№ 5503
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря П.Н.А
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20231110144708 по
описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. В. Д.,
срещу Г. В. И., с която са предявени искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на сключения между страните предварителен договор от
12.10.2019 г. за покупко-продажба на посочения в исковата молба лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с рег. № *********. При условията на евентуалност е предявен и
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на посочения предварителен договор ответникът се
е задължил да му прехвърли собствеността върху лекия автомобил срещу продажна
цена от 4500 лв., без да са уговорили краен срок за сключване на окончателния
договор, като при подписване на предварителния договор е заплатил пълната
продажна цена. Посочва, че поканил ответника да сключат окончателен договор чрез
телепоща, с която поканил ответника на 07.08.2023 г. да се яви при нотариус, за да
подпишат окончателен договор за прехвърляне собствеността върху МПС-то, но това
така и не се случило. Поддържа, че всички условия за сключването на окончателен
договор са били налице, като поетите от ищеца ангажименти са изпълнени в
уговорените за това срокове, поради което претендира обявяване на договора за
окончателен по съдебен ред. При условията на евентуалност, сочи че ответникът Г. И.
следва да му възстанови дадената му сума в размер на 4500 лева.
Ответникът е получил препис от исковата молба и е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил предявените искове. Оспорва да е сключвал процесния предварителен
договор, както и да е получавал от ищеца сумата от 4500 лева. Твърди, че е
1
предоставил на ищеца процесния лек автомобил за послужване. Твърди, че на
28.07.2023 г. е поканил ищеца да му върне автомобила, или в случай, че желае да
продължи да го ползва – да заплаща на собственика наем за ползването в размер на
100 лева на ден. Сочи, че ищецът по първоначалните искове не е върнал автомобила,
като до подаване отговор на исковата молба е продължил да ползва автомобила, без да
заплаща наем. Твърди, че в отговор на тази нотариална покана ищецът е изпратил
представеното по делото писмо от телепоща, в което ищецът признавал, че той
упражнява автомобила. Предявил е насрещен иск за връщане на процесния лек
автомобил, както и заплащане на обезщетение за времето през което е ползван от
ищеца за периода 03.08.2023 г. - 30.10.2023 г. в размер на 6000 лева, частично от
сумата в размер на 8800 лева.
Постъпил е и отговор на насрещната искова молба, подаден от ищеца по
първоначалните искове, с който оспорва предявените насрещни искове. Сочи, че след
предаването на автомобила от страна на Г. И., именно ищецът е извършвал ремонти по
автомобила, сключвал е застраховки, закупувал винетки като един истински
собственик, какъвто се чувствал. Сочи, че с отправената покана по телепоща поканил
брат си да се яви при нотариус, за да си уредят нещата около автомобила. Целта му
била или да сключат договор, чрез който ищецът да придобие собствеността върху
автомобила, или да му върне ключовете на колата, а ответникът по първоначалните
искове да му върне сумата в размер на 4500 лева. Сочи, че няколко дни след
определения от ищеца ден за посещение на нотариус, отишъл заедно със свой приятел
на посочения в нотариалната покана адрес, за да се видят и да се разберат като братя,
ако не – да му даде ключовете от този автомобил. В този ден многократно търсил брат
си по телефона, но отново не се свързал с него, тъй като телефонният му номер бил
блокиран. Докато бил на посочения адрес, колега на брат му дошъл и казал, че брат му
е вътре, но и той не може да си обясни защо не му вдига телефона. Твърди, че
ответникът бил в забава относно получаването на автомобила, поради което моли съда
да отхвърли предявения насрещен иск.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Като доказателство по делото е представен Предварителен договор за покупко-
продажба на МПС с дата 12.10.2019 г., сключен между Г. В. И., в качеството му на
продавач, и И. В. Д., в качеството му на купувач. В текста на предварителния договор
е посочено, че същият представлява договор за покупко-продажба на следното МПС:
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. №*********. Представеният по делото
договор е подписан само за купувача, липсва подпис за продавач. Посочено е също
така, че продавачът продава на купувача описаното МПС в състоянието, в което се
2
намира към момента на продажбата, ведно с всичките му принадлежности, за сумата
от 4500 лева. В чл. 1, изр. 2 от договора е посочено, че сумата е платена в деня на
подписване на договора.
Представено е удостоверение за застрахователна стойност на МПС с изх.
№*********/08.08.2023 г., издадено на името на Г. В. И., в което се сочи, че въз основа
на предоставените данни за МПС марка „Ауди“, модел „А4“, рег. № ********* същото
има застрахователна стойност към 08.08.2023 г. в размер на 1000 лева.
Представено е и удостоверение с изх. №**************/14.11.2024 г., издадено
от Националната агенция за приходи, от което се установява, че лицето Г. В. И. –
продавач по предварителния договор, има публично задължение в размер на 20 лева
въз основа на наложена глоба с фиш №9294147.
Представена е и нотариална покана от Г. В. И., изпратена до И. В. Д. и получена
от последния на 28.07.2023 г., с която Г. И. сочи, че е предоставил на адресата за
послужване следния автомобил: л.а. Ауди А4, рег.№ *********. Посочено е, че в
случай, че И. Д. желае да продължи да ползва МПС-то следва да заплаща наем в
размер на 100 лева на ден, като в противен случай Д. е поканен в 5-дневен срок от
получаване на поканата да върне на Г. И. посочения автомобил, заедно с
предоставения му регистрационен талон- 2 част и ключ на автомобила.
Представено е и писмо, изпратено по телепоща на 01.08.2023 г. с подател И. В. Д.
и получател Г. В. Д., в което е посочено, че се изпраща в отговор на нотариалната
покана. В посоченото писмо И. Д. е посочил, че управлява л.а. Ауди А4, рег.
№*********, но със съзнанието на негов собственик. В писмото се сочи, че когато са
били в добри отношения, Г. И. споделил на Д., че му трябват пари и ще продаде един
от автомобилите си, като страните се разбрали Д. да закупи по-стария от тях, а именно
- л.а. Ауди А4, рег. №*********. Изложени са обстоятелства относно проведена среща
между лицата на 12.10.2019 г. С посоченото писмо И. Д. е поканил Г. И. да се яви на
07.08.2023 г., в 10:00 ч при нотариус А.Н, с посочен адрес на кантората, за да бъде
завършена официално сделката, по която И. Д. бил изпълнил задължението си и бил
предал договорената продажна цена.
Представен е и констативен протокол, акт №96, том 6Б от 07.08.2023 г., съставен
от помощник-нотариус по заместване С.С, с който е удостоверено, че на 07.08.2023 г. в
9:30 ч в нотариална кантора се е явило лицето И. В. Д., ЕГН: **********.
Удостоверено е, че до 11:00ч на 07.08.2023 г. в нотариалната кантора на адрес: ******
не се е явило лицето Г. В. И., ЕГН: ********** или редовно упълномощен негов
представител.
Представени са и талони за регистрация на МПС – част 1 и част 2 за л.а. Ауди
А4, рег. №*********, в които като собственик на автомобила е посочено лицето Г. В.
И..
3
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Р. Същият
сочи, че познава И. (ищеца) от 10 години, тъй като са приятели. Ответника познава,
тъй като купувал от него агне. Свидетелят сочи, че октомври 2019 г. И. (ищецът) му
звъннал и му казал „хайде да те водя до OMV-то бензиностанцията на
околовръстното“. Отишли с ищеца на бензиностанцията, след което дошъл брат му с
едно синьо ауди, те били дошли с бежово ауди. След като отишли на
бензиностанцията, ищецът и ответникът започнали да си говорят, а свидетелят просто
стоял отстрани на масата. Ищецът и брат му (ответника) си разменили документи,
след което И. бръкнал във вътрешния си джоб и извадил пари за колата, преброили
парите, разписвали някакви документи. И. казал, че парите са 4500 лева. Сочи, че
парите са броени на масата пред него, като е видял същите в купюри по 50 и 100 лева.
След това свидетелят и ищецът си тръгнали. След известно време трябвало да
прехвърлят колата, но И. (ищецът) казал, че не е прехвърлена колата. Сочи, че са
вадили някакви документи и са разписвали, някакъв предварителен договор. Ищецът
го бил разписал, но после казал на свидетеля, че разписаният договор бил останал при
него, а другият не е при него. Свидетелят и ищецът си тръгнали със синьото Ауди.
Известно време след това ищецът му бил казал, че брат му иска да си вземе обратно
колата, че си била негова собственост. Сочи, че въпросният ден той и И. пиели кафе,
телефонът на И. звъннал и И. му предложил да го води с него до бензиностанция на
околовръстното. Ищецът му казал, че брат му ще си продава колата и по-добре да я
даде на И. и той (Г.) да вземе неговата кола. Другото превозно средство – Ауди седан,
също било на Г.. И. дал на Г. документите за седана, а Г. му дал другите документи,
след което подписвали някакви документи, но не видял кой какво подписва.
Свидетелят и ищецът отишли на бензиностанцията със седана и си тръгнали с
комбито. Преди седана И. карал някакво Ауди комби.
По делото е изслушана и съдебно-оценителна експертиза, съгласно която за
процесния период 03.08.2023 г.- 30.10.2023 г. средният пазарен наем за автомобил от
класа на процесния е в размер на 37 лева на ден.
По иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 33Д
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
сключен валиден предварителен договор, по силата на който ответникът се е задължил
да му продаде описания лек автомобил, собственост на ответника, че ищецът е
изпълнил или е готов да изпълни задължението си за плащане на уговорената цена и
че е настъпил падежът на задължението на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗЗД предварителният договор за сключване
на определен окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално
заверена форма, трябва да се сключи в писмена форма.
4
По делото е представен писмен предварителен договор за продажба на МПС с
предмет процесното МПС, който обаче е подписан само от ищеца, в качеството му на
купувач. В представения по делото предварителен договор липса подпис на ответника,
а ответникът отрича сключването на такъв договор с ищеца.
Не следва да бъдат вземани предвид дадените от св. Р. показания, че и двете
страни по делото са подписвали „някакви документи“ при срещата на 12.10.2019 г.,
доколкото съгласно чл. 164, ал. 1, т. 1 ГПК са недопустими свидетелски показания за
установяване на правни сделки, за действителността на които законът изисква писмен
акт.
Предвид изложеното, по делото не се доказва наличието на първата предпоставка
за уважаване на конститутивния иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗД, а именно –
наличието на валидно сключен предварителен договор за продажба на МПС, поради
което не следва да бъде изследвано наличието на останалите предпоставки за
уважаване на иска, а същият следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД:
Съгласно разпредЕ.та от съда доказателствена тежест, по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД ищецът следва да докаже следните факти: заплащането на
процесната сума; обогатяване на ответника – получаването на сумата.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не се установява по
несъмнен начин фактът на предаване на сумата от ищеца на ответника.
За установяване на посоченото обстоятелство са ангажирани свидетелските
показания на св. П.Р. Съдът намира, че свидетелските показания на св. Р. не
установяват по несъмнен начин предаването на сумата в твърдения от ищеца размер от
ищеца на ответника. В по-голямата си част, в свидетелските си показания св. Р. излага
обстоятелства, съобщени му от ищеца, включително и относно предаването на
процесната сума. Съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани с доверие,
доколкото същите съдържат противоречия относно изложените обстоятелства. Първо
свидетелят твърди, че е предадена сума, но ищецът му бил казал, че сумата е именно в
размер на 4500 лева, а впоследствие сочи, че видял парите. Противоречие се открива и
в обстоятелствата относно последователността на действията на ищеца и ответника по
размяната и подписването на документите и предаването на парите. В същото време,
от свидетелските му показания не се установява несъмнено на какво основание е
предадена сумата. При разпита в открито съдебно заседание свидетелят неколкократно
заявява, че били подписвани „някакви“ документи, но същият не знаел какви, ищецът
му бил казал, че е подписан предварителен договор.
По изложените съображения предявеният иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 4500 лева се явява недоказан и следва да бъде
5
отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 59 ЗЗД:
Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следователно за уважаване на иска в тежест на ищеца е да докаже: 1. ищецът е
собственик на процесния лек автомобил; 2. ответникът е осъществявал фактическа
власт върху процесния лек автомобил през периода 03.08.2023 г. – 30.10.2023 г.; 3.
размерът на средния пазарен наем за ползване на автомобила за процесния период.
По делото е безспорно, а и от представения по делото регистрационен талон, част
I се установява, че именно ответникът-ищец по насрещния иск е собственик на
процесния автомобил марка „Ауди А4“, рег. №*********.
Не се спори и че ищецът-ответник по насрещния иск е осъществявал
фактическата власт върху автомобила в периода 03.08.2023 г.-30.10.2023 г., след като
ищецът по насрещния иск Г. В. му е изпратил нотариална покана да му върне
автомобила, като в случай че не му възстанови фактическата власт върху автомобила –
го е поканил да му плаща сумата в размер на 100 лева на ден- наем за ползването на
автомобила.
Не се установява по делото след получаване на поканата от страна на И. Д. на
28.07.2023 г. и изтичане на 5-дневния срок за връщане на автомобила, същият да е
предоставил на Г. В. владението върху автомобила.
Ищецът по първоначалните искове основава осъществяваната от него фактическа
власт върху процесния автомобил на сключения между страните предварителен
договор за покупко-продажба на процесния автомобил, по силата на който ответникът
му бил предоставил фактическата власт. Както вече беше коментирано в настоящото
решение, по делото не се установява да е бил сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния автомобил в изискуемата от закона форма. Съдът
намира, че от събраните по делото доказателства не се установява и наличието на
устна уговорка между страните за евентуална продажба на процесния автомобил.
Свидетелските показания на св. Р. относно постигани уговорки между страните са
неконкретни, като при разпита си в съдебното заседание същият многократно излага
обстоятелства, съобщени му от самия ищец, а не лично възприети от него на
твърдяната среща.
Не се установява по делото след изтичането на дадения от ищеца по насрещния
иск Г. В. 5-дневен срок за връщане на автомобила, да е съществувало някакво
правоотношение между страните по делото относно процесния лек автомобил, поради
което пътят за защита на правата на ищеца по насрещния иск е именно с предявяване
на субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД.
6
При иск за обезщетение за вреди от ползване на чужда вещ без основание,
размерът на вредите се определя на база средният пазарен наем на вещ от същия вид и
клас като процесната. От изслушаната по делото съдебно-оценителна оценителна
експертиза се установява, че средния пазарен наем за автомобил от същия клас като
процесния лек автомобил е в размер на 37 лева на ден.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за ползване на собствения на ищеца по
насрещния иск л.а. „Ауди А4“ е основателен за периода 03.08.2023 г. - 30.10.2023 г. и
за сумата в размер на 3293 лева, като за разликата над 3293 лева до пълния предявен
размер от 6000 лева – частичен иск от иск в общ размер от 8800 лева, искът следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД:
По предявения иск с правно основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже следните правопораждащи факти: между страните е сключен договор за заем
за послужване; ищецът е предал на ответника процесния лек автомобил; ищецът е
поискал връщането на вещта.
Съгласно разпоредбата на чл. 243 от ЗЗД с договора за заем за послужване
заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една опредЕ. вещ за временно
ползване, а заемателят се задължава да я върне. Договорът за заем за послужване е
неформален. Сключването му не е подчинено на изискване за форма за
действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига те
недвусмислено да сочат волята на съконтрахентите за обвързването им с този договор.
Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване, е
необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия,
а именно заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно опредЕ. вещ за
временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне на уговорения
срок или след уговореното ползване. С оглед реалният характер на договора за заем за
послужване, е необходимо и въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде
предадена /така Решение № 50046 от 27.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2022 г., IV
г. о., ГК/.
В контекста на гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено наличието на облигационно правоотношение по договор
за заем за послужване с предмет процесния лек автомобил. В случая се установява, че
на посочената среща през м.октомври 2019 г. ищецът по насрещния иск – Г. В. е
предал на ищеца фактическата власт върху процесния лек автомобил. По делото не са
налице данни да е уговорено ползването да се извърши срещу заплащането на цена от
страна на ответника по насрещния иск – И. Д..
7
Не се установява и предаването на процесния автомобил да е в изпълнение на
сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба, каквито са
твърденията на ответника по насрещния иск – И. Д.. Твърдения за такъв договор се
съдържат единствено в исковата молба, подадена от И. Д..
Установява се по делото, че ищецът по насрещния иск – Г. В., с отправената
нотариална покана е поискал от ответника И. Д. да му върне фактическата власт върху
процесния лек автомобил. Не са ангажирани доказателства за твърденията на ищеца-
ответник по насрещния иск за готовността да предаде автомобила и за посоченото
посещение на работното място на Г. В., с което същият в действителност релевира
твърдения за забава на кредитора по смисъла на чл. 95 и сл. ЗЗД.
Дори и да беше установено по делото подобно посещение, съдът намира, че
ответникът по насрещния иск би могъл да се освободи от отговорност единствено при
доказване, че е предал дължимото за пазене на място, определено от районния съд,
каквато възможност предоставя чл. 97, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Подобни твърдения не са
наведени от ответника по насрещния иск.
По изложените съображения предявения иск с правно основание чл. 249, ал. 2
ЗЗД за връщане на дадената за послужване вещ е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни по делото.
Ищецът по първоначалните искове, с оглед изхода от делото, има право на
разноски само във връзка със защитата си по частично отхвърления иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД, но същият не претендира заплащането на такива.
Ответникът претендира присъждането на разноски, както следва – сумата в
размер на 240 лева – държавна такса по насрещния иск с правно основание чл. 59 ЗЗД,
250 лева – депозит за изслушаната по делото съдебно-оценителна експертиза, както и
разноски за адвокатски възнаграждения, както следва: за защита по иска по чл. 19, ал.
3 ЗЗД – сумата в размер на 1500 лева, за защита по иска за връщане на автомобила –
800 лева, по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД – сумата в размер на 900 лева.
Представени са доказателства за плащането на адвокатското възнаграждение.
Доколкото искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен, а искът за
осъждане на ищеца да предаде автомобила уважен, на ответника-ищец по насрещния
иск следва да бъдат присъдени изцяло направените по тези искове разноски за
адвокатско възнаграждение. Доколкото искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е уважен
само частично, на ответника следва да бъдат присъдени направените по него разноски
съобразно уважената част, а именно сумата в размер на 762,88 лева. С оглед на
изложеното, на ответника-ищец по насрещните искове следва да бъде присъдена
сумата в общ размер от 3062,88 лева.
8
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Д., ЕГН: ********** срещу Г. В. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на
предварителен договор от 12.10.2019 г. за покупко-продажба на посочения лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *********.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. Д., ЕГН: ********** срещу Г. В. И., ЕГН:
********** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4500 лева – заплатена на отпаднало
основание – несключен окончателен договор.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН: ********** да заплати на Г. В. И., ЕГН: ********** на
основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 3293 лева, представляваща обезщетение за
ползване на собствения на Г. В. по л.а. „Ауди А4“ 03.08.2023 г. - 30.10.2023 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер от 3293 лева до пълния
предявен в настоящото производство размер от 6000 лева- частичен иск от иск в общ
размер от 8800 лева.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН: ********** да предаде на Г. В. И., ЕГН: ********** на
основание чл. 249, ал. 2 ЗЗД фактическата власт върху процесния автомобил, а именно
л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. №*********, номер на рама:
******************.
ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН: ********** да заплати на Г. В. И., ЕГН: **********
сумата в размер на 3062,88 лева – сторени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9