№ 2850
гр. София, 18.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110104282 по описа за 2023 година
С искова молба от 27.01.2023 г. са предявени от [фирма] срещу С. Г. К. и Й. Н. К.
субективно и обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо
ответниците, че всеки от тях дължи на ищцовото дружество при условията на разделност
следните суми: 1 137, 03лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с
абонатен номер *** периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
14.10.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 184, 77 лв. за периода
от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г., сумата от 15, 65 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 14.10.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3, 11
лв. за периода от 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г., за които суми спрямо С. Г. К. и Й. Н. К. е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 55933/2022г. по описа на СРС, 88 състав.
Претендира се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот,
собственост на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачите са
1
изпаднали в забава, поради което и дължат мораторна лихва. Твърди, че купувачите
дължат и суми за услугата дялово разпределение, както и претендират обезщетение за
забава върху всяка една от двете главници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Й. Н. К., подаден чрез
адв. Н. К., в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва да е
собственик на процесния имот. Сочи, че не е доказано да е поискана доставката на
топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията за периода от м.05.2019 г. – м. 09.2019 г. Претендира разноски за
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38а ЗАдв в исковото и заповедно
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С. Г. К., подаден чрез адв.
С. К., в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Оспорва се
ответникът да има качеството потребител на топлинна енергия. Сочи, че не са
представени доказателства от които да се установява че е изпаднал в забава по
отношение на претенциите за заплащане на цена за топлинна енергия, тъй като не било
доказано сумите да са публикувани в интернет. Липсвало основание за заплащане на
цена на дялово разпределение. Прави възражение за настъпила погасителна давност на
вземанията за периода м. 05.2019 г. – м. 09.2019 г. Претендира разноски за адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38а ЗАдв в исковото и заповедно производство.
Ищецът не изпраща представител в открито съдебно заседание, подадена е писмена
молба, в която се моли за уважаване на предявените искове.
Ответниците не се явяват в открито съдебно заседание и не изпращат представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 55933/2022г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 28.10.2022 г.
Заповедта на адреса на всеки един от длъжниците и в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК всеки от
тях е подал възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по
чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна
уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
2
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или
от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за
потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Ответниците С. Г. К. и Й. Н. К. са направили изрично възражение в срока по чл. 131
ГПК относно липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия между страните. От приетия като доказателство Нотариален акт за
собственост на апартамент /жилище/ по чл. 55 от ЗПИНМ от 14.10.1974 г. /л. 154/ се
установява, че Ю. Н. К. и С. Г. К. са придобили правото на собственост върху апартамент №
190, находящ се в [адрес]. По делото е прието като доказателство Удостоверение с изх. №
68-00-712/05.06.2014 г., издадено от [фирма], видно от което стария адрес [адрес] се отнася
за жилищна сграда с дванадесет входа, с настоящ адрес – [адрес]. Писмените доказателства
не са оспорени от страна на ответниците. Съдът намира, че разликата в изписването на
името на ответница Й. Н. К. в приетия като доказателство нотариален акт е техничекса
неточност и няма правно значение, още повече, че останалите й имена съвападат, допустимо
е да се приеме, че е в миналото имената „Й.“ и „Ю.“ са се възприемали като идентични и и
липсва каквтото и да било твърдение или оспорване отноно липсата наидентичност.
Доколктоо в нотариалниа якт не са посочени квотите при които всеки един от
съсобствениците придобива имота , а липсват категорични данни за сключен брак и дата на
сключването му, съдът приема, че двамата са станали съсобственици при равни квоти по
аргумент от чл. 30, ал. 2 от Закона за собствеността.
3
Във връзка с изложено по делото се установява, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца [фирма] и ответниците С. Г. К. и Й. Н. К. по договор за
продажба на топлинна енергия в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един
местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят
изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период са действали общите
условия на [фирма] от 2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на [фирма]. Решението за възлагането на дяловото разпределение е обективирано
в протокол от 29.08.2013 г. /л. 18-19/. В заявление до [фирма] /л. 17/ упълномощен
представител на етажната собственост на в [адрес] е заявил че до 30.04.2013 г. дялвото
разпределение в сградата е извършвано от фирма за дялово разпределение [фирма], а с
решение на етжаната собственост е прието занпред то да се извършва от [фирма].
С определнието а насрочване на делото с оглед направените вързажения от страните
съдът е приел за безспорно и ненубждаещо се от доказване обстотятелството, че за
процесния период до топлоснабдения имот с аб. № *** е доставена топлинна енергия в
размерите посочени в исквоата молба.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.
По делото са приети като доказателства 2 броя общи фактури за процесните
отоплителни периоди, както следва Фактура № **********/31.07.2020 г. за периода от
4
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. за сумата от 1 157, 50 лв. с ДДС и Фактура №
**********/30.06.2021 г. за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 1 088,58 лв.
с ДДС, както и издадените съобщения към фактури за периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., от
които е видно какви суми са начислени прогнозно за всеки месец. Видно от Съобщение към
Фактура № ********** от 31.07.2020 г. /л. 100, вкл. гръб/ цената за доставената топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 20.04.2020 г. е 1157, 50 лв. от тази сума следва да бъде
прихваната сумата от 52, 89 лв., представляваща сума за възстановяване във връзка с
промяната на цената на топлинна енергия със задна дата. Ето и защо и претенцията на
топлоснабдителното дружество за периода от 01.05.2019 г. до 20.04.2020 г. е 1104,61 лв.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задълженията.
Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът в
настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 14.10.2022 г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
14.10.2019 г. са погасени по давност. Вземанията по издадените прогнозни фактури са
станали изискуеми в момента на издаването им, поради което и вземанията за периода от м.
май 2019 г. до м. септември 2020 г. са погасени по давност. Съгласно приложените
съобщения към фактури № **********, № **********, № **********, № ********* и №
********** /л. 66 – л. 70/, за посочените месеци са начислени общо 269, 54 лв., като
вземането за тази сума е погасено по давност, т.е. дължимата сума по издадената Фактура №
**********/31.07.2020 г. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е 835, 07 лв., а
дължимата сума по издадената Фактура № **********/30.06.2021 г. за периода от 01.05.2020
г. до 30.04.2021 г. е 1 088,58 лв., доколкото не са представени доказателства за плащане.
Към настоящия момент общодължимата от двамата ответници главница е 1923, 65 лв.
/сборът от дължимите суми по общи фактури 2193, 19 лв. – признатата за погасена по
давност сума 269, 54 лв./, т.е. всеки един от тях дължи по 961, 82 лв.
Върху признатата за дължима главница се дължи законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2022г.
По обезщетенията за забава за заплащането цената на доставена топлинна
енергия
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стоиността на фактурите по ал.1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
5
изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия Клиентите са длъжни
да заплащат стоиността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Следователно потребителят на топлинна енергия изпада в забава само при
неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинна енергия в 45-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, т. е. в случая ответницикът не дължи мораторна лихва върху задълженията
по месечните фактури, а само за задължението по общите фактури. В процесните общи
условия, изпадането в забава не е обусловено от публикуването на изрванителната сметка в
интернет, а настъпва след изтичане на установения период от време.
В случая се претендира мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 30.09.2022 г. На
15.09.2020 г. потребителите са изпаднали в забава по отношение на вземанията по обща
Фактура № **********/31.07.2020 г. /за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г./, изчислена
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронна програма, с която съдът разполага
дължимата мораторна лихва за периода върху признатото за установено вземане по тази
фактура /835, 07 лв./ е в размер на - 173.05 лева. На 15.08.2021 г. потребителите са
изпаднали в забава по отношение на вземанията по обща Фактура № **********/30.06.2021
г. /за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г./, изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на електронна програма, с която съдът разполага дължимата мораторна лихва за периода
върху признатото за установено вземане по тази фактура /1 088,58 лв./ е в размер на 124.58
лева. Ето защо претенцията спрямо двамата ответника е основателна до сумата от общо 297,
63 лв. общо или до сумата от 148, 81 лв. спрямо всеки от тях.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача.
От приетите като доказателство протокол от ОС на етажните собственици и заявление,
се установява, че на 29.08.2013 г. собствениците от Етажната собственост на адрес в [адрес]
са решили да изберат [фирма] да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия., като е подадено съответно заявление до дружеството. Приложено към решението
на Протокола от ОС на Етажната собственост е приложение, в който е записано името на
ответника С. Г. К. като съсобственик и се съдържа негов подпис, който не е оспорен. От
6
приложените по делото съобщения към фактури за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.
се установяват начислени вземания за дялово разпределение в общ размер на 27, 58 лв., до
която сума претенцията на ищеца е основателна.
Възражението за погасяване на вземанията по давност се явява неоснователно,
доколкото в случая се претендират вземания от септември 2019 г., които са станали
изискуеми през октомври 2019 г., поради което и не е настъпила кратката тригодишна
погасителна давност към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение /към 14.10.2022 г./.
Върху признатата за установена главница се дължи и законна лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 14.10.2022г. до окончателното плащане.
По обезщетенията за забава за заплащането цената на услуга дялово
разпредление
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което за заплащане на мораторна лихва се явява
изцяло неоснователна.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а
именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 87,04 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност и в размер на
129, 04 лв. платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство /определено в размер от 100 лв./ по съразмерност.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответниците в
производството претендират разноски в исковото и заповедното производство, като са
представили договори за правна помощ, в които е уговорено безплатено процеусално
представителство по реда на чл. 38а ЗАдв. Настоящият състав споделя разбирането, според
което възнаграждението на адвоката в тази хипотеза се определя от съда. С оглед размера на
предявените искове срещу всеки от ответниците, правната сложност и характера на
производството, а и с предвид Решението на Съда на ЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г.
съдът намира, че възнаграждението на адв. К. за защита на Й. Н. К. в заповедното
производство следва да бъде определено в размер на 200 лв., а в исковото – 400 лв., а
възнаграждението на адв. К. за защита на С. Г. К. в заповедното производство следва да
бъде определено в размер на 200 лв., а в исковото – 400 лв. С оглед отхвърлената част от
7
исковете на адв. К. се дължи сумата от 32 лв. за защита в заповедното производство и 64 лв.
за зашита в исковото производство, а на адв. К. се се дължи сумата от 32 лв. за защита в
заповедното производство и 64 лв. за зашита в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Г. К., ЕГН **********, с адрес в [адрес]
дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 961, 82 лв. – главница – цена за топлинна енергия за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.10.2022 г. до окончателното изплащане, сумата от 148, 81 лв. обезщетение за забава
върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г., както и
сумата 13,79 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода
01.09.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2022г. до окончателното изплащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. №
55933/2022г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена за
топлинна енергия за сумата от 175, 21 лв. и за периода от м. април 2019 г. до септември 2019
г. като погасен по давност, иска за обезщетение за забава върху цената на доставена
топлинна енергия за сумата над уважения размер от 148, 81 лв. до претендираната сума от
184, 77 лв., иска за цена на извършване на услугата дялово разпределение за сумата над
уважения размер от 13, 79 лв. до претендираната сума от 15, 65 лв., както и иска за сумата в
размер на 3, 11 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение и за периода 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. Н. К., ЕГН **********, с адрес в [адрес]
дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 961, 82 лв. – главница – цена за топлинна енергия за периода
01.10.2019 г. – 30.04.2021 г., за имот, находящ се [адрес], с абонатен номер ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.10.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 148, 81 лв. обезщетение за забава върху
вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. – 30.09.2022 г., както и сумата
13,79 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 14.10.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 55933/2022г. по описа
8
на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за цена за топлинна енергия за сумата
от 175, 21 лв. и за периода от м. април 2019 г. до септември 2019 г. като погасен по давност,
иска за обезщетение за забава върху цената на доставена топлинна енергия за сумата над
уважения размер от 148, 81 лв. до претендираната сума от 184, 77 лв., иска за цена на
извършване на услугата дялово разпределение за сумата над уважения размер от 13, 79 лв.
до претендираната сума от 15, 65 лв., както и иска за сумата в размер на 3, 11 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху цената на услугата дялово разпределение и за
периода 31.10.2019 г. до 30.09.2022 г.
ОСЪЖДА С. Г. К., ЕГН **********, с адрес в [адрес] да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 129,
04 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 87,04 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА Й. Н. К., ЕГН **********, с адрес в [адрес] да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от 129,
04 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 87,04 лв. –
разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати
на адв. Н. К., САК с личен номер *** на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 във вр. чл.78, ал. 3 ГПК
сумата от 32 лв. за защита в заповедното производство и сумата от 64 лв. за защита в
исковото производство на Й. Н. К..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати
на адв. С. К., САК на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 във вр. чл.78, ал. 3 ГПК сумата от 32 лв. за
защита в заповедното производство и сумата от 64 лв. за защита в исковото производство
на С. Г. К..
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9