№ 73
гр. Бургас, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. П.а Дакова
при участието на секретаря Елена П. Г.а
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20242000600114 по описа за 2024 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на Главния прокурор за възобновяване на наказателно дело в полза на
осъдено за престъпление от общ характер лице.
С искането за възобновяване на наказателното дело Главният прокурор
навежда доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, които са основания по чл.422, ал.1, т.5
от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство.
Главният прокурор твърди, че с определение №17 от 13.03.2024 г. по НОХД
№7/2024 г. състав на Районен съд – Малко Търново е одобрил на основание
чл.381 и сл. от НПК споразумение за решаване на делото в съдебното
производство между прокурор при Районна прокуратура – Бургас, подс. Д. Н.
Н. и неговия защитник адв. Р. Ш.. Твърди също, че с въпросното
споразумение подс. Н. се признава за виновен в извършване на:
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му се налагат наказания
лишаване от свобода за срок от три месеца, глоба в размер на 480 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от девет месеца;
престъпление по чл.343б, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му се
1
налагат наказания лишаване от свобода за срок от четири месеца, глоба в
размер на 480 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от девет
месеца;
престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му се
налагат наказания лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 200 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Н. е определено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца за престъпленията - предмет на
разглеждане по делото. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца
е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание
лишаване от свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 480 лева.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание
лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване от право да се
управлява МПС за срок от девет месеца.
На основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК е отнето в полза на държавата
превозно средство лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с номер на рамата
VF1JM0G0629401430, което е послужило за извършване на престъплението и
е собственост на подсъдимия.
Главният прокурор изтъква, че въпросното определение №17 от
13.03.2024 г. по НОХД №7/2024 г. на Районен съд – Малко Търново, с което е
одобрено цитираното споразумение, е влязло в сила на 13.03.2024 г. и не
подлежи на въззивна и касационна проверка. Изразява позиция, че при
одобряването на споразумението съдът не е изпълнил задължението си да
провери дали то не противоречи на закона, което е довело и до постановяване
на въпросното определение при съществено нарушение на закона и на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Главният прокурор приема, че съдът е допуснал съществено нарушение
на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като неправилно е
приложил закона с одобряването на споразумението в частта му, с която на
основание чл.343б, ал.5 от НК се отнема в полза на държавата лек автомобил
„Рено Меган Сценик“. Подчертава, че двете престъпления по чл.343б, ал.3 от
НК – предмет на одобреното от съда споразумение, са били извършени на
2
30.06.2023 г., а разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е била приета със ЗИДНК,
обн. ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. Въз основа на тези данни прави извод, че към
30.06.2023 г., когато са били извършени от подс. Н. престъпленията по
чл.343б, ал.3 от НК – предмет на споразумението по НОХД №7/2024 г. на
Районен съд – Малко Търново, текстът на чл.343б, ал.5 от НК все още не е
съществувал, поради което и приложението му в случая е в нарушение на
чл.2, ал.2 от НК.
Главният прокурор смята, че съдът е нарушил и процесуалните правила,
като е одобрил това споразумение в нарушение на чл.382, ал.7 от НПК, тъй
като въпросът за прилагането на чл.343б, ал.5, респ. на чл.53, ал.1, б. „а“ от
НК, е извън допустимите, лимитативно изброени в разпоредбата на чл.381,
ал.5 от НПК въпроси, по които може да бъде постигнато съгласие между
страните и решаването на този въпрос със споразумение между тях
противоречи на предвидения в чл.383, ал.2 от НПК ред. Последица от
неспазването на процедурата по този текст, която препраща към чл.306, ал.1,
т.1 от НПК, е и лишаването на страните от възможността да инициират
инстанционен контрол за проверка на правилността на съответното
произнасяне на съда.
Според Главния прокурор съдът е следвало на основание чл.382, ал.5 и
ал.7 от НПК да предложи промяна в споразумението, а в случай, че страните
откажат да изключат от текста му въпроса за прилагането на чл.343б, ал.5 от
НК, да откаже да одобри споразумението и да разгледа делото по общия ред.
Като приема, че допуснатите от съда нарушения на закона и на процесуалните
правила са съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и са
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното
дело, отправя искане до апелативния съд да отмени определение по протокол
№17 от 13.03.2024 г. по НОХД №7/2024 г. на Районен съд – Малко Търново, с
което е одобрено споразумение за решаване на делото по реда на глава 29 от
НПК и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция Апелативният прокурор
при Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че поддържа искането на
Главния прокурор, което счита за допустимо и основателно и моли за
неговото уважаване. Твърди, че е допуснато нарушение на материалния
3
закон, тъй като с одобреното споразумение в нарушение на чл.2, ал.2 от НК е
било отнето в полза на държавата процесното МПС, собственост на осъдения
Н.. Мотивира становището си с обстоятелството, че към момента на
извършване на инкриминираното деяние – 30.06.2023 г., разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК не е съществувала, доколкото същата е била приета по-
късно със ЗИДНК, обнародван в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023 г. Предвид на това,
приема, че е налице допуснато нарушение на материалния закон, което е
съществено по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на
наказателното производство. Счита, че съдът е допуснал и нарушение на
нормата на чл.382, ал.7 от НПК, което е съществено процесуално нарушение.
Аргументира това разбиране с обстоятелството, че въпросът за прилагането
на чл.343б, ал.5 от НК, както и този за прилагането на чл.53, ал.1, б. „а“ от
НК, е извън лимитативно изброените в чл.381, ал.5 от НПК въпроси, по които
може да бъде постигнато съгласие между страните. Изтъква също, че
решаването на този въпрос със споразумение между страните противоречи и
на разпоредбата на чл.383, ал.2 от НПК, която препраща към чл.306, ал.1, т.1
от НПК, като начинът, по който е процедирал първоинстанционният съд, е
лишил страните от възможността да инициират въззивен контрол за
правилност досежно тази част на съдебното произнасяне. Смята, че съдът е
следвало да предложи на страните промяна в споразумението за изключване
от съдържанието му на въпроса за прилагането на чл.343б, ал.5 от НК и в
случай, че откажат да променят споразумението в указания смисъл, е
трябвало да не одобрява споразумението. По тези съображения предлага
апелативният съд на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК вр. с чл.422, ал.1, т.5
от НПК да отмени определението от 13.03.2024 г. по НОХД №7/2024 г. на
Районен съд – Малко Търново за одобряване на споразумението за решаване
на делото и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, алтернативно предлага апелативният съд да отмени
първоинстанционното определение за одобряване на споразумението в частта
относно отнемането в полза на държавата на основание чл.343б, ал.5 от НК на
лек автомобил „Рено Меган Сценик“, послужил за извършване на
престъплението и е собственост на осъдения Д. Н..
Осъденият Д. Н. Н., редовно призован, не се яви в съдебно заседание по
настоящото извънредно производство пред апелативния съд и не изрази
становище по искането на Главния прокурор за възобновяване на
4
наказателното дело нито лично, нито чрез пълномощник.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, изслуша устно изразеното в съдебно заседание становище
на Апелативния прокурор и провери материалите по делото, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган – Главният прокурор на Република
България и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано
от деня на влизане в сила на определението по чл.382, ал.7 от НПК, който ден
съвпада с датата на постановяване на определението поради липсата на
законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на
претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,
ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – определение за одобряване на споразумение
за решаване на наказателно дело, което не подлежи на проверка по
касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
По повод внесен от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново
обвинителен акт осъденият Д. Н. Н. е бил предаден на съд за извършени от
него престъпления по чл.343б, ал.3 от НК, по чл.343б, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от
НК и по чл.343в, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК.
С определение №7 от 13.03.2024 г. по НОХД №7/2024 г. състав на
Районен съд – гр. Малко Търново, на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от
НПК, е одобрил постигнатото между подс. Д. Н. Н. /осъдено лице в
настоящото производство/, неговия защитник адв. Р. Ш. и представителя на
Районна прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново споразумение, с което
подс. Н. се признавал за виновен в това, че на 30.06.2023 г., на територията на
община Малко Търново, е извършил посочените по-долу престъпления, за
които му се налагат и съответните посочени наказания, както следва:
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за което му се налагат наказания
лишаване от свобода за срок от три месеца, глоба в размер на 480 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от девет месеца;
престъпление по чл.343б, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му се
налагат наказания лишаване от свобода за срок от четири месеца, глоба в
5
размер на 480 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от девет
месеца;
на престъпление по чл.343в, ал.3 вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му се
налагат наказания лишаване от свобода за срок от три месеца и глоба в
размер на 200 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс. Н. е определено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири месеца за престъпленията - предмет на
разглеждане по делото. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца
е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо наказание
лишаване от свобода е присъединено наказанието глоба в размер на 480 лева.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо наказание
лишаване от свобода е присъединено наказанието лишаване от право да се
управлява МПС за срок от девет месеца.
На основание чл.59, ал.4 от НК е приспаднато времето, през което подс.
Н. е лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от
30.06.2023 г.
На основание чл.343б, ал.5 вр. ал.1 от НК е отнето в полза на държавата
превозното средство - лек автомобил „Рено Меган Сценик“, с номер на
рамата VF1JM0G0629401430, което е послужило за извършване на
престъплението и е собственост на подсъдимия.
Наказателното производство, предмет на искането за възобновяване, е
приключило пред първоинстанционния съд със споразумение, одобрено от
съда по реда на Глава 29 от НПК - „Решаване на делото със споразумение“, в
частност на основание чл.384, ал.1 вр. чл.382 от НПК. Нормите от посочената
глава на процесуалния закон уреждат особена процедура за разглеждане и
решаване на наказателното дело, която е въведена като приемлив компромис
между интереса на обвинението и този на обвиняемото/ подсъдимото лице.
Решаването на делото със споразумение не освобождава обаче съда от
задължението да прецени съответствието на клаузите от споразумението със
закона и морала и това изрично му е вменено с разпоредбата на чл.382, ал.7 от
НПК. В случай, че споразумението противоречи на закона и морала, съдът
следва да откаже неговото одобряване, вместо да го възприеме безкритично и
6
да го одобри, нарушавайки материалния и/или процесуалния закон.
В конкретния случай съдът не е извършил прецизна проверка на
съдържанието на споразумението преди неговото одобряване за наличие на
съответствие на неговите клаузи с материалния закон. В резултат на това е
пропуснал да констатира, че процесните деяния по чл.343б, ал.3 от НК са
извършени на 30.06.2023 г., а новелата на чл.343б, ал.5 от НК е приета със
ЗИД НК, обн. в ДВ бр.67 от 04.08.2023 г. и е влязла в сила три дена след
обнародването на законовата промяна в държавен вестник, т.е. на 08.08.2023
г. От тази дата въпросната разпоредба е станала част от действащото
българско материално право и е станало възможно нейното прилагане от
правораздавателните органи. До същата дата, 08.08.2023 г., за престъпленията
по чл.343б, ал.1, ал.2, ал.3 и ал.4 от НК, наказателният закон не предвижда
отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на дееца, нито присъждане на
равностойността му, когато деецът не е собственик на превозното средство.
Съгласно принципната норма на чл.2, ал.1 от НК за всяко престъпление
се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на извършването му.
Изключение от това правило е предвидено в чл.2, ал.2 от НК, който урежда т.
нар. „принцип за прилагане на най-благоприятния закон“. Според този текст
ако до влизане на присъдата в сила последват различни закони, прилага се
законът, който е най-благоприятен за дееца.
В случая законовата промяна от 08.08.2023 г., настъпила след
извършване на процесното престъпление по чл.343б, ал.3 ар. чл.26, ал.1 от НК
– 30.06.2023 г., очевидно не е благоприятна за дееца Д. Н., тъй като освен
предвидените за посоченото престъпление три наказания – лишаване от
свобода, глоба и лишаване от право да се управлява МПС, въвежда отнемане
на МПС в полза на държавата, респективно присъждане на неговата
равностойност, които по същността си представляват мерки, идентични по
характер и предназначение с уредените в чл.53 от НК, и които безспорно
допълнително утежняват наказателноправното положение на дееца.
Несъмнен е изводът, че новата разпоредба на чл.343б, ал.5 от НК, приета и
станала действащо материално право след извършване на настоящото деяние
по чл.343б, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, не съставлява по-благоприятен за дееца
Н. наказателен закон, поради което и текстът на чл.2, ал.2 от НК, предписващ
7
„принципа за прилагане на най-благоприятния закон“, не следва да се
съблюдава и прилага. В казуса е важима и приложима принципната норма на
чл.2, ал.1 от НК, според която за всяко престъпление се прилага закона,
действащ по време на извършването му, а не изключението по чл.2, ал.2 от
НК.
По изложените съображения следва да се приеме, че в случая с
одобряване на постигнатото между прокурора, подс. Н. и неговия защитник
споразумение за решаване на наказателното дело съдът е допуснал
нарушение на материалния закон, като на основание чл.343б, ал.5 от НК е
отнел в полза на държавата процесното МПС – лек автомобил „Рено Меган
Сценик“, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 вр.
чл.26, ал.1 от НК, въпреки че не е било възможно налагането на тази мярка,
доколкото към деня на извършване на престъплението текстът на чл.343б,
ал.5 от НК не е бил приет и не е бил част от действащото ни материално
право.
Посоченото нарушение на закона е формирало основание за отказ да се
одобри от съда постигнатото между страните в наказателния процес
споразумение за решаване на делото. В явно нарушение с процесуалната
разпоредба на чл.382, ал.7 от НПК, съдът е одобрил споразумението, въпреки,
че същото противоречи на закона, в частност на материалноправните
разпоредби на чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.343б, ал.5 от НК. Изпълнявайки
задължението си по чл.382, ал.7 от НПК да следи за съответствие на
внесеното споразумение със закона и морала, необходимо е било съдът, на
основание чл.382, ал.5 от НПК, да предложи на страните промяна в
споразумението в частта му, касаеща отнемането на процесния лек автомобил
на основание чл.343б, ал.5 от НК и ако страните не възприемат
предложението, да откаже да одобри споразумението и да предприеме
разглеждане на делото по общия ред по повод внесения обвинителен акт.
Наред с горното, важно е да се отбележи, че по приложението на
новелата на чл.343б, ал.5 от НК преобладаващата съдебна практика приема,
че тази норма не урежда наказание от регламентираните в чл.37, ал.1, т.1 –
т.11 от НК, а установява мярка по чл.53 от НК, доколкото предписва
отнемане на превозното средство, когато деецът е негов собственик,
съответно присъждане на равностойността му, когато той не е собственик на
8
превозното средство. Безспорно е в правната теория и в съдебната практика,
че отнемането на предмета и средството по чл.53 от НК при извършено
определено престъпление не е наказание, а се свежда до принудително и
безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на определени вещи.
Предвид правната природа на мерките по чл.53 от НК тяхното включване в
споразумението по реда на глава 29 от НПК е недопустимо.
При съблюдаване законовите регламенти на чл.381, ал.5, т.1 – т. 6 от
НПК, чл.383, ал.2 от НПК, чл.306, ал.1, т.1 и ал.3 от НПК, чл.382, ал.9 от
НПК и чл.53 от НК, следва да се приеме, че определение №7 от 13.03.2024 г.
по НОХД №7/2024 г. Районен съд – Малко Търново за одобряване на
постигнатото между подс. Н., неговия защитник и представителя на Районна
прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново споразумение за решаване
делото, в частта му, с която на основание чл.343б, ал.5 от НК е отнето в
полза на държава процесното МПС - лек автомобил „Рено Меган Сценик“,
собственост на подс. Н. и послужило за извършване на престъплението по
чл.343б, ал.3 вр. чл.26, ал.1 от НК, е постановено при нарушение на
процесуалния закон, защото не е била спазена процесуалната норма на чл.381,
ал.5 от НПК, която не позволява на страните да се споразумяват относно
прилагането на чл.53 от НК, както и тази на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, която
урежда компетентността на съда да се произнася с определение, подлежащо
на въззивен контрол, по прилагането на чл.53 от НК. Допуснатото
процесуално нарушение е съществено, защото е засегнало процесуалните
права на страните, като ги е лишило от възможността да атакуват пред
въззивната инстанция съдебния акт по приложението на чл.53 от НК, каквато
възможност е предвидена в чл.306, ал.3 от НПК. Това е така, защото
определението на първоинстанционния съд, с което е одобрено постигнатото
между страните в наказателния процес споразумение за решаване на
наказателното дело, е окончателно, съгласно чл.382, ал.9 от НПК и не може
да бъде обжалвано и протестирано пред горната съдебна инстанция.
Аргументираните нарушения на материалния и процесуалния закон са
съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и съставляват
основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на наказателното
дело.
По изложените съображения апелативният съд прие, че определението по
9
НОХД №7/2024 г. на Районен съд – Малко Търново, в частта му, с която е
одобрено постигнатото между подс. Н., неговия защитник адв. Р. Ш. и
прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново
споразумение за решаване на делото и чиято отмяна се претендира по реда за
възобновяване, е постановено при допуснато съществено нарушение на
материалноправните разпоредби на чл.2, ал.1 и ал.2 и чл.343б, ал.5 от НК,
както и при съществено нарушение на процесуалните правила. Разгледаното
искане на Главния прокурор за възобновяване на посоченото наказателно
дело, на основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради
допуснато съществено нарушение на материалния и процесуалния закон е
основателно и следва да се уважи. При наличието на посочените основания, в
настоящата извънредна процедура апелативният съд следва да възобнови
частично производството по цитираното НОХД и да измени постановеното по
него определение в частта му, с която е одобрено постигнатото между
посочените страни в процеса споразумение за отнемане в полза на държавата,
на основание чл.343б, ал.5 от НК, моторното превозно средство - лек
автомобил „Рено Меган Сценик“, послужило за извършване на
престъплението и е собственост на подсъдимия, като отмени посочената
мярка.
Изменяването на атакувания съдебен акт в този смисъл е в рамките на
правомощията на апелативния съд по чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като е в
полза на осъденото лице и не се налага връщане на делото за ново
разглеждане в отменената му част.
Мотивиран от изложеното по-горе, апелативният съд прие, че на
основание чл.425, ал.1, т.4 вр. чл.422, ал.1, т.5 и чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и
чл.425, ал. 1, т. 4 от НПК следва да възобнови приключилото наказателно
производство по посоченото НОХД и да измени постановеното по него
определение, с което е одобрено постигнатото между страните в процеса
споразумение в частта му за отнемане в полза на държавата на моторното
превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на подсъдимия, като отмени посочената мярка.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1
вр. чл.422, ал.1 т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 и чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК,
Бургаският апелативен съд
10
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА приключилото наказателно производство по НОХД
№7/2024 г. на Районен съд – гр. Малко Търново.
ИЗМЕНЯ определение №7 от 13.03.2023 г. по НОХД №7/2024 г. на
Районен съд – гр. Малко Търново за одобряване на постигнатото между
подсъдимия Д. Н. Н., неговия защитник адв. Р. Ш. от Адвокатска колегия –
Бургас и прокурор от Районна прокуратура – Бургас, ТО – Малко Търново
споразумение за решаване на наказателното дело, като
ОТМЕНЯ постановеното на основание чл.343б, ал.5 от НК отнемане в
полза на държавата на моторното превозно средство - лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с номер на рамата VF1JM0G0629401430,
послужило за извършване на престъплението и е собственост на
подсъдимия Д. Н. Н..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11