проверка е съставен констативен протокол № 07-02-1/13.01.2021
г. Вследствие на проверката, чрез обход и оглед на голяма язовирна стена и
съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е
установено, че по въздушния откос се наблюдава оставена след почистване
растителна биомаса от клони и храсти, което възпрепятства направата на
оглед и установяване на техническото състояние на откоса, т. е. че не е
изпълнено задължителното предписание дадено в констативен протокол №
07-02- 72/27.10.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне оставената след
почистването растителна биомаса по въздушния откос на язовирната стена,
така че да се осигури обход и оглед на същият“, със срок за изпълнение
31.12.2020 г.
В срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания е постъпило писмено възражение вх. № 85-02-85-( 1 )/29.03.2021 г.
от Fбщина Септември, което разгледано по същество е неоснователно. Приел
е наказващият орган, че Община Септември е осъществила фактическия
състав на нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, който задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях, да изпълняват
предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
С оглед на гореизложеното, на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с
чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена на
*********** със седалище и адрес на управление гр. ***********,
представлявана от **** - кмет на общината, административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 лева (хиляда лева), за
неизпълнение на задължение по чл. 190а, ал. 2, във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3
от Закона за водите.
Видно от АУАН №07-006/22.03.2021г. , същият е връчен на 22.03.2021г.
2
на *** на длъжност Началник отдел Транспорт и опазване на околната среда
в Община Септември.Отбелязано е възражение, че не е налице нарушение от
Община Септември, като това обстоятелство е подкрепено със съответни
доказателства.
Видно от Констативен протокол № 07-02-1/13.01.2021 г. от проверка и
контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документация за
експлоатацията , същият се отнася до извършена проверка на техническото и
експлоатационното състояние на язовир „ Ветрен 3", местност „Джелепина“,с
оператор Община Септември.
По т.IV е установено неизпълнено предписание на ГД НЯСС по
Констативен протокол № 07-02- 72/27.10.2020 г. на Главна Дирекция „Надзор
на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне
оставената след почистването растителна биомаса по въздушния откос на
язовирната стена, така че да се осигури обход и оглед на същият“, със срок за
изпълнение 31.12.2020 г. По т.II , част от фактическите констатации са , че
въздушния откос е земен, наблюдава се оставена след почистване
растителна биомаса от клони и храсти, което възпрепятства направата на
оглед на същия.
Констативен протокол № 07-02-1/13.01.2021 г. е подписан включително
и от **** на длъжност Главен експерт „ МППМСЗМ“ , представител на
собственика Община Септември, както и от К.С., на длъжност старши
инспектор В РО НЯСС „Южна централна България“, както и ***, също
старши инспектор В РО НЯСС „Южна централна България“,
Разпитаният по делото свидетел и актосъставител К.С. потвърди
констатациите по АУАН.
Посочи, че на 13.01.2021г. са направили контролна проверка на язовир „
Ветрен 3“ и констатирали неизпълнение на дадено предписание по протокол
от 27.10.2020г., за премахване на растителна биомаса по въздушния откос на
язовирната стена, така че да се осигури обход и оглед на същата.Срокът на
изпълнение бил до 31.12.2020г., а на 13.01.2021г. била извършена повторна
проверка, при която установили същото състояние, както при предходната
проверка. Заяви още, че дошъл заместник кмета с пълномощно, получил си
акта и си тръгнал, като никой не обяснил защо не е изпълнено предписанието.
От фактическа страна , Съдът намира за доказана възприетата от
3
наказващия орган фактическа обстановка, включително не е изпълнено
задължителното предписание дадено в констативен протокол № 07-02-
72/27.10.2020 г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“, а именно „Да се премахне оставената след
почистването растителна биомаса по въздушния откос на язовирната стена,
така че да се осигури обход и оглед на същият“, със срок за изпълнение
31.12.2020 г.
Жалбоподателят, както в жалбата си, така и още при съставяне на
АУАН , а впоследствие и с Възражение по чл.44ал.1 ЗАНН е настоявал, че
изцяло са изпълнени дадените задължителни предписания по Констативен
протокол № 07-02- 72/27.10.2020 г. и съответно процесното предписание по
Констативен протокол № 07-02-1/13.01.2021 г. В подкрепа на това твърдение
обаче не се събраха никакви доказателства.
Напротив, от показанията на св. С., който е присъствал на място, при
проверката на 13.01.2021г. се установи, че по въздушния откос се наблюдава
оставена след почистване растителна биомаса от клони и храсти, което
възпрепятства извършването на оглед и установяване на техническото
състояние на откоса, т. е. не е изпълнено задължителното предписание
,дадено в констативен протокол № 07-02- 72/27.10.2020 г. на Главна дирекция
„Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, а именно „Да се
премахне оставената след почистването растителна биомаса по въздушния
откос на язовирната стена, така че да се осигури обход и оглед на същият“,
със срок за изпълнение 31.12.2020 г.
На проверката от 13.01.2021г. е присъствал и представител на Община
Септември, като в Констативен протокол № 07-02-1/13.01.2021 г. не са
отразени негови възражения по тези фактически констатации.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното :
Производството е по реда на чл.58д и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока
по чл.59ал.ІІ ЗАНН/ преди влизане в сила на измененията от 23.12.2021г/.. По
същество Съдът намира жалбата за неоснователна. Съображенията за този
извод са следните:
Съдът на първо място не открива допуснати съществени процесуални
4
нарушения в производството по съставяне и издаване на процесните АУАН и
НП, включително твърдените от жалбоподателя.
Правилно като нарушена е посочена нормата на чл. 190а, ал. 2, във
връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.

Същата предвижда задължение на собствениците на язовирни стени и
съоръжения да изпълняват дадените им предписания по чл.190аал.1т.3
ЗВ.Правилно наказващият орган, съобразно чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т.
39 от Закона за водите е наложил на Община Септември“ имуществена
санкция, която е в минимален размер на 1000 лева .
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като неправилно е посочена
приложимата санкционна норма – чл.200ал.1т.39 .Същата визира и
задължение по чл.190аал.2 ЗВ, като е включено и задължението по за
изпълнение на предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите.
Процесните АУН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия.
Случаят не може да бъде преценен и като маловажен, по смисъла на
чл.28 ЗАНН.Неизпълнението на даденото предписание е довело до
възпрепятстване направата на оглед и установяване на техническото
състояние на откоса, което обстоятелство има пряко отношение към
възможността за контрол на техническото състояние на язовирната стена и
съоръженията към нея.А тяхното техническо състояние е със значителна
обществена значимост, предвид мащабите на съоръжението и опасностите от
неконтролирано изтичане на големи количества вода.
Предвид изложеното Съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление ще следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, Съдът счита за основателна претенцията на
процесуалния представител на наказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН.
Пред въззивната инстанция наказващият орган е представляван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище и направил
своевременно искане за присъждане на разноски. Възнаграждението следва
5
да бъде определено съгласно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната
помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е съобразно с вида и
количеството на извършената дейност и се определя от наредба на МС по
предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, според
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседание по същество, с разпит на един свидетел, като същото
не е с голяма правна и фактическа сложност, поради което следва да се
присъди минималния размер на юрисконсултско възнаграждение, а именно 80
лева, който ще отговоря на осъщественото процесуално представителство.
Воден от горното и на основание чл.63ал.2т.5 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № НЯСС-
212/15.09.2021г.,издадено от Председателя на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор(ДАМТН), с което на *********** ,със
седалище и адрес на управление гр. ***********, представлявана от **** -
Кмет на общината, е наложена имуществена санкция в размер на 1000/хиляда
/ лева.
Осъжда *********** ,със седалище и адрес на управление гр.
***********, представлявана от **** – Кмет, да заплати на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор(ДАМТН) гр.София сумата от
80лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6