ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 700
гр. Хасково, 28.08.2019 г.
Окръжен
съд - Хасково, ГО, въззивен граждански състав, в закрито съдебно заседание на двадесет
и осми август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
младши съдия Мария Иванова - Георгиева в. ч. гр. д. № 560 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК във вр. чл. 66, ал. 2 от ГПК.
Образувано
е по частна жалба на З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М.,
представлявани от адвокат Галина Славова, член на АК – Хасково, против
протоколно определение от 20.05.2019г., постановено по гр. д. № 767 по описа за
2018г. на Районен съд – Харманли.
Частните
жалбоподатели намират обжалваното определение за неправилно, незаконосъобразно
и необосновано. Посочва, че лицата Г.М. и З.М. не са били редовно призовани за
провелото се съдебно производство, поради което следва да бъде възстановен
срока по чл. 240, ал. 1 от ГПК. Молят съда да отмени обжалваното определение и
да постанови акт, с който да уважи молбата по чл. 64, ал. 3 от ГПК.
В
срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на частна жалба от Ж.М.И. и М.М.И.,
подадена чрез процесуалния им представител адвокат Пенка Каснакова – Димитрова,
член на АК – Хасково, с който оспорват подадената частна жалба като неоснователна.
Твърдят, че молбата за възстановяване на срока е недопустима относно
възстановяването на срока за обжалване, доколкото неприсъствените решения не
подлежат на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК. Относно оставянето
без уважение на молбата за възстановяване на срока по чл. 240, ал. 1 от ГПК
намират, че първоинстанционното определение е правилно, тъй като не са
допуснати твърдените нарушения на правилата за връчване на призовки и съобщения
и жалбоподателите не са представили книжата по чл. 65, ал. 2 от ГПК. Молят съда
да потвърди обжалваното определение.
Съдът,
след като прецени доказателствата по делото и наведените доводи, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
искова молба с правно основание чл. 108 от ЗС по реда на чл. 239 от ГПК е
постановено решение № 157 от 14.11.2018г. по гр. д. № 767 по описа на Районен
съд – Харманли, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите,
че Ж.М.И. и М.М.И. притежават правото на собственост върху дворно място,
застроено и незастроено от 2 690 кв.м. по нотариален акт, а по скица 2 604
кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 157, извън плана на град Симеоновград,
област Хасково, утвърден със заповед № 1132 от 1995г., при граници: улица,
Господин Гочев Палдъмов, наследници на Пеньо Димов Караиванов и дере, който
имот е идентичен с НИВА от 2,690 дка, четвърта категория, местност „Лозенско
дере“, съставляваща имот № 120159, парцел 159, в масив 120 по плана за
земеразделяне, при граници и съседи: имот № 120004 на Тодор Добчев Драгиев,
имот № 120160 – нива на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 120162 – нива на земи
по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 120161 – нива на наследници на Господин Гочев
Палдъмов, имот № 000582, съор. на МЗГ-ХМС, имот № 001161 – жилищна територия на
гр. Симеоновград, ведно с построените в него жилищна сграда, стопанска
постройка и баня. С цитираното решение жалбоподателите са осъдени да предадат
владението на посочения имот.
Съобщения
за постановяването на решението ведно с препис от него са връчени на З.С.М., И.Д.М.,
С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М. на адрес ***. Всички съобщения са
получени на дата 21.11.2018г. от И.Д.М..
На
10.04.2019г. З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М. са подали
пред първоинстанционния съд молба за възстановяване на срока за обжалване на
постановеното решение. Ведно с молбата са представили удостоверение за
наследници с изх. № 81 от 08.03.2019г., издадено от Община Симеоновград, област
Хасково и ксерокопие от личните карти на З.Д.М. и Г.Д.М.. С разпореждане № 879
от 16.04.2019г. им е указано да уточнят искането си като посочват дали се иска
възстановяване на срока за обжалване на решението или се търси защита срещу
неприсъствено решение по реда на чл. 240 от ГПК. С молба от 24.04.2019г. е
уточнено, че се иска възстановяване на срока за подаване на молба по чл. 240 от ГПК.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл по молбата с протоколно определение от 20.05.2019г.,
постановено по гр. д. № 767 по описа за 2018г. на Районен съд – Харманли, с
което е оставил без разглеждане молба, с която е отправено искане за
възстановяване на срок за обжалване като недопустима, и е оставил без уважение
молба за възстановяване на срок за подаване на молба по чл. 240 от ГПК като
неоснователна.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Частната жалба
е подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което
е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по обжалване на
определения по реда на чл. 274 и следващите от ГПК се характеризира като пълно
въззивно обжалване, поради което настоящата съдебна инстанция има правомощия да
се произнесе служебно по валидността, допустимостта и правилността на
обжалваното определение, независимо от наведените в частната жалба основания,
както и да попълва делото с нови факти и доказателства без ограничения същите
да бъдат новооткрити или нововъзникнали. Този извод следва от постановеното с
Тълкувателно решение от 15.01.2019г. по т. д. № 6 по описа за 2017г. на ВКС,
ОСГТК, че ограниченията по чл. 269, изр. второ от ГПК не се прилагат в
производствата по частни жалби.
В този смисъл в изпълнение на
задължението си да следи служебно за допустимостта на обжалвания съдебен акт,
настоящата въззивна инстанция намира, че обжалваното определение е частично
недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част.
Разпоредбата на чл. 6 от ГПК
регламентира един от принципите на гражданския процес, а именно диспозитивното
начало. Едно от проявленията му е определянето на предмета и обема на търсената
защита от носителя на съответното право. Съдът е длъжен да се произнесе само в
рамките, посочени от ищеца съответно жалбоподателя. Последицата от нарушаването
на диспозитивното начало е опорочаване на съдебния акт. Когато съдът се е произнесъл
по нещо различно (повече или друго) в сравнение с исканото, постановеният акт е
недопустим.
В настоящия случай след указанията на първоинстанционния
съд с молба с вх. рег. № 3711 от 24.04.2019г. е уточнен предмета на търсената
защита, а именно искане за възстановяване на срок за подаване на молба по реда
на чл. 240 от ГПК. С произнасянето си по искане за възстановяване на срок за
обжалване първоинстанционният съд се е произнесъл по нещо, с което не е бил
сезиран, съответно е нарушил принципа на диспозитивното начало и определението
следва да бъде обезсилено в частта, с която е оставена без разглеждане молба,
подадена от З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М.
и Г.Д.М., с искане за възстановяване на срок за обжалване.
Относно оставянето без уважение на
молбата с искане за възстановяване на срока за подаване на молба по реда на чл.
240 от ГПК, съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за
правилно.
За уважаването на молба за
възстановяване на срок е необходимо: 1) срокът да е изтекъл; 2) страната да не
е извършила процесуалното действие поради особени непредвидени обстоятелства,
които не е могла да преодолее; 3) в молбата да се изложени всички
обстоятелства, които я обосновават и всички доказателства за основателността й
и 4) с молбата да са приложени книжата, за подаването на които се изисква
възстановяването на срока.
От представените пред първоинстанционния
съд доказателства се установява, че лицата З.Д.М. и Г.Д.М. имат различни
постоянни адреси от тези, на които са били връчвани съобщенията и призовките по
гражданско дело № 767 по описа на РС-Харманли. Действително съобщенията до
З.Д.М.
и Г.Д.М. за постановяване на решение № 157 от 14.11.2018г. по
гр. д. № 767 по описа на Районен съд – Харманли ведно с препис от него са получени от
член на семейството им – И.Д.М. (техен брат), на адрес
различен от постоянния им. Въпреки това връчването е редовно, тъй като
разпоредбите на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК трябва да се тълкуват систематично
с тази на чл. 38 от ГПК. С нея се предвижда поредността за връчване на призовки
и съобщения – първо се връчва на посочения по делото адрес, а ако адресатът не
бъде намерен там – на настоящия, а при липса на такъв – на постоянния адрес.
Посоченият в исковата молба адрес е надлежен такъв съгласно разпоредбата на чл.
38 от ГПК. Поредността
на адресите, на които следва да се извършва връчването е съобразена с
вероятността адресатът да бъде открит. Посоченият по делото адрес се
предполага, че е най-актуалният и лицето може да бъде открито на него. Съгласно
чл. 93, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация постоянният адрес е адресът
в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на
населението. От тази легална дефиниция на понятието „постоянен адрес“ следва,
че това не е мястото, на което лицето живее или пребивава. Ето защо
законодателят е предвидил връчването на постоянния адрес като последна
възможност за адрес, на който адресатът да бъде открит.
В настоящия случай правилата на чл. 38 и
чл. 46 от ГПК са били спазени от съда. Видно от приложените по делото разписки,
съобщението за постановяване на решението е изпратено на адреса, който е
посочен в исковата молба. Съобщенията са
получени от техния брат, който ги е приел със задължението да ги предаде
лично на адресатите, поради което на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК съобщението
се счита за връчено. Съдът не е бил известен по никакъв начин, че лицето не
живее на този адрес, а на друг, поради което не е съществувало задължение да
издирва този адрес. В този смисъл решение № 346 от 20.04.2010г. по гр. д. №
1059 по описа за 2009г. на ВКС, І г. о.
Останалите
молители З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М. и Д.Д.М. също са били редовно уведомени
за постановяване на решение № 157 от 14.11.2018г. по гр. д. № 767 по описа на
Районен съд – Харманли и са получили препис от него. Съобщенията са били
връчени на 21.11.2018г., от която дата е започнал да тече едномесечният срок по
чл. 240, ал. 1 от ГПК, чието възстановяване се иска. За да бъде уважена
молбата, е необходимо пропускането да се извърши процесуалното действие да се
дължи на особени непредвидими и непреодолими обстоятелства. В тежест на
страната, искаща възстановяване на срока, е да докаже настъпването на тези
обстоятелства и невъзможността й да ги преодолее, като в молбата по чл. 64, ал.
3 от ГПК следва да бъде изчерпателно посочени и да се приложени съответните
доказателства. В молба с вх. рег. № 3166 от 10.04.2019г., както и в уточняваща
молба с
вх. рег. № 3711 от 24.04.2019г. не са наведени такива непредвидими
обстоятелства, нито са представени доказателства за тях. Последиците от
недоказването на факт, за която страната носи доказателствена тежест, е
задължението на съда да го приеме за неосъществил се. Липсата на обстоятелства
по чл. 64, ал. 2 от ГПК води до извод за неоснователност на подадената молба за
възстановяване на срока.
Отделно от изложеното е фактът, че не е
изпълнено задължението по чл. 65, ал. 2 от ГПК едновременно с молбата да се
представят книжата за подаването, на които се иска възстановяване на срока. Съгласно разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 ГПК пропуснатото действие следва да бъде извършено
преди съдът да е допуснал възстановяването, а ако съдът възстанови срока,
извършеното процесуално действие придобива с обратна сила процесуална
релевантност, т. е. смята се като своевременно извършено. С обратна сила
отпадат породените от процесуалното бездействие последици. Неизпълнението на
изискването молбата да съдържа законовоопределените реквизити е основание да се
остави без уважение молбата за възстановяване на срок. Видно от представените по
делото доказателства жалбоподателите не са депозирали молба с правно основание
чл. 240, ал. 1 от ГПК ведно с молбата по чл. 64, ал. 3 от ГПК.
За пълнота на
изложеното следва да се посочи, че въведеното от жалбоподателите основание за
възстановяване на срока (нередовното връчване на съобщения и призовки) не е
годно да обуслови основателност на искането за възстановяване, тъй като в тази
хипотеза не е налице пропускане на срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК.
Когато е налице нередовно връчване на съобщение срок не може да започне да
тече, следователно не може да бъде пропуснат. Липсата на пропуснат срок води до
неоснователност на молбата за възстановяване на срок за подаване на молба по
чл. 240 от ГПК, тъй като не може да се предприема възстановяване на срок, който
не е започнал (в този смисъл решение № 4 от 10.01.1972г. по гр.д. № 2174 по
описа за 1971г. на ВС, I г.о.).
Водим от горното съдът намира, че протоколно
определение от 20.05.2019г., постановено по гр. д. № 767 по описа за 2018г. на
РС – Харманли следва да бъде потвърдено в частта, в която е оставена без
уважение молба на З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М. за
възстановяване на срока за подаване на молба по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА протоколно
определение от 20.05.2019г., постановено по гр. д. № 767 по описа за 2018г. на
Районен съд – Харманли в частта, в която е оставена без разглеждане молба на З.С.М.,
И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М., с която е отправено искане за
възстановяване на срок за обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение от 20.05.2019г., постановено по гр. д. № 767 по описа за
2018г. на Районен съд – Харманли в частта, в която е оставена без уважение
молба на З.С.М., И.Д.М., С.Д.М., Ю.Д.М., З.Д.М., Д.Д.М. и Г.Д.М., с която е
отправено искане за възстановяване на срока за подаване на молба по чл. 240 от ГПК.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: Членове: 1.
2.