Решение по дело №3024/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 537
Дата: 18 март 2020 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивайло Димитров Иванов
Дело: 20194520103024
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр.Русе, 18.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3024 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът “Шопов транс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” № 87А, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, твърди, че с ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 04.05.2018г., с който последния бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози”. Договорът бил сключен със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя, считано от 08.05.2018г. и уговорено основно възнаграждение в размер на 510.00 лева, платимо до 30-то число на месеца, следващ отработения. Със заповед за командироване в чужбина № 825 ответникът бил командирован да извършва превоз на товари с влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ на територията на Европейския съюз, считано от 09.05.2018г. След назначаването му, на И.И. били изплатени следните парични суми: на 09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. – 2 018.88 лева аванс за заплата и командировка за м.май 2018г.; на 06.07.2018г. – 3 911.00 лева аванс за заплата и командировки за м.юни 2018г.; на 17.07.2018г. – 1 500.00 лева аванс или общо сумата от 7 929.88 лева.В същото време за периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. на ответника били начислени следните парични суми: заплата за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. от 336.38 лева; командировъчни за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. в размер на 1 392.53 лева /20 дни по 27.00 евро на ден/; заплата за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 395.75 лева; командировъчни за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 1 584.22 лева /30 дни по 27.00 евро; заплата за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 197.87 лева; командировъчни за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 884.92 лева /16 дни по 27.00 евро/ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 83.46 лева или общо сумата от 4 498.75 лева. С изключение на първия аванс от 50.00 лева, всички суми са били изплащани по банкова сметка, ***, като той е копирал и предал на работодателя си, банковата си карта от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Твърди, че на И.И. са му били преведени 3 431.13 лева повече, които той не е отчел, независимо от изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ и посоченото в заповедта за командироване да предаде доклад за свършената работа в 10-дневен срок от завръщането си и съответно да представи финансов отчет в 14-дневен срок от завръщането си. Счита, че тази парична сума се явява липса на ищцовото дружество по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Длъжността заемана от ответника е отчетническа, тъй като на него му се превеждат служебни пари за командироване, винетни такси, такси паркинг, такса преминаване на мост, горива и т.н., които той следва да отчете както съгласно изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ, така и съгласно връчената му длъжностна характеристика и заповед за командироване. Ищецът твърди и че на 16.07.2018г. сутринта бил уведомен от И. по телефона, че по време на ползване на задължителна почивка е паркирал автомобила в зона за паркиране Ер дьо Бершем в Люксембург и по време на почивката е загубил портмонето с личните си документи. Поради това не можел да продължи превоза по зададения му маршрут. Заявил, че ще довърши превоза, т.е. ще достави натоварената стока на получателя и ще върне композицията на същия паркинг, където ще го предаде на друг шофьор само ако му се заплати авансово сумата от 2 000.00 лева. Уговорили се и ищецът заплатил на ответника по банка 1 500.00 лева независимо, че бил получил вече значителни суми в аванс, а не се е бил отчел. След това И.И. спрял да си вдига телефона и да разговаря с работодателя си. Впоследствие в разговор с други шофьори ответникът бил казал, че е оставил талоните на влекача и полуремаркето във вратата на влекача, а ключа е скрил някъде по полуремаркето, а самият той се прибрал с колеги в България. Ищецът се свързал с колега превозвач и по негова молба той изпратил още на 16.07.2018г. негов шофьор – К.Д. с камиона от Брюксел да отиде на паркинга и да провери какво е действителното състояние. При пристигането си на Ер дьо Бершем Д. на 16.07.2018г. около 13.30 часа констатирал, че ответника не е при автомобила, от влекача липсва предния регистрационен номер и ключа за него не е на посоченото от И. място. Уведомени били незабавно органите на реда, които указали да бъдат изпратени резервни ключове, а до пристигането им автомобила да остане на паркинга. При това положение се наложило да командирова друг шофьор – Б.Х. на 18.07.2018г., който да занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел, което наложило Д. да отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с камиона до Ер дьо Бершем. При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно органите на реда в Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните талони на влекача и полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа е съставен протокол за изслушването на Х. от Международния наказателен съд Дюделанж, регион Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони /малките отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да занесе големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет. Тъй като предната регистрационна табела на влекача не била намерена и липсвали малките отрязъци от регистрационните талони се наложило автомобила да бъде върнат в България, за да бъде пререгистриран в КАТ, тъй като влекача не можел да се движи без регистрационна табела. Това наложило значителни допълнителни разходи, възникнали единствено и само поради умишлените действия на ответника. Видно от отчета на Б.Х. разходите за връщането на автомобила в България са в размер на 4 180.01 лева, които включват гориво, винетни такси, такса мост, самолетни билети за Х. и съпругата му, заплата и командировъчни за Х.. Освен това се наложило ищцовото дружество да заплати и 87.74 лева такси в КАТ за пререгистрацията на влекача. Общата стойност на вредите, претърпени от ищеца в резултат на умишлените действия на ответника са в размер на 4 267.75 лева. На 17.07.2018г. със заповед № 84 прекратил трудовото правоотношение с И.И. на основание чл.71, ал.1 от КТ. Заповедта и трудовата книжка са били изпратени на ответника по пощата и той ги е получил на 06.08.2018г. На 07.08.2018г. ищецът получил от И. заявление, с което го уведомява, че прекратява трудовото си правоотношение поради неплащане на работните му заплати. В същото писмо И. изрично заявил, че е слязъл от камиона още на 15.07.2018г., поради това, че работодателят му дължал пари. Това не отговаря на действителността, при положение, че всъщност на ответника ищецът превел почти 3 500.00 лева в повече, които той и до момента не е отчел и на практика се е обогатил неоснователно с тях. По жалба на ищеца до Районна прокуратура – гр.Севлиево е образувано досъдебно производство № 79/2018г. и прокурорска преписка № 780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево. В рамките на същите било установено, че ответника изобщо не е губил личните си документи, а на 16.07.2018г. около 7.00 часа е изоставил в Люксембург в зона за паркиране Ер дьо Бершем поверените му влекач и полуремарке без основание, като не ги е предал на друг служител на ищцовото дружество и не е предал регистрационните им талони и ключа за влекача. Това се установявало и от издадената от „Волво Груп България“ ЕООД справка за телеметричната система на влекача. Съгласно същата автомобилът е пристигнал в зона за паркиране Ер дьо Бершем на 14.07.2018г. в 8.40 часа, като в справката е посочен номера на картата на водача, а именно № 0000000051599001, която е на И.И.. Същата карта е извадена от устройството на влекача на 16.07.2018г. в 6.57 часа, като от 8.40 часа на 14.07.2018г. до 6.57 часа на 16.07.2018г. автомобилът се е намирал в посочената зона за паркиране. Следващото въвеждане на карта на водач е на 18.07.2019г. в 21.59 часа, като номерът на картата е на Б.Х. № 0000000141222000. Това води до извода, че И. е изоставил влекача и полуремаркето, заедно с товара без надзор, което е в нарушение на задълженията му по длъжностна характеристика и в нарушение на изричния инструктаж относно спазване изискванията на Регламент 561/2006 и 3821/85. Поради изложеното твърди, че ответникът му дължи сумата от 3 431.13 лева, представляваща липса от неотчетени от него парични средства, с които се е обогатил неоснователно, както и сумата от 4 267.75 лева, представляваща преки вреди в резултат на негови умишлени действия, изразяващи се в изоставянето на поверените му влекач и полуремарке, включително и товара в Люксембург, без да предаде регистрационните талони и ключа на влекача и без предна регистрационна табела на влекача. Поради това и И.И. следва да понесе отговорност по реда на чл.203, ал.2 от КТ е респективно по чл.207, ал.1, т.2 от ЗЗД относно неотчетените парични суми. Поради това съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 431.13 лева, представляваща липса от неотчетени парични средства и сумата от 4 267.75 лева, представляваща вреди от умишлени действия, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.207, ал.1, т.2 и чл.203, ал.2 от КТ.

            Ответникът И.В.И. оспорва изцяло предявените искове.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Ищецът и ответника били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор от 04.05.2018г., с който последния бил назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил международни превози”. Договорът бил сключен със срок за изпитване от 6 месеца уговорен в полза на работодателя, считано от 08.05.2018г. и уговорено основно възнаграждение в размер на 510.00 лева, платимо до 30-то число на месеца, следващ отработения. Със заповед за командироване в чужбина № 825 ответникът бил командирован да извършва превоз на товари с влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ на територията на Европейския съюз, считано от 09.05.2018г. В заповедта за командироване е предвидено задължение за ответника да предаде доклад за свършената работа в 10-дневен срок от завръщането си и съответно да представи финансов отчет за извършените разходи в 14-дневен срок от завръщането си. На 17.07.2018г. със заповед № 84 ищецът прекратил трудовото правоотношение с И.И. на основание чл.71, ал.1 от КТ, а заповедта и трудовата книжка са били изпратени на ответника по пощата и той ги е получил на 06.08.2018г. По делото не се спори, че ищецът е заплатил на ответника обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 83.46 лева.

            Представена е по делото длъжностната характеристика за длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози” при ищеца, в която са описани задълженията му. В същата е предвидено, че шофьорът отговаря за своевременно отчитане на предоставените му парични средства и материални ценности по установения в дружеството ред и носи пълна имуществена отговорност за всички установени липси и повреди на автомобила, ремаркето и оборудването, както и за всички причинени вреди на работодателя, както и че отговаря имуществено за разходването на горива, масла и резервни части и отговаря за настъпили вреди за дружеството при липса на документи за направените разходи и изразходените материали. Също така като „шофьор товарен автомобил международни превози” той следва да осъществява непрекъснат контрол върху автомобила, да не изоставя непосредствено автомобила и да не го напуска до пристигане на сменника му.

На 07.08.2018г. ищецът получил от И. заявление, с което последният го уведомява, че прекратява трудовото си правоотношение поради неплащане на работните му заплати. В същото писмо И. изрично заявил, че е слязъл от камиона още на 15.07.2018г., поради това, че работодателят му дължал пари.

По жалба на ищеца до Районна прокуратура – гр.Севлиево е образувано досъдебно производство № 79/2018г. и прокурорска преписка № 780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево. В рамките на същите било установено, че ответника изобщо не е губил личните си документи, а на 16.07.2018г. около 7.00 часа е изоставил в Люксембург в зона за паркиране Ер дьо Бершем поверените му влекач и полуремарке без основание, като не ги е предал на друг служител на ищцовото дружество и не е предал регистрационните им талони и ключа за влекача. Това се установявало и от издадената от „Волво Груп България“ ЕООД справка за телеметричната система на влекача. Съгласно същата автомобилът е пристигнал в зона за паркиране Ер дьо Бершем на 14.07.2018г. в 8.40 часа, като в справката е посочен номера на картата на водача, а именно № 0000000051599001, която е на И.И.. Същата карта е извадена от устройството на влекача на 16.07.2018г. в 6.57 часа, като от 8.40 часа на 14.07.2018г. до 6.57 часа на 16.07.2018г. автомобилът се е намирал в посочената зона за паркиране. Следващото въвеждане на карта на водач е на 18.07.2019г. в 21.59 часа, като номерът на картата е на Б.Х. № 0000000141222000.

След назначаването му, на И.И. били изплатени следните парични суми: на 09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. – 2 018.88 лева аванс за заплата и командировка за м.май 2018г.; на 06.07.2018г. – 3 911.00 лева аванс за заплата и командировки за м.юни 2018г.; на 17.07.2018г. – 1 500.00 лева аванс или общо сумата от 7 929.88 лева. За тези преведени пари са представени по делото в заверени преписи съответните платежни нареждания, от които е видно, че те са били изплащани по банкова сметка, ***, като той е копирал и предал на работодателя си, банковата си карта от „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Съгласно представената счетоводна справка – извлечение от ведомости за заплати за месеците 5, 6 и 7.2018г., за периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. на ответника били начислени следните парични суми: заплата за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. от 336.38 лева; командировъчни за периода 09.05.2018г. – 31.05.2018г. в размер на 1 392.53 лева /20 дни по 27.00 евро на ден/; заплата за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 395.75 лева; командировъчни за периода 01.06.2018г. – 30.06.2018г. в размер на 1 584.22 лева /30 дни по 27.00 евро; заплата за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 197.87 лева; командировъчни за периода 01.07.2018г. – 16.07.2018г. в размер на 884.92 лева /16 дни по 27.00 евро/ и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в размер на 83.46 лева или общо сумата от 4 498.75 лева.

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводно експертиза се установява, че общият размер на изплатените на ответника трудови възнаграждения за периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. са 930.00 лева в нетен размер след приспадане на законовоустановените удръжки и са както следва: за м.май 2018г. – 336.38 лева; за м.юни 2018г. – 395.75 лева и за м.юли 2018г. – 197.87 лева. При прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът му е заплатил и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер от 92.73 лева или нетен размер от 83.46 лева. Според експертизата обаче на ответника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ не за 4, а за 5 дни неизползван платен годишен отпуск, което възлиза в брутен размер от 121.40 лева, а след приспадане на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 12.14 лева, нетния размер на обезщетението възлиза на 109.26 лева. За периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. дължимите суми за командировъчни пари на ответника са в общ размер на 3 643.71 лева, като вещото лице в табличен вид е посочило дните на командироването на ответника по месеци и дължимите му се командировъчни пари за всеки от трите месеца. Разходите за изплатените на ответника трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. и изплатените му осигуровки са осчетоводени текущо за съответния месец и правилно в счетоводството на ищеца. Общият размер на платените суми на ответника от страна на ищеца за периода на трудовото правоотношение, за аванс, заплати и командировъчни са в общ размер от 7 929.88 лева, а за отработеното време му се дължи сумата от 4 682.97 лева. Следователно надплатената на ответника от страна на ищеца възлиза в размер на 3 246.91 лева. Разходите на ищеца за прибирането на камион - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в РБългария и за пререгистрацията му възлизат както следва: 2 105.00 лева, които са заплатени на подотчетното лице Б.Х. по разплащателната му сметка на 31.07.2018г. и 17.07.2018г., от които: 1 399.83 лева – командировъчни за 16 дни; 290.00 лева – разходи за 2 броя самолетни билети; 179.88 лева – трудово възнаграждение за 10 работни дни през м.юли 2018г.; 34.41 лева - трудово възнаграждение за 2 работни дни през м.август 2018г. и 200.88 лева – разходи за винетки, автомивка и такса мост; 1 981.88 лева / 1013.32 евро/ – отчетени разходи за гориво и добавки на камиона; 15.00 лева за издаване дубликат на свидетелство за регистрация на ППС; 57.74 лева – разходи за смяна на регистрационните табели на ППС и 138.55 лева – разходи за заплатени винетки за процесното ПТП. Общата сума на осчетоводените разходи в счетоводството на ищеца свързани с процесното ППС, управлявано от Б.Х. възлизат в общ размер от 4 298.17 лева.

            От показанията на разпитания по делото свидетел К. К.Д. е видно, че бил изпратен от работодателя си „Ици газ” ЕООД на 16.07.2018г. с камиона си да отиде на паркинга - Ер дьо Бершем Д., от където да вземе ремарке и закачи на своя камион от шофьор, който ще го чака там и да го откара до предназначение. На паркинга пристигнал около 13.30 часа и констатирал, че камиона - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ е на паркинга и е на друго фирма „Шопов транс” ООД. Звънял на шофоьора на камиона – И., на телефонен номер, който му бил даден, но не му било отговорено, а от влекача липсвал предния регистрационен номер и ключа за него не е бил на посоченото от И.И. място. На другия ден се свързал с ответника И.И., който по телефона му казал, че бил оставил ключовете за камиона под десния заден калник, но те не били там, като в камиона след търсене не открил нито предния регистрационен номер, нито ключовете. В камиона били единствено документите за товара на ремаркето – сложени отпред на таблото на камиона. Свързал се с представител на ищеца, които уведомили незабавно органите на реда в Люксембург, които указали да бъдат изпратени резервни ключове, а до пристигането им автомобила да остане на паркинга. Тъй като свидетелят бил служител на друга фирма, той нямал право да управлява камиона, което наложило ищцовото търговско дружество да командирова друг шофьор – Б.Х. на 18.07.2018г., който да занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел, което наложило Д. да отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с камиона до Ер дьо Бершем. При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно органите на реда в Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните талони на влекача и полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа е съставен протокол за изслушването на Х. от Международния наказателен съд Дюделанж, регион Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони /малките отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да занесе големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет.

Видно от отчета на Б.Х. разходите за връщането на камиона - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в България са в размер на 4 180.01 лева, които включват гориво, винетни такси, такса мост, самолетни билети за Х. и съпругата му, заплата и командировъчни за Х.. Ищцовото дружество заплатило и 87.74 лева такси в КАТ за пререгистрацията на влекача.

В показанията си свидетелят М. Б. М. обяснява, че бил с ответника, когато се уговарял с представляващия ищцовото дружество да започне работа като международен шофьор при него, катко му била обещана заплата от 500 лева и отделно заплащане на 2 000 евро.

В показанията си свидетелят Д. Д. Д.обяснява, че ответникът му казал по телефона, че се скарал с шефа си за пари, шефът му бил наредил да остави камиона си в Люксембург и да се прибере в България и ако свидетелят имал възможност да го вземел от Люксембург. Тъй като Д.нямал такава възможност, И.И. меу казал, че с друг свой колега ще се преберял в България.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:   

            По отношение на първия иск, съдът намира следното: Липсата по чл.207, ал.1, т.2 от КТ е типичен отчетнически деликт. Тя е вреда, произходът на която не може да бъде установен. Изразява се в недоимък, неиздълженост и неотчетност с неустановен произход. Отговорността за липса е в пълен размер на липсата. За да е налице тя трябва да е изрично предвидена в сключения трудов договор от работодателя с работниците и служители отчетници, които боравят с парични и материални ценности. Със сключването на такъв трудов договор, материално отговорното лице поема задължение, че при липса ще отговаря в пълния й размер.

            В конкретния случай, длъжността заемана от ответника - „шофьор товарен автомобил международни превози” е отчетническа, тъй като на него му се превеждат служебни пари за командироване, винетни такси, такси паркинг, такса преминаване на мост, горива и т.н., които той следва да отчете както съгласно изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ, така и съгласно връчената му длъжностна характеристика и заповед за командироване. След назначаването му, на И.И. били изплатени следните парични суми: на 09.05.2018г. – 50.00 лева служебен аванс с РКО; на 28.05.2018г. – 450.00 лева аванс по банкова сметка; ***.06.2018г. – 2 018.88 лева аванс за заплата и командировка за м.май 2018г.; на 06.07.2018г. – 3 911.00 лева аванс за заплата и командировки за м.юни 2018г.; на 17.07.2018г. – 1 500.00 лева аванс или общо сумата от 7 929.88 лева. От счетоводната справка и назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че се установява, че общият размер на изплатените на ответника трудови възнаграждения за периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. са 930.00 лева в нетен размер след приспадане на законовоустановените удръжки и са както следва: за м.май 2018г. – 336.38 лева; за м.юни 2018г. – 395.75 лева и за м.юли 2018г. – 197.87 лева. При прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, ищецът му е заплатил и обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск в брутен размер от 92.73 лева или нетен размер от 83.46 лева. Според експертизата обаче на ответника се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ не за 4, а за 5 дни неизползван платен годишен отпуск, което възлиза в брутен размер от 121.40 лева, а след приспадане на дължимия 10% данък по ЗДДФЛ – 12.14 лева, нетния размер на обезщетението възлиза на 109.26 лева. За периода от 08.05.2018г. до 17.07.2018г. дължимите суми за командировъчни пари на ответника са в общ размер на 3 643.71 лева, като вещото лице в табличен вид е посочило дните на командироването на ответника по месеци и дължимите му се командировъчни пари за всеки от трите месеца. Разходите за изплатените на ответника трудови възнаграждения за месеците май, юни и юли 2018г. и изплатените му осигуровки са осчетоводени текущо за съответния месец и правилно в счетоводството на ищеца. Общият размер на платените суми на ответника от страна на ищеца за периода на трудовото правоотношение, за аванс, заплати и командировъчни са в общ размер от 7 929.88 лева, а за отработеното време му се дължи сумата от 4 682.97 лева. Следователно надплатената на ответника от страна на ищеца парична сума възлиза в размер на 3 246.91 лева. Преведените на И.И. 3 246.91 лева в повече, той не е отчел, независимо от изискването на чл.38 и чл.39 от НСКСЧ и посоченото в заповедта за командироване да предаде доклад за свършената работа в 10-дневен срок от завръщането си и съответно да представи финансов отчет в 14-дневен срок от завръщането си. Тази парична сума се явява липса на ищцовото дружество по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 от КТ и ответникът следва да бъде осъден да я заплати на „Шопов транс” ООД. До размера от 3 246.91 лева този иск следва да се уважи, а в останалата му част до пълния предявен размер от 3 431.13 лева следва да се отхвърли, като неоснователен. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г. до окончателното й изплащане.

            По отношение на втория иск, съдът намира за установено следното: Съгласно чл.203, ал.2 от КТ за вреда, която е причинена от работника умишлено или в резултат на престъпление или е причинена не при или по повод изпълнението на трудовите задължения, отговорността се определя от гражданския закон, а ал.3 на с.чл. разпорежда, че имуществената отговорност на работника се прилага независимо от дисциплинарната, администритивнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние.

От показанията на свидетеля К. К.Д. и материалите по приложената преписка № 780/2018г. по описа на РП – гр.Севлиево е видно, че на 16.07.2018г. сутринта и след скарване по телефона между ответника и работодателя му за пари – неизплатени възнаграждения и командировъчни, които му се дължат според И., последният е изоставил в Люксембург в зона за паркиране Ер дьо Бершем поверените му влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ. След това И.И. спрял да си вдига телефона и да разговаря с работодателя си, а впоследствие, в разговор с други шофьори ответникът бил казал, че е оставил талоните на влекача и полуремаркето във вратата на влекача, а ключа е скрил някъде по полуремаркето, а самият той се прибрал с колеги в България. Ищецът се свързал с колега превозвач и по негова молба той изпратил още на 16.07.2018г. негов шофьор – К.Д. с камиона от Брюксел да отиде на паркинга и да провери какво е действителното състояние. При пристигането си на Ер дьо Бершем Д. на 16.07.2018г. около 13.30 часа свидетелят констатирал, че ответника не е при автомобила, от влекача липсва предния регистрационен номер и ключа за него не е на посоченото от И. място. Уведомени били незабавно органите на реда, които указали да бъдат изпратени резервни ключове, а до пристигането им автомобила да остане на паркинга. При това положение се наложило ищецът да командирова друг шофьор – Б.Х. на 18.07.2018г., който да занесе резервните ключове. Същият е кацнал в Брюксел, което наложило Д. да отиде до Люксембург, за да го вземе и да го закара с камиона до Ер дьо Бершем. При пристигането си Х. и Д. са уведомили незабавно органите на реда в Люксембург, съвместно са констатирали, че регистрационните талони на влекача и полуремаркето липсват, за което на 19.07.2018г. в 6.55 часа е съставен протокол за изслушването на Х. от Международния наказателен съд Дюделанж, регион Ел/Алзет Люксембург. Поради липсата на регистрационните талони /малките отрязъци/ се наложило ищецът да изпрати съпругата на Х. – И. Г. да занесе големите отрязъци, като съответно заплатил и нейния самолетен билет. Тъй като предната регистрационна табела на влекача не била намерена и липсвали малките отрязъци от регистрационните талони се наложило автомобила да бъде върнат в България, за да бъде пререгистриран в КАТ, тъй като влекача не можел да се движи без регистрационна табела. Т.е. от тези доказателства е видно, че ответникът е нарушил изцяло вменените му задължения като работник на длъжността „шофьор товарен автомобил международни превози” съобразно длъжностната си характеристика, като е изоставил поверените му влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в Люксембург и то без ключовете и предния регистрационен номер на влекача, без да довърши превоза, за който е бил командирован и се е прибрал в България. Тези действия на ответника следва да се квалифицират като умишлени, тъй като той е съзнавал свойството и значението на извършеното, както и последиците от това негово деяние, а именно, че за работодателят му ще възникнат вреди свързани с довършването на превоза и връщането на влекача и полуремаркето в страната. Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл.203, ал.2 от КТ и следва да се ангажира отговорността на ответника за причинените умишлено вреди на неговия работодател. В тази връзка съдът следва да отбележи, че не цени показанията на посочените от И. двама свидетели - М. Б. М. и Д. Д. Димитров, тъй като показанията им са производни – основават се на разказаното им от ответника, без същите да се подкрепят от доказателствата събрани по делото и са в противоречие с последните. Доказването на трудовото правоотношение и договореното трудово възнаграждение се прави с писмени доказателства съгласно разпоредбите на КТ. В случая това е сключеният между страните трудов договор относно месечното трудово възнаграждение, а дължимите командировъчни следва да се посочат в заповедта за командироване или се дължат в размерите определени в НСКСЧ. В случая размерът на командировъчните не е посочен в заповедта за командирова, поради което се дължат в размерите определени в НСКСЧ. Какво било уговаряно устно относно трудовото правоотношение между страните е в противоречие с горецитираните писмени доказателства и разпоредбите на трудовото законодателство. Липсва и логика за твърдяното, че ищецът бил наредил на ответника да изостави влекача и ремаркето в Люксембург и да се прибере в страната, като вземел регистрационната табела на влекача и ключовете за същия. Превозът е следвало да бъде извършен, нелогично е ищецът да разпореди изоставянето на товара и то не по предназначението му, както и след това да извършва действия и разходи по прибирането на влекача и ремаркето и доставянето на товара чрез изпращането на дружи служители, както и да извършва нова пререгистрация на камиона. Това е едиствено твърдение на И., което не се доказва с никакви преки доказателства, а дори напротив. Вредите са във връзка с доставянето на резервните ключове и пререгистрацията на влекача, за да бъде върнат той в страната. По отношение размера на причинените вреди съдът взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза и другите писмени доказателства – отчет на Б. Х., платежни нареждания и РКО за закупуване на самолетен билет и смяна на регистрационни табели. От тях е видно, че разходите на ищеца за прибирането на камион - влекач Волво, с ДК № ЕВ 9942 ВВ и полуремарке Вилтон с ДК № ЕВ 0361 ЕВ в РБългария и за пререгистрацията му възлизат както следва: 2 105.00 лева, които са заплатени на подотчетното лице Б.Х. по разплащателната му сметка на 31.07.2018г. и 17.07.2018г., от които: 1 399.83 лева – командировъчни за 16 дни; 290.00 лева – разходи за 2 броя самолетни билети; 179.88 лева – трудово възнаграждение за 10 работни дни през м.юли 2018г.; 34.41 лева - трудово възнаграждение за 2 работни дни през м.август 2018г. и 200.88 лева – разходи за винетки, автомивка и такса мост; 1 981.88 лева / 1013.32 евро/ – отчетени разходи за гориво и добавки на камиона; 15.00 лева за издаване дубликат на свидетелство за регистрация на ППС; 57.74 лева – разходи за смяна на регистрационните табели на ППС и 138.55 лева – разходи за заплатени винетки за процесното ПТП. Общата сума на осчетоводените разходи в счетоводството на ищеца свързани с процесното ППС, управлявано от Б.Х. възлизат в общ размер от 4 298.17 лева. Това съдът намира и че е размера на вредите претърпени от ищеца от умишлените действия на ответника. Този иск като основателен и доказан по размер следва да се уважи изцяло. Върху присъдената главница следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 20.05.2019г. до окончателното й изплащане.

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски съразмерно с уважената част от предявените искове. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на 1 820.16 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, разноски за свидетели, възнаграждения на вещото лице по назначената експертиза и на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с уважената част от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 1 776.66 лева, които ответникът бъде осъден да му заплати.

            На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове. И.И. е направил по делото разноски в общ размер на 1 000.00 лева – заплатено възнаграждения на редовно упълномощения адвокат. Съразмерно с отхвърлената част от предявените искове следва да му се присъдят разноски в размер на 23.93 лева, които ищецът бъде осъден да му заплати.

            По компенсация между двете насрещни вземания за разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 752.70 лева.

            Ищецът не е посочил по делото банкова сметка, ***е парични суми, поради което и такава не следва да се посочва в решението.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОСЪЖДА И.В.И. ***, с ЕГН: **********, да заплати на “Шопов транс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” № 87А, ЕИК *********, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, сумите от 3 246.91 лева /три хиляди двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща липса от неотчетени парични средства и 4 267.75 лева /четири хиляди двеста шестдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща вреди от умишлени действия, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 20.05.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 1 752.70 лева /хиляда седемстотин петдесет и два лева и седемдесет стотинки/ - направени по делото разноски, по компенсация.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от “Шопов транс” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Севлиево, ул.”М. Попов” № 87А, ЕИК *********, представлявано от управителя Христо Стефанов Шопов, против И.В.И. ***, с ЕГН: **********, иск за липса от неотчетени парични средства в частта от 3 246.91 лева /три хиляди двеста четиридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/ до пълния предявен размер от 3 431.13 лева /три хиляди четиристотин тридесет и един лева и тринадесет стотинки/, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: