Р Е Ш Е Н И Е №

гр. София 04.03.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,                  І-6 състав

в публичното заседание на четвърти февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                              и в присъствието на

прокурора Ралица Мравкова                            като разгледа докладваното от

съдията Алексиева                                  гр. дело № 15518 по описа на съда

за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Н.Б. срещу П.НА Р.Б., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1.иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с постановление, с което производството е прекратено, поради недоказаност на обвинението за периода от 29.06.1989 г. до 23.12.2013 г., когато е влязло в сила постановлението. Този иск е допустим, тъй като производството по него по гр.д. № 5337/2014 г., СГС, І-8 състав е прекратено, поради оттегляне на исковата претенция. В чл.232 ГПК изрично е посочена възможността ищецът да предяви отново същия иск.

2. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК и чл.150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152 НК. Този иск също е допустим, доколкото присъденото на ищеца обезщетение на същото основание е за друг период от време, а именно: 12.12.2008 г. до 15.05.2009 г.

Претендира се и присъждане на законна лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението-23.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразно обвинение за периода от 29.06.1989 г. до 23.12.2013 г. в извършване на престъпления по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК, чл.150 НК и чл.152 от НК, по отношение на които образуваното наказателно производство-ДП № 5201е/91 г. по описа на СтСлС, пр.пр.№ 3907/91 г. по описа на СРП, е прекратено, поради недоказаност на обвинението с постановление от 15.05.2009 г., връчено на ищеца на 16.12.2013 г., съответно влязло в сила на 23.12.2013 г. Претендира и неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК и чл.150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152 НК, за които периоди не му е присъждано обезщетение с влязлото в сила на 16.01.2017 г. Решение № 2258/30.11.2016 г., в.гр.д. № 3731/2016 г. на САС, 12 състав.

Поддържа се, че в резултат на обвинението поддържано повече от 24 години, ищецът търпял неимуществени вреди изразени в страх, стрес, притеснения, безпокойства, тревоги и несигурност за съдбата си. Развалил семейството, децата му се отчуждили от него, загубил социалните си контакти, загубил увереност в собствените си способности. Страхът от висящото наказателно производство, несигурността и негативните преживявания го сринали психически и физически. Променил се начинът му на живот, станал затворен, неуверен, плах, несигурен, раздразнителен. С възобновяване на наказателното производство през 2008 г. по всички обвинения започнало да се влошава и здравословното състояние на ищеца, като наред с хипертонията и бъбречната недостатъчност, ищецът развил тревожно-депресивно разстройство, което под действието на непрекъснатия стрес отключило параноидна шизофрения.

Ответникът е депозирал отговор и становище във връзка с уточнителна молба на ищеца.

Оспорва допустимостта на исковата претенция.

Предвид извършеното уточнение от ищеца и по мотиви посочени по-горе съдът намира, че предявените искове са допустими.

По същество оспорва исковете изцяло по основание и размер. Поддържа се, че в периода след изтичане на давността за извършените от ищеца деяния, наказателното производство е било спряно и по делото не са извършвани действия по разследването, които да доведат до причиняване на вреди. Твърди се, че предишното осъждане на ищеца следва да се вземе предвид при определяне на претендираното обезщетение.

Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва.

Поддържа прекомерност на предявената искова претенция с твърдението, че не е съобразена нито с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, нито с установената съдебна практика, включително и тази на ЕСПЧ.

Поддържа се, че ищецът е имал правна възможност след прекратяване на наказателното производство срещу него да извърши действия по постановяване на оправдателна присъда спрямо него и след това да заведе дело по ЗОДОВ срещу ПРБ, но той с бездействието си не е реализирал такава процедура и с настоящия иск претендира права, които сам не е осъществил с процесуалното си бездействие..

         В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Представя писмени бележки.

         Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли изцяло исковите претенции като недоказани и неоснователни.

Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         От ангажираните с исковата молба доказателства се установява, че срещу ищеца е било образувано наказателно производство за извършено престъпление по чл.150 НК, чл.152, ал.3, т.4, във вр. с ал.1, т.1, 2 и 3 НК.

На 29.06.1989 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.150 и чл.152, ал.3, т.4, във вр. с ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НК. На същата дата му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“.

С постановление от 21.11.2008 г. е възобновено наказателното производство срещу ищеца, а с постановление от 15.05.2009г. то е прекратено на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване.

Не се спори, че на 09.11.1989 г. ответникът е внесъл обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 827/89г. по описа СРС, съдебното производство по което е прекратено и върнато на ответника за доразследване. Ответникът повторно внесъл обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано н.о.х.д. № 374/1991г., съдебното производство по което отново е прекратено и върнато на П. за извършване на следствени действия. С постановление от 16.03.1992г. наказателното производство срещу ищеца е спряно и възобновено едва на 21.11.2008 г.

         Тези факти не са спорни между страните, а и са установени със СПН с влязло в сила Решение № 2258/30.11.2016 г., постановено по в.гр.д. № 3731/2016  г. по описа на САС, 12 състав, с което П. на РБ е осъдена да заплати на А.Н.Б. сумата от 1500 лв., обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.12.2008 г. до 15.05.2009 г., които вреди са резултат от незаконно поддържаното обвинение след изтичане на абсолютната давност до прекратяване на наказателното преследване.

         С влязло в сила на 01.04.2019 г. Решение от 31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 20020/2014 г. по описа на СГС, І г.о., 11 състав, П. на РБ е осъдена да заплати на А.Н.Б. сумата от 15 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в следствие нарушаване на правото му за разглеждане на делото по ДП № 5201/1991 г. на СтСлСл, пр.пр.№ 3907/1991 г. на СРП в разумен срок, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2013 г. до окончателното й изплащане. Видно от мотивите на съдебното решение, ищецът е обезщетен за продължителния период от време, през който наказателното производство е било спряно, както и за продължителния период от време, през който е връчван препис от постановлението за прекратяване на наказателното производство.

         От представеното по делото свидетелство за съдимост от 07.12.2018 г. се установява, че ищецът е осъждан два пъти с Присъди за престъпление по чл.152, ал.1, т.2 във вр.с чл.18 от НК.

Пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля В. С.И.-майка на ищеца, която установява, че синът й е разведен с две деца. Свидетелката установява, че ищецът се променил, станал много затворен, сприхав, започнал да боледува. Причината да се промени била, че непрекъснато някой идвал да пита къде е А.. Идващите се представяли като полицаи. Свидетелката установява, че не е виждала сина си да се усмихва с години, а той бил едно засмяно момче. Децата на ищеца не желаят да контактуват с него, също така ищецът не можел да си намери работа по специалността. Към настоящия момент няма и приятели, откъснал се от всички. Единствения му контакт е с майка му и сестра му. Ищецът се разболял през 2009 г. и го приели в ИСУЛ. Правили му биопсия на бъбреците и го изписали с диагноза бъбречна недостатъчност и хипертония. През 2012 г. ищецът е пенсиониран по болест с диагноза шизофрения. В момента се лекува. Всеки месец му бият инжекции, отделно пие хапчета и е пенсионер по болест.

 Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка. Същите са дадени добросъвестно, логични са, непротиворечиви и последователни.

         При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявените против П. на РБ искове са с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр.2 и пр.3 от ЗОДОВ в редакцията на нормата след изменението изм. бр.98 от 2012 г. на ДВ.

Ищецът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с постановление, с което производството е прекратено, поради недоказаност на обвинението за периода от 29.06.1989 г. до 23.12.2013 г., когато е влязло в сила постановлението, както и обезщетение за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК и чл.150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152 НК.

Материалноправната претенция на ищеца се обосновава с отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при незаконно обвинение в извършване на престъпление.

При това положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и твърдените обстоятелства по делото, то ищецът трябва да докаже относно основателността на иска си:

На първо място субекта на извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е установено в настоящия процес.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна легитимация на ответника.

П.НА Р.Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София - чл. 137 ЗСВ.

На второ място ищецът следва да докаже факта на деянието, което в случая се заключава в обвинения в извършване на престъпления, по отношение на които образуваното наказателно производство по ДП № 5201/1991 г. по описа на СтСлС, пр.пр. № 3907/1991 г. по описа на СРП е прекратено поради това, че обвинението не е доказано.

Този факт не е доказан, тъй като видно от приложеното с исковата молба Постановление от 15.05.2009 г., наказателното производство срещу ищеца е прекратено, не поради това, че обвинението не е доказано, а само защото абсолютната давност за наказателно преследване спрямо обвиняемия е изтекла на 20.06.2004 г. Обстоятелството, че в постановлението бланкетно е посочена нормата на чл.243, ал.1, т.2 от НПК не води до извода за недоказаност на обвинението, тъй като видно от мотивите на П. единственото основание, поради което воденото срещу ищеца наказателно производство е прекратено, е именно изтекла абсолютна давност.

Доколкото тази предпоставка липсва, то и искът на ответника по пр.2 от закона, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне като неоснователен.

По отношение на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК и чл.150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152 НК.

Съгласно т.8 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС процесуалните действия, извършени преди изтичането на давността или амнистиране на деянието, не дават право на обезщетение, защото са законни. За периода до изтичане на давността не е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността на правозащитните органи за обезщетение за вреди. Извършените от тях действия са били законни, а не противоправни. Но за периода от изтичане на абсолютната давност по чл.80 от НК до прекратяване на наказателното преследване, наказателното производство е незаконно и са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата за претърпените неимуществени вреди/ Р № 392/04.01.2016г. по гр.д. № 2590/15г. IVг.о. на ВКС, Р № 180/23.07.2012г. по гр.д № 1392/11г., III г.о на ВКС/. През този период поддържането на обвинението и продължаването на наказателното производство чрез извършване на процесуални и следствени действия е незаконно.

Безспорно е, че абсолютната давност е изтекла на 20.06.2004 г. и до датата на прекратяване на производството 23.12.2013 г. са изминали девет години и шест месеца. В този период, а именно: от 20.06.2004 г. до 21.11.2008 г. наказателното производство е било спряно, т.е. около 4 г. и 4 м., а в периода от 15.05.2009 г.-16.12.2013 г. спрямо ищеца не са извършвани никакви процесуални действия, тъй като наказателното производство е било прекратено, а се е стигнало до забава при връчване на постановлението за прекратяване. Този период също е около 4 г.и 4 м. За тази забава от около 8 г. и 8 м. обаче ищецът вече е обезщетен със сумата от 15 000 лв. с влязло в сила съдебно решение, поради което не може да получи втори път обезщетение.

А за оставащия период от 12.12.2008 г. до 15.05.2009 г., в рамките на целия период от 20.06.2004 г. до 23.12.2013 г., също вече е обезщетен със сумата от 1500 лв.-вреди от незаконно поддържане на обвинение след изтичане на абсолютната давност.

Поради обстоятелството, че ищецът вече напълно е обезщетен за претърпените от него неимуществени вреди, то искът му по пр.3 от закона подлежи на отхвърляне като неоснователен.

Така мотивиран Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А.Н.Б., ЕГН **********,*** против П.НА Р.Б., гр. София, бул. ********Съдебната палата, искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.2 и пр.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./ за претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразно наказателно преследване, приключило с постановление, с което производството е прекратено, поради недоказаност на обвинението за периода от 29.06.1989 г. до 23.12.2013 г., когато е влязло в сила постановлението и за заплащане на обезщетение в размер на 60 000 лв. /шестдесет хиляди лв./ за претърпени от ищеца неимуществени вреди от наказателно преследване при изтекла погасителна давност за периода от 20.06.2004 г. до 11.12.2008 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 НК и чл.150 НК и за периода от 16.03.2007 г. до 11.12.2008 г. и от 16.05.2009 г. до 23.12.2013 г. по отношение на повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152 НК, ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на постановлението-23.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: