Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 06.01.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на девети
декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
мл.с. БОЖИДАР СТАЕВСКИ
при
секретаря Хр.Цветкова, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 14048 по описа за 2020г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20212833/01.10.2020г.
по гр.д. № 19297 по описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 78-ми състав е признато
за установено на основание на чл. 422
вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 153 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД , че Д.П.Г., ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********, с адрес на управление:***
заплащане на сумите както следва : сумата от 58,99лв. ведно със законната лихва от 08.01.2019г. до изплащането
й, представляващи цена на дялово разпределение на енергията в сграда в гр. София, ж.к. *********вх.В за
периода от декември 2015г. до април 2018г., сумата от 10,87лв. представляващи обезщетение за забавяне на плащането на
главницата за периода от 14.09.2017г. до 14.12.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 728/2019г. на Софийски районен съд, като Д.П.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* сумата от 26,03лв. представляващи
съдебни разноски по исковото дело и сумата от 84,16лв., представляващи съдебни разноски по заповедното дело, производството по исковете дължимост
на сумите от 1520,19лв. главница за доставена топлинна енергия и за лихва за
забава на плащането й в размер на 118,21лв. е прекратено и Т.С.“ЕАД е осъдена
да заплати на Д.Г. съдебни разноски от 345,27лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25149244/24.10.2020г. по регистъра на СРС от ответника по исковете – Д.П.Г., ЕГН **********в
частта, в която исковете са уважени за
сумата от 10,87лв. представляващи мораторна лихва за забава на главницата за
дялово разпределение. Изложил е съображения, че решението в тази част е
неправилно. Посочил е, че нямало предвиден срок за плащането на цената
на дяловото разпределение, не бил получил покана за плащането й, поради което и
не бил изпаднал в забава на плащането й. Претендирал е разноски. Процесуалният
му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от
ЗАдв.
Въззиваемият-
ищец Т.С.”ЕАД, ЕИК*********
в предоставения срок за отговор и до приключване на публичното съдебно
заседание не е изразил становище. След
приключване на насроченото публично съдебно заседание за 09.12.2021г. от 10,40ч.
е депозирал молба на 09.12.2021г. в 11,47ч., която не следва да бъде обсъждана
поради депозирането й след приключване на устните състезания по делото.
Третото лице
помагач на страната на ищеца –Т.С.“ЕООД, ЕИК
********* не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2008624/03.04.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* срещу Д.П.Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане
на сумата от 1520,19лв., ведно със
законната лихва от 08.01.2019г. до изплащането й, представляваща стойност на
потребена топлинна енергия в имот,
представляващ апартамент 38 в
гр.София, ж.к. ж.к. *********вх.В за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 118,21лв., представляващи за забава на плащането на главницата
от 1520,19лв. за периода от 14.09.2017г. до 14.12.2018г.; сумата от 58,99лв., ведно със законната лихва
от 08.01.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2018г., сумата от 10,87лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 58,99лв. за периода от 14.09.2017г. до
14.12.2018г, за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 728/2019г. на Софийски
районен съд, като му се присъдят
разноски по делото. Навело е твърдения, че ответникът е собственик и клиент на
топлинна енергия в имота, потребил е енергия в имота за процесния период в
количества и на стойност, за които е предявен иска, дължал цената на дяловото й
разпределение, както обезщетение за забава на плащането им, страните били
обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Д.П.Г.,
ЕГН ********** е оспорил исковете. Посочил е, че бил признал дължимостта на главница
за топлинна енергия и лихва за забава на плащането й в хода на заповедно дело и
исковете за тези суми не били допустими. В хода на заповедното дело не били
предявени претенции за цена на дялово разпределение и лихва за забавата. Носител на вземането за разпределение на
енергията било третото лице помагач, не била извършвана такава услуга, не
дължал такъв размер на възнаграждението, не бил изпаднал в забава на плащането
й, задълженията били погасени по давност. Претендирал е разноски.
Третото лице
помагач на страната на ищеца- Т.С.“ЕООД, ЕИК ********* е подкрепило исковете.
По делото е приложено заповедно дело № 728/2019г. по
описа на СРС, съгласно което по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3001196/08.01.2019г. е издадена заповед за изпълнение, с която е
разпоредено Д.П.Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД
ЕИК********* сумата от 1520,19лв., ведно
със законната лихва от 08.01.2019г. до изплащането й, представляваща стойност
на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент 38 в
гр.София, ж.к. ж.к. *********вх.В за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г.; сумата от 118,21лв., представляващи за забава на плащането на главницата
от 1520,19лв. за периода от 14.09.2017г. до 14.12.2018г.; сумата от 58,99лв., ведно със законната лихва
от 08.01.2019г. до изплащането й,
представляващи цена на дялово разпределение на енергията за периода от
01.12.2015г. до 30.04.2018г., сумата от 10,87лв.,
представляващи лихва за забава за плащането на сумата от 58,99лв. за периода от 30.01.2016г. до 14.12.2018г, съдебни разноски
от 84,16лв. , за така издадената заповед
длъжникът е уведомен на 06.02.2019г., на 20.02.2019г. длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта, като е посочил, че не
дължи сумите за дялово разпределение на енергията и лихвата за забава, признал
е останалата част от задълженията, заявителят е уведомен на 07.03.2019г. за
необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че
е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил
на 03.04.2019г.
Приет е нотариален акт
за договорна ипотека от 1992г., с който Д.П.Г., ЕГН ********** като собственик на процесния имот е учредил
договорна ипотека върху него за
обезпечаване на задълженията му към „ Спот рейт“ООД по договор за заем.
С прието заключение по съдебно-графическа експертиза
вещото лице е посочило, че подпис за длъжник на нотариален акт № 85/1992г. за
ипотека е на ответника Д.Г..
По делото са приети договор от 23.08.2002г., протокол от 07.07.2002г. на ОС на ЕС, съгласно които
ОС на ЕС на сграда в
гр.София, гр.София, ж.к. ж.к. *********вх.В е избрало и
възложило на „ Т.С.“ЕООД
да извършва дялово разпределение на топлинна енергията в сградата срещу възнаграждение от по 4,20лв.
на уред платими съгласно чл. 5.3. от договора в деня на извършване на годишното
отчитане на уредите по банкова сметка ***.
Приети са
извлечения от сметки на ищеца сочещи
издадени фактури за процесните задължения от ищеца за процесния период.
Приети са
Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди в гр.
София одобрени от ДКЕВР с Решение от 01.02.2014г съгласно чл. 33 вр. с чл. 32
от които в забава на плащане на
стойността на топлинната енергия се изпада след изтичане на 30 дни от
публикуване на изравнителните сметки на интернет-страница на Т.С.“ЕАД. Съгласно
вторите
Приети са
протоколи за отчет на уреди изравнителни сметки, съгласно които в имота е
правен реален отчет на уредите, имало е водомер за отчитане на потребление на
топла вода и 4 отоплителни тела , от които на трие имало монтирани уреди за
измерване на потребление, четвъртото тяло било щранг-лира.
С приетото по делото заключение съдебно-техническата експертиза, вещото лице е посочило, че реално потребената енергия била на стойност в размер
на 1520,19лв.
С приетото по делото заключение съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице е посочило, че за отчет на уреди за дялово разпределение са
начислени 58,99лв. и лихва за забава на плащането й за периода от 10,87лв.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД– иск за
установяване на съществуване на вземане
за обезщетение за забава на плащането на цената на дялово разпределение на топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период ищецът е
носител на вземане срещу ответника за цена на дялово разпределение на топлинна
енергията в сградата, че ответникът е изпаднал в забава на плащането й
По делото се установи от
приложено заповедно дело, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно производство
, по което е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.”АД и длъжникът е осъден да му заплати стойността на потребена топлинна енергия и цена на
дяловото й разпределение за процесния имот за процесния период в
размерите на процесните суми, обезщетение за забава, за които е предявен иска за топлинна енергия и за
лихва върху нея, възражение срещу заповедта в частта за дяловото разпределение и лихвата за забава
за плащането му е депозирано в срок, като заявителят в срока по чл. 415 от ГПК е предявил установителните искове, в останалата част задълженията
са признати от длъжника.
Действащата към периода на облигационните отношения
между страните нормативна уредба, която ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ),
и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за
топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители
на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни
да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от
ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл.
153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от
сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е клиент на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153 от ЗЕ съответно потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.
42 от ЗЕ(отм). Това обстоятелство не е спорно по делото, за изводите на
районния съд в тази част не са въведени оплаквания с въззивната жалба, при
обосноваване на тези изводи районният съд не
е допуснал нарушение на императивна правна норма поради което и
съобразно ограниченията по чл. 269 от ГПК въззивният съд приема същото за
установено по делото.
Съдът пирема за установено по делото, че ищецът е
носител на вземане срещу ответника за заплащане на сумите от 1520,19лв., ведно със законната лихва от 08.01.2019г. до
изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент 38 в гр.София, ж.к. ж.к. *********вх.В
за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г.; сумата от 118,21лв.,
представляващи за забава на плащането на главницата от 1520,19лв. за периода от
14.09.2017г. до 14.12.2018г.; сумата от 58,99лв.,
ведно със законната лихва от 08.01.2019г. до изплащането й, представляващи
цена на дялово разпределение на енергията за периода от 01.12.2015г. до 30.04.2018г. Заповедта за изпълнение е влязла в
сила за тези суми – не е депозирано в срок възражение срещу задълженията за
потребена топлинна енергия и лихва за забава на плащането й, с решението СРС е
признал за установена дължимостта на възнаграждението за дяловото разпределение
на енергията, в тази част решението не е обжалвано и обвързва страните и съда
със сила на пресъдено нещо.
Съдът приема, че по делото не е установено длъжникът
да е изпаднал в забава на плащането на главницата за дялово разпределение на
енергията. В тежест на ищеца е било да ангажира доказателства за изпадането в
забава на ответника за плащането на цената на дяловото разпределение на
енергията,. По делото не са събрани
доказателства, че е уговорен срок за плащането на цената за дялово
разпределение на енергията и че този срок
е настъпил или че е отправена покана от ищеца до ответника за плащането
й. При така установеното съдът приема, че неправилно районният съд е приел, че
ответникът е изпаднал в забава за плащането на възнаграждението за дялово разпределение
на енергията и решението в частта, в която е уважшент иска за сумата от 10,87лв.
следва да се отмени и иск за тази сума следва да се отхвърли.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските по въззивното дело следва да се поставят в тежест на въззиваемия и той следва
да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 50лв. разноски за държавна
такса , а на адв. Л., представлявал го
безплатно на основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв. – сумата от 300лв. на основание
на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
Решението на
СРС следва да се отмени в частта, с
която в тежест на ответника по исковете са поставени разноски от 0,54лв. за заповедно
дело и разноски за исково дело в размер на 4,05лв.За производство пред СРС
ответникът по исковете не е доказал да е направил разноски и такива не му се
следват.
На третото
лице помагач не се следват разноски съгласно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 20212833/01.10.2020г. по гр.д. № 19297 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 78-ми състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД , че Д.П.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 10,87лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.09.2017г. до 14.12.2018г. на плащането
на цената на дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в гр. София,
ж.к. *********вх.В, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 728/2019г. на
Софийски районен съд, и в частта, с
която Д.П.Г., ЕГН ********** е
осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* сумата от 4,05лв. представляващи
съдебни разноски по исковото дело и сумата от 0,54лв., представляващи съдебни разноски по заповедното дело, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх. №
2008624/03.04.2019г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК********* срещу Д.П.Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД да признае за
установено, че Д.П.Г., ЕГН **********
с адрес: *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*********,
с адрес на управление:*** заплащане на
сумата от 10,87лв. представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.09.2017г. до 14.12.2018г. на плащането
на цената на дялово разпределение на топлинна енергия в сграда в гр. София,
ж.к. *********вх.В, за която е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 728/2019г. на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********,
с адрес на управление:*** да заплати на Д.П.Г.,
ЕГН ********** с адрес: *** на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляващи
съдебни разноски за производство пред СГС.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД,
ЕИК*********,
с адрес на управление:*** да заплати на адвокат
М.Л.Л. от САК, ЕГН ********** с адрес: ***, офис-партер на основание на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата вр.
с чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 300лв.
/триста лева/, представляващи възнаграждение за процесуално представителство на
въззивника Д.П.Г., ЕГН **********за производство пред СГС.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач на страната на ищеца – Т.С.“ЕООД,
ЕИК *********
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.