Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 30.06.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. №
5672 по описа за 2020г. и за да се произнесе
взе предвид, следното:
Производството е по
реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 2802/05.06.2020г. на Е.И.Д. срещу отказ от 25.03.2020г. на ЧСИ М.К.,
рег. № 788 на КЧСИ, за издаване на постановление за прекратяване
на изпълнително дело № 20207880400037 на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, по молба вх. № 939/11.02.2020г. на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство.
В
жалбата е изложено, че изпълнителното дело е било образувано на 20.01.2020г.
въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК от
09.01.2020г. и изпълнителен лист от същата дата по гр.д. № 72727/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав, но още преди това – на 02.01.2020г.,
в клон на банката - взискател
жалбоподателят е внесъл всички суми, които служители на банката, след
направена справка, са му съобщили, че дължи. Сумите са били внесени на каса, по
указание на служителите по негов клиентски номер № ********* – 5309. 90 лева,
554. 90 лева и 26 лева, последното за захранване на сметката. Било му е
обяснено, че задълженията към банката са платени. Задълженията по извлечението
по сметка са били 5 282. 29 лева. Плащането е отишло в полза на кредитора. За
удостоверяване на извършеното плащане жалбоподателят представя три броя вносни
бележки.
Като сочи конкретни
изявления от името на банката, жалбоподателят прави извод, че на банката не е
стигнало време да направи осчетоводяване на извършеното плащане. В разрез със
законоустановените правила и принципи, чрез своите служители, банката е
допуснала неизпълнение на вменените й задължения като банкова институция.
Жалбоподателят иска да
бъде отменен отказът на частния съдебен изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство като незаконосъобразен и да бъде постановено
прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, с присъждане на разноските по
делото.
Взискателят „УниКредит
Булбанк” АД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Жалбата е
просрочена (подадена е на 04.06.2020г. чрез куриер, а не по пощата), а по
същество – неоснователна, тъй като плащането е било по банкова сметка ***,
както и не е било достатъчно за погасяване на цялата дължима от него сума.
Частният съдебен
изпълнител в изложените мотиви намира жалбата допустима като подадена в срок,
тъй като е била изпратена на 04.06.2020г. чрез куриер и е единствено входирана
в деловодството на ЧСИ на 05.06.2020г. Жалбата обаче е неоснователна, тъй като
е недоказана – не се установява извършено плащане преди образуване на
изпълнителното дело и то в пълния размер на дълга.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело №
20207880400037 на ЧСИ М.К., рег. № 788
на КЧСИ, е било образувано въз основа на молба вх. № 331/20.01.2020г. на
„УниКредит Булбанк” АД, с приложен изпълнителен лист от 09.01.2020г. на
Софийския районен съд, 170 състав, по
ч.гр.д. № 72727/2019г. – заповедно производство по чл. 417, ал. 1 от ГПК.
Производството е било образувано по
молба на банката от 13.12.2019г.
Съобразно
диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят е бил осъден да заплати на
„УниКредит Булбанк” АД сумата от 4 732. 39 лева главница по договор за банков
кредит от 03.08.2017г., ведно със законната лихва от 13.12.2019г. до изплащане
на вземането, 113. 33 лева лихва върху редовната главница от 18.03.2019г. до
22.05.2019г., 436. 57 лева лихва върху просрочена главница за периода от
22.05.2019г. до 12.12.2019г. и 603. 51 лева разноски в заповедното
производство, общо 5 885. 80 лева, без лихвата от 13.12.2019г. върху
главницата.
Сумите
са били посочени като дължими в
изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение изх. №
595/20.01.2020г., както и допълнително е била уточнена сумата от 68. 36 лева лихва за забава върху главницата
от 13.12.2019г. до 03.02.2020г. Поканата е била получена от длъжника на
03.02.2020г.
С молба
вх. № 939/11.02.2020г. жалбоподателят е поискал прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради извършени плащания преди
образуване на делото, за което е
представил вносни бележки от 03.01.2020г. за суми от 5 309. 90 лева и 554. 90 –
вноски по кредитна карта, общо 5 864. 80 лева, както и 26 лева за
захранване, като сумите са били внесени
съответно по неговите три сметки в банката -
IBAN *** - разплащателна,
индивидуална на физическо лице, IBAN
***
- разплащателна, индивидуална на физическо лице, и IBAN *** - разплащателна, индивидуална на физическо лице, съгласно изисканата
по изпълнителното дело справка за банкови сметки/сейфове на физически и
юридически лица.
Междувременно
съгласно исканията в молбата за образуване на изпълнителното производство за
проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на възбрани и
запори, освен другото, е бил наложен запор върху сметките на длъжника в
„УниКредит Булбанк” АД, съгласно запорно съобщение изх. № 592/20.01.2020г.
Банката е признала съществуване на вземания на длъжника, но недостатъчни по
размер за погасяване на вземането (така писмо вх. № 681/31.01.2020г.) и по
сметка на частния съдебен изпълнител е
била преведена сума от 5 306. 90 лева,
част от внесената от длъжника сума по сметка с
IBAN ***, при приспадане на 3 лева
такса.
С
отговор на молбата на жалбоподателя вх. № 939/11.02.2020г. от името на банката – взискател е било
посочено, че плащането на 554. 90 лева е било за погасяване на договор за
кредитна карта от 13.04.2016г., различен от процесния, сумата от 26 лева е била
за погасяване на задължения по обслужване на сметките на жалбоподателя в
банката, а относима в изпълнителното производство е само платената сума от 5
309. 90 лева, но тя не е била достатъчна да погаси задълженията.
Също
съгласно отговора, след наложения запор от ЧСИ в изпълнителното производство са
били преведени по негова сметка 5 306. 90 лева с удържане на три лева по
запора. Ако тази сума бъде върната на банката и тогава осчетоводена, дори при прилагане на най-благоприятния ред
на погашение – разноски, главница и лихви, биха се погасили разноските в
заповедното производство и част от главницата и биха останали 29 лева главница,
27.61 лева законната лихва от 13.12.2019г. до 03.01.2020г. и общо 549. 90 лева
изтекли лихви.
С отговора на взискателя е било поискано още
след извършване на плащането (по посочена сметка на банката) частният съдебен
изпълнител да продължи изпълнението по отношение на неизплатения дълг (при
допълнителна лихва и от 03.01.2020г. до 20.01.2020г.), а изпълнителното дело в
останалата част да се прекрати.
Въз
основа на молбата и отговора е било постановено и оспореното разпореждане,
получено от длъжника на 26.03.2020г. на електронен адрес, предоставен по
изпълнителното дело, при което е била
подадена и жалбата по делото - на 04.06.2020г., чрез куриер.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Обжалването е срещу отказ
на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на изложени
в жалбата основания, който отказ се потвърждава и в мотивите, депозирани от
частния съдебен изпълнител по делото.
Жалбата следва да се
приеме в срок, тъй като връчването на оспореното разпореждане е било на
26.03.2020г. – по време на извънредното положение, и срокът по чл. 436, ал. 1
от ГПК е изтекъл на 04.06.2020г., а на същия ден чрез куриер е била подадена
жалбата. Съгласно чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020г., и за преодоляване на последиците, в сила от 13.03.2020г., за
срока от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение, са спирали да текат процесуалните срокове по съдебните,
арбитражни и изпълнителни производство с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението, а съгласно § 13 от ПЗР към ЗИДЗЗ
(обн. ДВ, бр. 44 2020г., в сила от 14.05.2020г.), сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.,
и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичане на 7 дни
от обнародване на този закон в „Държавен вестник”. Разпоредбата на чл. 62, ал.
2 от ГПК следва да се счете приложима и при изпращане на жалбата чрез куриер.
По същество настоящият
съдебен състав намира отказа
законосъобразен.
Жалбоподателят – длъжник
прави възражение за погасяване чрез плащане на задълженията си по изпълнителния
лист от 09.01.2020г., издаден от Софийския районен съд, 170 състав, по ч.гр.д. № 72727/2019г., за което е било
образувано изпълнителното производство,
преди образуването на производството и за което има вносни бележки,
съответно че е приложима хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК относно
задължението.
Съгласно разпоредбата на
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена, или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се
вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена от
взискателя преди образуване на изпълнителното производство.
В случая взискателят
представя три вносни бележки за превод на парични суми на каса в банката –
взискател по сметки, преди образуване на изпълнителното производство, но две от
бележките не касая сметки във връзка с договора за кредит, за който е бил
издаден изпълнителния лист, а третата, макар да касае кредита от 03.08.2017г.,
е за вноска по сметка с титуляр самият взискател - IBAN
***.
По делото няма изрично изложени твърдения и посочени и представени
доказателства на какво основание
захранването на собствената на жалбоподателя сметка следва да се счита
погасяване на задължението към банката към момента на внасянето на сумата или
до образуване на изпълнителното производство. Обстоятелството се оспорва и от
взискателя.
Допълнително сумата,
внесена по сметката (5 309. 90 лева) не
е покривала задължението по изпълнителния лист, включително разноските в
заповедното производство, което към 03.01.2020г., датата на плащане, вече е
било образувано. Съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД, кредиторът не може да
бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. В
случая не се установява взискателят към 03.01.2020г., или изобщо преди
образуване на изпълнителното производство, да е приел такова частично
изпълнение, при което на това основание (извършено частично плащане)
изпълнителното производство също не може да бъде прекратено по чл. 433, ал. 1,
т. 1 от ГПК. Не се установява изключение от правилото на чл. 66 от ЗЗД, при
приложимост на разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗПК (че договорът за банков
кредит от 03.08.2017г. е потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 от ЗПК) или
друго.
При условия на
евентуалност – че сумата от 5 309. 90 лева, при приспадане на банкова такса,
постъпила по сметка на ЧСИ, бъде преведена на банката, от банката е било
направено изявление по чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК – за прекратяване на
производството по искане на взискателя за тази сума, съгласно посочения ред на
погашение и при съобразяване на останалите дължими суми по изпълнителния
лист. По искането частният съдебен изпълнител дължи отделно
произнасяне, но това основание за прекратяване на изпълнителното производство
няма връзка с жалбата по делото. Жалбоподателят иска прекратяване на
производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
При изложеното подадената
по делото жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. № 2802/05.06.2020г. на Е.И.Д., с ЕГН **********
и адрес ***, срещу отказ от 25.03.2020г. за издаване на постановление за
прекратяване на изпълнително дело №
20207880400037 на ЧСИ М.К., рег. № 788
на КЧСИ.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.