Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 18.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3024
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Шопов транс” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” № 87А, представлявано от
управителя Христо Стефанов Шопов,
твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен
трудов договор от 04.05.2018г., с който последния бил назначен на длъжност
„шофьор товарен автомобил международни превози”. Договорът бил сключен със срок
за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, считано от 08.05.2018г. и
уговорено основно възнаграждение в размер на 510.00 лева, платимо до 30-то
число на месеца, следващ отработения. Със заповед за командироване в чужбина №
825 ответникът бил командирован да извършва превоз на товари с влекач Волво, с
ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ на територията на
Европейския съюз, считано от 09.05.2018г. След назначаването му, на И.И. били
изплатени следните парични суми: на 09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с
РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. –
2 018.88 лева аванс за заплата и командировка за м.май 2018г.; на 06.07.2018г.
– 3 911.00 лева аванс за заплата и командировки за м.юни 2018г.; на
17.07.2018г. – 1 500.00 лева аванс или общо сумата от 7 929.88 лева.В
същото време за периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. на ответника били
начислени следните парични суми: заплата за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г.
от 336.38 лева; командировъчни за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. в размер
на 1 392.53 лева /20 дни по 27.00 евро на ден/; заплата за периода
01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 395.75 лева; командировъчни за периода
01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 1 584.22 лева /30 дни по 27.00
евро; заплата за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 197.87 лева;
командировъчни за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 884.92 лева
/16 дни по 27.00 евро/ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван
платен годишен отпуск в размер на 83.46 лева или общо сумата от 4 498.75
лева. С изключение на първия аванс от 50.00 лева, всички суми са били изплащани
по банкова сметка, ***, като той е копирал и предал на работодателя си,
банковата си карта от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Твърди, че на И.И. са му
били преведени 3 431.13 лева повече, които той не е отчел, независимо от
изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ и посоченото в заповедта за командироване
да предаде доклад за свършената работа в 10-дневен срок от завръщането си и
съответно да представи финансов отчет в 14-дневен срок от завръщането си.
Счита, че тази парична сума се явява липса на ищцовото дружество по смисъла на
чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Длъжността заемана от ответника е отчетническа, тъй
като на него му се превеждат служебни пари за командироване, винетни такси,
такси паркинг, такса преминаване на мост, горива и т.н., които той следва да
отчете както съгласно изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ, така и съгласно
връчената му длъжностна характеристика и заповед за командироване. Ищецът
твърди и че на 16.07.2018г. сутринта бил уведомен от И. по телефона, че по
време на ползване на задължителна почивка е паркирал автомобила в зона за
паркиране Ер дьо Бершем в Люксембург и по време на почивката е загубил
портмонето с личните си документи. Поради това не можел да продължи превоза по
зададения му маршрут. Заявил, че ще довърши превоза, т.е. ще достави натоварената
стока на получателя и ще върне композицията на същия паркинг, където ще го
предаде на друг шофьор само ако му се заплати авансово сумата от 2 000.00
лева. Уговорили се и ищецът заплатил на ответника по банка 1 500.00 лева
независимо, че бил получил вече значителни суми в аванс, а не се е бил отчел.
След това И.И. спрял да си вдига телефона и да разговаря с работодателя си.
Впоследствие в разговор с други шофьори ответникът бил казал, че е оставил
талоните на влекача и полуремаркето във вратата на влекача, а ключа е скрил
някъде по полуремаркето, а самият той се прибрал с колеги в България. Ищецът се
свързал с колега превозвач и по негова молба той изпратил още на 16.07.2018г.
негов шофьор – К.Д. с камиона от Брюксел да отиде на паркинга и да провери
какво е действителното състояние. При пристигането си на Ер дьо Бершем Д. на
16.07.2018г. около 13.30 часа констатирал, че ответника не е при автомобила, от
влекача липсва предния регистрационен номер и ключа за него не е на посоченото
от И. място. Уведомени били незабавно органите на реда, които указали да бъдат
изпратени резервни ключове, а до пристигането им автомобила да остане на
паркинга. При това положение се наложило да командирова друг шофьор – Б.Х. на
18.07.2018г., който да занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел,
което наложило Д. да отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с
камиона до Ер дьо Бершем. При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно
органите на реда в Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните
талони на влекача и полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа
е съставен протокол за изслушването на Х. от Международния наказателен съд
Дюделанж, регион Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони
/малките отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да
занесе големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет. Тъй
като предната регистрационна табела на влекача не била намерена и липсвали
малките отрязъци от регистрационните талони се наложило автомобила да бъде
върнат в България, за да бъде пререгистриран в КАТ, тъй като влекача не можел
да се движи без регистрационна табела. Това наложило значителни допълнителни
разходи, възникнали единствено и само поради умишлените действия на ответника.
Видно от отчета на Б.Х. разходите за връщането на автомобила в България са в
размер на 4 180.01 лева, които включват гориво, винетни такси, такса мост,
самолетни билети за Х. и съпругата му, заплата и командировъчни за Х.. Освен
това се наложило ищцовото дружество да заплати и 87.74 лева такси в КАТ за
пререгистрацията на влекача. Общата стойност на вредите, претърпени от ищеца в
резултат на умишлените действия на ответника са в размер на 4 267.75 лева.
На 17.07.2018г. със заповед № 84 прекратил трудовото правоотношение с И.И. на
основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта и трудовата книжка са били изпратени на
ответника по пощата и той ги е получил на 06.08.2018г. На 07.08.2018г. ищецът
получил от И. заявление, с което го уведомява, че прекратява трудовото си
правоотношение поради неплащане на работните му заплати. В същото писмо И.
изрично заявил, че е слязъл от камиона още на 15.07.2018г., поради това, че
работодателят му дължал пари. Това не отговаря на действителността, при
положение, че всъщност на ответника ищецът превел почти 3 500.00 лева в
повече, които той и до момента не е отчел и на практика се е обогатил
неоснователно с тях. По жалба на ищеца до Районна прокуратура – гр.Севлиево е
образувано досъдебно производство № 79/2018г. и прокурорска преписка №
780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево. В рамките на същите било установено,
че ответника изобщо не е губил личните си документи, а на 16.07.2018г. около
7.00 часа е изоставил в Люксембург в зона за паркиране Ер дьо Бершем поверените
му влекач и полуремарке без основание, като не ги е предал на друг служител на
ищцовото дружество и не е предал регистрационните им талони и ключа за влекача.
Това се установявало и от издадената от „Волво Груп България“ ЕООД справка за
телеметричната система на влекача. Съгласно същата автомобилът е пристигнал в
зона за паркиране Ер дьо Бершем на 14.07.2018г. в 8.40 часа, като в справката е
посочен номера на картата на водача, а именно № 0000000051599001, която е на И.И..
Същата карта е извадена от устройството на влекача на 16.07.2018г. в 6.57 часа,
като от 8.40 часа на 14.07.2018г. до 6.57 часа на 16.07.2018г. автомобилът се е
намирал в посочената зона за паркиране. Следващото въвеждане на карта на водач
е на 18.07.2019г. в 21.59 часа, като номерът на картата е на Б.Х. №
0000000141222000. Това води до извода, че И. е изоставил влекача и полуремаркето,
заедно с товара без надзор, което е в нарушение на задълженията му по
длъжностна характеристика и в нарушение на изричния инструктаж относно спазване
изискванията на Регламент 561/2006 и 3821/85. Поради изложеното твърди, че
ответникът му дължи сумата от 3 431.13 лева, представляваща липса от
неотчетени от него парични средства, с които се е обогатил неоснователно, както
и сумата от 4 267.75 лева, представляваща преки вреди в резултат на негови
умишлени действия, изразяващи се в изоставянето на поверените му влекач и
полуремарке, включително и товара в Люксембург, без да предаде регистрационните
талони и ключа на влекача и без предна регистрационна табела на влекача. Поради
това и И.И. следва да понесе отговорност по реда на чл.203, ал.2 от КТ е
респективно по чл.207, ал.1, т.2 от ЗЗД относно неотчетените парични суми.
Поради това съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 3 431.13 лева, представляваща липса от неотчетени парични
средства и сумата от 4 267.75 лева, представляваща вреди от умишлени
действия, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на
предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените
по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.207, ал.1, т.2 и чл.203, ал.2 от КТ.
Ответникът И.В.И. оспорва изцяло
предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът и ответника
били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от
04.05.2018г., с който последния бил назначен на длъжност „шофьор товарен
автомобил международни превози”. Договорът бил сключен със срок за изпитване от
6 месеца уговорен в полза на работодателя, считано от 08.05.2018г. и уговорено
основно възнаграждение в размер на 510.00 лева, платимо до 30-то число на
месеца, следващ отработения. Със заповед за командироване в чужбина № 825
ответникът бил командирован да извършва превоз на товари с влекач Волво, с ДК №
ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ на територията на Европейския
съюз, считано от 09.05.2018г. В заповедта за командироване е предвидено
задължение за ответника да предаде доклад за свършената работа в 10-дневен срок
от завръщането си и съответно да представи финансов отчет за извършените
разходи в 14-дневен срок от завръщането си. На 17.07.2018г. със заповед № 84
ищецът прекратил трудовото правоотношение с И.И. на основание чл.71, ал.1 от КТ, а заповедта и трудовата книжка са били изпратени на ответника по пощата и
той ги е получил на 06.08.2018г. По делото не се спори, че ищецът е заплатил на
ответника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен
отпуск в размер на 83.46 лева.
Представена е по делото длъжностната
характеристика за длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози”
при ищеца, в която са описани задълженията му. В същата е предвидено, че
шофьорът отговаря за своевременно отчитане на предоставените му парични
средства и материални ценности по установения в дружеството ред и носи пълна
имуществена отговорност за всички установени липси и повреди на автомобила,
ремаркето и оборудването, както и за всички причинени вреди на работодателя,
както и че отговаря имуществено за разходването на горива, масла и резервни
части и отговаря за настъпили вреди за дружеството при липса на документи за
направените разходи и изразходените материали. Също така като „шофьор товарен
автомобил международни превози” той следва да осъществява непрекъснат контрол
върху автомобила, да не изоставя непосредствено автомобила и да не го напуска
до пристигане на сменника му.
На 07.08.2018г. ищецът получил от И.
заявление, с което последният го уведомява, че прекратява трудовото си
правоотношение поради неплащане на работните му заплати. В същото писмо И.
изрично заявил, че е слязъл от камиона още на 15.07.2018г., поради това, че
работодателят му дължал пари.
По жалба на ищеца до Районна
прокуратура – гр.Севлиево е образувано досъдебно производство № 79/2018г. и
прокурорска преписка № 780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево. В рамките на
същите било установено, че ответника изобщо не е губил личните си документи, а
на 16.07.2018г. около 7.00 часа е изоставил в Люксембург в зона за паркиране Ер
дьо Бершем поверените му влекач и полуремарке без основание, като не ги е
предал на друг служител на ищцовото дружество и не е предал регистрационните им
талони и ключа за влекача. Това се установявало и от издадената от „Волво Груп
България“ ЕООД справка за телеметричната система на влекача. Съгласно същата
автомобилът е пристигнал в зона за паркиране Ер дьо Бершем на 14.07.2018г. в
8.40 часа, като в справката е посочен номера на картата на водача, а именно №
0000000051599001, която е на И.И.. Същата карта е извадена от устройството на
влекача на 16.07.2018г. в 6.57 часа, като от 8.40 часа на 14.07.2018г. до 6.57
часа на 16.07.2018г. автомобилът се е намирал в посочената зона за паркиране.
Следващото въвеждане на карта на водач е на 18.07.2019г. в 21.59 часа, като
номерът на картата е на Б.Х. № 0000000141222000.
След назначаването му, на И.И. били
изплатени следните парични суми: на 09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с
РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. –
2 018.88 лева аванс за заплата и командировка за м.май 2018г.; на
06.07.2018г. – 3 911.00 лева аванс за заплата и командировки за м.юни
2018г.; на 17.07.2018г. – 1 500.00 лева аванс или общо сумата от
7 929.88 лева. За тези преведени пари са представени по делото в заверени
преписи съответните платежни
нареждания, от които е видно, че те
са били изплащани по банкова сметка, ***, като той е копирал и предал на
работодателя си, банковата си карта от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно представената счетоводна
справка – извлечение от ведомости за заплати за месеците 5, 6 и 7.2018г., за периода от 08.05.2018г. до
17.07.2018г. на ответника били начислени следните парични суми: заплата за
периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. от 336.38 лева; командировъчни за периода
09.05.2018г. – 31.05.2018г. в размер на 1 392.53 лева /20 дни по 27.00
евро на ден/; заплата за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 395.75
лева; командировъчни за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на
1 584.22 лева /30 дни по 27.00 евро; заплата за периода 01.07.2018г. –
16.07.2018г. в размер на 197.87 лева; командировъчни за периода 01.07.2018г. –
16.07.2018г. в размер на 884.92 лева /16 дни по 27.00 евро/ и обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 83.46
лева или общо сумата от 4 498.75 лева.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводно експертиза се установява, че общият размер на
изплатените на ответника трудови възнаграждения за периода от 08.05.2018г. до
17.07.2018г. са 930.00 лева в нетен размер след приспадане на законовоустановените
удръжки и са както следва: за м.май 2018г. – 336.38 лева; за м.юни 2018г. –
395.75 лева и за м.юли 2018г. – 197.87 лева. При прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника, ищецът му е заплатил и обезщетение по чл.224, ал.1
от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер от 92.73 лева
или нетен размер от 83.46 лева. Според експертизата обаче на ответника се дължи
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ не за 4, а за 5 дни неизползван платен
годишен отпуск, което възлиза в брутен размер от 121.40 лева, а след приспадане
на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 12.14 лева, нетния размер на обезщетението
възлиза на 109.26 лева. За периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. дължимите
суми за командировъчни пари на ответника са в общ размер на 3 643.71 лева,
като вещото лице в табличен вид е посочило дните на командироването на
ответника по месеци и дължимите му се командировъчни пари за всеки от трите
месеца. Разходите за изплатените на ответника трудови възнаграждения за
месеците май, юни и юли 2018г. и изплатените му осигуровки са осчетоводени
текущо за съответния месец и правилно в счетоводството на ищеца. Общият размер
на платените суми на ответника от страна на ищеца за периода на трудовото
правоотношение, за аванс, заплати и командировъчни са в общ размер от
7 929.88 лева, а за отработеното време му се дължи сумата от 4 682.97
лева. Следователно надплатената на ответника от страна на ищеца възлиза в
размер на 3 246.91 лева. Разходите на ищеца за прибирането на камион - влекач
Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в РБългария и
за пререгистрацията му възлизат както следва: 2 105.00 лева, които са
заплатени на подотчетното лице Б.Х. по разплащателната му сметка на
31.07.2018г. и 17.07.2018г., от които: 1 399.83 лева – командировъчни за
16 дни; 290.00 лева – разходи за 2 броя самолетни билети; 179.88 лева – трудово
възнаграждение за 10 работни дни през м.юли 2018г.; 34.41 лева - трудово
възнаграждение за 2 работни дни през м.август 2018г. и 200.88 лева – разходи за
винетки, автомивка и такса мост; 1 981.88 лева / 1013.32 евро/ – отчетени
разходи за гориво и добавки на камиона; 15.00 лева за издаване дубликат на
свидетелство за регистрация на ППС; 57.74 лева – разходи за смяна на
регистрационните табели на ППС и 138.55 лева – разходи за заплатени винетки за
процесното ПТП. Общата сума на осчетоводените разходи в счетоводството на ищеца
свързани с процесното ППС, управлявано от Б.Х. възлизат в общ размер от
4 298.17 лева.
От показанията на разпитания по
делото свидетел К. К.Д. е видно, че бил изпратен от работодателя си „Ици газ”
ЕООД на 16.07.2018г. с камиона си да отиде на паркинга - Ер дьо Бершем Д., от
където да вземе ремарке и закачи на своя камион от шофьор, който ще го чака там
и да го откара до предназначение. На паркинга пристигнал около 13.30 часа и
констатирал, че камиона - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон
с ДК № ЕВ 0361 ЕВ е на паркинга и е на друго фирма „Шопов транс” ООД. Звънял на
шофоьора на камиона – И., на телефонен номер, който му бил даден, но не му било
отговорено, а от влекача липсвал предния регистрационен номер и ключа за него
не е бил на посоченото от И.И. място. На другия ден се свързал с ответника И.И.,
който по телефона му казал, че бил оставил ключовете за камиона под десния
заден калник, но те не били там, като в камиона след търсене не открил нито
предния регистрационен номер, нито ключовете. В камиона били единствено
документите за товара на ремаркето – сложени отпред на таблото на камиона.
Свързал се с представител на ищеца, които уведомили незабавно органите на реда
в Люксембург, които указали да бъдат изпратени резервни ключове, а до
пристигането им автомобила да остане на паркинга. Тъй като свидетелят бил служител
на друга фирма, той нямал право да управлява камиона, което наложило ищцовото
търговско дружество да командирова друг шофьор – Б.Х. на 18.07.2018г., който да
занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел, което наложило Д. да
отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с камиона до Ер дьо Бершем.
При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно органите на реда в
Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните талони на влекача и
полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа е съставен протокол
за изслушването на Х. от Международния наказателен съд Дюделанж, регион
Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони /малките
отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да занесе
големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет.
Видно от отчета на Б.Х. разходите за
връщането на камиона - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с
ДК № ЕВ 0361 ЕВ в България са в размер на 4 180.01 лева, които включват
гориво, винетни такси, такса мост, самолетни билети за Х. и съпругата му,
заплата и командировъчни за Х.. Ищцовото дружество заплатило и 87.74 лева такси
в КАТ за пререгистрацията на влекача.
В показанията си свидетелят М. Б. М.
обяснява, че бил с ответника, когато се уговарял с представляващия ищцовото
дружество да започне работа като международен шофьор при него, катко му била
обещана заплата от 500 лева и отделно заплащане на 2 000 евро.
В показанията си свидетелят Д. Д. Д.обяснява,
че ответникът му казал по телефона, че се скарал с шефа си за пари, шефът му
бил наредил да остави камиона си в Люксембург и да се прибере в България и ако
свидетелят имал възможност да го вземел от Люксембург. Тъй като Д.нямал такава
възможност, И.И. меу казал, че с друг свой колега ще се преберял в България.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По отношение на първия иск, съдът
намира следното: Липсата по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е типичен отчетнически
деликт. Тя е вреда, произходът на която не може да бъде установен. Изразява се
в недоимък, неиздълженост и неотчетност с неустановен произход. Отговорността
за липса е в пълен размер на липсата. За да е налице тя трябва да е изрично
предвидена в сключения трудов договор от работодателя с работниците и служители
отчетници, които боравят с парични и материални ценности. Със сключването на
такъв трудов договор, материално отговорното лице поема задължение, че при
липса ще отговаря в пълния й размер.
В конкретния случай, длъжността
заемана от ответника - „шофьор товарен автомобил международни превози” е
отчетническа, тъй като на него му се превеждат служебни пари за командироване,
винетни такси, такси паркинг, такса преминаване на мост, горива и т.н., които
той следва да отчете както съгласно изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ, така
и съгласно връчената му длъжностна характеристика и заповед за командироване.
След назначаването му, на И.И. били изплатени следните парични суми: на
09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева
аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. – 2 018.88 лева аванс за заплата и
командировка за м.май 2018г.; на 06.07.2018г. – 3 911.00 лева аванс за
заплата и командировки за м.юни 2018г.; на 17.07.2018г. – 1 500.00 лева
аванс или общо сумата от 7 929.88 лева. От счетоводната справка и
назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че се установява, че
общият размер на изплатените на ответника трудови възнаграждения за периода от
08.05.2018г. до 17.07.2018г. са 930.00 лева в нетен размер след приспадане на
законовоустановените удръжки и са както следва: за м.май 2018г. – 336.38 лева;
за м.юни 2018г. – 395.75 лева и за м.юли 2018г. – 197.87 лева. При прекратяване
на трудовото правоотношение с ответника, ищецът му е заплатил и обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер
от 92.73 лева или нетен размер от 83.46 лева. Според експертизата обаче на
ответника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ не за 4, а за 5 дни
неизползван платен годишен отпуск, което възлиза в брутен размер от 121.40
лева, а след приспадане на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 12.14 лева, нетния
размер на обезщетението възлиза на 109.26 лева. За периода от 08.05.2018г. до
17.07.2018г. дължимите суми за командировъчни пари на ответника са в общ размер
на 3 643.71 лева, като вещото лице в табличен вид е посочило дните на
командироването на ответника по месеци и дължимите му се командировъчни пари за
всеки от трите месеца. Разходите за изплатените на ответника трудови
възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. и изплатените му осигуровки са
осчетоводени текущо за съответния месец и правилно в счетоводството на ищеца.
Общият размер на платените суми на ответника от страна на ищеца за периода на
трудовото правоотношение, за аванс, заплати и командировъчни са в общ размер от
7 929.88 лева, а за отработеното време му се дължи сумата от 4 682.97
лева. Следователно надплатената на ответника от страна на ищеца парична сума
възлиза в размер на 3 246.91 лева. Преведените на И.И. 3 246.91 лева в
повече, той не е отчел, независимо от изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ и
посоченото в заповедта за командироване да предаде доклад за свършената работа
в 10-дневен срок от завръщането си и съответно да представи финансов отчет в
14-дневен срок от завръщането си. Тази парична сума се явява липса на ищцовото
дружество по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ и ответникът следва да бъде
осъден да я заплати на „Шопов транс” ООД. До размера от 3 246.91 лева този
иск следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от
3 431.13 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху присъдената
главница следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване
на иска – 20.05.2019г. до окончателното й изплащане.
По отношение на втория иск, съдът
намира за установено следното: Съгласно чл.203, ал.2 от КТ за вреда, която е
причинена от работника умишлено или в резултат на престъпление или е причинена
не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се
определя от гражданския закон, а ал.3 на с.чл. разпорежда, че имуществената
отговорност на работника се прилага независимо от дисциплинарната,
администритивнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние.
От показанията на свидетеля К. К.Д. и
материалите по приложената преписка № 780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево е
видно, че на 16.07.2018г. сутринта и след скарване по телефона между ответника
и работодателя му за пари – неизплатени възнаграждения и командировъчни, които
му се дължат според И., последният е изоставил в Люксембург в зона за паркиране
Ер дьо Бершем поверените му влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке
Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ. След това И.И. спрял да си вдига телефона и да
разговаря с работодателя си, а впоследствие, в разговор с други шофьори
ответникът бил казал, че е оставил талоните на влекача и полуремаркето във
вратата на влекача, а ключа е скрил някъде по полуремаркето, а самият той се
прибрал с колеги в България. Ищецът се свързал с колега превозвач и по негова
молба той изпратил още на 16.07.2018г. негов шофьор – К.Д. с камиона от Брюксел
да отиде на паркинга и да провери какво е действителното състояние. При
пристигането си на Ер дьо Бершем Д. на 16.07.2018г. около 13.30 часа свидетелят
констатирал, че ответника не е при автомобила, от влекача липсва предния
регистрационен номер и ключа за него не е на посоченото от И. място. Уведомени
били незабавно органите на реда, които указали да бъдат изпратени резервни
ключове, а до пристигането им автомобила да остане на паркинга. При това
положение се наложило ищецът да командирова друг шофьор – Б.Х. на 18.07.2018г.,
който да занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел, което наложило Д.
да отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с камиона до Ер дьо
Бершем. При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно органите на реда в
Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните талони на влекача и
полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа е съставен протокол
за изслушването на Х. от Международния наказателен съд Дюделанж, регион
Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони /малките
отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да занесе
големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет. Тъй като
предната регистрационна табела на влекача не била намерена и липсвали малките
отрязъци от регистрационните талони се наложило автомобила да бъде върнат в
България, за да бъде пререгистриран в КАТ, тъй като влекача не можел да се
движи без регистрационна табела. Т.е. от тези доказателства е видно, че
ответникът е нарушил изцяло вменените му задължения като работник на длъжността
„шофьор товарен автомобил международни превози” съобразно длъжностната си
характеристика, като е изоставил поверените му влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ
и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в Люксембург и то без ключовете и
предния регистрационен номер на влекача, без да довърши превоза, за който е бил
командирован и се е прибрал в България. Тези действия на ответника следва да се
квалифицират като умишлени, тъй като той е съзнавал свойството и значението на
извършеното, както и последиците от това негово деяние, а именно, че за
работодателят му ще възникнат вреди свързани с довършването на превоза и
връщането на влекача и полуремаркето в страната. Поради това съдът намира, че
са налице предпоставките на чл.203, ал.2 от КТ и следва да се ангажира
отговорността на ответника за причинените умишлено вреди на неговия работодател.
В тази връзка съдът следва да отбележи, че не цени показанията на посочените от
И. двама свидетели - М. Б. М. и Д. Д. Димитров, тъй като показанията им са
производни – основават се на разказаното им от ответника, без същите да се
подкрепят от доказателствата събрани по делото и са в противоречие с последните.
Доказването на трудовото правоотношение и договореното трудово възнаграждение
се прави с писмени доказателства съгласно разпоредбите на КТ. В случая това е
сключеният между страните трудов договор относно месечното трудово
възнаграждение, а дължимите командировъчни следва да се посочат в заповедта за
командироване или се дължат в размерите определени в НСКСЧ. В случая размерът
на командировъчните не е посочен в заповедта за командирова, поради което се
дължат в размерите определени в НСКСЧ. Какво било уговаряно устно относно
трудовото правоотношение между страните е в противоречие с горецитираните
писмени доказателства и разпоредбите на трудовото законодателство. Липсва и
логика за твърдяното, че ищецът бил наредил на ответника да изостави влекача и
ремаркето в Люксембург и да се прибере в страната, като вземел регистрационната
табела на влекача и ключовете за същия. Превозът е следвало да бъде извършен,
нелогично е ищецът да разпореди изоставянето на товара и то не по
предназначението му, както и след това да извършва действия и разходи по
прибирането на влекача и ремаркето и доставянето на товара чрез изпращането на
дружи служители, както и да извършва нова пререгистрация на камиона. Това е
едиствено твърдение на И., което не се доказва с никакви преки доказателства, а
дори напротив. Вредите са във връзка с доставянето на резервните ключове и
пререгистрацията на влекача, за да бъде върнат той в страната. По отношение
размера на причинените вреди съдът взе предвид заключението на изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза и другите писмени доказателства – отчет на
Б. Х., платежни нареждания и РКО за закупуване на самолетен билет и смяна на
регистрационни табели. От тях е видно, че разходите на ищеца за прибирането на
камион - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ
в РБългария и за пререгистрацията му възлизат както следва: 2 105.00 лева,
които са заплатени на подотчетното лице Б.Х. по разплащателната му сметка на
31.07.2018г. и 17.07.2018г., от които: 1 399.83 лева – командировъчни за
16 дни; 290.00 лева – разходи за 2 броя самолетни билети; 179.88 лева – трудово
възнаграждение за 10 работни дни през м.юли 2018г.; 34.41 лева - трудово
възнаграждение за 2 работни дни през м.август 2018г. и 200.88 лева – разходи за
винетки, автомивка и такса мост; 1 981.88 лева / 1013.32 евро/ – отчетени
разходи за гориво и добавки на камиона; 15.00 лева за издаване дубликат на свидетелство
за регистрация на ППС; 57.74 лева – разходи за смяна на регистрационните табели
на ППС и 138.55 лева – разходи за заплатени винетки за процесното ПТП. Общата
сума на осчетоводените разходи в счетоводството на ищеца свързани с процесното
ППС, управлявано от Б.Х. възлизат в общ размер от 4 298.17 лева. Това
съдът намира и че е размера на вредите претърпени от ищеца от умишлените
действия на ответника. Този иск като основателен и доказан по размер следва да
се уважи изцяло. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна
лихва считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. Ищцовото дружество
е направило по делото разноски в общ размер на 1 820.16 лева – заплатени
държавна такса за производството по делото, разноски за свидетели,
възнаграждения на вещото лице по назначената експертиза и на редовно
упълномощения адвокат. Съразмерно с уважената част от предявените искове следва
да му се присъдят разноски в размер на 1 776.66 лева, които ответникът
бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото
разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. И.И. е направил
по делото разноски в общ размер на 1 000.00 лева – заплатено
възнаграждения на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с отхвърлената част
от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 23.93 лева,
които ищецът бъде осъден да му заплати.
По компенсация между двете насрещни
вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1 752.70 лева.
Ищецът не е посочил по делото
банкова сметка, ***е парични суми, поради което и такава не следва да се
посочва в решението.
Мотивиран така и на основание чл.235
и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА И.В.И. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на “Шопов
транс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” №
87А, ЕИК *********, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, сумите
от 3 246.91 лева
/три хиляди двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща липса от неотчетени парични средства и 4 267.75 лева
/четири хиляди двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/,
представляваща вреди от умишлени действия, ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 20.05.2019г. до окончателното им изплащане, както и
сумата от 1 752.70 лева /хиляда седемстотин петдесет и два лева и седемдесет
стотинки/ - направени по делото разноски, по компенсация.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Шопов транс” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” № 87А, ЕИК *********,
представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, против И.В.И. ***, с ЕГН: **********, иск за
липса от неотчетени парични средства в частта от 3 246.91 лева /три хиляди
двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ до пълния предявен
размер от 3 431.13 лева /три хиляди четиристотин тридесет и един лева и
тринадесет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: