№ 20961
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110120332 по описа за 2023 година
В исковата си молба ищцата Г. В. Н. твърди, че работи при ответника „Б. ДСК“ ЕАД. Със
Заповед № ........./17.03.2023 г., издадена от директора на д. „Човешки ресурси“, ѝ е наложено
дисциплинарно наказание „забележка“, за това, че в периода 1.1.2021 г. – 19.7.2022 г.,
установено при извършена вътрешно-банкова проверка, по личната й сметка, открита при
ответника, са постъпвали парични преводи от търговско дружество „Частно основно
училище М.“ ЕООД с посочено основание „заплата“, предназначени за нейната майка,
нарушение на Правилата за конфликт на интереси, които не допускат личните банкови
сметки на служителите да се ползват за цели, несвързани с обичайните им лични дела.
Ищцата твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е издадена от некомпетентен
орган, не е мотивирана, защото не е посочено в какво се изразява дисциплинарното
нарушение, съответно какви действия/бездействия са довели до него, не е посочен
конкретен период на извършване на нарушението, не е спазен преклузивният срок по чл.
194, ал. 1 КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени заповедта.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска.
Признава, че между страните съществува трудово правоотношение, както и че на ищцата е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ със Заповед № ........./17.03.2023 г. Твърди,
че наказанието е законосъобразно наложено при спазване изискванията на КТ и за
извършено от ищцата нарушение на задълженията й, визирани в Правилника за вътрешния
трудов ред в Б. ДСК АД, Етичния кодекс на Б. ДСК АД и Правилата за контрол и
противодействие на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Поддържа, че
заповедта е издадена от компетентен орган /от надлежно оправомощено лице/, в срока по чл.
194 КТ, започнал да тече за работодателя след запознаване с доклад от 21.7.22 г. и при
1
отчитане на ползван от ищцата отпуск поради временна неработоспособност. Излага, че
заповедта е надлежно мотивирана, съгласно чл. 195 КТ, с посочване на нарушител,
нарушение, кога е извършено, наказание, на какво основание е наложено и кои разпоредби
/законови и на вътрешните правила/ са нарушени. С оглед законосъобразността на
обжалваната заповед, ответникът моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357, ал.1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 1, вр. чл. 188,
т.1 КТ – за отмяна на наложено дисциплинарно наказание “забележка”.
Безспорно е, че между ищцата и ответника съществува трудово правоотношение, по което
тя заема длъжността „Регионален мениджър „Спестовни и инвестиционни продукти“ в Б.
ДСК, регион .........../Благоевград.
Видно от одитен доклад във връзка с проверка движението по сметките на ищцата, одобрен
на 27.7.2022 г., за периода на проверка от 1.7.20 г. до 19.07.22 г. са установени ежемесечни
преводи от Частно основно училище М. с основание „заплата“.
С покана връчено на ищцата на 26.7.22 г. са й изискани обяснения за извършени преводи по
нейната сметка, включително ежемесечни такива в периода 1.1.21 г.- 4.7.22 г. от ЧОУ М..
На 27.7.22 г. ищцата депозирала обяснения, че преводите от ЧОУ М. представляват заплата
на нейната майка, която е учителка в училището, както и че не е подписвала декларация, че
не може по сметката да получава суми от родителите си или за средства различни от
получаване на трудовите доходи.
От представените по делото болнични листа и заповеди за разрешаване ползването на
платен годишен отпуск се установява, че в периода 28.07.2022 г.-31.1.2023 г. ищцата
ползвала платен годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност.
Със заповед № ........./17.03.2023 г., издадена от Р. К., директор Д. „Човешки ресурси“, на
ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение по чл.
187, т.10 КТ, вр. чл. 45, т.3 и т.15 от Правилника за вътрешния трудов ред, т. 7.6 от Дейност
срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма от Етичния кодекс в б.та и чл. 8а, вр.
чл. 5, ал.6 от Правилника за контрол и предотвратяване изпирането на пари и
финансирането на тероризъм, а именно в периода 1.1.21 г.-19.7.22 г. по банкова сметка с
титуляр Г. Н. са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище
М.“ ЕООД с основани „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на Правилата за
конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се
използват за цели, несвързани с обичайните лични дела на служителя. Видно от нотариално
заверено пълномощно от 24.09.21 г., законните представители на Б. ДСК АД са
упълномощили Р. К., началник Управление „Човешки ресурси“ да представлява б.та в
трудовите правоотношения със служителите, включително като издава заповеди за налагане
на дисциплинарни наказания.
Не е спорно по делото и се установява от извлечението от банковата сметка на ищцата №
18434906, че в периода 1.7.20 г.-18.7.22 г. ежемесечно са постъпвали суми от ЧОУ М. с
основание „заплата“.
2
С оспорваната заповед ответникът реализирал по отношение на ищцата
дисциплинарната й отговорност за извършено нарушение на трудовата дисциплина чрез
налагане на най-лекото дисциплинарно наказание.
Дисциплинарната отговорност се реализира за виновно неизпълнение на задълженията на
работника или служителя чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание
при спазване от работодателя на установените формални изисквания относно провеждане
на дисциплинарното производство и издаване на заповедта. Твърденията на ищцата за
незаконност на наложеното наказание очертават основанието на иска и рамките на
съдебната защита. В случая тези твърдения са за издаване на заповедта от некомпетентен
орган на работодателя, немотивиране на заповедта, включително в какво се изразява
нарушението и кое задължение не е изпълнено, неспазване на сроковете по чл. 195 КТ.
Първият довод за незаконосъобразно на уволнението е за издаване на заповедта от
ненадлежен орган. Съгласно чл. 192 КТ, дисциплинарните наказания се налагат от
работодателя или определено от него длъжностно лице с ръководни функции. Т.е. законът
допуска делегиране на работодателска правоспособност за реализиране на дисциплинарна
отговорност. Видно от приложеното по делото пълномощно, процесната заповед е издадена
от надлежно упълномощен за това служител на работодателя.
Следващият довод е за немотивираност на оспорената заповед. Съгласно трайно
установената съдебна практика, задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на
заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност
на наказанието, с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на
наказания работник за защита в хода на съдебното производството по чл. 344 КТ. Когато
изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта
отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. В случая процесната заповед отговаря на изискванията за
мотивираност. В заповедта се съдържа индивидуализация на нарушението чрез описанието
му от обективна страна, като са посочени време и място на извършване и действията, с
които е осъществено. Посочени са и конкретни нарушени разпоредби от вътрешни актове
на работодателя като основание за налагане на наказанието, макар принципно да е без
значение дали работодателят правилно е квалифицирал дисциплинарното нарушение,
защото предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е
дисциплинарно нарушение съобразно фактическите основания изложени в заповедта. В
случая фактическото основание е ясно и в този смисъл заповедта е мотивирана.
Спазен е и преклузивният срок относно налагането на дисциплинарното наказание.
Съгласно на чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по - късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по - късно от една година от извършването му.
Под „откриване на нарушението“ по смисъла на чл. 194, ал. 1 КТ, законът има предвид
момента на узнаване от субекта на дисциплинарната власт (работодателя) за нарушението
със съществените му индивидуализиращи признаци от обективна и субективна страна -
конкретно действие/бездействие, време, място на извършване, деец. В последствие в
рамките на двумесечния срок от узнаване на тези обстоятелства работодателят следва да
извърши проверка, да изслуша работника/служителя и да прецени да наложи ли наказание и
3
какво. В случая моментът на узнаване от работодателя е запознаването с одитния доклад от
21.7.22 г. Макар в докладът да е посочено, че е одобрен на 27.7.22 г., доколкото самият
ответник сочи в отговора неизгодния за него факт на узнаване от по-ранна дата, тя следва да
се приеме като момент на откриване на нарушението, а именно 21.7.22 г. От тогава е
започнал да тече двумесечният срок, който към момента на налагане на наказанието /с
връчване на заповедта/ - 17.03.2023 г., не е изтекъл, при отчитане на използвания платен
годишен отпуск и отпуск поради временна неработоспособност от ищцата, през които
срокът не е текъл /чл. 194, ал.3 КТ/. При това са спазени и двумесечният срок /изтичащ на
25.3.23 г./ и едногодишният срок от извършване на нарушението, което при продължаваните
такива е моментът на преустановяване на последното действие.
Дисциплинарното нарушение се изразява в неизпълнение на трудовите задължения на
работника/служителя.
При изпълнение на възложената работа работникът/служителят е длъжен да спазва
изискванията за изпълнение на възложената работа. Съдържанието на задълженията се
урежда в трудовия договор и се установява чрез длъжностната характеристика. Възможно е
те да бъдат установени и по друг начин – напр. чрез вътрешни правила на работодателя,
негова заповед или нормативен акт. Затова както пренебрегването на задълженията,
визирани в длъжностната характеристика, така и допуснатите нарушения на нормативните
актове, с които работникът/служителят следва да се съобразява, са нарушения на трудовите
задължения, като във всички случаи съдържанието на възложената на работника работа
следва да е достигнало до знанието му и съответно, за да се счете, че е налице неизпълнение
– следва да се установи, че работникът/служителят е запознат със съответното задължение,
което се твърди да не е изпълнил.
В случая се явяват основателни възраженията на ищцата, че не ясно в какво се изразява
твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и кое задължение не е
изпълнено. Цитираната в заповедта разпоредба на чл. 45 от Правилника за вътрешния
трудов ред предвижда общата хипотеза, че нарушение на трудовата дисциплина е
неизпълнението на възложената работа и на задълженията предвидени в закон, друг
нормативен акт или вътрешни правила на работодателя. В цитираната т. 7.6 от Етичния
кодекс на б.та, в раздела относно дейността срещу изпирането на пари, са дадени общи
насоки за предотвратяване на такива действия, опознаване клиентите на б.та и спазване на
изброените нормативни актове в тази област, а в чл. 8а от Правилата за контрол и
предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризъм, са дадени насоки за
проверка на клиентите. Приложените Правила за конфликт на интереси не са приложими,
тъй като са в сила от м.12.22 г., т.е. след твърдяното нарушение. Разпоредбата на чл. 54
ЗКИ също не съдържа никакви конкретни правила за поведение на служителите на б.. В този
смисъл напълно основателни са възраженията на ищцата, че не е била запозната със
задължение, адресирано към служителите, а и не се установи такова да е предвидено, да не
използват сметката си за цели, несвързани с личните им дела /макар и за това понятие да
няма дефиниция, при което не е ясно как работодателят е приел, че преводът на заплата на
майката на служител и отношенията между тях като роднини не са лично дело/.
4
След като не се установи поведението на ищцата да е нарушение на конкретно нейно
трудово задължение, не е извършено дисциплинарно нарушение, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно издадена и следва да бъде отменена.
Относно разноските: С оглед изхода на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, на ищцата се
дължат направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
съда държавна такса в размер на 50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННА И ОТМЕНЯ заповед № ........./17.03.2023 г., издадена от Р. К.,
директор Д. „Човешки ресурси“ на „Б. ДСК“ АД, ЕИК .........., с която на Г. В. Н., ЕГН
**********, е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за извършено нарушение по
чл. 187, т.10 КТ, вр. чл. 45, т.3 и т.15 от Правилника за вътрешния трудов ред, т. 7.6 от
Дейност срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма от Етичния кодекс в „Б. ДСК“
АД и чл. 8а вр. чл. 5, ал.6 от Правилника за контрол и предотвратяване изпирането на пари и
финансирането на тероризъм, а именно в периода 1.1.21 г.-19.7.22 г. по банкова сметка с
титуляр Г. Н. са постъпвали ежемесечни парични преводи от ТД „Частно основно училище
М.“ ЕООД с основание „заплата“, предназначени за майка й, в нарушение на Правилата за
конфликт на интереси, които не допускат личните банкови сметки на служителите да се
използват за цели, несвързани с обичайните лични дела на служителя.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, ........., да
заплати в полза на Г. В. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от
800.00 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ АД, ЕИК .........., седалище и адрес на управление гр. София, ........., да
заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК, по сметка на СРС държавна такса в размер на 50.00
лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5