№ 934
гр. Пазарджик, 24.09.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220100836 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. Париж“, редовно
призован не изпраща процесуален представител.
Ответникът АНГ. Х. Х., редовно призован чрез назначеният му от съда
особен представител Г.Б., която се явява в съдебната зала.
Явява се вещото лице М.К., редовно призована.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора.
СЪДЪТ докладва на страните постъпилата по делото молба вх.
№15833/01.09.2021 г., подадена от ищцовото дружество, в която се посочва,
че поради служебна ангажираност „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ няма
възможност да осигури процесуален представител. Поддържа се подадената
искова молба и заявява ищецът, че ще се ползва от всички представени с нея
1
доказателства, като за размера на дълга на ответника, моли да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, след извършване на
проверка по делото и при необходимост в счетоводството на ищеца да
отговори на поставени в молбата въпроси. В случай че ответната страна се
яви или бъде надлежно представлявана в насроченото открито съдебно
заседание и представи нови доказателства по делото или направи нови
доказателствени искания, мили съдът да му бъде дадена възможност за
запознаване и изразяване на становище преди постановяването на съдебното
решение. В случай, че бъде сложен край на съдебното дирене и се даде ход по
същество моли се съдът да постанови решение, с което да уважи предявените
от ищцовото дружество искове изцяло като основателни и доказани, като им
бъдат присъдени и сторените по настоящото дело разноски, както и тези за
заповедното производство.
АДВ. Б.: Поддържам писмения отговор и изложените съображения в
него. Оспорвам установителния иск по основание и по размер, а съединеният
с него при евентуалност иск, като недопустим.
Спогодба между страните няма как да бъде постигната, тъй като не се
явява процесуален представител на ищцовата страна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, във вр. с 415
от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че със съобщение по ч.гр.д. №3326/2020г.
по описа на Районен съд - Пазарджик, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е
предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта
на вземането, обективирано в издадената по ч.гр.д. № 3326/2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от Гражданския процесуален кодекс ГПК). Предвид това
обстоятелство и с оглед санкцията по чл. 415 ГПК за „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е
налице правен интерес от предявяването на настоящия иск за установяване
съществуването на изискуемо вземане по договор за потребителски
2
револвиращ кредит № CARD-13263286 в общ размер на 2005.61 лева, от
които 1278.57 лева - главница по договора за кредит. 350.85 лева
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.03.2017
г. до 13.11.2017 г., 376.19 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода от 13.1 1.2017 до 17.11.2020, ведно със законната лихва, считано
от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
Твърди се, че вземането на ищеца се основава на договор за револвиращ
потребителски кредит CARD-13263286 , сключен на 02.11.2016 г. (дата на
първа трансакция).
Твърди се, че на 18.01.2016 г. между „БНП Паиба Пърсънъл Файненс“
като кредитор и АНГ. Х. Х. като кредитополучател е сключен договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-12613145.
Сочи се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави
за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен
лимит до 10 000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения
произтичащи от договора и свързани с ползването на кредитната карта, ще
възникнат за кредитополучателя след активирането й. Доколкото с договора е
уговорено, че револвиращият кредит ще произведе действие, след като
длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от кредитора
начин, то настъпването на последиците от сключения договор са поставени в
зависимост от едно бъдещо несигурно събитие -използване на издадения от
кредитора платежен инструмент. Касае се за отлагателно условие, при
сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя да извършва
плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлява сбъдване на уговореното между страните условие, което води до
възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените
суми респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за
заем се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят получи заетата сума, което следва от същността му на
реален договор.
3
Твърди се, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит
CARD-13263286 е сключен на 02.11.2016 г. с първата трансакция по
кредитната карта. След активация на картата кредитополучателят може да я
използва само лично като е длъжен да пази в тайна своя ПИН. След
усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало
задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението.
Сочи се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
трансакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение
настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение
по кредита.
Твърди се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща
на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на
електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не е основание за неплащане на погасителна
вноска.
Твърди се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на
месеца, следващ издаването на извлечението най- малко в размера, посочен в
тарифата, както следва: При усвоен кредитен лимит в размер от 0.00 лева до
1000.00 лева минималната погасителна вноска е 60.00 лева. При усвоен
кредитен лимит в размер от 1000.01 лева до 2000.00 лева минималната
погасителна вноска е 120.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от
2000.01 лева до 3000.00 лева минималната погасителна вноска е 180.00 лева.
При усвоен кредитен лимит в размер от 3000.01 лева до 4000.00 лева
минималната погасителна вноска е 240.00 лева. При усвоен кредитен лимит в
размер от 4000.01 лева до 6000.00 лева минималната погасителна вноска е
360.00 лева. При усвоен кредитен лимит в размер от 6000.01 лева до 8000.01
лева минималната погасителна вноска е 480.00 лева.
Твърди се, че съгласно договора за използването на револвиращия
кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер
на кредитния лимит за времето на ползването му. ГПР е изчислен при
допускането, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за
4
срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до
края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплаща и таксите
предвидени в тарифата, поместена в приложението. При забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение
за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.
Моли се съдът да вземе предвид, че не се изготвя погасителен план за
договорите от отворен тип, какъвто е и револвиращят кредит (подобно на
овърдрафта), което е в пряка връзка с неговия характер. Револвиращият
кредит е кредит, отпуснат до размера на договорен лимит, при който правото
на кредитополучателя да усвоява суми по кредита се възстановява за всяка
погасена от него сума (револвира) многократно, изцяло или частично, до
максимално разрешения размер, като правоотношението между страните се
запазва, без да е необходимо ново предоговаряне за всяко усвояване. По този
начин погасената част от главницата е достъпна за усвояване от
кредитополучателя, поради което този вид кредити се нарича отворен кредит.
Тъй като не е известно какъв ще бъде размерът на сумата, която ще бъде
усвоена, дали ще бъде направено частично или цялостно плащане, както не са
известни нито датата, на която ще бъдат теглени суми, нито датата на
погасяване, то и не е фиксиран размерът на месечната погасителна вноска,
нито крайният падеж, който е в пряка зависимост от размерът на усвоената
сума и това дали кредитополучателят ще избере да погаси усвоената сума
изцяло или да се възползва от възможността да погасява частично
натрупаното задължение до пълното му погасяване.
Сочи се, че револвиращият кредит се погасява без погасителен план.
Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да
бъдат използвани. При настъпване на договорения от страните падеж
задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото, закрепено
в чл. 84, ал. I от Закона за задълженията и договорите, че длъжникът изпада в
забава и без покана, като въпреки това кредиторът е изпратил покана за
доброволно изпълнение на задължението на длъжника на 16.11.2017 г.
Твърди се, че към момента на подаване на заявлението в съда
непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на АНГ. Х. Х. е
5
в общ размер на 2005.61 лева, като на 01.03.2017 кредитополучателят е
преустановил обслужването на заема, поради което кредитната карта е
блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд -
Пазарджик за следните дължими суми по договор за потребителски паричен
кредит № CARD-13263286 както следва: 1278.57 лева - главница; 350.85 лева
- възнаградителна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 година;
376.19 лева - мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 17.11.2020 г.,
законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване
на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се, че законната лихва за забава е равна на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от I януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година,
а лихвените проценти в сила от I юли са приложими за второто полугодие.
Законната лихва за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер
за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер,
определен в предходното изречение.
Сочи се, че със съобщение по ч. гр. д. № 3326/2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. е уведомена
за възможността да предяви установителен иск с правнооснование чл. 422
ГПК за установяване на обективираното в издадената по ч. гр. д. № 3326/2020
г. заповед вземане, което обуславя правния интерес на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. от предявяване на настоящата искова претенция.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България
съществува вземането по договор CARD-13263286, обективирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
3326/2020 по описа на Районен съд - Пазарджик, а именно: 1278.57 лева -
главница по договора за кредит, 350.85 лева възнаградителна лихва,
начислена върху главницата за периода от 01.03.2017 г. до 13.11.2017 г.
6
376.19 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
13.11.2017 до 17.11.2020, ведно със законната лихва, считано от постъпване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Моли се съдът в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България да бъдат присъдени и
направените във връзка с издаването на заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
3326/2020 по описа на Районен съд - Пазарджик разноски както следва: 33.89
лева - държавна такса, 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и разноските за настоящото съдебно
производство - 50.00 лева - държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, се моли съдът да приеме, че е предявен
осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Посочена е банкова сметка, по която може да се плати присъдената
сума.
Моли се съдът да вземе предвид, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД има статут на „заличен търговец“ в Търговския регистър, считано от
24.04.2018 година. Дружеството е преобразувано по реда на чл. 265г от
Търговския закон (ТЗ) чрез трансгранично вливане в едноличния собственик
на капитала му „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А - Франция с номер в
Търговски и фирмен регистър 542 097 902. Съгласно разпоредбата на чл.
265о, ал. 2 ТЗ с вписването на преобразуването се прекратява
преобразуващото дружество, при което правата и задълженията му
преминават върху приемащото дружество.
На основание чл. 265м ТЗ и в съответствие с чл. 13 от Директива
2005/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета във връзка с чл. 3 и чл. 4а от
Директива 2009/Ю1/ЕО на Европейския парламент и Съвета посочените
7
обстоятелства са вписани в Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел.
Сочат се доказателства. Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от
назначения от съда от особения представител на ответника, в който се счита,
че искът е допустим, но неоснователен,
Оспорва се иска по основание и по размер до доказване на противното.
Изложени са съображения в тази насока, а именно:
Твърди се, че в заповедното производство не са представени
доказателства относно спазване на т.18 на ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК на
ВНС, за обявяване на предсрочната изискуемост чрез едностранно
волеизявление от кредитора до длъжника, което да е достигнало до длъжника
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Сочи се, че в исковата си молба ищецът прави и признание в тази
насока, като моли съдът да приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила
с предявяването на настоящия иск и връчването на препис от нея на
длъжника.
Сочи се, че съгласно трайната съдебна практика в подобен случай иска
по чл.422,ал.1 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.
Твърди се че, така, както е предявен от ищеца, осъдителният иск, при
условията на евентуалност, е процесуално недопустим.
Сочи се, че в мотивите на т.11б на ТР №4/18.06.2014г на ОСГТК на
ВКС е дадено разрешение по въпроса за съединяване на искове в
производството по чл.422ал.1 от ГПК.Посочено е,че в производството по
чл.422,ал.1 от ГПК не е допустимо изменение на иска при условията на чл.214
от ГПК чрез изменение на основанието, на което е предявен иска.
Твърди се, че е допустимо изменение на основанието, от което
произтича вземането в установителното производство, което е различно от
това в заповедното производство само чрез предявяване на осъдителен иск и
то при условията на евентуалност на искането. Това води до извода, че не е
8
допустимо в исковото производство по чл.422 от ГПК основанието на
установителния и на осъдителния иск, предявен при условията на
евентуалност на искането да бъде идентично, както се наблюдава в
случая.Искането на ищеца за осъдително производство следва да почива на
друго правно основание, релевантно за отношенията на страните.
Твърди се, че да се допусне съединяване на установителния иск с
осъдителен такъв при идентично основание и на двете вземания означава
кредиторът да се снабди с второ изпълнително основание за същото вземане,
което е отречено в установителното производство.
Иска се от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК като неоснователен и недоказан, а
предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск да остави без
разглеждане, като процесуално недопустим, поради липса на правен интерес
от предявяването му.
Иска се присъждане на възнаграждение за особен представител.
По доказателствената тежест съдът указва на страните, че всяка от тях
носи доказателствена тежест за установяване на фактите и обстоятелствата,
на които основава своите искания и възражения.
В конкретния случай ищцовата страна следва да докаже, че на
ответникът действително е бил предоставен кредит в посочения размер, като
следва да докаже и размера и основателността на своите претенции.
Ответната страна носи доказателствена тежест по отношение на
направените възражения в отговора на исковата молба.
АДВ. Б.: Не възразявам по доклада и правната квалификация. Имам
искания евентуално към вещото лице, но след като изслушаме експертизата.
С Определение № 1378/26.07.2021 г. съдът е приел представените от
ищеца писмени доказателства, както и материалите по ч.гр.д №3326/2020г.
по описа на РС - Пазарджик. Допуснал е по делото да бъде изслушана ССчЕ.
СЪДЪТ докладва на страните, че по делото е изготвено експертно
заключение по допуснатата ССчЕ с вх. № 16916/17.09.2021 г., изготвен от
вещото лице М.К.. Заключението е депозирано в законоустановения срок по
9
чл. 199 от ГПК.
АДВ. Б.: Не възразявам да се изслуша вещото лице.
ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ССчЕ, ИЗГОТВЕНА ОТ
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.К..
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Г. Кр. – ЕГН **********, на 61 години, българка, българска
гражданка, с висше икономическо образование - магистър, омъжена, има
фирма за счетоводни услуги, неосъждана, без родство и служебна
ангажираност със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам. Прилагам още доказателства, понеже бях
болна, извлечение от кредитната карта, които ми бяха предоставени от
ищцовото дружество, въз основа на което съм направила справка за
движението по кредитната карта, с което потвърждавам сумите. Поддържам
заключението в този му вид, в който съм го представила. Отговорила съм на
трите въпроса, поставени от ищцовото дружество в молба от 01.09.2021 г.
АДВ. Б.: Имах въпроси до преди да се представи тази справка, защото
ми направи впечатление, че за изготвяне на заключението са използвани
доказателствата, представени от ищеца. Въпросът ми щеше да е каква
документация е използвана и защо не е проследена кредитната линия.
Считам, че указанията, които е дал съда с определението си, да се извършат
справки, там където е необходимо, тази задача ми се струва, че съвсем не е
изпълнена коректно. Моето искане щеше да бъде едно допълнително
заключение на вещото лице, като извърши именно тези справки и ги използва
да даде подробно движенето по кредитната карта.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Описала съм всички движения.
АДВ. Б.: Само движенията представени по делото. Мисля, че това
трябва да намери място в самото заключение. Предоставям на съда.
10
СЪДЪТ счита, че следва да приеме представеното експертно
заключение, тъй като същото е обосновано и компетентно изготвено и с
материалите, които бяха представени от вещото лице в настоящото съдебно
заседание, които са неразделна част от експертното заключение съдът счита,
че към настоящия момент не възникват съмнения относно неговата
правилност, поради което не е налице необходимост от допускане по делото
на повторна или допълнителна ССчЕ.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА заключението, изготвено от вещото лице М.К. по допуснатата
ССчЕ, ведно с предоставените към него материали като доказателство по
делото.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената
справка-декларация в размер на 200 лв., която сума да се изплати на вещото
лице.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от
настоящото съдебно заседание да внесе дължимото възнаграждение на
вещото лице в размер на 200 лв.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищцовата страна, че ако същата остане задължена
за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране
на основание чл. 77 от ГПК.
АДВ. Б.: Нямам други искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита, че следва да изплати дължимото възнаграждение на адв.
Г.Г. Б. от ПзАК за извършеното от нея процесуално представителство на
ответника А.Х. Гоанг, в качеството й на особен представител на същия.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. Г.Г. Б. от ПзАК, вписана под №1129 в
Националния регистър за правна помощ възнаграждение в размер на 370.40
лв. от внесения от ищцовата страна депозит.
11
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и
невъзможността да бъде сключена спогодба, съдът следва да даде ход на
устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Б.: Уважаеми господин Председател, така както съм заявила в
писмения отговор и в днешното съдебно заседание оспорвам установителния
иск по основание, в смисъл, че поради липса на настъпила предсрочна
изискуемост неоснователна е претенцията. Едновременно с това оспорвам и
предявеният осъдителен иск, предявен при условията на евентуалност, но при
едно и също правно основание. Съдебната практика в това отношение е доста
противоречива, но аз съм се позовала на едно от най-новите решения на ВКС,
а именно Решение № 77/10.05.2016 г., постановено по т.д. № 3247 по описа на
ВКС за 2014 г., II-ро отделение. Същото е постановено по реда на чл. 290 от
ГПК. Смисъла на даденото решение в него е, че първо по установителния иск
в този случай при липса на настъпила предсрочна изискуемост искът следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен, а предявеният, при условията на
евентуалност, т.е. при отхвърляне на установителния, съдът да приеме, че
съединен с него е предявен осъдителен иск на същото основание. Върховният
съд е приел, че такъв иск е недопустим, тъй като е недопустимо
установителен и осъдителен иск да почиват на едно и също правно основание.
Би било релевантно например, ако осъдителния иск беше предявен при
условията на евентуалност, но на правно основание - неоснователно
обогатяване или някое друго.
Ще посоча и Решение на ОС – Пазарджик № 445/2016 г., постановено
по в.гр.д. № 610 по описа на ОС - Пазарджик от 2016 г., което е влязло в
законна сила. Там именно ОС - Пазарджик е приел за релевантни решенията,
дадени в Решение на № 77 на ВКС.
По тези съображения, поддържайки изложеното в писмения отговор,
моля да отхвърлите установителния иск като неоснователен, а осъдителния
12
като недопустим.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения срок,
не по-късно от 24.10.2021 г.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 09:29 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13